№ 618
гр. Разград, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330100138 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, ЗПФУР,
ЗПК и ЗЗП.
Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: *********
със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” №
81 В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Б. Т., срещу А.
Х. Р. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на кредитора АПС
БЕТА България ЕООД сумата 2680,54 лв. главница по договор за кредит,
ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата 641,63 лв. договорна лихва за периода 22.02.2021 г. –
18.05.2022 г., сумата 420,95 лв. мораторна лихва за периода 22.02.2021 г. –
05.10.2023 г., сумата 60,88 лв. разноски по делото и 60,07 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Вземането произтича от сключен Договор за паричен заем
№5675200_vc/22.02.2021 г. между А. Х. Р. и „Вива Кредит“ООД за сумата
3000 лв., договорена лихва върху усвоената сума - 40,32%, ГПР 49,49% със
задължение за връщане до 18.05.2022 г. Ищецът твърди, че ответника не е
изпълнил задължението си, изпаднал е в забава и са начислени неустойки. С
договор за цесия от 31.03.2022г., процесното вземане е прехвърлено на „АПС
Бета България“ ЕООД. Сочи, че старият кредитор /цедент/ е упълномощил
новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, което
уведомяване твърди за валидно. За част от задължението /доколкото е налице
влязло в сила отхвърлително разпореждане по заповедното производство/,
съставляващо претендираните с исковата молба суми твърди, че е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1012/06.11.2023г. по ЧГД
1762/2023г РС-Разград, по реда на чл.410 ГПК. Същата била връчена на
длъжника в условията на чл.47 ГПК, във връзка с което на кредитора е указана
възможността да предяви иск за вземането си, което сочи като обосноваващо
правния му интерес. В случай на оспорване на иска от страна на ответника,
1
респективно на направените доказателствени искания, моли да му бъде
предоставена възможност да вземе становище, както и да ангажира
допълнителни доказателства. Прилага писмени доказателства.
Ответника е получил книжата си по реда на чл. 47 ГПК, във връзка с което му
е назначен особен представител – адв. С. И.. В срока по чл. 131 ГПК изразява
становище за допустимост на исковете, но неоснователност и недоказаност на
същите. Счита, че ищецът не е представил доказателства за наличие на
договор за кредит, като представените документи не са заверени; наличие на
представителна власт на пълномощника юрк. Т.; наличие на валидно
облигационно отношение между страните; уведомяване за извършената цесия;
размера на иска – липсват официални удостоверителни документи, касаещи
съществуването и размера на процесното вземане; противоречие на клаузи от
договора със ЗПК, вкл. неустоечните; неравноправни клаузи – ГПР и ГЛП;
информация за извършените погашения по кредита; липса на доказателство за
представителната власт на кредитния консултант, сключил договора от името
на кредитора.
Оспорва представените документи: Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г.; Договор за паричен заем Standard 30
№ 5675200 - 22.02.2021 г.; Декларация по чл. 42, ал.2, т. 2 от ЗМИИ;
Предложение за сключване на договор за паричен заем от дата 12.02.2021 г.;
Разходен касов ордер № 0286; Приходен касов ордер № 0566; Платежно
нареждане е Уникален регистрационен номер ОВ61101240037163 от
11.01.2024 г.; Приложение №1/ 01.04.2022 г към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „Вива Кредит“ ООД и
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД на 31.03.2022 г.; Нотариално заверен подпис
на преводача, извършил превод на пълномощното. Моли ищеца да бъде
задължен да представи да представи оспорените документи в оригинал.
След анализ на представените по делото доказателства с оглед твърденията и
исканията на страните, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 22.02.2021 г. между А. Х. Р. и „Вива Кредит“ ООД е сключен
Договор за потребителски кредит № 5675200 по реда на ЗПФУР с
характеристики, както следва: главница 3000 лв., 15 вноски по 257,89 лв.,
краен падеж 18.05.2022г., ГПР 49,49%, годишен лихвен процент по кредита
40,32%.
Представени като доказателства по делото са копие на процесния договор,
Предложение за сключване на договор за паричен заем, ведно с приложение
към него, Декларации, разходен и приходен ордер, Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г, ведно с Приложение № 1
(ред № 58) към същия.
Оспорено от ответника е наличието на валидно облигационно отношение,
твърди се нищожност на представения договор, във връзка с наличие на
неравноправни клаузи, както и липса на дълг.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на главница,
договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит.
Същият е допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, която е връчена на ответника при
условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК е предявен
установителен иск за вземането.
За преценка основателността на иска следва да се анализира наличието и
2
валидността на правопораждащото облигационно отношение между
страните.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен
между „Вива Кредит“ ООД и ответника договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, какъвто съобразно чл. 6 от ЗПФУР, е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие
на доставчика и на потребителя. Съгласно чл. 18 при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се
прилага чл. 293 от ТЗ.
С оглед предмета на договора, същия попада в приложното поле на ЗПК
/Закон за потребителския кредит/, чл.6 от който урежда формалния му
характер. Ищецът твърди, а и от съдържанието на представеният екземпляр
от Договор за паричен заем Standard 30 № 5675200 - 22.02.2021 г. е видно, че
същият цели предоставяне на финансова услуга от разстояние и респективно
за него е приложим и ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние/.
За да възникне валидно, обвързващо страните по същото, облигационно
правоотношение е необходимо да са налице съвпадащи насрещни
волеизявления. В конкретния случай ищецът, въпреки разпределената от съда
доказателствена тежест, не е предоставил никакви доказателства за
приемане, респ. подписване на договора от страна на ответника по
електронен път /лог-файл, запис на телефонен разговор, електронно
съобщение, т.н./.
Видно от доказателствената съвкупност, предоставени от ищеца са незаверени
копия от документи: Предложение за сключване на договор за паричен заем от
дата 12.02.2021г., ведно с приложение към него, Декларации от 22.02.2021г.,
Договор за паричен заем Standard 30 № 5675200 - 22.02.2021 г., Копие от лична
карта, заверено от А. Р. на дата 12.02.2021г., Разходен ордер с издател „Вива
Кредит“ ООД за сума от 3000 лв. и дата 22.02.2021г. и Приходен ордер за такса
„кандидатстване“ в размер на 30 лв. и дата 22.02.2021г., всички подписани
физически от кредитополучателя.
Ответникът в срок е оспорил представените от ищеца незаверени преписи и с
оглед разпоредбата на чл. 190 ГПК е поискал, а съдът е задължил „АПС Бета
България“ ЕООД да представи оригинали на оспорените документи, като го е
предупредил за последиците от препятстване на доказването. Отделно, съдът е
указал на ищеца необходимостта да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение. Договор, съдържащ съществените уговорки на договор за
потребителски кредит и подписан физически от страните при спазване на ЗПК
и ЗЗП /Закон за защита на потребителите/, би породил целените правни
последици, дори същия да е бил предназначен за предоставяне на финансова
услуга от разстояние, ако е налице изпълнение на насрещните задължения на
страните. Въпреки указанията на съда, ищецът не представя оригинали, като
3
застъпва тезата, че договорът е подписан електронно, от разстояние. В
условията на пълно и главно доказване, „АПС Бета България“ ЕООД не доказа
по несъмнен начин наличието на насрещно волеизявление на ответника, с
което същия да е изразил своето съгласие за сключване на процесния договор
и приемане на клаузите му – нито чрез доказателство за електронно
потвърждаване, нито чрез представяне на оригинал на Договор за паричен
заем Standard 30 № 5675200 и разписка за предоставяне на заемната сума.
Недоказаните факти са неосъществени за съда, с оглед преценката на
събраните по делото писмени доказателства в цялост, съдът приема, че между
страните не е възникнало и понастоящем не съществува валидно
облигационно провоотношение, пораждащо исковата претенция.
С оглед твърденията на ищеца, че вземането, ведно с всички негови
принадлежности, е придобил по силата на договор за цесия с кредитора, е
представен и договор за цесия, ведно с Приложение №1, съдържащо
информация за всеки от цедираните кредити към момента на прехвърлянето
им. На ред 58 от същото е описан и процесния договор, което доказва
наличието на правен интерес и процесуалната легитимация на ищеца като
правоприемник на кредитора. Ирелевантно е дали договорът за цесия е
съобщен на ответника, доколкото въпросният юридически факт би имал
правно значение при извършени плащания към първоначалния кредитор, с
оглед валидността на същите.
По делото не се установява по безспорен начин възникването, респ.
съществуването на паричното вземане в претендираните размери, за което
вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по развилото се заповедно производството.
С оглед гореизложеното, съдът не следва да обсъжда наличие, респ. липса на
неравноправни клаузи на процесния договор.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, и то с осъдителен
диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство, но в
настоящия случай ответникът не претендира разноски и не му се следват
такива с оглед естеството на неговото процесуално представителство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, общ. Столична, обл.
София, бул. “България” № 81 В, ап. 3, представлявано от управителите Х. М. и
П. В., против А. Х. Р. с ЕГН: ********** с адрес с. Я.*********, обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр с чл. 6 от ЗПФУР, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните вземания, за които е издадена Заповед № 1012/06.11.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 1762/2023г. по
4
описа на РС – Разград, за следните суми:
сумата 2680,54 лв. /две хиляди шестстотин и осемдесет лева и петдесет и
четири стотинки/ главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
12.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 641,63 лв.
/шестстотин четиридесет и един лева и шестдесет и три стотинки/ договорна
лихва за периода 22.02.2021 г. – 18.05.2022 г., сумата 420,95 лв. /четиристотин
и двадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ мораторна лихва за периода
22.02.2021 г. – 05.10.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, общ. Столична, обл.
София, бул. “България” № 81 В, ап. 3, представлявано от управителите Х. М. и
П. В., за присъждане на деловодни разноски по настоящото съдебно
производство и по ЧГД № 1762/2023г.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към ЧГД № 1762/2023г.
Районен съд – Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5