№ 2253
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110111486 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 вр. чл. 439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от М. С. П. ЕГН
********** срещу Г. В. Г. ЕГН **********, конституиран като взискател по изп.д.№
57/2008 г. по описа на ЧСИ ........., с която е предявен иск с правно основание чл.124
ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване, че ищцата не дължи на ответника претендираната
с изпълнителен лист от 12.11.2007 г., издаден по ч.гр.д.№24991/2007 г. по описа на
СРС, 29 състав сума в размер на 1250 лв. като част от сумата от 5029,54 лв.,
представляваща главница по договор за кредит, въз основа на който е образувано
изп.д.№ 57/2008 г. по описа на ЧСИ ...... при КЧСИ и район на действие СГС.
Поддържа, че в периода от 16.11.2011 г. до 27.10.2018 г. по изпълнителното дело
спрямо ищеца не са били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което
давността за вземанията е изтекла. Претендира разноски.
Ответникът по делото не е представил в срок отговор на исковата молба. В
проведеното на 16.11.2022 г. открито съдебно заседание се е явил лично, като моли
съда да се произнесе с решение съобразно доказателствата по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдът намира предявените искове за допустими,
тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в изпълнителното
1
основание факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл.439 ГПК /изтекла погасителна давност/. Дори в хипотезата на
прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите, когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен/
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния
лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с
оглед осуетяване възможността за иницииране на ново такова.
Установява се от събраните писмени доказателства, че при действието на
отменения Граждански процесуален кодекс срещу ищцата М. С. П. в качеството й на
кредитополучател, и ответника Г. В. Г., ........ -в качеството им на поръчители, е бил
издаден изпълнителен лист от 12.11.2007 г. по гр.д.№24991/2007 г. по описа на СРС, 29
състав, по силата на който същите са осъдени да заплатят солидарно на „......“ ЕАД
сумата в размер на 5029,54 лв. предсрочно изискуема главница по договор за кредит от
27.11.2002 г., ведно със законната лихва от 06.11.2007 г. до окончателното плащане, и
2515,88 лв. лихва за периода от 27.05.2005 г. до 05.11.2007 г., а на основание чл.64 ал.1
ГПК- разноски в размер на 150,91 лв. Не се спори и от представените по делото
доказателства се установява, че за принудително събиране на вземането по издадения
изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 57/2008 г. по описа на ЧСИ ...... при
КЧСИ и район на действие СГС. Не се спори между страните и от приетия препис от
изп.д.№ 57/2008 г. по описа на ЧСИ ......... се установява, че ответникът Г. Г. е погасил
общо сумата в размер на 9184,70 лв. по процесния изпълнителен лист от 12.11.2007 г.
и 1130 лв. такси /видно от съобщение до длъжницата М......... П. на л.62 от
изпълнителното дело/, а с постановление от 02.09.2009 г. ЧСИ е разпоредил вдигането
на запора върху трудовото му възнаграждение. Не се спори между страните, че
първоначалният взискател „......“ ЕАД е бил удовлетворен изцяло, а с постановление от
27.09.2009 г. /л.60 гръб от изпълнителното дело/ и след подадена молба от ответника Г.
Г. /л.41 от изпълнителното дело/, същият е бил конституиран от ЧСИ като взискател на
основание чл.429 ГПК. За конституирането на ответника в качеството му на взискател
по изпълнителното дело ищцата е била уведомена на 09.10.2009 г. Не се спори, че след
завеждане на настоящето дело, изп.д.№57/2008 г. е било прекратено от ЧСИ с
постановление от 23.03.2022 г.
Правилото в изпълнителния процес по ГПК е, че взискател може да бъде само
лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може
да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. Чл. 429 ГПК е
наименован "субективни предели на изпълнителния процес", като урежда
изключенията от това правило. При тях надлежни страни в изпълнителния процес са
субекти, които не фигурират в изпълнителния лист, но притежават надлежна
легитимация. В ал. 1 на чл. 429 ГПК са изключенията за взискателя; в ал. 2 – за
длъжника; в ал. 3 – за третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение
на дълга, когато взискателят е насочил изпълнението върху вещта /т. 2 от ТР №
4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. ОСГТК на ВКС/. Съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК,
наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и
солидарният длъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа
на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно
плащането от поръчителя или съдлъжника се установява с писмени доказателства.
Поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, обичайно фигурират в
изпълнителното основание. Правоприемството в изпълнителния лист на
удовлетворения кредитор законодателят признава само за тях, защото отчита
2
максималния обем на тяхната отговорност. Поръчителят е лично задължен заради
длъжника по изпълнителния лист, а за изпълнението той отговаря с цялото си
имущество (чл. 138 ЗЗД), а когато плащането е по специалната сметка на съдебния
изпълнител, то се осъществява пред него и му е служебно известно. Следователно в
интерес на длъжника е поръчителят да встъпи в правото на кредитора по
изпълнителния лист, без да изисква поръчителят да установява своите права в
производство по снабдяване с изпълнително основание. Проведеното ограничително
тълкуване осуетява и възможността за злоупотреба с правото на приемство в правата
на кредитора по изпълнителния лист. Мерките в обезпечение на изпълняемото право
(запор и възбрана) съдебният изпълнител взема към образуване на изпълнителното
дело, респ. правоприемникът на кредитора по изпълнителния лист се възползва и от
тях. Ограничителното им въздействие спрямо длъжника продължава в съдебното
производство, в което по надлежния ред длъжникът се е позовал на процесуална или
материална незаконосъобразност на изпълнителния процес. В съдебната практика се
приема, че чл. 429, ал. 1 ГПК легитимира субектите, включени в персоналния му
обхват, да поискат образуване на изпълнително дело с представяне на изпълнителния
лист, в който не фигурират, но и да поискат заместването на взискателя по
изпълнително дело, образувано по молба на кредитора по изпълнителния лист. Те
разполагат и с право на жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да зачете
правоприемството в правото на принудително изпълнение на кредитора по
изпълнителния лист. /така и решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2576/2018 г., III г. о., ГК/. Като условие платилият дълга солидарен длъжник да се
конституира като взискател законът поставя изискването той да е платил дълга и да
поиска това, но не поставя срок, в който това право може да бъде упражнено.
Т. е., качеството взискател за платилия дълга солидарен длъжник в хипотезата на
чл. 429, ал. 1 ГПК възниква от момента, в който той поиска изпълнение против
длъжника/длъжниците, което следва да продължи в същото изпълнително производство.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 14 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.); не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. "в" ЗЗД и не
прекъсва давността за вземането. Разяснено е, че производството за издаване на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г.
не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се започва принудително
изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на принудително
изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право. Едва след като
правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен
лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 2
ГПК (отм.); принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Прието е, че
уреденото в Закона за защита на потребителите помирително производство по
правното си естество е медиация и със започването му давността не се прекъсва, а
спира съгласно чл. 11а от Закона за медиацията. От тази разпоредба може да се
направи извод, че след като законодателят не урежда прекъсване на давността със
започването на производство, в което длъжникът участва, още по-малко би могъл да
уреди прекъсването й със започването на производство, в което длъжникът не участва
и няма как да узнае за него, освен при започването на друго производство – това за
3
принудително изпълнение.
Следователно в настоящия случай погасителната давност за вземането, предмет
на издадения изпълнителен лист, е била прекъсната с насочване на изпълнението по
изп.д.№ 57/2008 г. по описа на ЧСИ ...... при КЧСИ и район на действие СГС, а именно
на 14.01.2008 г. -с депозиране на молба на взискателя за образуване на изпълнителното
производство, доколкото в нея е посочен конкретния изпълнителен способ /запор на
банкови сметки/, който да бъде предприет от съдебния изпълнител за принудително
удовлетворяване на вземането на кредитора /така и решение № 45/30.03.2017 г. на ВКС
по търг. д. № 61273/2016 г., ТК/.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. налагане на запор.
Взискателят е длъжен чрез свои действия да поддържа висящността на изпълнителния
процес, които се намират в рамките на посочения от него изпълнителен способ,
включително да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа или не. Когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, като този акт има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемане от страна на взискателя на последното по време изпълнително действие.
С горното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.,
според което образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. В т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие на принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не се спира. С Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., V г.
о. на ВКС е прието, че прилагането на даденото с тълкувателното решение тълкуване
за период отпреди постановяването му би имало за последица погасяване по давност
на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях
не са предприемани действия за период, по-голям от този срок. С оглед на това
4
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело
и до несъобразяване с действащото към този момент ППВС. Поради това даденото с
отмененото постановление на Пленума на ВС и тълкувателното решение тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато
спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за период
преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се
прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на това извършената с т. 10 от
коментираното тълкувателно решение отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото в т. 10 от
същото разрешение се прилага от тази датата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди
това.
От представения препис от изп.д.№ 57/2008 г. по описа на ЧСИ ...... при КЧСИ и
район на действие СГС се установява, че на 14.06.2008 г. на ищцата е връчена покана
за доброволно изпълнение, ведно с постановление за насрочен опис на недвижим имот.
На 16.12.2009 г. новоконституираният взискател Г. Г. е отправил до ЧСИ искане за
налагане на възбрана върху недвижими имоти на ищцата, като до 23.10.2012 г., когато
ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, не са извършвани и
не са поискани други изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната
давност за вземането. Следователно на 16.12.2011 г. изп.д.№ 57/2008 г. по описа на
ЧСИ ......... е перемирало по силата на закона. Според даденото в ППВС № 3/1980
тълкуване образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а докато
трае изпълнителното производство, давност не тече. На фона на горното и основание
чл. 117, ал. 1 ЗЗД, считано от 16.12.2011 г., за вземането е започнала да тече нова
погасителна давност. На 26.11.2015 г., преди изтичане на петгодишната погасителна
давност за вземането за главница по договора за кредит, взискателят-ответник е
отправил до ЧСИ ново искане за извършване на изпълнителни действия – запор на
банковите сметки на ищцата, за което е внесъл дължимата такса. Със запорно
съобщение от 17.12.2015 г., ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжницата
в „ПИБ“ АД. Неоснователни са възраженията на ищцата, че тъй като изпълнителният
процес е перемиран, то извършените след перемпцията изпълнителни действия не
прекъсват давността. С решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС,
IV г. о. и решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о. е
разяснено съотношението е между погасителната давност и перемпцията, като е
направен извод, че двата правни института са различни. Изпълнителният процес е
съвкупност от изпълнителни способи, като обстоятелство, че изпълнителното дело е
перемирано, не опорочава извършените след перемпцията изпълнителни действия, при
поискан от взискателя нов изпълнителен способ, нито пък сочи на извод, че
5
осъществените до този момент изпълнителни способи са без правно значение,
респективно, че не прекъсват давността. Образуването на изпълнително производство
е канцеларско действие, като при настъпила перемпция съдебният изпълнител е
длъжен да прекрати висящите към момента изпълнителни способи, а ако не стори това,
то носи дисциплинарна отговорност.
В случая погасителна давност спрямо ищцата би могла да изтече след датата
16.12.2011 г. Съдът намира, че давността не е изтекла, тъй като е прекъсната, както
следва: първо с обсъдената молба от 26.11.2015 г., след това с молбата от 14.02.2020 г.
на взискателя /л.115 от изпълнителното дело/ за извършване на справка за
установяване на нови банкови сметки и налагане на запори върху същите. При активно
процесуално поведение на кредитора, длъжникът не може да бъде поставен в по-
благоприятно положение, с оглед обстоятелството, че не разполага със секвестируемо
имущество. Аналогично и при предявен осъдителен иск давността се прекъсва,
независимо от платежоспособността на длъжника. По изложените съображения
вземанията на кредитора, за които е издаден процесният изпълнителен лист, не са
погасени по давност към момента на провеждане на устните състезания в настоящото
производство /16.11.2022 г./.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда единствено за ответника.
Същият не претендира и не доказва да е сторил такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. П. ЕГН **********, със съдебен адрес гр..... ет.1
срещу Г. В. Г. ЕГН **********, с адрес гр............, иск с правно основание чл.124 ГПК
вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сума в
размер на 1250 лева като част от сумата от 5029,54 лева, представляваща главница по
договор за паричен кредит, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.11.2007 г.
по ч.гр.д.№24991/2007 г. по описа на СРС, 29 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6