Решение по дело №333/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е А. С. З., [ЕГН], с адрес [населено място] 8260, [улица]. Касаторът участва в производството лично.

Ответник по касация е полицейски инспектор в РУМВР Малко Търново. Ответникът по касация не взема участие в касационното производство, редовно призован.

Като страна в касационното производство участва и прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, съгласно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Жалбата е насочена срещу решение № 17/31.10.2024г. по АНД № 92/2024г. на Районен съд Малко Търново. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 24-0299-000124/19.07.2024г., издадено от полицейски инспектор в РУМВР Малко Търново, с което на касатора е наложена глоба 20лв. за нарушение по чл.185, вр. с чл.70 ал.3 от ЗДП.

В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Изложил мотиви за правилно приложение на материалния закон и липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на постановлението, поради което го потвърдил.

В касационната жалба и в съдебно заседание привлеченото към отговорност лице оспорва фактическата обстановка, като твърди, че не е управлявал автомобила си с невключени светлини. Сочи, че в АУАН и НП неправилно е описано притежаваното от него и представено при проверката СУМПС, което неправилно описание на документа З. счита за опорочаващо наказателното постановление и основание за отмяната му от съда. Счита, че предвид горното и материалния закон е бил приложен неправилно. Иска касационната инстанция да отмени първоинстанционното решение да постанови ново по същество, с което да отмени наказателното постановление. Сочат се доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218, ал.2 от АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на първоинстанционното съдебно решение касационната инстанция се произнася съобразно чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон - и служебно.

От фактическа страна съдът обосновано е приел, че на 22.06.2024г. около 16.54 часа, в община Малко Търново, на път ІІ-99 в посока към ул.Г. К., до градския стадион на [населено място], привлеченото към отговорност лице А. З. управлявал лек автомобил Р. С. с рег. № [рег. номер], без включени светлини за движение през дена или къси светлини. В първоначалната жалба, както и в рамките на първоинстанционното производство З. не е направил изрично оспорване на липсата на включени светлини на автомобила. Само в жалбата е посочил, че „през дена трудно се забелязва дали са включени светлини“. Не е твърдял, че светлините са били включени, не е поискал събиране на доказателства в тази насока. При разпита си в с.з. като свидетел контролният орган изрично е посочил, че именно забелязаната липса на включени светлини е бил повода водачът да бъде спрян за проверка. При тези данни фактическият извод на съда за установено движение на автомобила без включени светлини е правилен и обоснован.

В наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение е посочено, че З. притежава СУМПС [номер]. Пред касационната инстанция касаторът е твърдял, че има друго СУМПС, но е отказал да то представи на съда. Представил е други издадени срещу него НП и мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство, в които свидетелството му за управление на МПС е посочено с номер, идентичен с този по процесното НП. Така твърдението на З. пред съда, че притежава друго СУМПС е останало недоказано, както и твърдението, че при извършената проверка е управлявал автомобила с включени къси светлини.

Въз основа на горната обстановка правилно е приложен и материалния закон. Съгласно чл.70 ал.3 от ЗДП през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. За неспазване на това изискване разпоредбата на чл.185 от ЗДП предвижда за водача административно наказание глоба 20лв., което правилно е било наложено от административнонаказващия орган с оспореното пред съда наказателно постановление.

Несъстоятелно е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение изразило се в това, че подписалия АУАН свидетел не е бил очевидец. Спазено е изискването на чл.189 ал.3 от ЗДП, съгласно който свидетел по акта може да бъде и служебно лице, без да е необходимо то да е очевидец. Дори да е допуснато нарушение в тази насока, то не може да се цени като съществено, след като акта е бил връчен на нарушителя и по този начин е било осигурена възможността му да се защити по фактите, каквато защита в случая е била реално осъществена чрез обжалването пред съда.

Несъстоятелно е оплакването на касатора за опорочаване на акта и постановлението, произтичащи от неправилно описание на свидетелството за управление на МПС на З.. В случая, дори да бяха доказани твърденията на касатора, е приложимо правилото на чл.53 ал.2 от ЗАНН, съгласно което наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Констатацията на актосъставителя и административнонаказващия орган, че водача е правоспособен, е правилна и това обстоятелство не е спорно. З. е привлечен към отговорност затова, че е управлявал превозното средство без включени светлини, което е установено. От тази гледна точка за разглежданата от съда отговорност, съответно за законосъобразността на оспореното наказателно постановление, е без съществено значение дали СУМПС на З. е било правилно описано.

Изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното наказателно постановление са правилни, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 17/31.10.2024г. по АНД № 92/2024г. на Районен съд Малко Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.