Р Е Ш Е Н И Е

9.03.2021г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на единадесети февруари

Шести наказателен състав година 2021

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: ПЕТЯ АНТОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 2511 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

С наказателно постановление НП № 20-0256-000569 от 20.10.2020г. *** при О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на И.Ц.Ц. с ЕГН: ********** ***, административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И.Ц.Ц., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител - адв. П.Е., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление. Освен това навежда доводи, че изложеното в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не съответства на действителното фактическо положение. Навежда правни доводи, че описаните в обжалваното наказателно постановление действия на контролния орган са извършени в нарушение на разпоредбите на Инструкция №8121-749 на МВР за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GА №255235 от 28.09.2020г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата в 16:05 часа в *** на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, жалбоподателят Ц., като водач на лек автомобил - *** с peг. № ***, с посока на движение ул."***", управлява л.а."***", с рег.номер ***, собственост на ***, при подаване на сигнал със "Стоп!" палка по образец от П.С.Д. - униформен служител на ***, не се е подчинил, а продължил по ул."***", и излязъл в землището северно от селото, като е последван от служебния автомобил, който е бил с включена звукова и светлинна сигнализация, бил е спрян е до ***. МПС е с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Л.К.Х. и свидетелите Л.В.Ч. и П.С.Д., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Х. и от показанията на свидетелите Ч. и Д. се установява, че на 28.09.2020г. в 16:05 часа в ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, жалбоподателят Ц. е управлявал лек автомобил *** с peг. № ***, с посока на движение ул."***", управлява л.а."***", с рег.номер ***, собственост на ***. Според показанията на актосъставителя Х. и според показанията на свидетелите Ч. и Д.  кръстовището в ***, образувано от ул. „***“ и главна ул. „***“, е „Т“-е образно. От показанията на актосъставителя Х. и от показанията на свидетелите Ч. и Д. се установява, че същите са се намирали на главната улица „***“ на 10-15 м от оста на ул. „***“, т.е. от улицата, по която се е движил управляваният от жалбоподателя Ц. лек автомобил. Според показанията на актосъставителя Х. и според показанията на свидетелите Ч. и Д.  същите са се намирали в противоположната страна на движението на автомобила на жалбоподателя /лявата от страна на водача - жалбоподател в настоящето производство/, когато последният е завил надясно, т.е. *** в качеството си на орган за контрол и регулиране на движението не са се намирали срещу движението на автомобила, управляван от жалбоподателя. Според показанията на актосъставителя Х. и според показанията на свидетелите Ч. и Д.  на жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране със "Стоп!" палка по образец от П.С.Д. - униформен служител на ***. От показанията на актосъставителя Х. и от показанията на свидетелите Ч. и Д. се установява, че жалбоподателят Ц. не е спрял на подадения сигнал, а е продължил по ул."***" и е навлязъл в землището, северно от селото. От показанията на актосъставителя Х. и от показанията на свидетелите Ч. и Д. се установява, че същите със служебния автомобил, който е бил с включена звукова и светлинна сигнализация, са последвали автомобила на жалбоподателя, който спрял до стопанския двор на ***. Според показанията на актосъставителя Х. и според показанията на свидетелите Ч. и Д. управляваният от жалбоподателя Ц.  лек автомобил *** с peг. № *** е бил с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Х. и на свидетелите Ч. и Д., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от страна на жалбоподателя *** и не спирането на подаден сигнал със стоп-палка. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Ц.  в нарушение, което не е извършил. Още повече, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН нарушителят – жалбоподател в настоящето производство, не е направил възражения относно невъзприемането от него на подадения сигнал за спиране. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Ц. не е доказал, че е спрял на подаден сигнал за спиране от органите за контрол и регулиране на движението. Съдът възприема за достоверни обясненията на жалбоподателя Ц., че *** са се намирали на разстояние от около 35 м от „Т“-е образното кръстовище, от лявата страна на водача, а същият е завил надясно в противоположната посока и не е възприел подадения сигнал за спиране. В тази насока са и показанията на свидетеля ***. Още повече, че от показанията на актосъставителя Х. и от показанията на свидетелите Ч. и Д. по безспорен и несъмнен начин се установява, че същите са се намирали в противоположна посока на движението на управлявания от жалбоподателя лек автомобил.

При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят И.Ц.Ц. е извършил нарушение по чл.103 от ЗДвП и не законосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от същия закон. В хода на настоящото производство не се доказаха по един безспорен и категоричен начин обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, както и неговото виновно поведение. Посочената разпоредба задължава водача на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Сигналът за спиране трябва да е подаден от оправомощен орган на МВР, който съгласно чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР  осъществява контролна дейност чрез извършване на проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия. Сигналът за спиране е извършен в нарушение на разпоредбата на чл.61 ал.2, ал.3 и ал.4 и на чл.58 ал.1 и ал.2 от Инструкция №8121-749 на МВР за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Понятието "подаден сигнал за спиране" е визирано в разпоредбите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, които задължават контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със "стоп" - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, като във връзка с последното чл. 207 от ППЗДвП изисква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция - Спри!". Следователно, за да е осъществен състава на нарушение по  чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от посочените начини в разпоредбите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП. В конкретния случай от обясненията на жалбоподателя Ц. и от показанията на актосъставителя Х. и на свидетелите Ч., Д. и Велинов се установява по безспорен и несъмнен начин, че на жалбоподателя Ц. в качеството му на водач на лек автомобил *** с peг. № *** е бил подаден сигнал със „Стоп-палка“ по образец „С-8“ от униформен служител на МВР, но полицейският служител, подаващ сигнала за спиране, не е бил застанал срещу движението на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, а в противоположната посока. Следователно актосъставителят Х. и свидетелите Ч. и Д. в качеството си орган за контрол и регулиране на движението не са изпълнили задълженията си съобразно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, като на жалбоподателя Ц. не  е  подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС  да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него и той следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. Освен това е нарушена и императивната разпоредба на чл.61 ал.2 от ИНСТРУКЦИЯ No8121з-749 ОТ 20 ОКТОМВРИ 2014 Г. ЗА РЕДА И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КОНТРОЛ НА ПЪТНОТО ДВИЖЕНИЕ, издадена от министъра на вътрешните работи, Обн. ДВ. бр.90 от 31 Октомври 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 29 Декември 2017г., съобразно която при подаването на сигнала за спиране полицейският служител застава срещу движението. В конкретния случай полицейският служител Д. не е изпълнил това свое задължение при подаването на сигнала за спиране да застане срещу движението на управлявания от жалбоподателя Ц. лек автомобил. При това положение жалбоподателят Ц. обективно не е имал възможност да възприеме подадения сигнал за спиране и за него не е възникнало задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място.

Предвид изложеното неспирането на жалбоподателя при подадения сигнал от униформен полицай не следва да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението, като с това си поведение жалбоподателят Ц. не е осъществил от обективна страна фактическия състав на нарушението по чл. 103 от ЗДвП. В тази насока незаконосъобразно административнонаказващият орган е наложил на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. От представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят Х. е оправомощен да съставя АУАН, както и че на *** са делегирани правомощия да издава НП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като незаконосъобразно и необосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0256-000569 от 20.10.2020г., с което *** при О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на И.Ц.Ц. с ЕГН: ********** ***, административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: