О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 6917 21.06.2019 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в закрито заседание на 21.06.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 375/2019г. по
описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК ********* против И.С.К., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени искове за установяване дължимост на част от
сума, за която се твърди да е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7387/15.08.2018
г. по ч.гр.д. № 13111/2018 г. на ПРС и осъдителни искове.
Въпреки дадените указания и постъпилата уточнителна молба, съдът счита, че исковете са недопустими, а исковата молба е изцяло нередовна.
Относно допустимостта – в исковия процес за първи път
се въвежда твърдението, че сумата за неплатени услуги по уст.
иск се претендира и въз основа на
допълнително споразумение от 29.03.2015 г. към договор от 25.04.2014 г., с
което правоотношението било новирано.
За да е
допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието
и размера на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед
за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно
на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е
издадена заповед за изпълнение.
С решението по
установителния иск по чл. 422 ГПК, съдът следва да се произнесе за
съществуването или несъществуването на право, за което е издадена заповедта за
изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от
значение за възникването и съществуване
на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен
установителен иск е недопустимо
кредиторът - ищец да променя материалноправната му характеристика. Той не би могъл да въведе други, различни и допълнителни правопораждащи факти, в
сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение.
В този смисъл е налице и нова съдебна практика - Решение №
123/30.11.2017 г. по т.д. № 1627/2015 г. на ВКС, II т.о., в която се приема, че
добавянето на споразумение към първоначално посочения договор, на който ищецът
основава претенциите си и, който не е бил заявен в заповедното производство и
издадената заповед, води до недопустимост
на иска по чл. 422 ГПК. Именно така е и в процесния
случай.
Отделно и в същата насока
– трайна и непротиворечива съд. практика - Решение по
т.д. № 1627/2015г. на II т.о.; Решение по гр.д. № 7541/2013 г., ІV г.о.; Решение
№ 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от
11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от
24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др.
За необходимостта от пълен идентитет
на вземанията в настоящото и заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016
г. по т. д. № 1880/2014 г., I т. о., на ВКС; Определение от 04.04.2017 г. по
в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС, Определение от 26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1331/2015 г. ПОС и др.
Ето защо,
установителният иск е недопустим.
С уточнителната молба, за първи път се предявява нова
осъдителна претенция за сумата от 207,19 лева по договор от 12.10.2015 г. Съдът
счита за недопустимо въвеждането на ново спорно право с уточнение, след
предявяване на първоначалната ИМ. Прави
се опит за добавяне на нов иск – с ново основание, размер и петитум,
което чл. 214 ГПК не допуска. Хипотезата на чл. 210 ГПК също е неприложима,
т.к. предметът на делото се идентифицира със спорното материално право, което
определя от заявените с исковата молба
твърдения в подкрепа на това право. С първоначалната ИМ осъдителен иск не е
предявен за съвместно разглеждане, а чрез уточнение не е допустимо да се
формулират и добавят изцяло нови претенции
Дори при различно становище, ИМ е и напълно нередовна относно тази
претенция, т.к. не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК - няма изложени твърдения за правоотношението, начина на
формиране на сумата, период, за който е начислена, и конкретни услуги, за които
се отнася.
Исковата молба подлежи на връщане и относно осъдителния иск за сумата
от 806,26 лева – лизингови вноски. Въпреки дадените указания, ищецът не е
посочил начин на формиране на тази сума – вноски за кои месеци касае и дали
същите са с настъпил падеж и кой е той или са предсрочно изискуеми.
Следователно не са изпълнени изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК и по
отношение на този иск, а поредни указания не се дължат.
Предвид изложеното, исковата
молба следва да бъде върната, а делото – прекратено.
Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС, издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК следва да бъде обезсилена.
Така мотивиран и на основание чл. 130, чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх. № 1284/09.01.2019 г., подадена от „Теленор България”
ЕАД, ЕИК ********* против И.С.К., ЕГН **********, като недопустима и нередовна.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 375/2019 г. по
описа на ПРС, XXI гр. състав.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7387/15.08.2018 г.
по ч.гр.д. № 13111/2018 г. на ПРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи
само на ищеца, чрез пълномощника адв. Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП