Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр.Разград, 07.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-РАЗГРАД, в открито съдебно
заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна Цонева
с участието на секретаря Пламена Михайлова, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 78 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Постъпила е жалба от С.
Г. К., ЕГН-**********
от гр.Р., действаща чрез упълномощен адв.М. М., АК – Разград, съдебен
адрес:****,
партер, Адвокатска кантора М. К., против
Решение № 1012-16-7/1 от 13.02.2023г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с
което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-543 от 07.12.2022г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68 от КСО по отношение на жалбоподателката. Поддържат се
съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита
на жалбоподателката, както и до накърняване на социално-осигурителните й права,
в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона при
превратно упражняване на власт. Основният факт, въз основа на който е
обосновано оспорването, е липсата на надлежно уведомяване по отношение на
жалбоподателката за размера на дължимите за довнасяне осигурителни вноски за
недостигащ осигурителен стаж от 3 (три) месеца и 27 (двадесет и седем) дни. По този начин била лишена от правото да получи дължимите
пенсионно-осигурителни плащания за период от 9 месеца, считано от 07.03.2022г.
до 07.12.2022г., което счита за несправедливо и репресивно действие от страна
на администрацията спрямо нея, тъй като стриктно е изпълнявала задълженията си
на осигурено лице, с непрекъснат осигурителен стаж и осигурявана за максимален осигурителен доход.
Моли в тази връзка, обжалваното решение да бъде изцяло отменено, като бъдат дaдени задължителни
указания на административния орган по приложението на закона. В съдебно
заседание чрез процесуалния представител поддържа същите съображения. Не претендира за разноските по делото.
Ответникът - Ръководител на ТП на НОИ – гр.Разград не представя писмен отговор на
жалбата в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК. В съдебно заседание чрез
упълномощения юрисконсулт ангажира становище за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение. Твърди, че
жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл. 14, ал. 1 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в едномесечен срок да
уведоми пенсионния орган при промяна на своя адрес, поради което след като не
била намерена на адреса за лично връчване на съответното уведомление, то е
връчено съобразно разпоредбите на КСО и НПОС. Същевременно твърди, че с оглед
инструктивния характер на срока по чл.45а, ал.6 от цитираната Наредба, не било
преклудирано правото на жалбоподателката да закупи недостигащия стаж, след като
лично е получила на 21.12.2022г. Разпореждането № 2140-16-543 от 07.12.2022г. за
отказ за отпускане на поисканата пенсия. С него изрично й била указана тази
възможност, но не се е възползвала от това свое право в срока за обжалване на
Разпореждането и не е представила нови доказателства, въз основа на които Ръководителят
на ТП на НОИ – Разград да отмени обжалваното разпореждане и върне преписката за
ново преразглеждане към пенсионния орган.
Окръжна прокуратура - Разград, редовно
уведомена, не се представлява в съдебно заседание
и не заявява становище по жалбата.
Административен
съд-Разград, като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление, подадено чрез
електронна административна услуга на на НОИ на 07.03.2022г. и заведено с вх.№ 2213-16-15 от 10.03.2022г., от С. Г. К., ЕГН-**********, същата е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по реда на чл. 68, ал. 1 и чл. 9а, ал. 2 от КСО с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж и упражняване на правото за
закупуването му, като приложила
необходимите документи по реда на чл. 1, ал. 1 от НПОС. В заявлението е
посочила адрес за кореспонденция: гр.Р., ул. *** № **.
С оглед на събраните доказателства, пенсионният орган е определил
недостигащ стаж на заявителката за придобиване на право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 3 месеца и 27 дни. Изпратил Уведомително писмо изх.№ 2213-16-15/14 от 05.10.2022г., с
което уведомява С. Г. К. за недостигащия й осигурителен стаж и изчислената сума
на осигурителните вноски, с указание че в 14 – дневен срок от
получаването му следва да внесе осигурителните вноски за недостигащия стаж. Вписано
е и предупреждение, че при невнасяне на вноските до изтичане на посочения
14-дневен срок, ще бъде постановено разпореждане за отказ за отпускане на
поисканата пенсия, на основание чл. 98, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 45а, ал. 6
от НПОС. Писмото е изпратено с препоръчана пратка - с известие за доставяне на
посочения от заявителката адрес за кореспонденция, но е върнато на 27.10.2022г.
- неполучено с отбелязване, че пратката е непотърсена.
