О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1951/05.10.2021 година, град Б.,
Административен съд – Б., в закрито заседание на пети
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
разгледа адм.
дело № 2056/2021 година.
Производството е по реда на чл. 211 във връзка с чл. 214
ал. 1 т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка
с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от К.Д.И. с ЕГН ********** ***,
чрез адвокат Р.С. ***, със съдебен адрес *** против заповед № УРИ 251з – 3155/22.07.2021
година на директора на ОД – Б. на МВР (лист 5 - 9).
С т. 1 от диспозитива на оспорената заповед, на основание
чл. 207 ал. 1 т. 2 и чл. 214 ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по отношение на жалбоподателя
– полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“
към РУ – Н. при ОД – Б. на МВР, е образувано дисциплинарно производство за
нарушение, за което е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“. С т. 2 от
диспозитива на заповедта И. е отстранен временно от длъжност за срок от два
месеца (до приключване на дисциплинарното производство) като е разпоредено да
му бъдат отнети служебната карта, личен знак и служебно оръжие, считано от
датата на връчване на заповедта. С т. 3 от същата заповед е назначен
дисциплинарно разследващ орган – комисия от конкретно посочени служители на ОД
– Б. на МВР (лист 31 - 34).
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,
обжалва заповедта в цялост. Излага доводи за липса на извършено дисциплинарно
нарушение. Иска отмяната на заповедта. Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуален представил, оспорва
допустимостта на обжалването. Според него, заповедта за образуване на
дисциплинарно производство не подлежи на самостоятелен съдебен контрол – с
изключение на изрично предвидената в закона възможност за оспорване на отстраняването
от длъжност по реда на чл. 211 от ЗМВР. Отделно представя заповед на директора
на ОД – Б. на МВР за междувременно възстановяване на длъжност на жалбоподателя
и поддържа, че за И. липсва правен интерес от обжалване и на тази част от заповед
№ УРИ 251з – 3155/22.07.2021 година. Прави възражение за прекомерност на
поисканото адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото писмени
доказателства съдът приема, че подадената жалба е процесуално недопустима.
Релевантните факти по спора са следните.
Заповед № УРИ 251з – 3155/22.07.2021 година е издадена
въз основа на справка рег. № 304р-16 478/21.07.2021 година по описа на РУ – Н.
на МВР, в която се съдържат данни за оплакване, подадено от гражданин - за
побой и грабеж, извършени спрямо него от двама полицейски служители на РУ – Н.,
един от които е полицай К.И.. Деянието е определено като тежко дисциплинарно
нарушение – нарушение на т. 19, т . 20, т. 24, т. 25 и т. 93 от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи , за
което се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочено е, че
длъжността, заемана от И., му предоставя възможност за въздействие върху трети
лица (за даване на неверни сведения и за търсене на съдействие за изтирване на
съществуващи записи от видеонаблюдение в търговски обекти в района на
деянието), т.е - за възпрепятстване, и затрудняване разкриването на обективната
истина (лист 25 - 26).
С мотивите на обжалваната заповед е възпроизведено
накратко съдържанието на справката, а с диспозитива срещу полицай И. е
образувано дисциплинарно производство за нарушение, за което е предвидено
дисциплинарно наказание „уволнение“, той е отстранен временно от длъжност за
срок от два месеца (до приключване на дисциплинарното производство) и са отнети
неговите служебна карта, личен знак и служебно оръжие, и е назначен
дисциплинарно разследващ орган – комисия от служители на ОД – Б. на МВР.
Заповедта е връчена на И. на 23.07.2021 година.
На 06.08.2021 година И. е обжалвал изцяло заповедта за
образуване на дисциплинарно производство.
Със заповед № УРИ 251з-4176/23.09.2021 година на директора на ОД – Б. на МВР полицай И. е
възстановен на длъжността си с всички права от датата на отстраняване
(23.07.2021 година), като е разпоредено да му бъдат върнати служебната карта,
личен знак и оръжие, както и да му се изплати възнаграждение за времето на
отстраняване (лист 41).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
По аргумент от чл. 211 от ЗМВР, обжалването е допустимо
единствено в частта, в която полицай И. е отстранен временно от заеманата
длъжност. В останалата си част заповедта не подлежи на самостоятелно оспорване,
защото не е самостоятелен административен акт. Тя е част от дисциплинарно
производство и нейната законосъобразност следва да бъде проверявана едва със
съдебната проверка на крайния акт, с който приключва дисциплинарното
производство.
В настоящия случай, обаче, жалбата е недопустима дори
срещу частта от заповедта, с която полицай И. е отстранен от заеманата длъжност
и съдебното производство следва да бъде прекратено.
Разпоредбата на чл. 214 ал. 1 т. 1 ЗМВР предвижда, че
държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена
заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207
(при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203 ал. 1 т.
2 – 15, а именно за тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се
налага дисциплинарно наказание "уволнение") и служебното му положение
би затруднило разкриването на обективната истина. Отстраняването се извършва от
органа, образувал дисциплинарното производство, който, видно от доказателствата
по делото, е директора на ОД – Б. на МВР. Разпоредбата е диспозитивна и
предоставя възможност за преценка относно наличие на основания за прилагането
ѝ по отношение на втората предпоставка – "служебното му положение би
затруднило разкриването на обективната истина".
В процесния случай, видно от справката от РУ – Н. и от обстоятелствената
част на оспорената заповед, става въпрос за образувано дисциплинарно
производство срещу жалбоподателя за тежко нарушение на служебната дисциплина -
такова по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 203,
ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение".
По отношение наличието на втората предпоставка, е прието,
че предвид заеманата от И. длъжност, служебното му положение би могло да
затрудни разкриването на обективната истина, оказвайки натиск върху трети лица
при даване на информация от тяхна страна, във връзка с провеждащото се
дисциплинарно производство срещу него, както и за унищожаване на доказателства
(съществуващи видеозаписи), които биха спомогнали за установяване на фактите по
инцидента.
Впоследствие, точно след изтичането на два месеца от
отстраняването, жалбоподателят е възстановен на заеманата длъжност и е
разпоредено да му бъдат върнати служебните карта, знак и оръжие, както и да му
се изплати възнаграждението за времето на отстраняването.
Наличието на правен интерес от търсената правна защита е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, респективно
- за съдебното производство, като съдът е задължен да следи служебно за
наличието на тази предпоставка по време на цялото производство. Правният
интерес от оспорването следва да е пряк и непосредствен, и неговото наличие
следва да бъде преценявано от съда независимо от предмета на оспорването и вида
на оспорения административен акт. Изискването за наличие на непосредствен
правен интерес на оспорващия, означава същият да цели настъпването на благоприятни
за него правни последици от отмяната на оспорения административен акт, тъй като
този акт по неблагоприятен начин засяга неговата правна сфера - създава
задължения, или ограничава неговите права, свободи или законни интереси.
Според настоящия съдебен състав, с издаването на заповедта
за възстановяване на длъжност на полицай И., преди разглеждането на съдебния
спор по същество на 28.09.2021 година, за жалбоподателя е постигнат правният
резултат, търсен с настоящото обжалване – възстановяване на заеманата длъжност.
При констатиране на основателност на обжалването, съдът не би могъл да
постанови акт, пораждащ различни правни последици от тези, които вече са
настъпили към датата на съдебното заседание.
Липсата на абсолютна предпоставка за допустимост на
производството налага оставянето на подадената жалба без разглеждане и
прекратяване на образуваното въз основа на нея производство.
По разноските в процеса.
Искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски се явява неоснователно.
По аргумент на разпоредбите на чл. 143 ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 78 ал. 4 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, оспорващият
има право на разноски само, ако съдът се е произнесъл в негова полза, разглеждайки
спора по същество или ако издателят на оспорения административен акт го оттегли
в течение на съдебното производство (в този смисъл определение № 2866/06.03.2018
година по адм. д. № 11956/2017 година на ВАС, трето отделение).
В настоящия казус не е налице оттегляне на оспорения
административен акт от страна на неговия издател в хода на съдебното
производство, при което, всъщност, административният орган признава
основателността на жалбата и незаконосъобразността на издадения от него акт. В
случая с издаването на заповедта за възстановяване на длъжност на полицай И.
отпадат разпоредените с оспорената заповед правни последици, но това не е
поради нейното противоречие със закона (констатирано от органа), а поради изтичането
на определения от директора на ОД – Б. на МВР двумесечен срок на отстраняване,
т.е. поради настъпване на обективно обстоятелство, нямащо връзка с
(не)съответствието на административния акт с приложимото право, както и поради
констатацията, че в хода на дисциплинарната проверка не е установено
извършването на тежко дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения, на основание чл. 159, т. 1 и
т. 4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.09.2021 година за
даване ход на устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от К.Д.И. с ЕГН ********** ***
против заповед № УРИ 251з – 3155/22.07.2021 година на директора на ОД – Б. на
МВР.
ПРЕКРАТЯВА адм. д. № 2056/2021 година.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд в седемдневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: