№260050/24.3.2021 г.
24.03.2021г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен
съд, гражданско
отделение,втори състав,
в открито
съдебно заседание на 09.03.2021 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар Л.Р.
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдия Тагарева
Въззивно гражданско
дело № 49 по описа за 2021г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.П.К. ***, срещу Решение №463/18.12.2020г. на ЯРС по гр.д.№2191/2020г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Община Ямбол иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че С.К. не дължи сумата 666,03лв. - главница и сумата 158,83лв.- лихви, установени с Акт за установяване на данъчно задължение №922/2015г., за които суми е образувано изп.д.№288/2020г. по описа на ДСИ при ЯРС.
Оплакването на въззивника е за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита за неправилни изводите на районния съд относно редовността на връчаването на акта за установяваяне на задължението, като сочи, че е нарушен установения в ДОПК императивен ред за връчване на актовете - по постоянен адрес, като връчването е извършено на настоящия адрес на адресата и на лице без представителна власт и без право да го получи, което лице не е регистрирано на адреса. Въззивникът счита също така, че в нарушение на процесуалния закон районният съд е приложил реда по чл.50 ГПК за призоваване на юридически лица към реда за призоваване на физически лица по реда на ДОПК. Излага, че актът за установяване на задължението не му е връчен по реда на ДОПК, не е влязъл в сила и не е налице изпълнително основание по смисъла на чл.166 ДОПК, не е налице изискуемо и дължимо задължение, както и че въззивникът е бил лишен от право да обжалва по административен ред този акт. По тези съображения моли за отмяна изцяло на обжалваното решение на ЯРС и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявеният иск бъде уважен.
С писмения отговор на жалбата въззиваемата страна Община Ямбол, чрез кмета В.Р., е оспорила въззивната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност. Поддържани са съображения, че АУЗ от 01.12.2015г. е връчен на настоящия адрес на въззивника съгласно чл.94, ал.1 ЗГР, с което на основание чл.172, ал.2 ДОПК е прекъсната давността и не е настъпила абсолютната давност по чл.171, ал.2 ДОПК.
В о.с.з. жалбата се поддържа лично от въззивника и от пълномощника му адв.К., които заявяват искане за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна Община Ямбол не изпраща представител в о.с.з.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока за обжалване на решението на първата инстанция, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционния съд - ЯРС, е образувано по исковата молба на С.П.К. ***, с която срещу Община Ямбол е предявен отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумите 666,03лв.- главница и 158,63лв. - лихви, представляващи задължения за данък сгради и такса битови отпадъци по Акт за установяване на данъчни задължения №922/2015г., за които е образувано изп.д.№288/2020г. по описа на ДСИ при ЯРС. Ищецът е оспорил изпълнението с твърденията, че актът за установяване на задължението не му е връчен по установения в ДОПК ред, не е влязъл в сила и липсва изпълнително основание по смисъла на чл. 165 ДОПК, като ищецът е бил лишен и от правото да обжалва този акт. Изложил е, че актът за установяване на задължението не е връчен на постоянния му адрес, каквото е изискването на чл.28, ал.1, т.1 ДОПК, а на настоящ адрес, но чрез лице, което не живее на този адрес, нито е роднина или член на домакинството на ищеца - нарушение на чл.29 ДОПК.
Ответникът Община Ямбол е оспорил иска с доводи по същество.
От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно, че изп.д.№288/2020г. по описа на ДСИ при ЯРС е образувано по молба на Община Ямбол и въз основа на представен Акт за установяване на задължение по декларации №992/01.12.2015г. за дължими от ищеца С.К. в периода 2010г.-01.12.2015г. главници и лихви, представляващи данък върху недвижими имоти - главница от 155,56лв. и лихви от 48,34лв. и такса битови отпадъци - главница от 351,84лв. и лихви от 110,29лв. Представеният по изпълнителното дело Акт за установяване на задължение по декларации №992/01.12.2015г. е със заверка, според която актът е влязъл в сила на 03.07.2019г., като за събиране на задълженията по него ДСИ е наложил запори върху банковите сметки на длъжника К..*** представил цялата административна преписка по издаването на Акта за установяване на задължение по декларации №992/01.12.2015г.
Въз основа на събраните по делото доказателства, с обжалваното решение ЯРС е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Изложените съображения са относно законосъобразността на Акта за установяване на задължение по декларации №992/01.12.2015г., като съдът е приел, че актът е издаден от компетентния съгласно чл.4 и чл.9б ЗМДТ орган, в писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а ищецът не е доказал твърденията си, че актът не му е връчен по надлежния ред, тъй като същият е връчен на настоящия му адрес и получен от лицето Я.Желева с отбелязване, че е негов роднина.
