Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1074 Година 2021,
27.05. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 08.02.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер
3067 по описа за 2020 година и като обсъди :
Производството
е по реда на чл.268 ДОПК.
Образувано е по жалба на П.Я.Н. ***
чрез пълномощник адв.Б., против Решение №359/09.11. 2020г. на Директор на ТД на
НАП – Пловдив/погрешно посочено в жалбата като Решение №959/, с което е оставена
без уважение жалба вх.№94-00-6769/ 26.10. 2020г., подадена от лицето срещу
Разпореждане изх.№С200016-137-0007943/ 29.09.2020г., издадено от Г.Г.на
длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив в частта, с която се отказва погасяване по давност на публични
задължения по изпълнително дело №16070019872/2007г.
За прецизност следва да бъде
направено уточнение, че в жалбата си до съда, жалбоподателят конкретизира
задълженията по 13 бр. декларации, които счита, че са погасени по давност, като
е посочил, че декларацията за данъчен период декември 2014г. не е предмет на
настоящия казус. Констатира се обаче, че в жалбата липсва коментар по отношение
на декларация обр.5 №16002150 3329946/17.04.2015г. за периода 01.01.2014г. –
31.12.2014г. Същевременно в петитума се иска да бъде отменено решението на
директора на ТД на НАП – Пловдив в частта, с която се отказва погасяване по
давност на публични задължения, без да се сочи конкретна част, поради което и
настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с жалба против Решение
№359/09.11.2020г. на Директор на ТД на НАП – Пловдив в неговата цялост, още
повече, че по този начин делото е докладвано и съответно жалбата поддържана от
пълномощника на жалбоподателя.
Твърди се от жалбоподателя, че
актът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се от
съда отмяна на обжалвания акт в частта, с която се отказва погасяване по
давност на публични задължения като незаконосъобразен и връщане на преписката
на публичния изпълнител. Допълнителни съображения са развити в приложена по
делото писмена защита. Претендират се разноски по делото, като е направено
възражение по отношение претендираното юрисконсултско възнаграждение от
ответника досежно начина на определяне на неговия размер.
Ответникът – Директор на ТД на
НАП – Пловдив чрез процесуален представител – юриск. Д., оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като списък с разноски е представен със становището по жалбата,
представено с административната преписка/л.8/.
Разпореждане
изх.№С200016-137-0007943/29.09.2020г., издадено от Г.Г.на длъжност старши
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив в частта, с
която се отказва погасяване по давност на публични задължения на жалбоподателя,
е обжалвано в предвидения за това срок пред решаващия орган, който със своето
решение го е потвърдил в обжалваната в настоящото производство част. Така
постановеният от Директора на ТД на НАП - Пловдив резултат и подаването на
жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество същата е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна.
С Възражение
вх.№94-00-576/27.01.2020г., подадено от П.Н., е поискано от публичен изпълнител
погасяване задължения за ДОО, здравно осигуряване, УПФ и ДДФЛ, дължими за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. и 01.01.2014г. – 31.12.2014г., както и
задължения за патентен данък по АУЗД №1057/05.11.2013г. за периода 01.01.2011г.
– 31.12.2011г. и 01.01.2012г. – 31.12.2012г., ведно с прилежащите лихви/л.29/.
Както вече бе казано, с Решение
№359/09.11.2020г. Директор на ТД на НАП – Пловдив, е оставил без уважение
жалбата на П.Я.Н., подадена чрез адвокат Б., срещу Разпореждане с
изх.№С200016-137-0007943/29.09.2020г., издадено на основание чл.226 ал.1 ДОПК
от Г.Г.на длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП Пловдив, в частта, с която е отказано погасяване по давност на публични
задължения на жалбоподателя в общ размер на 7 536,19 лева за фонд ДОО, НЗОК,
фонд ДЗПО и ДДФЛ, произтичащи от декларации обр.6 за 2013г. и 2014г. и публично
задължение за окончателен годишен патентен данък за 2011г. и 2012г., установено
с АУЗД №1057/05.11.2013г. на Община Пловдив, ведно с лихвите. За да постанови
този резултат ответният административен орган е приел следното от фактическа и
правна страна:
Изпълнително дело
№16070019872/2007г. по описа на ТД на НАП – Пловдив е образувано на
20.05.2009г. за събиране на публични вземания, на която дата е издадено
Съобщение за доброволно изпълнение изх.№19872/ 2207/000001/20.05.2009г. По
преписката липсват данни съобщението да е връчено на жалбоподателя, но това
обстоятелство е прието, че не променя факта, че на посочената дата в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е образувано изпълнително дело за събиране
на публични вземания, установени с посочения в съобщението изпълнителен титул.
Със съобщение за доброволно
изпълнение изх.№5081-000001/14.10. 2009г., връчено на 16.10.2009г., е
образувано изпълнително дело с длъжник ЕТ „Братя Найденови – П.Н.“ и едноличен
собственик П.Я.Н.. С Протокол изх.№5081/2009/000005/04.02.2014г. двете дела са
обединени и изпълнително дело №5081/2009г. е закрито, а изпълнително дело
№19872/2007г. е оставено активно.
За задълженията, произтичащи от
45 бр. декларации обр.6 за 2013г. и 2014г. е прието, че давностният срок
започва да тече от 01.01.2014г. – годината, следваща годината, през която е
следвало да се платят първите от тях и от 01.01.2015г. за тези, подадени през
2014г. с изключение на декларацията за данъчен период м.декември 2014г., за
която началото на давността е от 01.01. 2016г. Съответно предвидената в закона
кратка 5-годишна давност за най-ранните задължения, според ответния директор,
би изтекла на 31.12.2018г., но от приложените документи по изпълнителното дело
е установено, че за периода от 01.01.2014г. до момента на постановяване на
процесното решение, длъжникът не е погасявал публични задължения.
Посочва се също така, че
публичният изпълнител е издал Разпореждане за присъединяване
изх.№С160016-105-0112809/07.10.2016г. към вече образуваното изпълнително дело
№16070019872/2007г., с което е присъединил декларации обр.6 за 2013г. и 2014г.
и е прекъснал давностния срок на основание чл.172 ал.2 ДОПК. Преди изтичането
на кратката давност е последвало и издаването на Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№С170016-022-0044671/09.08.2017г., с което е запорирал
банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ АД, като е изпратил Запорно
съобщение изх.№ С170016-003-0209474/09.08.2017г., постъпило в банката на
16.08.2017г. В отговор на това, в ТД на НАП – Варна е получено писмо
изх.№З-74840/08.09.2017г., с което публичният изпълнител е уведомен, че запорът
е наложен към датата на получаване на запорното съобщение. Мотивирано е, че
правните последици от наложения запор по отношение на давностния срок, са
спиране на основание чл.172 ал.1, т.5 ДОПК, банковата сметка е активна, макар и
без авоари, а съгласно чл.202 ал.1 ДОПК запорът се извършва чрез връчване на
запорното съобщение на банката и се смята наложен от часа на връчването на банката.
Прието е, че в закона не е предвидено, че за да породи своето правно действие
тази обезпечителна мярка трябва да бъде връчена на длъжника, тъй като е даден
превес на фискалния интерес, който не кореспондира с твърденията на
жалбоподателя.
При това положение ответникът е
достигнал до извода, че към момента на издаване на решението, давността на тези
публични вземания е спряна, като не е изтекла предвидената от чл.171 ал.2 ДОПК
абсолютна 10-годишна давност. Към 29.09.2020г. задължението по декларации обр.6
за 2013г. и 2014г. е установено в размер на 6 649,98 лева, в това число 4
070,30 лева главница и 2 579,68 лева лихви.
По отношение на публичното
вземане за патентен данък за 2011г. и 2012г. в размер на 886,21 лева,
установено с АУЗД №1057/05.11.2013г., издаден от Община Пловдив е прието, че
срокът за плащане на патентния данък е до 31 октомври на годината, за която се
отнася. Давностният срок за 2011г. е започнал да тече от 01.01.2012г. с
издаването на АУЗД на 05.11.2013г., с който е установено вземането, давността е
прекъсната на основание чл.172 ал.2 ДОПК и е започнала да тече нова 5-годишна
давност. Междувременно публичното вземане за патентен данък е предадено от
публичния взискател по компетентност в ТД на НАП – Пловдив за предприемане на
действия по принудително събиране на 13.12.2017г. С разпореждане за
присъединяване изх. № С180016-105-01146774/04.05.2018г., вземането е
присъединено по изпълнително дело №16070019872/2007г. за събиране на патентния
данък, като давността отново е прекъсната. По идентичен начин е процедирано и
по отношение на патентния данък за 2012г., установен със същия АУЗД.
Допълнително е посочено, че този АУЗД е връчен редовно на жалбоподателя и той е
запознат с констатациите на съответните органи и размера на установените задължения.
Към момента на издаване на оспореното решение е прието, че за тези публични
вземания не е изтекла и предвидената от чл.171 ал.2 ДОПК абсолютна 10-годишна
давност.
Издадените от публичния
изпълнител две разпореждания за присъединяване и едно постановление за налагане
на обезпечителни мерки е посочено, че са изпратени за връчване на длъжника по
пощата, но пратките са се върнали с отметка „заминал/отсъства“. Във връзка с
възраженията на жалбоподателя, че актовете на публичния изпълнител не са му
връчени, е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.28 ал.3 ДОПК длъжникът има
задължение да уведоми органа, водещ започналото производство по събиране на
публични вземания, за промяна на адреса за кореспонденция, в противен случай
всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се
смятат за редовно връчени.
В хода на съдебното производство
от страните не са ангажирани доказателства.
При така установеното от
фактическа страна съдът формира следните правни изводи.
Административното производство по
постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл.267 ДОПК от
материално компетентен орган по смисъла на чл.266 ал.1 ДОПК и е завършило с
издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл.267 ДОПК, който е постановен в изискваната от закона форма. Впрочем, спор по тези
обстоятелства и по установените факти няма. Действително, следва да се
констатира, че решението е подписано ЗА Директор ТД на НАП – Пловдив от Иван
Видолов Видов, който обаче със Заповед №ЗЦУ-ОПР-9/25.06.2019г. на Изпълнителния
директор на НАП е надлежно оправомощен в случай на едновременно отсъствие на
териториалния директор и неговия заместник Марина Маринова
Петкова-Синджирлиева, да изпълнява функциите на териториален директор, като в
тази връзка са представени и съответните доказателства, в т.ч. за отсъствието
на титуляря Венелин Н. и посочения по-горе заместник Синджирлиева/л.10-12/.
Спорът по делото е правен и се
отнася до правилното приложение на материалния закон и се концентрира най-общо
в отговора на въпроса налице ли е погасяване по давност на публичните
задължения на жалбоподателя по Данъчна декларация №160021400390759 от
23.01.2014г. за период 01.12.2013г. - 31.12.2013г., Данъчна декларация
№160021403925602 от 29.04.2014г. за период 01.01.2013г. - 31.12.2013г., Данъчна
декларация №160021401237940 от 21.02.2014г. за период от 01.01.2014г. -
31.01.2014г., Данъчна декларация № 160021402674197 от 26.03.2014г. за период от
01.02.2014г. - 28.02.2014г., Данъчна декларация №160021403369495 от
22.04.2014г. за период от 01.03. 2014г. - 31.03.2014г., Данъчна декларация
№160021404491919 от 20.05.2014г. за период от 01.04.2014г. – 30.04.2014г.,
Данъчна декларация №160021405739 214 от 25.06.2014г. за период от 01.05.2014г.
- 31.05.2014г., Данъчна декларация №160021406242260 от 18.07.2014г. за период
от 01.06.2014г. - 30.06.2014г., Данъчна декларация №160021407514907 от
26.08.2014г. за период от 01.07. 2014г. - 31.07.2014г., Данъчна декларация
№160021408160663 от 24.09.2014г. за период от 01.08.2014г. - 31.08.2014г., Данъчна декларация №160021408902 121 от
22.10.2014г. за период от 01.09.2014г. - 30.09.2014г., Данъчна декларация
№160021409775405 от 21.11.2014г. за периода от 01.10.2014г. до 31.10. 2014г.,
Данъчна декларация №160021410760860 от 22.12.2014г. за период от 01.11.2014г. -
30.11.2014г., Данъчна декларация №160021500734000 от 24.01. 2015г. за период от
01.12.2014г. - 31.12.2014г., Данъчна декларация №1600215 03329946 от
17.04.2015г. за период от 01.01.2014г. - 31.12.2014г., задължения за патентен
данък по АУЗД №1057 от 05.11.2013г. за период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. и
задължения за патентен данък по АУЗД №1057 от 05.11.2013г. за период от
01.01.2012г. до 31.12.2012г.
На първо място следва да се
констатира, че от данните по делото по никакъв начин не става ясно кога точно
са образувани цитираните в оспореното решение две изпълнителни
дела/изпълнително дело №5081/2009г. по описа на АДВ РД Пловдив и изпълнително
дело №19872/2007г. по описа на ТД на НАП -Пловдив/, нито кога изпълнително дело
№5081/2009г. по описа на АДВ РД Пловдив е присъединено към образуваното срещу П.Я.Н.
изпълнително дело №19872/2007г. по описа на ТД на НАП - Пловдив. Освен
изложеното липсват данни и във връзка с принудителното изпълнение на какви
конкретно задължения по вид и размер са образувани тези дела.
Действително, по първото
изпълнително дело с №5081/2009г. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение
с изх. №5081-000001/14.10.2009г., получено на 16.10.2009г. от Н./л.81-82/, но
по второто изпълнително дело №19872/2007г. по описа на ТД на НАП - Пловдив
първите предприети действия от страна на публичния изпълнител са свързани с
издаване на Разпореждане за присъединяване с изх.№С160016-105-0112809 от
07.10.2016г. /л.67-71/ и Постановление за налагане на обезпечителни мерки/ПНОМ/
изх. №С170016-022-0044671 от 09.08.2017г./л.62/. Както разпореждането за
присъединяване, така и ПНОМ са изпратени на длъжника по пощата с известие за
доставяне/л.72 и л.63/, но не са получени от него, а писмата са се върнали с
отбелязване на плика „заминал/отсъства“, съответно „лицето е извън страната“.
Аналогично е положението и с издаденото през 2018г. Разпореждане за
присъединяване с изх.№С180016-105-0114674/04.05.2018г., за което дори липсват
твърдения да е изпратено по пощата.
Тук именно следва да се посочи,
че фактът на връчване на съобщение за доброволно изпълнение на Н. по
изпълнително дело №5081/2009г., е ирелевантен за разрешаване на настоящия
административноправен спор, доколкото изпълнителното дело, по което са
извършени обжалваните в настоящото производството действия на публичния
изпълнител, е № 19872/2007г. по описа на ТД на НАП - Пловдив. Тези съображения
обосновават извода, че Н. не е бил надлежно уведомен за образуваното
изпълнително дело № 19872/2007г. по описа на ТД на НАП - Пловдив, поради което
нормата на чл.28 ал.3 ДОПК не може да намери приложение в настоящия случай.
Това от своя страна означава, че разпорежданията за присъединяване и ПНОМ не са
редовно връчени на длъжника по реда на чл.29 – 32 ДОПК, съответно не могат да
породят предвидените в чл.172 ДОПК последици.
При това положение, следва да се
приеме, че към датата на подаване на Възражение
вх.№С200016-000-0039162/27.01.2020г. процесните задължения по Данъчна
декларация №160021400390759 от 23.01.2014г. за период 01.12.2013г. -
31.12.2013г., Данъчна декларация №160021403925602 от 29.04.2014г. за период
01.01.2013г. - 31.12.2013г., Данъчна декларация №160021401237940 от
21.02.2014г. за период от 01.01.2014г. - 31.01.2014г., Данъчна декларация №
160021402674197 от 26.03.2014г. за период от 01.02.2014г. - 28.02.2014г.,
Данъчна декларация №160021403369495 от 22.04.2014г. за период от 01.03. 2014г.
- 31.03.2014г., Данъчна декларация №160021404491919 от 20.05.2014г. за период
от 01.04.2014г. – 30.04.2014г., Данъчна декларация №160021405739 214 от
25.06.2014г. за период от 01.05.2014г. - 31.05.2014г., Данъчна декларация
№160021406242260 от 18.07.2014г. за период от 01.06.2014г. - 30.06. 2014г.,
Данъчна декларация №160021407514907 от 26.08.2014г. за период от 01.07.2014г. -
31.07.2014г., Данъчна декларация №160021408160663 от 24.09. 2014г. за период от
01.08.2014г. - 31.08.2014г., Данъчна
декларация №1600214 08902121 от 22.10.2014г. за период от 01.09.2014г. -
30.09.2014г., Данъчна декларация №160021409775405 от 21.11.2014г. за периода от
01.10.2014г. до 31.10.2014г., Данъчна декларация №160021410760860 от
22.12.2014г. за период от 01.11.2014г. - 30.11.2014г., са погасени по давност и като такива същите следва да бъдат отписани, а
изпълнителното производство прекратено в тази му част.
Както правилно е приел решаващият
орган, съгласно чл.171 ал.1 ДОПК, според който публичните вземания се погасяват
с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, публичните вземания по посочените
по-горе данъчни декларации е следвало да бъдат платени през 2014г., като
давностният срок е започнал да тече от 01.01.2015г. и е изтекъл на 01.01.2020г.
В този срок, както вече бе казано, не са предприети действия, които по смисъла
на чл.172 ал.1 и ал.2 ДОПК, да са довели до спиране или прекъсване на
давността. А съгласно тази разпоредба давността спира: 1.когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но
за не повече от една година; 2.когато изпълнението на акта, с който е
установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3.когато е дадено
разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването; 4.когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5.с налагането на обезпечителни мерки; 6.когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. Давността се прекъсва с издаването на
акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не
се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност
– ал.3 на чл.172 ДОПК.
Или, възраженията на
жалбоподателя в тази част са основателни, а обжалваното решение –
незаконосъобразно, поради което и същото следва да се отмени, а преписката да
се изпрати на публичния изпълнител за ново произнасяне по подаденото от Н.
възражение.
По отношение на задълженията по
Данъчна декларация №1600215 00734000 от 24.01.2015г. за период от 01.12.2014г.
- 31.12.2014г. и Данъчна декларация №160021503329946 от 17.04.2015г. за период
от 01.01.2014г. - 31.12.2014г., по силата на чл.171 ал.1 ДОПК давността е
започнала да тече на 01.01.2016г., тъй като същите е следвало да се платят през
2015г. 5-годишната давност е следвало да изтече на 01.01.2021г., но този
давностен срок е спрял за периода 13.03.2020г. – 21.05.2020г., поради
извънредното положение. Следователно 5-годишният давностен срок по чл.171 ал.1 ДОПК в случая е изтекъл на 20.03.2021г.
Това е така, защото според §29
т.1 и т.2 ПЗР към Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., до
отмяната на извънредното положение: 1.срокът по чл.171 ал.2 ДОПК не се прилага;
2.освен в случаите по чл.172 ал.1 ДОПК давността спира да тече и за времето на
обявеното извънредно положение. В Република България извънредно положение е
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. за период до
13.04.2020г., удължено с решение на Народното събрание до 13.05.2020г./ДВ бр.33
от 07.04.2020г./. Съгласно §13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето/ДВ, бр.44 от 13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г./
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Следователно давностните срокове за погасяване на
публичните задължения са спрели да текат за периода 13.03.2020г. –
21.05.2020г./69 дни/.
Така установения факт, а именно,
че 5-годишният давностен срок за коментираните тук задължения е изтекъл на
20.03.2021г. няма как да бъде отчетен от съда на основание чл.142 ал.2 АПК,
доколкото тази разпоредба предвижда, че установяването на нови факти от
значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания, в конкретния случай – 08.02.2021г., към
който момент обаче все още не е бил изтекъл 5-годишният давностен срок. Това
обстоятелство обаче няма пречка да бъде съобразено от публичния изпълнител, на
който така или иначе ще бъде изпратена преписката за ново произнасяне по
подаденото от Н. възражение.
И най-сетне, по отношение на
установените задължения за патентен данък за 2011г. и 2012г. с АУЗД
№1057/05.11.2013г. е необходимо да се съобрази следното: За периода от
01.01.2011г. до 31.12.2011г., давността започва да тече от 01.01.2012г., съответно
за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., давността започва да тече от
01.01.2013г. и се прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното
вземане - на 05.11.2013г. От този момент нататък започва да тече нова 5-годишна
давност, която е изтекла на 05.11.2018г. Противно на твърдението на ответния
административен орган по отношение на така установените задължения за патентен
данък за 2011г. и 2012г. с АУЗД №1057/05.11.2013г. давността не се прекъсва с
изпращането на акта за принудително събиране на 24.01.2018г., нито с издаването
на Разпореждане за присъединяване с изх.№С180016-105-0114674/04.05.2018г.,
защото тези действия не са достигнали до знанието на длъжника, за което вече
бяха изложени съображения по-горе.
Впрочем, в тази насока са и мотивите,
изложени в Тълкувателно решение №7/15.04.2021г. по тълкувателно дело №8/2019г.
на ВАС – ОСС от I и II колегия на
ВАС, а именно, че всяко действие, с което давността се прекъсва, следва да е
доведено предварително до знанието на длъжника, или иначе казано, не може да
бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това.
Предвид изложеното, съдът намира,
че решението на директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него
разпореждане следва да бъдат отменени в частта, с която е отказано погасяване
по давност на публични задължения по Данъчна декларация №160021400390759 от
23.01.2014г. за период 01.12.2013г. - 31.12.2013г., Данъчна декларация
№160021403925602 от 29.04. 2014г. за период 01.01.2013г. - 31.12.2013г.,
Данъчна декларация №16002140 1237940 от 21.02.2014г. за период от 01.01.2014г.
- 31.01.2014г., Данъчна декларация №160021402674197 от 26.03.2014г. за период
от 01.02.2014г. - 28.02. 2014г., Данъчна декларация №160021403369495 от
22.04.2014г. за период от 01.03.2014г. - 31.03.2014г., Данъчна декларация
№160021404491919 от 20.05. 2014г. за период от 01.04.2014г. – 30.04.2014г.,
Данъчна декларация №1600214 05739214 от 25.06.2014г. за период от 01.05.2014г.
- 31.05.2014г., Данъчна декларация №160021406242260 от 18.07.2014г. за период
от 01.06.2014г. - 30.06. 2014г., Данъчна декларация №160021407514907 от
26.08.2014г. за период от 01.07.2014г. - 31.07.2014г., Данъчна декларация
№160021408160663 от 24.09. 2014г. за период от 01.08.2014г. -
31.08.2014г., Данъчна декларация
№1600214 08902121 от 22.10.2014г. за период от 01.09.2014г. - 30.09.2014г.,
Данъчна декларация №160021409775405 от 21.11.2014г. за периода от 01.10.2014г.
до 31.10.2014г., Данъчна декларация №160021410760860 от 22.12.2014г. за период
от 01.11.2014г. - 30.11.2014г., задължения за
патентен данък по АУЗД №1057 от 05.11.2013г. за период от 01.01.2011г. до
31.12.2011г. и от 01.01. 2012г. до 31.12.2012г., като преписката в тази и част
се изпрати по компетентност на публичния изпълнител за предприемане на
съответните действия съгласно дадените в настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона, в т.ч. и цитираното по-горе ТР
№7/15.04.2021г. по тълкувателно дело №8/2019г. на ВАС, ОСС от I и II колегия на
ВАС.
В останалата част, досежно отказа
за погасяване по давност на публични задължения по Данъчна декларация
№160021500734000 от 24.01.2015г. за период от 01.12.2014г. - 31.12.2014г. и
Данъчна декларация №160021503329946 от 17.04.2015г. за период от 01.01.2014г. -
31.12.2014г., жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
С оглед констатираната частична
незаконосъобразност на оспорения административен акт и претенциите на страните
за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива им се дължат,
съобразно уважената, респ. отхвърлената част на жалбата.
Жалбоподателят се констатира да е
сторил разноски в размер на 10 лева, заплатена държавна такса.
От ответника е претендирано
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева на основание чл.161 ал.1 ДОПК, във връзка с чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Преди съдът да се произнесе по размера
на дължимото юрисконсултско възнаграждение е необходимо да бъде обсъдено
възражението на жалбоподателя. В тази връзка следва да бъде съобразено, че
производството по чл.268 ДОПК е особено производство, различно от
производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната
разпоредба на чл.161 ДОПК е неприложима. При това положение приложение следва
да намери нормата на чл.143 ал.3 АПК, съгласно която когато съдът отхвърли
оспорването, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, който от
своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Именно
това е приложимият подзаконов нормативен акт, съгласно който следва да се
определи размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение в случая, с
оглед предмета на спора. Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, по административни дела, възнаграждението за една инстанция е от 100 до
200 лева. При съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, съдът
определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така, съобразно уважената, респ.
отхвърлената част на жалбата, за жалбоподателя дължимите разноските се
констатираха в размер на 5 лева (от извършени 10 лева - ДТ), а за ответника –
50 лева (от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение).
Или по компенсация на ответника
се дължат разноски от страна на жалбоподателя в размер на 45 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на П.Я.Н. *** Решение №359/09.11.2020г. на Директор на ТД на НАП –
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх.№94-00-6769/26.10.2020г.,
подадена от лицето срещу Разпореждане изх.№С200016-137-0007943/29.09.2020г.,
издадено от Г.Г.на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП – Пловдив в частта, с която се отказва погасяване по давност на
публични задължения по изпълнително дело №16070019872/ 2007г., както следва:
Данъчна декларация №160021400390759 от 23.01.2014г. за период 01.12.2013г. -
31.12.2013г., Данъчна декларация №160021403925602 от 29.04.2014г. за период
01.01.2013г. - 31.12.2013г., Данъчна декларация № 160021401237940 от
21.02.2014г. за период от 01.01.2014г. - 31.01.2014г., Данъчна декларация
№160021402674197 от 26.03.2014г. за период от 01.02. 2014г. - 28.02.2014г.,
Данъчна декларация №160021403369495 от 22.04.2014г. за период от 01.03.2014г. -
31.03.2014г., Данъчна декларация №160021404491 919 от 20.05.2014г. за период от
01.04.2014г. – 30.04.2014г., Данъчна декларация №160021405739214 от
25.06.2014г. за период от 01.05.2014г. - 31.05. 2014г., Данъчна декларация
№160021406242260 от 18.07.2014г. за период от 01.06.2014г. - 30.06.2014г.,
Данъчна декларация №160021407514907 от 26.08. 2014г. за период от 01.07.2014г.
- 31.07.2014г., Данъчна декларация №1600 21408160663 от 24.09.2014г. за период
от 01.08.2014г. - 31.08.2014г., Данъчна
декларация №160021408902121 от 22.10.2014г. за период от 01.09.2014г. -
30.09.2014г., Данъчна декларация №160021409775405 от 21.11.2014г. за периода от
01.10.2014г. до 31.10.2014г., Данъчна декларация №160021410760860 от
22.12.2014г. за период от 01.11.2014г. - 30.11.2014г., задължения за патентен данък по АУЗД №1057 от 05.11.2013г. за период от
01.01.2011г. до 31.12.2011г. и от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив в посочената
част, за ново произнасяне по Възражение вх.№94-00-576/27.01.2020г. по описа на
ТД на НАП - Пловдив, подадено от П.Я.Н., при съблюдаване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Я.Н. ***, против Решение №359/09.11.2020г. на Директор на ТД
на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
вх.№94-00-6769/26.10.2020г., подадена от лицето срещу Разпореждане
изх.№С200016-137-0007943/29.09. 2020г., издадено от Г.Г.на длъжност старши
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив в ЧАСТТА, с
която се отказва погасяване по давност на публични задължения по изпълнително
дело №16070019872/2007г., както следва: задължения по Данъчна декларация №
160021500734000 от 24.01.2015г. за период от 01.12.2014г. - 31.12.2014г. и
Данъчна декларация №160021503329946 от 17.04.2015г. за период от 01.01. 2014г.
- 31.12.2014г.
ОСЪЖДА П.Я.Н. *** да заплати на Национална агенция за приходите с адрес на
призоваване гр. София, бул. “Дондуков”№52 сумата от 45/четиридесет и пет/ лева
разноски по делото по съразмерност и
компенсация.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: