Р
Е Ш Е Н И Е
№ 437
гр. Велико Търново,
19.11.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.Ф., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №522 по описа на Административния съд за 2019 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба на ТД на НАП – Велико Търново чрез *** Д. против Решение №1012-04-76#1/22.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено
Разпореждане №РЖ-5-04-00597097/23.07.2019г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ – Велико Търново за сумата от 144,90 лева, от
които главница – 109,59 лева и лихва – 35,31 лева.
В жалбата се поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 110, ал. 1,
т. 1 от КСО за ангажиране на имуществената отговорност на ТД на НАП – Велико
Търново, доколкото не е налице пряка причинна връзка между поведението на
осигурителя и причинената щета на ДОО. На второ място се излагат съображения за
неспазване на института на давността по чл. 115 от КСО. По тези съображения,
развити и в представено по делото писмено становище, от съда се иска
потвърдителното решение да бъде отменено.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния
си представител *** М. заема становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Позовава се на мотивите в оспореното
решение и допълва, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО всъщност е
съобразена и давността е правилно приложена. Моли за присъждане на разноски по
списък.
Оспорването е редовно и допустимо, като извършено в срок срещу подлежащ
на оспорване акт и от лице с правен интерес.
Съдът, след като прецени приложените към административната преписка
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на
страните, приема за установено следното:
От ТД на НАП – Плевен е издадено Удостоверение УП-2 изх. № 2269/12.03.2007
г. на В.И.Г.. Според този документ за периода от
01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. Георгиева е работила като инспектор по приходите
с брутно трудово възнаграждение в размер на 6 516,61 лева. За периода от
01.01.2007 г. до 30.01.2007 г. посоченото възнаграждение на същата длъжност е в
размер на 393,01 лева. При съобразяване на тези данни считано от 31.01.2007 г. на
лицето е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в месечен
размер – 203,91 лева, за което ръководителят на „ПО“ при Районно управление
„Социално осигуряване“ е съставил Разпореждане за отпускане на пенсия № 43/03.05.2007
г.
На 21.12.2018 г. В.И.Г. е подала Заявление за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на това заявление от ТП на НОИ –
Плевен е извършена проверка по разходите на ДОО при осигурителя ТД на НАП –
Велико Търново, офис Плевен. За резултатите от
проверката е изготвен Констативен протокол № КП-5-14-00510717/10.01.2019 г. от
проверяващия главен инспектор по осигуряването. След служебно уточняване от ТД
на НАП – Велико Търново, офис Плевен е анулирано УП-2 № 2269/12.03.2007 г. в
частта за осигурителния доход за 2006 г. и м. януари 2007 г. и е издадено ново
Удостоверение изх. № 374/11.02.2019 г., в което като осигурителен доход за 2006
г. е посочено 6 031,87 лева /вместо предходното 6 516,61 лева/ и за м.
януари 2007 г. – 517,75 /вместо предходното 393,01 лева/. Последвало е изменение
на отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от момента на
отпускането й насетне, за което е издадено Разпореждане №17/13.02.2019 г. от
ръководителя на „ПО“ при ТД на НОИ – Плевен, с което е поправено Разпореждане №
43/04.05.2019 г. и всички последващи. По този начин пенсията, отпусната към
31.01.2007 г. е редуцирана от 203,91 лева на 202,90 лева. От осигурителната
администрация е направена Справка № 1043-14-330/15.05.2019 г. за неправилно
изплатена пенсия, видно от която за периода от 01.01.2009 г. до 26.09.2018 г.
надвзетата пенсия възлиза на 1 407,99 лева, в това число главница – 755,16
лева и лихва 652,83 лева към 05.06.2019 г.
Със Заповед № ЗР-5-04-00589763/08.07.2019 г. на ръководителя на ТП на
НОИ – Велико Търново е възложено извършването на частична ревизия по разходите
на ДОО на осигурителя ТД на НАП – Велико Търново за периода от 01.01.2009 г. до
26.09.2018 г. Ревизията е приключила с Ревизионен акт за начет №
РА-5-04-00593070/12.07.2019 г., с който е установен начет в размер на
неправомерно изплатените пенсии за инвалидност на В.Г.– главница 755,16 лева и
лихва към 12.07.2019 г. – 660,64 лева или общо – 1 415,80 лева. Директорът
на начетеното лице – ТД на НАП – Велико Търново, е подал Възражение вх. № 1054-04-5/19.07.2019
г., което е частично уважено видно от Мотивирано заключение изх. № 1054-04-5#1/23.07.2019 г. на главния инспектор по осигуряването, извършил
ревизията. Компетентният орган е уважил възражението за изтекла давност за
периодите: 2009 г. /изтекла на 01.01.2015 г./, 2010 г. /изтекла на 01.01.2016
г./, 2011 г. /изтекла на 01.01.2017 г./, 2012 г. /изтекла на 01.01.2018 г./ и
2013 г. /изтекла на 01.01.2019 г./. Размерът на нанесената щета от неправилно
извършени осигурителни плащания и лихви върху тях е редуциран с 1 270,90
лева към 12.07.2019 г. /645,57 лева – главница и 625,33 лева – лихви/. Ревизионният
акт за начет е потвърден в частта за 144,90 лева / 109,59 лева – главница и
35,31 лева – лихви/.
За събирането на потвърдената сума е съставено Разпореждане №
РЖ-5-04-00597097/23.07.2019 г. от ръководителя на контрола по разходите на ДОО,
което е оспорено от приходната администрация пред директора на ТП на НОИ –
Велико Търново. Горестоящият орган се е произнесъл с Решение № 1012-04-76#1/22.08.2019 г., с което е отхвърлил оспорването. Потвърдителното
решение е оспорено от осигурителя ТД на НАП – Велико Търново и въз основа на
тази жалба е образувано настоящото дело.
Съдът счита, че решението на ответника е валиден административен акт по
аргумент от разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО.
Същото отговаря на изискванията за формална законосъобразност. От една
страна е в писмена форма, а от друга – то е мотивирано, тъй като съдържа
установените факти и доказателствата, които ги установяват, приложимото според
ответника право, както и разпоредителна част
– аргумент от чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването както на разпореждането на контролния
орган, така и на оспореното решение на ответника, които да компрометират
проявланието на принципите на административното правораздаване. Спазени са
изискванията на чл. 117, ал. 1 – 3 от КСО.
Решението на ответника е съответно на закона.
По делото няма спор за факти и те са установени правилно ответника въз
основа на допустими доказателства. Спорът
по делото е правен и касае на първо място приложението на чл. 110, ал. 1, т. 1
от КСО. Според цитираната норма контролните органи на НОИ съставят на
физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове
за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни
разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или
осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени,
поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В случая е налице
хипотезата, при която с ревизионен акт за начет са установени щети на ДОО,
причинени от осигурител, който неправилно е удостоверил осигурителен доход.
Претенцията на осигурителя е, че няма основание за ангажиране на имуществената
му отговорност поради липса на причинна връзка между щетата и неговото
поведение. Така експонирано възражението е неоснователно. Уредената в чл. 110,
ал. 1, т. 1 от КСО имуществена отговорност е гражданскоправна и за
реализирането й действително е необходимо да се установи щетата, понесена от
ДОО, и пряката причинна връзка между вредоносния резултат и неизпълнението на
задължението на осигурителя да издаде предписания от закона удостоверителен
документ, съответстващ на действителното фактическо положение. От фактическа
страна по делото е установено, че в резултат на представено пред
административния орган Удостоверение обр. УП-2 № 2269/12.03.2007 г. на В.Г.неправилно
е била отпусната и изплащана пенсия за инвалидност в по-висок размер.
Приходната администрация в качеството на осигурител не оспорва това
обстоятелство, няма възражения срещу размера на коригирания осигурителен доход
и направените в пенсията преизчисления. Респективно не се спори и размера на
щетата. Това се потвърждава от самия факт на анулирането на невярното УП-2 и
издаването на ново. Пенсията е ежемесечно осигурително плащане и когато е
определена в по-висок размер поради документ с невярно съдържание, то
увреждането (щетата за ДОО) възниква в момента на всяко от тези плащания,
защото без наличието на паричен превод няма как да възникне щета за ДОО.
Следователно в случая се касае за периодичност във формирането на настъпилата
щета за ДОО, поради извършване на ежемесечни плащания на пенсия в по-голям
размер. Описаната зависимост между съставения документ с невярно съдържание и
ощетяването на фондовете на ДОО чрез изплащането на пенсия в по-висок размер,
несъмнено доказва наличието на пряка причинна връзка между щетата и издаването
на удостоверителния документ с невярно съдържание. Фактическите основания от хипотезата на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1
от КСО са налице и правилно административният орган е реализирал обективната
безвиновна имуществената отговорност на осигурителя ТД на НАП – Велико Търново.
На второ място жалбоподателят изразява претенции за неправилно
приложение на института на давността по чл. 115 от КСО, според който вземанията
на НОИ за надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на
петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
за която се отнасят. В продължение цитираната норма регламентира абсолютен десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят, с изтичането на който се погасяват всички вземания, независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението
е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. В настоящия
случай осигурителят е подал възражение против РА като се е позовал на давността
по чл. 115, ал. 1 от КСО и възражението
е било частично уважено за периодите от 2009 г. до 2013 г., за което изрично са
фиксирани моментите на изтичане на давността. Съдът намира за прецизно
приложението на нормата за давността от страна на осигурителната администрация.
Не може да бъде споделено разбирането на жалбоподателя, който поставя
изтичането на давността в зависимост от датата на издаване на УП-2 – 12.03.2007
г. и търси функционална обвързаност с осигурителния период, за който се отнася
удостоверението – 2006 г. Не такава е обаче философията на закона, който ясно и
недвусмислено регламентира, че институтът на давността в случая зависи от годината,
за която се отнасят надвзетите пенсии. Нормативно разбираемо е дефинирано, че
моментът, от който започва да тече давността, е 1 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят надвзетите пенсии. Респективно с изтичане на
десетгодишен давностен срок считано от 1 януари на годината, следваща годината,
за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването
на давността. Това обстоятелство правилно е съобразено от осигурителната
администрация и постановените актове – Разпореждане № РЖ-5-04-00597097/23.07.2019
г. и Решение № 1012-04-76#1/22.08.2019 г. са
законосъобразни.
Решението е съответно и на законовата цел. Настъпилата щета за бюджета
на ДОО не може да бъде възстановена по друг начин освен чрез събиране на сумата
от осигурителя, тъй като получилото пенсията лице не дължи връщането на
получените в по-голям размер суми от пенсия като добросъвестно лице по смисъла
на чл. 114, ал. 2 от КСО. Добросъвестността се предполага до доказване на
противното. В случая няма данни за недобросъвестност от страна на лицето,
получило сумата. Същото не е укрило факти и е представило всички относими
документи към придобитото право на социална пенсия за инвалидност.
Посоченото налага отхвърляне на жалбата поради неоснователността й.
Водим от горното, Великотърновският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ТД на НАП – Велико Търново против Решение
№1012-04-76#1/22.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: