Р Е Ш Е Н И Е
№ …….../…..…... 2020 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в открито съдебно заседание, проведено на
осемнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно
търговско дело № 1807 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
с вх. № 54511/24.07.2019 г., депозирана от „Водоснабдяване и канализация“ Варна - ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, действащ чрез
процесуалния си представител юрк..В.П.В., против решение №
2848/25.06.2019 г., постановено по гр. д. № 13556 по описа за 2018 г. на
РС-Варна, 9-ти съдебен състав, с което изцяло са отхвърлени, предявените
обективно кумулативно съединените установителни искове, с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, от въззивника против А.П.Д., ЕГН*******, за признаване за установено със
сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на търговското дружество сумата от 778.36 лева – главница, представляваща
сбор от неплатени задължения за потребени ВиК услуги за периода 14.01.2016г. – 16.05.2018г. за обект,
находящ се в гр. ********************, с абонатен № 1276843, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 25.05.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 71.87 лева – сбор от лихвите за забава
върху всяко от просрочените главни задължения за периода от 20.03.2016 г. до 20.05.2018 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8051 по описа за 2018г. на РС-Варна.
Във въззивната жалба се навеждат доводи
за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и
процесуален закон, като приетите за установени фактически положения не
съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Въззивникът
излага доводи, за това че са доказани всички елементи от фактическия състав на
договорната отговорност на въззиваемия, поради което отхвърлянето на
предявените установителни искове е неправилно. Моли съда да отмени обжалваното
решение изцяло и вместо него постанови ново, с което уважи исковата претенция
на дружеството-оператор, както и да присъди сторените съдебно-деловодни
разноски пред двете инстанции.
В
срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззиваемият излага доводи за правилността на постановеното от РС-Варна
решение. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт да се потвърди. Счита, че
фактът на ползване на заявените ВиК количества не е установен от ищеца по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, както не е доказано и
обстоятелството, че индивидуалният водомер е с изтекъл срок на метрологична
проверка. Отделно се сочи, че твърденията за служебно отчитане на
предоставените ВиК услуги са наведени едва в последното открито съдебно
заседание, в което е дадено ход по същество на спора, поради което същите са
преклудирани и не следва да се вземат предвид при постановяването на
окончателния съдебен акт.
Наред с отговора на въззивната
жалба, въззиваемият Д.Д.Д. е депозирал и частна жалба с вх. №
63175/29.08.2019 г. против определение № 9892/01.08.2019 г., постановено
по гр. д. № 13556 по описа за 2018 г. на РС-Варна, 9-ти съдебен състав, с което
е оставено без уважение молбата на същия от 10.07.2019 г. за допълване на
обжалваното решение в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК. Въззиваемият навежда
доводи за неправилност на определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
Поддържа, че разноските не са хонорар за защита по делото, а са направени в
изпълнение на учреденото по силата на договор за поръчка, сключен между
въззиваемия и неговата съпруга, облигационно правоотношение. Моли съда да
отмени атакуваното определение и вместо него постанови друго, с което да осъди
ищеца да заплати на ответника сторените от последния съдебно-деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
В
отговора на частната жалба насрещната страна поддържа, че същата е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а определението,
чиято правилност се оспорва, да се потвърди като постановено в съответствие с
материалния и процесуален закон. Счита, че е недопустимо присъждане на суми за
разноски по гражданскоправен спор, основани на договор за поръчка между
съпрузи.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът, редовно призован, чрез юрк. П.В.поддържа въззивната
жалба и отговора на частната жалба.
Въззиваемият, редовно призован, не
се явява лично. Представлява се от съпругата си Д.,
която поддържа отговора на въззивната жалба и депозираната частна жалба.
Настоящият съдебен състав на
ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба и отговора, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички
положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване
на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съгласно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В същата се
навеждат доводи, за това че изводите на първоинстанционния съд досежно липсата
на доказаност на изпълнението на задължението на дружеството оператор да
достави заявеното количество ВиК услуги, са неправилни, доколкото същите са
служебно отчетени от кредитора по правнорегламентирания алгоритъм в Наредба № 4
от 14.09.2004 г. Поддържа се, че не е извършено реално отчитане, тъй като
длъжникът-потребител не е изпълнил вменените му задължения да смени
индивидуалния си водомер поради изтичане на срока на метрологичната проверка,
въпреки че е бил надлежно уведомен за това, което е обусловило служебното
отчитане на заявените количества ВиК услуги.
Районен съд – Варна е сезиран с обективно кумулативно
съединени установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за установено със
сила на пресъдено нещо, че въззиваемият дължи на въззивника сумите както
следва: 778.36 лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги за
имот, находящ се в гр. Варна, ******, с абонатен № 1276843 за периода от
14.01.2016 г. до 16.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.05.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и
мораторна лихва в размер на 71.87 лева за периода от 20.03.2016 г. до
20.05.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 3852/29.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8051/2018 г.
по описа на РС-Варна.
За да бъде ангажирана отговорността на
въззиваемия-длъжник, въззивникът-кредитор следва да докаже в условията на пълно
и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав на договорната отговорност на длъжника: 1.) валидно учреденото
облигационно правоотношение между него и последния по силата на договор за
предоставяне на ВиК услуги; 2.)
изпълнение на собствените си задължения – предоставяне на договорената услуга в
заявените количества, както и спазване на процедурата по служебно отчитане и
3.) размера на претендираните суми.
В тежест на длъжника е да
проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в
отговора, а – при установяване на горното от кредитора – да докаже, че е
изпълнил договорните си задължения и погасил задълженията си.
Нормативният акт, който регулира обществените отношения във връзка с
възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между
операторите на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/Наредба № 4/ и Общите условия на оператора.
В конкретния случай не е спорно между страните, че
процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на
града. По делото по несъмнен начин е установено, че ищецът-въззиваем е оператор
на ВиК услуги /видно от Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР/. От
представената справка от Службата по вписвания – Варна се установява, че
въззивникът през 1998 г. е придобил правото на собственост върху процесния
недвижим имот от Г.Х.и А.Х.по силата на договор за покупко-продажба.
Именно в качеството си на собственик, ответникът е бил
посочен, като ползвател в карнетите и справката за недобора по партидата с
абонатен № 1276843. Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите
условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, в които е прието, че потребители на услугите ВиК са
собствениците на водоснабдявани имоти.
Следва да бъде отбелязано, че простото отричане на факта,
че ответникът е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за опровергаване на
пасивната материална легитимация. От страна на ответника не са наведени
твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на
негово име партида за този имот, за отчуждаване на правото на собственост върху
него или за учредяване на право на ползване на друго лице, факти които по
несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е неформален. За
съществуването на същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при
сключването му. В конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по
силата на правните норми, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са
инкорпорирани и в Общите условия на оператора.
Ето защо, наведеното от
ответника-въззиваем в отговора на исковата молба твърдение, че между него и
ищеца-въззивник не е учредено облигационно правоотношение, е несъстоятелно.
С оглед изричното оспорване, от страна на ответника, на
доставените ВиК услуги за конкретния обект в претендираните количества, ищецът
е представил 3 бр. карнетни листи /л. 108, 109 и л. 110/ за абонатен № 1276843.
В първия карнетен лист са вписани показания на водомера за периода от м.
октомври 2014 г. до м.август 2016 г.; във втория - от м. юли 2016 г. до м. юни
2018 г., а в третия – от м.юни 2018 г. до м. януари 2019 г. Видно от тези
писмени доказателства срещу нито едно от отбелязванията за консумирана вода
няма положен подпис от потребителя, който да удостовери верността на
показанията, включително и за процесния период – от 14.01.2016 г. до 16.05.2018
г.
Карнетните листа са частни свидетелстващи документи,
които в конкретния случай материализират неизгодни за потребителя факти
/потребеното количество ВиК услуги/, които обаче не са подписани от последния,
поради което не се ползват с материална доказателствена сила. В настоящия казус
операторът в подкрепа на своите твърдения за предоставените ВиК услуги в
заявените количества е представил и справка за недобора на частен абонат №
1276843 /л. 38/, чието съдържание, макар да кореспондира със отбелязванията в
карнетните листа, също не доказва по несъмнен начин изпълнението на задължението
на въззивника-ищец реално да достави заявените количества вода. Справката не може да служи за доказателство за количествата
на доставени ВиК услуги за процесния период, доколкото отразява единствено
информацията за заведено задължение в счетоводството на дружеството ищец в
претендирания от същия размер и счетоводната отчетност на ищеца относно
процесните стопански операции, но не касае правнорелевантния факт дали ищцовото
дружество е доставило на ответника описаното в процесните фактури количество питейна
вода, което е отчетено с измервателен уред.
При наведеното изрично оспорване от
ответната страна, за да се приемат тези счетоводни записвания /по своето
правно естество частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния
издател обстоятелства/ за доказателства по делото, е необходимо обективираните
в тях факти да се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. А
такива не са събрани по делото, като, както е посочено и по-горе, карнетните
листа са с неподписани от потребителя отбелязвания и не свидетелстват за
показанията на броячите на водомера.
С оглед горното въззивният съд приема за недоказан факта,
че дружеството-ищец реално е предоставило ВиК услуги по фактури за периода
14.01.2016 г. – 16.05.2018 г. в претендираните количества.
Във въззивната жалба са наведени доводи, за това че
потребеното количество ВиК услуги е начислено служебно, съобразно чл. 34а, ал.
5 вр. чл. 39, ал. 5, т. 1 и ал. 6 от Наредба № 4, тъй като въззиваемият не е
изпълнил задължението си да поднови неизправния водомер, въпреки уведомяването
му. На първо място изводите на РС-Варна,
че такива твърдения в исковата молба не са обективирани, са правилни. В
действителност едва в хода на устните състезания изрично е пледирано, че
претенцията почива на служебен отчет. Но като цяло в исковата молба твърдения
за реално отчетено количество вода, също няма. Твърденията в исковата молба са
общи и не е ясно дали претенцията почива на реален отчет или служебно
начисляване. Ищецът е конкретизирал единствено потребителя-длъжник,
водоснабдения имот, периода и размера на гражданското притезание. При такива
общи твърдения е следвало да бъде указано на ищеца да конкретизира
обстоятелствата, от които произтичат претендираните права – реално отчитане или
служебно начисляване, особено след като ответникът се е позовал в защитата си именно на липса на
първични доказателства за отчетени
количества. Настоящият съдебен състав приема, че ищецът, макар и да не е
изрично, е пояснил и допълнил исковата молба чрез представените в първото
открито съдебно заседание писмени доказателства – карнетни листа, уведомително
писмо от 19.07.2016 г., препис извлечение от партида на гл. водомер и
констативен двустранен протокол. Като се има предвид и изявлението на юрк.
Василева, че посредством тях ще се установяват ползваните услуги, следва да се
приеме, че твърдения за служебно отчитане на ВиК услугите все пак са наведени в
хода на изясняване на делото от фактическа страна, тъй като от карнетните листа
се установява, че за периода от 16.01.2017 г. до 16.05.2018 г. същите са с
отбелязвания „СП“ – служебно показание, а в справката за фактурирани цени са
отразени нулеви стойности на броячите, което е в унисон с уведомителното писмо
№ **********/19.07.2016 г., от което се установява, че въззиваемият е уведомен
за обстоятелството, че е изтекъл срокът на валидност на метрологичната проверка
на индивидуалния водомер.
Наред с изложеното обаче, настоящият съдебен
състав счита, че въззивникът при служебното отчитане на доставеното количество
вода се е отклонил от нормативноустановените предписания, обективирани в
цитираните и от него разпоредби на чл. 34а, ал. 5 вр. чл. 39, ал. 5, т. 1 и ал.
6 от Наредба № 4. Това е така, защото от представените доказателства не се
установява по несъмнен начин броя на обитателите в имота, находящ се в гр.
Варна, ********. Видно от уведомителното писмо отбелязване в графа „бр. живущи“
няма. Писмото е залепено на вратата с отбелязвания от 04.11.2016 г., че
потребителят ще говори със съпругата си, а от 19.12.2016 г. – че е в Белгия.
