Определение по дело №56/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 ноември 2022 г.
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20227220700056
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 25.11.2022 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и втора година в състав:

 

 

                                                    Административен съдия: Иглика Жекова

 

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 56/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази:

 

         Производството е по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 226 ал. 3 от АПК.

         Образувано е по молба от адв. Х.Х. ***, като процесуален представител на оспорващата страна П.Д.М. за изменение на Решение № 206/20.10.2022 г., постановено по адм. д. № 56/2022 г. по описа на Административен съд Сливен в частта му за разноските. В молбата се твърди, че съдът е постановил осъдителен диспозитив само по отношение на сторени разноски в размер на 110 лв., а реално извършените и доказани такива възлизат на 840,00 лв., в т.ч. тези по адм. д. № 3881/2022 г. по описа на Върховен административен съд. Моли съда да измени решението, като осъди ответника ОД на МВР – Сливен да заплати на П.Д.М. разноски в размер на 840,00 лв., като по същество се иска допълване на присъденото адвокатско възнаграждение с още 500,00 лева за първата съдебна инстанция и 230,00 лв. сторени разноски в производството пред ВАС, от които 200,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 30,00 лв. държавна такса за частна жалба.  

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК писмен отговор по искането не е депозиран от ответната страна.   

Административен съд Сливен намира искането за допустимо като постъпило от активно легитимирана страна и в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК. Разгледано по същество, същото се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателно, при следните съображения:

С Определение № 79/21.03.2022 г., постановено по адм.д. № 56/2022 г. по описа на Административен съд Сливен е оставена без разглеждане жалбата на П.Д.М. срещу отказ на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен да му бъде върнато СУМПС и производството по делото е прекратено. По постъпила частна жалба срещу това определение е образувано адм.д. № 3881/2022 г. по описа на Върховен административен съд, приключило с Определение № 4495/11.05.2022 г., с което Определение № 79/21.03.2022 г. по адм.д. № 56/2022 г. на Административен съд – Сливен е отменено и делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Съгласно съдебния акт на ВАС, по отношение на искането за разноски, произнасяне дължи на основание чл. 226 ал. 3 от АПК първоинстанционният съд. При новото разглеждане на делото Административен съд – Сливен се е произнесъл с Решение № 206/20.10.2022 г., с което е осъдил Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен в 14 – дневен срок от влизане на решението в сила да извърши действия по връщане на СУМПС на П.Д.М., като е осъдил ОД на МВР – Сливен да заплати на П.Д.М. сумата от 110,00 лева, направени по делото разноски.  При постановяване на своя акт съдът е отчел единствено заплатената държавна такса и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лева за явяване в съдебно заседание на 12.07.2022 г. и 04.10.2022 г. по Договор за правна защита и съдействие от 08.07.2022 г., без да изложи мотиви защо не присъжда заплатените по представения Договор за правна защита и съдействие разноски по адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. и сторените такива в размер на 230,00 лв. за производството пред Върховен административен съд. В тази насока пред настоящата съдебна инстанция и преди произнасянето на съда е представен и списък с посочените по – горе направени от страната разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 3 от АПК, съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.    

Предвид горното, при тези данни, с оглед известната фактическа и правна сложност на спора, от една страна, липсата на възражение за прекомерност и представен списък на разноските, съдът намира присъденият размер на разноските за неправилно определен, а молбата за изменението му – за основателна. След като съдът е определил и присъдил дължимите разноски погрешно, както и е пропуснал да се произнесе по разноските, сторени в касационната инстанция, то същите следва да бъдат приведени в съответствие с искането на страната и представените от нея доказателства за осъществяването им чрез изменение на решението (т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

По изложените съображения и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 226 ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ Решение № 206/20.10.2022 г., постановено по адм. д. № 56/22 г. по описа на ВАС, в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати на П.Д.М., ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 840,00 (осемстотин и четиридесет), вместо 110,00 лева.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС на РБългария в 7 – дневен срок от неговото съобщаване на страните.   

                                                                                                                                                                                   Административен съдия: