и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 157/23.11.2007 г., постановено по гр. д. № 730/2007 г., Кърджалийският районен съд е отменил заповед № 14/07.05.2007 г. на управителя на „Воядж” ЕООД- Кърджали, с която на основание чл. 190 т. 4 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Костадин Георгиев Костов от гр. Кърджали и уволнението е признато за незаконно. Със същото решение „Воядж” ЕООД- Кърджали е осъдено да заплати на Костадин Георгиев Костов общо сумата в размер на 635.92 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2007г. до окончателното изплащане на сумата, от която 388.50 лв.- обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 07.05.2007 г. до 09.07.2007 г.; 87.50 лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2006 г. и 2007 г. и 160.17 лв.- обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 04.05.2007 г. до 30.05.2007 г., като исковете в останалата част и до пълния предявен размер от 1940 лв. са отхвърлени. Отхвърлен е и предявения иск по чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ вр. чл. 346 ал.1 от КТ- за осъждане на ответното дружество-"Воядж" ЕООД гр. Кърджали да извърши поправка в трудовата книжка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Присъдени са разноски по делото и държавна такса. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ във вр. с чл. 346 ал. 1 от КТ и по чл. 226 ал. 3 пр.1 във вр. с чл. 226 ал. 1 от КТ, е останал жалбодателят Костадин Георгиев Костов, който го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. Твърди в жалбата, че съдът приел, че иска по чл. 226 ал. 3 пр. 1 във вр. с чл. 226 ал. 1 от КТ не бил доказан, без да обсъди събраните гласни доказателства, респ. без да изложи мотиви за това. Сочи се, че ако били обсъдени писмените и гласни доказателства, съдът би стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че иска за неимуществени вреди в резултат на незаконното задържане на трудовата книжка е доказан по основание и размер. Съдът неправилно отхвърлил и искането за поправка в трудовата книжка на основанието за прекратяване на трудовия договор, като приел, че трудовия договор с № 63/08.11.2006 г. не е по чл. 70 ал. 1 от КТ, тъй като липсвал срок за изпитване и имало клауза за 1- месечно предизвестие, която била несъвместима с договор за изпитване. Излага и допълнителни съображения. Моли да се отмени решението в отхвърлителната му част и се постанови друго, с което се осъди „Воядж" ЕООД гр. Кърджали да извърши поправка в трудовата книжка относно основанието за прекратяване на трудовия договор и се присъди обезщетение по чл. 226 ал. З пр. 1 във вр. с чл. 226 ал. 1 от КТ в размер на 500 лв., ведно със законната лихва от 27.06.2007 г.- датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява. Представена е писмена защита, в която са изложени съображения. Не се сочат нови доказателства. Ответникът не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Въззивният съд при извършената проверка на решението по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество- е неоснователна по следните съображения: Ищецът е предявил против ответника обективно съединени искове с правно основание в чл. 344 ал. 1 т. т. 1, 3 и 4- да се признае уволнението му за незаконосъобразно и се отмени заповед № 14/07.05.2007 г.; да се осъди "Воядж" ЕООД гр. Кърджали да направи поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата му книжка, като вместо чл. 190 ал. 1т. 4 от КТ бъде записано чл. 71 ал. 1 от КТ; да се осъди "Воядж" ЕООД гр. Кърджали да му заплати обезщетения по КТ в размер общо на 1940 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, от които 180 лв. по чл. 224 от КТ; 1080 лв. по чл. 225 ал. 1 от КТ; 180 лв. по чл. 226 ал. 2 от КТ във връзка с чл. 226 ал. З пр. 2 от КТ и 500 лв. по чл. 226 ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 226 ал. З пр. 1 от КÊ. С решението си първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, както и тези за заплащане на обезщетения по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 от КТ, по чл. 224 ал. 1 от КТ и по чл. 226 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 226 ал. 3 пр. 2 от КТ, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Производството по делото пред тази инстанция се движи само по отношение на исковете по чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ- поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка и по чл. 226 ал. 3 пр. 1 във вр. с чл. 226 ал. 1 от КТ- обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно задържане на трудовата книжка. Ищецът твърди в исковата молба, че работел в ответното дружество по трудов договор с 6- месечен срок на изпитване, без да е уговорено в чия полза е този срок. Работел без прекъсване до 03.05.2007 г., когато писмено уведомил за прекратяване на трудовоправните отношения при условията на чл. 71 ал. 1 от КТ, тъй като бил в срока на изпитване. След разговор с представляващия дружеството- работодател разбрал, че ще бъде освободен на 04.05.2007 г., когато ще бъде изготвена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и ще бъде попълнена трудовата му книжка. На 04.05.2007 г. отишъл да получи заповедта за прекратяване на трудовоправните отношения, но му било заявено, че ще бъде уволнен дисциплинарно, няма да получи заповед за прекратяване на трудов договор, нито трудовата книжка. Бил заплашван, че ще му се попречи да започне работа в града и бил наричан с различни епитети, от които най- необиден бил "лигльо". На 30.05.2007 г. получил писмо, с което го уведомявали, че следва да се яви в дружеството- работодател, за да получи трудовата си книжка. На 04.06.2007 г., в качеството му на пълномощник, майка му получила заповед № 14/07.05.2007 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество с правно основание чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ и трудовата книжка, с отбелязване в нея на основанието, на което е прекратен трудовия договор. Молина основание чл. 346 ал. 1 от КТ да се извърши поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата му книжка, като вместо чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ бъде записано чл. 71 ал. 1 от КТ, както и да му се заплати обезщетение по чл. 226 ал. 1 във връзка с ал. 3 пр.1 от КТ за претърпените неимуществени вреди /засегнати чест и достойнство с обидите и разправиите за получаване на трудовата книжка/, които оценява на 500 лв. Тази инстанция приема, че крайният извод на първоинстанционният съд, че е неоснователен предявения иск по чл. 344 ал.1 т. 4 от КТ във вр. чл. 346 ал. 1 от КТ- за осъждане на ответното дружество да извърши поправка в трудовата книжка на ищеца на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, е неправилен. Искът по чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ не е иск за незаконност на уволнението и за неговата отмяна. Чрез този иск се цели промяна на основанието, което работодателят е отразил в трудовата книжка като основание за прекратяване на трудовото правоотношение- респ. основанието е неправилно или неточно вписано. В случая трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ и това основание е било вписано в трудовата книжка на ищеца. Или, предпоставка за предявяване на този иск е, отразеното в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение да е различно от това, което е послужило за прекратяване на правоотношението, каквато хипотеза в случая не е налице. А от уважаването на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва задължението за работодателя по чл. 346 ал. І и ІІ от КТ- по искане на работника да впише в трудовата книжка настъпилата промяна, а при отказ- от инспекцията по труда. Впрочем, недопустимо е съединяването на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 с иска по т. 4 на същия текст. Поради това, първоинстанционният съд като се е произнесъл по този иск, е постановил недопусимо решение в тази част, което следва да се обзсили и производството по делото се прекрати. Правилен е извода на съда по отношение на предявения иск с правно основание чл. 226 ал.1 вр. чл. 226 ал. З пр. 1- во от КТ- за неоснователност на искането за заплащане на обезщетение в размер на 500 лева за претърпени неимуществени вреди /засегната чест и достойнство с обидите и разправиите за получаване на трудовата книжка/, като наред с приетото от първоинстанционния съд следва да се посочи и следното: Вредите от незаконно задържане на трудовата книжка са само имуществени и са в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаването на трудовата книжка. Съгласно ал. 3 на чл. 226 от КТ, неимуществени вреди се дължат само при хипотезите на ал. 1 на чл. 226, в каквато насока няма твърдения и искане в исковата молба. Задържането на трудовата книжка е самостоятелно основание за обезщетение по ал. 2 на същия текст от КТ и то е само имуществено, и тази претенция на ищеца е уважена от първоинстанционния съд. Следва поради изложените съображения да се обезсили първоинстанционното решение в частта, с която съдът се произнесъл по иска по чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ като се прекрати производството по делото в тази му част, а в останалата част се остави в сила атакуваното решение. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с § 2 от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 157/23.11.2007 г., постановено по гр. д. № 730/2007 г. по описа на Кърджалийският районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Костадин Георгиев Костов от гр. Кърджали иск по чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ вр. чл. 346 ал.1 от КТ- за осъждане на ответното дружество- "Воядж" ЕООД гр. Кърджали да извърши поправка в трудовата книжка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и прекратява производството по делото в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157/23.11.2007 г., постановено по гр. д. № 730/2007 г. по описа на Кърджалийският районен съд в останалата част. Решението може да се обжалва в частта, в която производството по делото е прекратено с частна жалба в 7- дневен срок от съобщението пред ВКС на РБ, а в останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1/ 2/ |