Видно от договора за поръчка и упълномощителната сделка, съпругата на Дюлгеров
е с адрес, различен от този на водоснабдения имот. По делото няма данни и за
други живущи в имота. Не се установява по несъмнен начин, че имота изобщо се
ползва и че обитателите му са двама – каквито са твърденията във въззивната
жалба, за да се обуслови извода за служебното отчитане на 10 куб. метра
консумирана вода всеки месец – по 5 куб. м. на всеки живущ – съобразно методиката, правнорегламентирана в
посочените по-горе правни норми.
Поради
липса на доказателства, че ищецът реално е предоставил на ответника посочените
ВиК услуги в заявения обем за периода от 14.01.2016 г. до 16.05.2018 г., както
и за това, че броят на обитателите във водоснабдения имот е двама, настоящият съдебен състав намира предявеният иск с правно
основание чл. 422,
ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с 79, ал. 1 от ЗЗД за неоснователен и като такъв счита, че същият следва да
бъде отхвърлен изцяло досежно главницата. Неоснователността на иска за
главното вземане, обуславя недължимостта и на произтичащите от него акцесорни
вземания за мораторна лихва в размер на 71.87 лева – сбор от лихвите за забава
върху всяко от просрочените главни задължения за периода от 20.03.2016г. до
20.05.2018г., както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 25.05.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
Поради съвпадане на крайните изводи
на двете инстанции, съдебният акт на районния съд следва да бъде изцяло
потвърден.
По
подадената частна жалба против определение № 9892/01.08.2019 г.,
постановено по чл. 248 от ГПК по гр. д. № 13556 по описа за 2018 г. на
РС-Варна, 9-ти съдебен състав:
Отговорността за разноски по делото е облигационно
правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна
отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но е ограничена от
разпоредбата на чл. 78 от ГПК, тъй като не обхваща всички вреди, а само разноските
за производството, направени от насрещната страна по делото (за останалите
вреди отговорността е виновна и се носи при злоупотреба с процесуални права - чл. 3 ГПК) и може да бъде реализирана само във висящия исков
процес – арг. от Решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г.,
IV г. о., ГК. В конкретния случай ответникът се представлява от своята съпруга,
видно от удостоверението за сключен граждански брак /л. 77/, което е призната и
гарантирана от закона възможност на страните физически лица – арг. от чл. 32,
т. 2 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноските,
които е сторил съразмерно с отхвърлената част от иска, включително на заплатеното
по договора за правна помощ и съдействие възнаграждение за адвокат. По делото е
представен договор за поръчка между съпрузи с уговорено възнаграждение в полза
на довереника в размер на 110.00 лева, като за последния липсват данни да е
адвокат. Законодателят изрично в ал. 1 и ал. 8 на чл. 78 от ГПК е посочил, че
възнаграждение се дължи само тогава, когато косвеното представителство е
осъществено от адвокат или юрисконсулт /когато страна е ЮЛ/, като ако е имал
предвид всички лица по чл. 32 от ГПК, то тогава при езиковото формулиране на
процесуалноправната норма законодателят не би ограничил приложното ѝ поле
единствено до тези две категории представители – професионалисти. Възприето е
както в теорията, така и в практиката, че ограничителните норми не могат да се
тълкуват разширително, поради което на ответника не следва да му се присъждат
сторените във връзка с изпълнението на поръчката от съпругата му разноски.
Същият в рамките на принципите на автономия на волята и свобода на договаряне
сам е избрал да сключи договор за поръчка със съпругата си, който наред с
всичко останало, поначало е безвъзмезден.
Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена, а атакуваното определение потвърдено.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по
същество, въззивният съд не може да ревизира произнасянето по отношение на
разноските.
При този изход от делото, претенцията на въззивника за компенсация на разноските, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
оставена без уважение. Въззиваемият не е претендирал разноски по въззивната
жалба и не е представил доказателства в тази насока.
При този изход от
делото, претенцията на частния жалбоподател за компенсация на
разноските, направени за защита във въззивното производство по неоснователна
частна жалба, следва да бъде оставена също без уважение. Насрещната страна по
частната жалба не е претендирала присъждане на разноски.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2848/25.06.2019г., постановено по гр. д. № 13556
по описа за 2018 г. на РС-Варна, 9-ти съдебен състав.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение
№ 9892/01.08.2019г., постановено по гр. д. № 13556 по описа за 2018 г. на
РС-Варна, 9-ти съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.