При тези данни въззивният съд прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Извършвайки тази служебна проверка по чл.269 ГПК ЯОС приема, че решението на ЯРС е валидно, но недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск, като съображенията за този извод са следните:
Искът по чл.439, ал.1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на предприетото срещу него принудително изпълнение. Защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение се изразява в оспорване на вземането (изпълняемото право), т.е. целта е да се установи материалноправната незако-носъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно чл.439, ал.2 ГПК претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Или чрез иска по чл.439, ал.1 ГПК длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че правото на принудително изпълнение е възникнало, но новите обстоятелства (настъпилите след изпълнителното основание) са го погасили. Това правило се отнася както за случаите, в които вземането по изпълнителното основание е установено със сила на пресъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, респ. арбитражното производство (тъй като в този случай настъпва преклузия по отношение на фактите, възникнали преди приключване на съдебното дирене), така и за случаите на вземане, установено в друго производство, но за събирането на което е приложим реда по ГПК.
В случая вземанията срещу ищеца К. са за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, които представляват публични общински вземания съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Според чл.166, ал.1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, този ред е предвиден в чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ), съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.5 ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.1 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Същевременно, редът за издаване на административните актове, с които се определят задълженията въз основа на декларация, е уреден в глава 14 на ДОПК, като в чл.107, ал.4 от ДОПК е регламентиран редът за оспорването им. Съгласно посочената разпоредба от ДОПК, актът може да се обжалва по административен ред в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор, като след оспорване по административен ред е налице и възможността за обжалване пред административния съд. В ал.2 на чл.4 ЗМДТ е предвидено, че невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, като принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Процесуалната норма на чл. 4, ал. 2, вр. с чл. 9б ЗМДТ дава на общината възможност да избира реда и органа, който да извърши принудителното изпълнение - публичният изпълнител по реда на ДОПК или съдебни изпълнители по реда на ГПК, като изрично сочи, че и обжалването се извършва по същия ред.
В конкретния случай Община Ямбол е предпочела принудителното събиране на публичните задължения на ищеца К. да се извърши от държавен съдебен изпълнител по реда на ГПК, при което защитата на длъжника по исков ред срещу принудителното изпълнение следва да бъде реализирана именно по реда на чл.439 ГПК, но само когато се основава на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание - напр. плащане, прихващане, опрощаване, давност и др. В останалите случаи искът на длъжника е недопустим. Ако изпълнителното основание е порочно, длъжникът трябва да използва друг способ, за да постигне отмяната или унищожаването му. (В този смисъл са Определение № 207 от 26.05.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. №2096/2016 г., III г. о., ГК; Определение №233/17.04.2009г. по ч.т.д.№239/2009г. на ВКС, II т.о., Определение №313/25.03.2011г. по ч.т.д.№157/2011г. на ВКС, II и константната практика на ВКС, основана на Решение № 101 от 1.12.1972г. по гр. д. №95/72г. на ОСГК на ВС, което служи за ръководство на съдилищата, съгласно чл. 52 ЗУС (отм.), намиращо приложение и при сегадействуващия ГПК относно предпоставките на иска по чл.439, ал.2 ГПК - изпълнителната сила на изпълнителното основание и промените, които са изменили или погасили материалното право на основание новонастъпили факти и обстоятелства, които имат правно значение за съществуването му). Такъв е именно разглежданият случай. Както се посочи, вземанията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци се установяват в административно производство и след влизане в сила на акта за установяването им. Следователно, за ищеца, сега въззивник, защитата срещу изпълнението, основана на доводите му за липса на влязъл в сила подлежащ на изпълнение акт за установяване на публичните общински вземания, следва да бъде осъществена по специалния административен ред на ДОПК и АПК - първо пред по-горестоящия административен орган, респ. пред административния съд, в което производство могат да бъдат разгледани оплакванията му за ненедлежно връчване на акта и за неговата незаконосъобразност. Специалната процедура по ДОПК и АПК изключва приложението на гражданскопроцесуалния ред за установяване на публичните вземания на общините ( в този смисъл е Определение № 494 от 20.12.2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 4728/2017 г., III г. о., ГК, постановено по идентичен казус).
По тези съображения настоящият състав на въззивния съд приема, че районният съд се е произнесъл по недопустим иск, поради което решението му следва да се обезсили, а производството по делото следва да се прекрати на основание чл.270, ал.3 ГПК.
С оглед този изход на делото пред въззивната инстанция, въззивникът няма право на присъждане на разноските по делото. На основание чл.78, ал.4 ГПК право на разноските по делото има ответникът Община Ямбол, сега въззиваема страна, но искане за разноски не е направено и разноски на ответника не се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3 ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №463/18.12.2020г. на
Ямболски районен съд по гр.д.№2191/2020г. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгл.разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.