№ 1848
гр. Сливен, 24.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20252230102271 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата, редовно призовА., се явява лично. Представлява се от адв. Б.
П. от АК – Сливен и адв. Е.Д. от АК – Сливен, надлежно упълномощени с
пълномощно от 24.04.2025 година – лист 7 от делото.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв.
А. С. от АК - Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от 12.05.2025
година – лист 25 от делото.
Съдът ДОКЛАДВА постъпили молби и становища с вх. №№
23958/29.10.2025 година, 25211/14.11.2025 година, 25245/17.11.2025 година и
25252/17.11.2025 година.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото, съдът ОБЯВИ на
страните и на процесуалните им представители, че съдебното заседание ще
бъде прекъснато в 11:50 часа и ще продължи в 14:00 часа.
1
АДВ. С.: Водим допуснатите двама свидетели и моля да пристъпите
към разпита им.
АДВ. Д.: По отношение на доказателственото искане, което сме
направили за разпит на посочените от нас свидетели, няма произнасяне.
АДВ. П.: Моля да пристъпим към разпита на свидетелите.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатите свидетели, ВЪВЕДЕ
първия от тях в залата и сне самоличността му, както следва:
Й.Г.Р. с ЕГН: **********, българска гражданка, не осъждА., майка на
ищцата.
Съдът РАЗЯСНИ на лицето правото й да откаже да свидетелства.
СВИД. Й.Р.: Разяснено ми е правото, разбирам в какво се състои то,
желая да свидетелствам.
Свидетелката ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, която
носи, обещава да даде показания без лъжесвидетелстване.
РАЗПИТА. КАЗА: Майка съм на М. Н. Ч.. На 27.04.1993 година е
родена дъщеря ми. Г. Я. Ч. го познавам, той е съпруг на М.. Гражданският им
брак е сключен м. май 2022 година. От брака си имат две деца – Н.Г.Ч., родена
на 25.09.2021 година и М.Г.Ч., родена на 25.01.2024 година. От 08.03.2024
година не живеят заедно, дъщеря ми тогава се изнесе от нашия апартамент,
който се намира на „....................... На „........................... живееха като съпрузи.
Може би от началото на м. февруари до началото на м. март тя беше в нашето
жилище, защото са имали семеен проблем, побой и не знам точно. От м.
февруари 2024 година е фактическата им раздяла. Един месец живя дъщеря ни
при нас на адрес „...................... и се изнесе при този мъж, при който живее в
момента. Знам само, че се казва С., фамилия не знам. С децата дойде при нас
да живее и на 8-ми март се изнесе, децата остА.ха при нас. Бяхме в Трявна
точно на осми март аз и моя съпруг за празника. На 7-ми вечерта Г. Ч. се
обади на съпруга ми и каза, че М. продължава да се чува с този С. и доколкото
знае, е отишла при него, а детето е с температура 39 градуса, дори показа
термометъра. Тогава се качихме на колата и вместо да останем на осми март
на Трявна, ние се прибрахме. След като се прибрахме, моята дъщеря беше с
2
децата в къщи, тогава проведохме един разговор с нея и моят съпруг й каза, че
има три варианта: Първия вариант, „ако искаш и можеш да си оправиш
отношенията със съпруга си“, да продължат да си гледат заедно децата.
Втория вариант „ако искаш оставаш тук при нас, с майка ти ще ти помагаме,
няма да те оставим“. Имаме и друго жилище, което ако иска може да го ползва
и третия вариант „ако и това не те устройва, ако искаш С., прави каквото
искаш“. На другия ден тя просто си събра багажа и си тръгна, а децата остА.ха
при мен. Аз нищо не й казах. Към момента децата също са при нас, дори сега
съпруга ми ги гледа. Аз съм земеделски производител, така че имам време, с
което разполагам. По професия съм счетоводител, но не практикувам.
Съпругът ми е трудово зает, Кмет е на с. Научен, община Нова Загора. Когато
мина доста време, поне месец, тя дойде първия път с баба си да види децата.
Майка ми И.Д.Р. живее в кв. „..................... в същия блок, в който живее
дъщеря ми. Само аз бях в къщи, оставих я да си види децата. Тя не ми говори,
трудна ни е комуникацията. Аз се опитвам да говоря с нея, но тя не винаги ми
отговаря. По телефона не се обажда нито на мен, нито на съпруга ми. През
това време децата няколко дни ги гледам аз - три, четири, пет, може и десет,
след това са при другата баба, и двете страни ги гледаме, не само аз. Случай, в
който децата да са гледани само от майката или само от бащата, няма. Тя не ги
е вземала и не е идвала и да е оставала насаме с децата 24 часа. Доколкото
знам той ги е гледал, защото когато са при тях, при него и другата баба, ако
бабата е нощна смяна, защото тя работи, те остават вечерта при бащата и тя се
прибира на следващия ден жената. Случай, в който бащата да е оставал 24
часа сам с децата, не знам да има. Знам, че е оставал сам с децата, но не зная
дали е бил 24 часа с тях. Знам от бащата Г. Ч. и от бабата М. Ч., че децата са
оставали при бащата. Не мога да кажа кога е оставал бащата сам с децата и не
мога да кажа, че това е било за 24 часа.
Съдът ПРЕКЪСНА съдебното заседание и ОБЯВИ, че разпита на
свидетеля ще продължи в 14:00 часа.
Съдът освободи страните и свидетеля от залата.
Заседанието по делото продължава в 14:03 часа.
На именното повикване в 14:03 часа, се явяват страните, техните
пълномощници и свидетелката Й.Р..
3
Съдът ПРОДЪЛЖИ с разпита на свид. Р., със снета по делото
самоличност.
СВИД. Й.Р., РАЗПИТА. КАЗА: Дъщеря ми е идвала в месеца около два,
три пъти за по около два, три часа, някъде от 10 до 12.30 часа, до един най-
късно. Септември месец дойде само веднъж на рождения ден на детето
голямото, октомври нито веднъж, на 01.11.2025 година дойде принудително,
защото детето голямото Н. плачеше и аз й звъннах да дойде. Когато дойде, си
играе с тях. Когато дойде, излизаме с двете деца на вратата, аз с двете дечица,
грейват им личицата, радват се, че виждат майка си, /свидетелката плаче/, тя
също им се радва, съблича си връхните дрехи, събува си обувките и влиза в
спалнята да си играе с дечицата. Аз обикновено ги оставям сами, за да имат
време да бъдат заедно. Аз влизам в кухнята и гледам да свърша нещо, което
правя обикновено като спят децата, свършвам някаква домакинска работа.
Влизам и при тях, опитвам се доколкото мога да разчупя обстановката ако
може, но обикновено това е срещата на майката с децата. Носи им понякога
подаръчета, дрешки, играчки, хрА. им носи понякога. Съпругът ми не е
присъствал на такива срещи, той излиза сутрин и се прибира вечер, но не
винаги, защото се налага и на село да остава да преспива понякога. Когато
примерно дъщеря ми си тръгне и децата се събудят, Н. пита за майка си – „де е
мама“. Случвало се е два, три пъти от последните посещения тя да легне да ги
приспива и когато се събудят я търсят. На Н. първия въпрос е този „де е мама“.
Нищо не обяснявам, казвам „мама пак ще дойде, хайде тук да наредим един
пъзел“, за да го разсея детето. Единия път казах на Н., че мама е отишла да й
купи розово зайче, а на М. жълто и пак ще дойде. След това се опитвам да ги
включа в някоя игра. Понякога като се сетят пак ми задават въпрос „де е мама“
и им казвам, че ще дойде. Съпругът ми когато ги гледа, ги занимава с нещо,
редят пъзел, разглеждат книжки. Играят с други деца на площадката, които са
придружени от майка си и след това казва „мама Г. кара й се“. Доста време
беше минало от 25.09. когато последно беше идвала моята дъщеря, явно
детето много е искало да види майка си, ако звъннеше някой на вратата, тя
бързаше да отиде да отвори и казваше „мама иде“. Единия път беше взела
едно пиано, което й беше подарък и пак на вратата да покаже на майка си
какъв подарък има. Една жена от входа за водата беше. Ние отсъствахме от 1-
ви до 12.10., бяхме в Турция, след като се прибрахме и децата бяха при мен,
4
изпратих есемес на дъщеря си, че може да дойде да ги види, две седмици бяха
при мен. На 01.11. детето започна да ме пита „де е мама“. Аз й казах „мама
пак ще дойде рожбичко“, аз така казвам и на двете деца, но тя започна да
плаче много, гушна се в мен и започна много силно да реве. Тогава ми каза „да
се обадим на мама“. По принцип нито тя ми се обажда, нито аз, звъннах й и
дойде след около 10 – 15 минути, при което децата много й се зарадваха.
Когато сме със съпруга ми и двете деца, децата комуникират с него, наричат
го „дяди“, когато се прибира вечер и като чуят започват да викат „дяди, дяди“,
бягат на вратата да го посрещат. Той влиза и казва „дядо да си измие първо
ръцете и да ви види“. Пита ги „днеска слушахте ли“, онази вечер му слагаха
фиби на главата, той стои и те му нареждат фиби, гушкат се, пъзели нареждат.
Днес е сам с децата. Отидох днес набързо, влизам и ги питам дали са яли, те
съответно казват, че чакали мен да се прибера и тогава да папкат, даже кремче
им направих. Казах им, че имам малко работа и трябва да изляза, малката
заспа докато бях там, каката беше легнала на леглото и дядо им остА. да спят
заедно. Година и четири месеца е разликата във възрастта на децата. И двете са
под един режим. Малката яде това, което яде и каката с малки изключения,
например хрА.та трябва да е по-пасирА., на по-дребни частици. Кремчетата
към момента малката ги яде повече, каката има предпочитания, държи да е
ягода кремчето. Пробвахме с крем „брюле“ вчера, не го яде, затова днес й
направих ягода и си го хапна. Малката си хапва повече, каката е по-злояда,
по-малко яде като количество. Например зеле с ориз Н. не яде, а малката си
хапва. От кухнята има млечна каша със сирене, малката го яде, а Н. не го
кусва. От бащата разбрах, че някой е дал на децата от млечните шоколади
Киндер, но не ги ядат. Опитали са, но не ги ядат, не ги харесват. М. ни е
единствено дете. М. за мен беше добро дете, ученолюбива, спестовница,
милозлива. Като ученичка беше по-затворена, без това да означава, че не е
имала приятели, имам предвид, че не беше като онези разкрепостените деца.
На по-късен етап като беше студентка, тя завърши в Свищов, имаше една
връзка, с която ние не бяхме съгласни и дори когато отидох да я видя и да
разговарям с нея, тя не ме допусна до себе си. Вечерта спахме на хотел, не ми
позволи да се срещнем, каза, че не съм я предупредила. При нея нещата се
случват много трудно. Ако трябва да се свърши нещо, може да ти изкара
нервите отвсякъде, ако нещо може да се свърши днес или утре, тя ще го
свърши за един месец. Давам пример дори за едно почистване на дома, където
5
живее с децата, аз й казвам, дори съм й предлагала помощта си, най-малкото
да си изпере пердетата, защото този прахоляк се диша от децата, да се почисти
основно. Чистенето е тема табу по принцип, децата се страхуваха от робота
като дойдоха в къщи. Друго качество е, че обича да си поспива. Такава е била
и в ученическа възраст, такава е и сега. Като майка би трябвало това да не е
така. Когато беше в нас, Н. беше с температура, опитах се да я събудя, тя само
ме погледна и пак продължи да спи. Аз стА.х и дадох каквото трябваше на
детенцето. Преди да роди показателите й на хемоглобина бяха под нормата,
тогава непрекъснато й говорех, че трябва да яде зелени храни. Лекарства не е
вземала, компенсирахме каквото може с храни. Преди хрА.та се осигуряваше
от село, след това Н. я записахме на кухня. Към момента не готви, имам
предвид докато е била при нас и е гледала децата, нищо не се готвеше за
децата. Като малка не съм й казвала „ела да готвиш“, показвала съм й
епизодично как се готви. Не съм й възлагала да почиства както някои
родители, които казват на децата си „почистваш и тогава излизаш“. Обича
млечен шоколад, но без ядки. Прясно зеле с домати не обича, не обича й зеле с
ориз и кюфтета с доматен сос. Голям инат е и нещата ги прави на инат. Аз
имам едно мое определение за майка, една майка при никакви обстоятелства
не изоставя децата си. Сигурна съм, че обича децата си, но за толкова дълъг
период от време не идва да ги търси. Пращам й есемеси, че децата са при мен,
не ми отговаря дори на есемеса, след една седмица пак й пиша. Аз
единственото, което искам, е децата да са добре, да са в среда, която е позната
за тях, която да не ги стресира, защото Н. при всяко ново нещо подхожда със
страх. Дори тези играчки, които свирят или се движат, такива нямаме, за нея е
стрес. Дори в чужда къща да трябва да влезе, се страхува. Страхува се от всяко
нещо, което е непознато за нея. Дори когато прохождаше, сама се пазеше,
предпазлива е. Аз нямам нищо против този човек с когото тя живее, но той е
нов човек за децата. Няма как да приема, че чуждия човек ще се грижи за
нашите внучета. Когато става въпрос за дете, човек е предпазлив, искам да ги
предпазя от стреса, който може да изживеят. Ситуацията при нас е такава, че
ние с ответника съвместно трябва да се грижим за децата. Не мога нищо да
кажа за него. Миналата седмица когато се срещнахме в присъствието на
всички казахме, че по всяко време може да дойде да си види децата. Тя не е
идвала. В петък си бях в къщи, децата бяха при мен. Срещата беше във
вторник. Една седмица бяха при нас децата, в петък сутринта ги взеха и сега
6
децата пак са при мен от понеделник. В петък си бях в къщи, тя не е идвала.
Сама дъщеря ми не се е грижила за децата. С двете деца сама не е излизала
никога, защото й е трудно. Не знам дъщеря ми да има друго занимание и
причината, заради която да не идва да вижда децата у дома. Докато с Г.
живееха заедно, бяха ми дали ключ, но аз никога не съм го използвала. Реално
погледнато аз много пъти съм й казвала да отида при нея, да пием по едно
кафенце, да й помогна с нещо, тя не ме допускаше до апартамента. Казвах й
поне веднъж в седмицата да отида да й помогна с нещо, но не ме допускаше.
Голямото дете беше почти винаги ту при едната баба ту при другата, а тя се
грижеше за малкото. Н. когато беше болна винаги беше при мен, аз се грижех
за Н. когато е болна. Другото дете когато вдигнеше температура, майка му
ходеше в апартамента. Аз поемах грижите за Н., когато М. беше болна. Почти
винаги Н. беше при бабите. Когато се разболее така или иначе грижите се
поемат пак от бабите, но Н. повече при мен беше, а те повече помагаха за М..
В дома на Г. съм ходила, има куче, което е в чужд двор, голямо е, но не е вътре
в тяхната къща. Виждала съм го на вратата, не познавам породите, то се
изправя на отворената част на вратата. Баба й веднъж се е качила при М. и
каза „започнах да звъня настоятелно на вратата, от вътре джавка едно голямо
куче“, но аз съм виждала и моята дъщеря с кучето до една барака където има
хранително магазинче. В апартамента където живееше дъщеря ми с Г. съм
ходила пет, шест пъти. Н. ходеше на ясла и то с голямо желание, но явно някои
дечица са по-буйни и някакво детенце я хапело непрекъснато и сега не ходи на
ясла, защото като чуеше, че трябва да ходи на ясла, започваше да реве много
силно. ЗА.пред не зная как ще се развият нещата, М. на 25.01. прави две
годинки и ако може да се запишат двете едното на ясла другото на градина, да
ходят двете заедно. Ние ще попитаме майката и бащата в коя детска градина
да запишем децата. Ние имаме жилище, което сме закупили на дъщеря ни на
„....................... Тя живя там от както завърши висшето си образование три,
четири, пет години. В момента няма ключ от това жилище, защото временно
го бяхме дали под наем. Тя го освободи когато се омъжи и тогава го дадохме
под наем, не сме й казали да го напусне. Този апартамент е записан на наше
име, но има в Бургас апартамент, който сме записали на нейно име. Тя е едно
дете и така или иначе всичко е на нея. Всичко, което се случва е стА.ло сега от
осми март тази година – 2025 година. Дата не мога да кажа, 8 – 10.02. тя дойде
в къщи с децата. Беше синя по очите. Аз като я видях се разболях. Каза, че Г.
7
Ч. я е бил, каза „ей така ме удари настрани“, тя е мъничка, нежна, беше в
синини. Преди това знаех, защото двамата са примерно в апартамента на „П.
Хитов“, в нейно присъствие той ми се обажда и ми казва „много те моля кажи
й да се спре повече да не се среща с тоя“. Казвам му „дай ми телефона да
говоря с нея“, започвам да говоря „моля те не се занимавай с глупости,
остави“, като майка съм се опитала да й въздействам по някакъв начин, този
разговор поне два или три пъти сме го водили. Когато беше посинена тогава
дойде, след този разговор. Това се случва след като сме говорили два, три
пъти, дори казах на съпруга си да отиде да й помогне да си събере багажа и
той отиде, помогна й, аз не мога да я оставя сама в това състояние. Третият
вариант беше такъв, ако иска да отива при С.. В този момент никой не е
говорил за децата. Аз как да отговоря от негово име какво е имал предвид за
третия вариант. Не се сещам кога сме взели ключа от апартамента от „Х.
Димитър“.
АДВ. П.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Д.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който напусна залата.
С оглед характера на производството и обстоятелството, че работното
време на съдебния състав приключва, от съдията се преценява, че не е
възможно събирането на всички допуснати доказателства в това съдебно
заседание, което налага отлагане разглеждането на делото за извършване на
допълнителни процесуални действия. Срока за събиране на същите и
допълнително предприемане на други процесуални действия ще се определя
след произнасяне по направеното с молба вх. № 25211/14.11.2025 година
процесуално искане, основано на чл. 323 от ГПК. Имайки предвид
преюдициалността на последното, от докладчика се преценява, че следва да
насрочи открито съдебно заседание за разглеждане и произнасяне по
претенциите на ищцата по привременните мерки.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
8
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за разглеждане на
претенцията по привременните мерки за 17.12.2025 година от 09.00 часа, за която
дата и час страните се считат редовно призовани от съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 16.55 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9