№ 44
град Първомай, 31.03.2020
година
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
разгледа
докладваното от съдията АНД № 274 по описа на Съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-0325-000732 / 31.10.2019 година на Началника на Районно
управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление -
Първомай, с което на Ш.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени
административни наказания:
§
глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца на основание чл.
175, ал. 3, предложение 1. от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл.
140, ал. 1 от същия Закон;
§
глоба в размер на 100 (сто) лева на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата за нарушение
по чл. 150 от същия Закон.
Ш.Д.И. чрез процесуалния си
представител адвокат В.Д.М. *** иска отмяна на Наказателното постановление по
съображения, изложени в Жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.
Въззиваемата страна – Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по Жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, но не по изложените
съображения.
От фактическа
страна:
На 11.09.2019 година актосъставителят Г.П.К.
(младши автоконтрольор при РУ на МВР - Първомай) с негов колега са дневна смяна
дежурен автопатрул и по разпореждане на ръководството са изпратени да
изпълняват задълженията си по контрол на пътната безопасност и охрана на
обществения ред в село Градина, община Първомай, област Пловдив.
Към 08:55 часа със служебен автомобил
с отличителни знаци полицаите се придвижват към населеното място по Трети клас
път № 667 от републиканската пътна мрежа, когато на 6 км и 800 м се разминават
с движещ се по шосето мотопед и в огледалото за обратно виждане актосъставителят
забелязва, че превозното средство е без регистрационна табела. К. обръща
посоката си на движение, следва мотопеда и го спира със светлинен и звуков
сигнал от служебната кола.
При извършена документална проверка и
чрез дежурния в оперативната част на Управлението органите на реда установяват,
че водачът е Ш.Д.И., който не притежава
правоспособност за управление на моторно превозно средство, а мотопедът му – електрически
скутер ***, собственост на М.Я.
И. по представената Фактура № ********** / 13.03.2018 година, – не е
регистриран по надлежния ред.
На място в присъствието на жалбоподателя
му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (серия GA № 45422), който лицето отказва да
подпише, удостоверено с подпис на свидетел, и въз основа на който Акт е
издадено атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание
на въззивната инстанция актосъставител, които се кредитират като обективни и
логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от
приложената административнонаказателна преписка.
От правна
страна:
По разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т.
1 от Закона за движението по пътищата превозните средства за нуждите на одобряването
на типа се делят на обозначени с латински букви категории, като категория L са моторни
превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент
(ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013 година,
чийто параграф 1 визира: Към превозните средства от категория L спадат дву-,
три- и четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са описани в
настоящия член и в приложение I, включително велосипедите с двигател, дву- и
триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош,
леките и тежките четириколесни превозни средства за движение по пътищата,
леките и тежките четириколесни превозни средства с повишена маневреност.
Съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000
година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства всички предназначени за движение по
отворените за обществено ползване пътищата моторни превозни средства се
представят за регистриране, включително от категория L (аргумент от чл. 2 и чл.
12), с изключение на изрично посочените в т. 1 – т. 8 на чл. 1, ал. 4, към
които не спада собственият на М. И. електрически скутер.
От своя страна, чл. 150а, ал. 1 и ал.
2 от Закона за движението по пътищата предвижда, че за управлението на моторно
превозно средство, водачът му трябва да притежава свидетелство, валидно за
категорията, към която спада съответното моторно превозно средство, като правоспособността
на водачите се дели по категорията на моторното превозно средство, също
обозначена с латински букви, но различна от посочените в чл. 149, а по
императива на т. 1 от ал. 2 на чл. 150а е необходима категория АМ за
управлението на мотопед – двуколесни или триколесни превозни средства с
конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 км/ч, както са определени в
чл. 4,
параграф 2, букви А и Б от Регламент (ЕС) № 168/2013: категория L1е
и категория L2е (леко двуколесно моторно превозно средство и триколесен
мотопед съгласно Приложение І - Класификация на превозните средства, от
Регламента).
С оглед на горното и по фактически
установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно се сочат нарушения
по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, чийто текст (изречение
първо) към инкриминираната дата визира: По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места, и по чл. 150 от Закона за
движение по пътищата, съгласно който Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач…, а е безспорно, че на 11.09.2019 година Ш.Д.И., без да притежава необходимата
по закон категория, управлява нерегистриран по надлежния ред електрически
скутер ***, че превозното средство е моторно такова по смисъла на § 6, т. 11 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата (нерелсово пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване) и че Трети клас път № 667
(с наименование „(О.п. Чирпан - Поповица) Плодовитово - Градина - Първомай -
Дълбок извор - (Болярци - Асеновград)” съгласно Решение № 959 на МС от
31.12.2018 година, обнародвано с ДВ, бр. 3
от 08.01.2019 година) е отворен за обществено ползване път.
За нарушението по чл. 140, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата се отчита, че по документи (фактурата) жалбоподателят
не е собственик на мотопеда, но го управлява по отворен за обществено ползване
път, а задължението за допускане на пътя само на регистрирани моторни превозни
средства е за водачите им. Като субект на правото жалбоподателят е длъжен да
познава законите в страната, включително регламентите – законодателен акт на
Европейския съюз (на който Република България е член от 01.01.2007 година), задължителни
в своята цялост и незабавно изпълним като правило във всички държави членки
едновременно.
По посоченото към 11.09.2019 година Ш.Д.И.
може и да не е предвиждал общественоопасните последици от деянието си на просто
извършване, които настъпват със самото управление на нерегистрирания мотопед,
без надлежната правоспособност, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, а по
аргумент от чл. 7, ал. 2 на ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина
не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от
закона случаи, какъвто не е настоящият.
Спазено е от наказващия орган и
изискването за точно определяне на санкционните норми – за нарушението по чл. 140,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата наказанието е определено на основание
чл. 175, ал. 3, предложение 1. същия закон: Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до
12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред…, а за нарушението по чл.
150 наказанието е наложено по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата:
Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство,
без да е правоспособен водач...
Всяко от наказанията е съответствие с
текста на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, тъй като е в границите за предвиденото
нарушение и е в минимума на съответната законова разпоредба, като не са налице
предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН – случаят не представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид, а жалбоподателят не за първи път е
санкциониран за нарушаване на правилата за движение по пътищата и деянието засяга
обществените отношения, предимно свързани с охрана на здравето и дори живота на
участниците в движението и с улесняване на придвижването им.
При санкционирането на жалбоподателя
по чл. 175, ал. 3, предложение 1. от Закона за движението по пътищата не е
отчетено от наказващия орган, че лицето е неправоспособен водач, за да му бъде
наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС – Ш.Д.И. изначално не е придобил по установения в закона ред
правото да управлява моторни превозни средства и не може да бъде лишен от
права, каквито не притежава към момента на извършване на нарушението, за което Наказателно
постановление № 19-0325-000732 / 31.10.2019 година следа да се отмени като незаконосъобразно
в тази част.
И
Актът, и Наказателното постановление са конкретизирани по време, място,
извършител, в съответствие са с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл.
57 от ЗАНН и са несъстоятелни възраженията на адвоката за несъставомерност на
деянията и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав,
РЕШИ:
Отменя
Наказателно постановление № 18-0325-000177 / 13.04.2018 година на Началника на
Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно
управление - Първомай, в частта,
в която на Ш.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца на
основание чл. 175, ал. 3, предложение 1 от Закона за движение по пътищата за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Потвърждава
Наказателно постановление № 19-0325-000732 / 31.10.2019 година на Началника на
Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление -
Първомай, в частта, в която на Ш.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания:
§
глоба в размер на 200 (двеста) лева на
основание чл. 175, ал. 3, предложение 1. от Закона за
движението по пътищата за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата;
§
глоба в размер на 100 (сто) лева на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата за нарушение
по чл. 150 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ / МИ