При горните обстоятелства на 04.11.2022г., в 14.00 часа, е поставено на
таблото на ТП на НОИ – гр.Разград Съобщение № 2156-16-60, на основание чл.1,
ал.7 от НПОС, с което С. Г. К. е уведомена да се яви в 7-дневен срок от
поставяне на съобщението в ТП на НОИ – гр.Разград, стая 407 от 08.00 до 12.00
часа и от 13.00 до 17.00 часа, за връчване на обсъденото горе Уведомително
писмо изх.№ 2213-16-15/14 от 05.10.2022г. - съставен Протокол
№ 2156-16-60/1 от 04.11.2022г. за
поставяне на съобщението. Същото е снето от таблото на 11.11.2022г., в 14.00
часа – съставен Протокол № 2156-16-60/21 от посочената дата.
С Писмо изх.№ 2213-16-15/15 от 15.11.2022 г. от
Началник отдел "Пенсии" е поискано издаване на служебна бележка,
съобразно данните за лицето в информационната система/регистър на НОИ за
потвърждаване на внесените на основание чл. 9а, ал. 2 от КСО осигурителни
вноски за недостигащия стаж. Издаден е Констативен протокол №
КВ-5-16-01246094/01.12.2022г., с който е удостоверено, че изпратеното Уведомително писмо изх.№ 2213-16-15/14
от 05.10.2022г. не е получено от С. Г. К., но същото е връчено по реда на чл.
10, ал. 8, изр. 2 от НПОС, на
11.11.2022г. При извършената проверка за наличието на преведена сума от лицето
в Справка № 11: „Справка от Приходи по ЕГН-**********“ от
информационната система на НОИ, е установено, че сумата за недостигащия
осигурителен стаж в размер на 548.26 лева, не е постъпила в 14-дневния срок по
реда на чл.45а, ал. 3 от НПОС.
Въз основа на
горното, с Разпореждане № 2140-16-543 от 07.12.2022г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ е постановен отказ по
отношение на заявителката С. Г. К., да й бъде отпусната от 07.03.2022г. поисканата лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Разпореждането е оспорено по административен ред пред по-горестоящия административен
орган, като в хода на производството по чл.117
от КСО е потвърдено от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с обжалваното
пред съда Решение № 1012-16-7/1 от 13.02.2023г.
Контролният орган е възприел същите мотиви, изложени в оспореното Разпореждане
– че заявителката С. Г. К. е била надлежно уведомена за недостигащия
осигурителен стаж и в срока по чл. 45а, ал. 6 от НПОС – 14-дневен от получаване
на уведомителното писмо, не е внесла дължимите осигурителни вноски по чл. 9а,
ал. 2 от КСО.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е
допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по
същество - жалбата е
основателна.
Съдът провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 във вр. с чл.168, ал.1 от АПК.
Решението е
постановено от компетентния
административен орган в рамките на предоставените му правомощия,
съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.
Актът отговаря на изискванията на чл. 117 ,
ал. 5 от КСО във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК относно
изискуемата форма и съдържание, вкл. има изложени фактически и правни основания
за издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му.
Постановен е,
обаче, в противоречие с материалноправните норми и при несъответствие с целта на закона, което обуславя
неговата незаконосъобразност, на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
По делото не се спорят фактите, че към датата на подаване на заявлението
от 07.03.2022г. за отпускана на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, жалбоподателката не е притежавала необходимия
осигурителен стаж за придобиване правото на пенсия и че не е внесла
сумата на дължимите осигурителни вноски за необходимия стаж.
Спорът
е за това дали, след като е заявила искането си по чл.9а, ал.2 от КСО за преценка
на недостигащия осигурителен стаж, пенсионният орган е изпълнил задължението си
по чл. 45а, ал. 4 от НПСО да я уведоми за това обстоятелство с оглед
упражняване на правната възможност да внесе
сумата на дължимите осигурителни вноски (да закупи стажа си). Става въпрос за
специална хипотеза, при която недостигащият осигурителен стаж се
преценява към датата на заявлението и пенсията се отпуска от датата на
заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски, изцяло за сметка на заинтересованото лице и в
определен от закона размер, изчислен към датата на внасянето им (чл. 9а, ал. 3 и ал. 4 от КСО). Внасянето на
осигурителните вноски в този случай има определящо значение за възникване и
признаване на правото на пенсия, като редът за заплащане на стажа се подчинява
на правилата по чл. 45а от НПОС за предварителна преценка на
недостигащия осигурителен стаж, в рамките на която органът дължи и уведомление
до лицето за недостигащия стаж.
В тази връзка съдът прецени, че пенсионният
орган незаконосъобразно е провел процедурата по уведомяване на
жалбоподателката, като е предприел уведомяване чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления в
Териториалното поделение на НОИ по реда на чл. 45а, ал. 4, изр. последно от
НПОС във вр. с чл. 10, ал. 8, изр. 2 от КСО без да са били налице предпоставки
за прилагане на този ред на уведомяване. Не е съобразено изискването, че този
начин на връчване предполага де е установено по несъмнен и безспорен начин пред
органа невъзможността за лично (пряко) връчване на уведомителното писмо на
лицето, т.е. на място в съответното поделение срещу подпис или опосредено -
чрез пощенската мрежа на лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на
посочения от лицето адрес - срещу подпис и съответно датиране.
В процесния случай е
избрана възможността за връчване чрез използване на услугата препоръчана
пощенска пратка на посочения от заявителката адрес за кореспонденция в
гр.Разград, за което с преписката са представени Известие за доставяне и
документ обр.250 на съответния пощенския оператор. С тях последният е
удостоверил, че пратката (Уведомителното писмо изх.№ 2213-16-15/14 от
05.10.2022г.) не е била потърсена от получателя С. Г. К. и е върната на
27.10.2022г., с оглед на което от страна на администрацията на ТП на НОИ –
гр.Разград е била предприета и изпълнена процедурата по чл. 10, ал. 8, изр. 2
от КСО. При обсъжданата хипотеза на връчване на уведомления, съдът счита, че е
категорично задължението на пенсионния орган да съблюдава за стриктното и
законосъобразно изпълнение на задълженията по връчване на пратките от самия
пощенски оператор, чиито услуги ползва. Този контрол е гаранция за охраняване и
надлежно упражняване на правата на осигурените лица – адресати на връчваните
документи, както и за законосъобразност на действията на самия пенсионен орган.
Когато връчването
става чрез използване на лицензиран пощенски оператор, то следва да се изпълни
в пълното разписано поведение съобразно Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети (обн. ДВ бр. 45 от 15.06.2010г., в сила от 15.06.2010 г.), издадени от
Комисията за регулиране на съобщенията и приети на основание чл. 36, ал.2 от Закона за пощенските услуги –
действащи и към момента.
Така в чл. 5, ал.1 от
Общите правила е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на
адреса на получателя срещу подпис. В следващата ал. 2 е предвидена възможност
препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 да се доставят на лице, пълнолетен член
на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу
подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите
имена на лицето, получило пратката. Съгласно третата алинея, когато при
посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал.
2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на
пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не
по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в
пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият
интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите
условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не
по-малък от две.
Представените пред
съда доказателства, в частност материалите, съдържащи се в административната
преписка, не установяват да са спазени регламентираните горе правила от страна
на пощенския оператор. Не става ясно дали въобще е оставяно служебно известие
на адреса на жалбоподателката, колко известия са оставяни и в какъв период от
време. В тежест на административния орган е да установи, че всички цитирани горе
правила са били спазени преди да пристъпи към т.нар. фингирано връчване,
разписано в нормата на чл. 10, ал. 8, изр. 2 от НПОС. Очевидно е, с оглед
датата на връщане на пратката - 27.10.2022г. спрямо датата на извеждане на
Уведомителното писмо – на 05.10.2022г., че не е спазен регламентираният в чл.5,
ал.3 от Общите правила срок за получаване на пратката в пощенската служба при
дължими не по-малко от две служебни известия за това. В съставения от пощенския
оператор документ обр. 250 е отбелязано, че пратката не е била потърсена, което
предполага да е имало поставено служебно известие, насочващо адресата, че
следва да търси пратката.
Отделно от горното,
следва да се посочи, че самата причина за неполучаване „непотърсена“ не може да
се тълкува като трайно отсъствие на лицето от адреса, каквито други опции са
предвидени за отбелязване - напуснал адреса (преместен) или че е непозната на адреса.
Безспорно административният орган е обвързан от адреса за кореспонденция,
посочен от самия заявител, но извършеното отбелязване „непотърсена“ не дава
основание да се приеме, че има неизпълнение на задължението на заявителя да
уведоми пенсионния орган за промяна на адреса. При
липсата на събрани доказателства от административният орган, чиято е тежестта
да извърши надлежното уведомяване, че С. К. не е намерена на този адрес и то не
поради временно отсъствие, не са били налице предпоставките на чл. 45а,
ал. 4, изр. последно от НПОС във вр. с чл. 10, ал. 8, изр. 2 от КСО за пристъпване към изпълнение на последващата
процедура по уведомяване чрез поставяне на съобщение на таблото за уведомления
в съответното ТП на НОИ. Административният орган е следвало да предприеме нови действия по
съобщаване на акта (Уведомителното писмо) и след като е избрал вариант на
опосредено уведомяване чрез използване на пощенска услуга – да упражни и
необходимия контрол върху действията на самия пощенски оператор за точно и коректно
отразяване на обстоятелствата по връчването. Поради това макар и да са спазени
изискванията на самата процедура по чл. 10, ал. 8, изр. 2 от КСО, предвид
протоколираното поставянето на съобщението, след това и свалянето му от таблото
за обявление в ТП на НОИ - гр.Разград, при съблюдаване на законните срокове,
поради липсата на доказателства за предпоставките, предвидени в закона като
задължително необходими за предприемане на такъв начин на съобщаване, се налага
извода, че връчването на Уведомлението до жалбоподателката за недостигащия
осигурителен стаж и дължимите за довнасяне осигурителни вноски, не е редовно и
законосъобразно.
Въз основа на горното съдът приема, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, значително ограничаващи правото на защита на
жалбоподателката във воденото спрямо нея административно производство при
постановяване на Разпореждането за отказ да й бъде отпусната от 07.03.2022г.
поисканата пенсия за осигурителен стаж и възраст. Респ., Ръководителят на ТП на
НОИ е постановил обжалваното пред съда Решение за потвърждаване на
Разпореждането, и в противоречие с материалния закон, доколкото не е направил
правилна преценка на горните обстоятелства, свързани с възникване и признаване
правото на пенсия на жалбоподателката при условията на чл. 9а, ал. 2 от КСО.
Обстоятелството дали жалбоподателката е имала правна възможност да внесе
дължимите осигурителни вноски след постановяване на Разпореждането за отказ и
преди постановяване на контролното Решение на горестоящия административен
орган, като основание за връщане на преписката и преразглеждането й от
пенсионния орган, е без право значение при преценката за законосъобразност на
вече постановения и обжалван пред съда административен акт. Разпоредбата на чл.
45а, ал. 6 от НПОС регламентира 14-дневен срок от получаването на
уведомителното писмо за внасяне на осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 2 от КСО, като регламентира и самите последици от неспазването на това изискване –
постановява се разпореждане за отказ за отпускане на пенсия. В самото Разпореждане за отказ, издадено по
отношение на жалбоподателката С. Г. К. няма изрично указание, че и извън този
14-дневен срок все още разполага с правна възможност да заплати необходимите й
осигурителни вноски с оглед преразглеждане на въпроса относно отпускане на
поисканата пенсия.
Дори и да е имала
такава възможност, това не ограничава законното й право на оспорване на вече
постановените административни актове, от които търпи негативни последици, вкл. и
като защита срещу евентуален стабилитет на един незаконосъобразен акт, с оглед
охраняване на правата й във връзка с последиците, които търпи от него.
Обжалваното
решение е постановено и в противоречие с целта на закона, предвид прокламирания
в чл. 3, т. 3 от КСО принцип на равнопоставеност на осигурените лица, което
предполага еднакво прилагане спрямо тях на правилата, гарантиращи правата им,
свързани с държавното обществено осигуряване. В проведеното спрямо
жалбоподателката административно производство са нарушени и регламентираните в
АПК принципи на съразмерност (чл. 6), като административните органи не са
упражнили своите правомощия добросъвестно и справедливо, не са осъществили
необходимото процесуално съдействие за законосъобразно и справедливо решаване
на въпроса – предмет на производство, както изисква принципа на служебното
начало (чл. 9). Нарушени са принципите на чл. 12 от АПК за осигуряване на
откритост, достъпност и пълнота на информацията, която е следвало да достигне
до жалбоподателката, както и по чл. 13 от АПК за последователност и
предвидимост в действията на административните органи при упражняване на своята
оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му.
Предвид гореизложеното и при
основателност на релевираните с жалбата основания за оспорване на обжалвания
административен акт, същият следва да бъде отменен, а преписката следва да се
върне на пенсионния орган за ново произнасяне, при което да се изпълнят
дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съобразно изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право
на разноски, но изрично е заявила
чрез процесуалния си представител, че не претендира такива.
Воден от изложените
съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2
от АПК, Административен
съд-Разград,
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №
1012-16-7/1 от 13.02.2023 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него
Разпореждане № 2140-16-543 от 07.12.2022 г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“.
ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/