Р Е Ш Е Н И Е
№……..…./….….06.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Христина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията, търговско дело №2018 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на гл.ХХХІХ от ТЗ и е образувано по молба на Националната агенция за
приходите, с адрес: гр.София, ул.“Княз Дондуков“ №52, представлявана от
Директора на дирекция “Държавни вземания“ В**П**, против “Елегантисима Ка“ ЕООД
/в ликвидация/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ж.к.“Трошево“ №37, ет.10, ап.62, представлявано от ликвидатора И.Л.Б.,
с искания да се обяви
неплатежоспособността на ответника и да се открие производство по несъстоятелност,
да се определи началната дата на неплатежоспособността, да се допусне общ запор
върху имуществото на дружеството, да се обяви дружеството в несъстоятелност, да
се прекрати дейността му и да се спре производството по несъстоятелност.
В молбата се
твърди, че Държавата има изискуемо вземане от ответното дружество произтичащо
от Договор №03/123/00721 от 30.09.2013г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 123 “Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /ПРСР/, подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Договорът
е сключен на основание чл.35, ал.2 от Наредба №18 от 26.06.2008г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Добавяне на
стойност към земеделски и горски продукти“ по програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 година. Поддържа се, че на основание т.1.1
от договора, ДФЗ се задължава да предостави безвъзмездна финансова помощ до 50
% от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя. Съгласно т.2.1 от
договора, първоначално одобрената помощ въз основа на представените от
дружеството документи по проекта, е в размер на 3803322.36лв. На основание
т.2.3 от договора ползвателя има право на авансово плащане в размер на 50 % от
първоначално одобрената финансова помощ. Съгласно т.3.1 от договора,
ползвателят се задължава да извърши инвестицията по проекта в срок от 24 месеца
след подписване на договора, но не по-късно от 15.07.2015г. На основание
чл.4.4, букви “а“, “б“ и “г“ от договора ДФЗ има право да откаже изплащане на
финансовата помощ, както и да изиска възстановяване на цялата сума по
полученото авансово плащане, заедно със законната лихва към него, когато:
инвестицията не е осъществена в срока по договора или е изпълнена неточно;
ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба №18
от 26.06.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка “Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“,
включително когато при проверка от страна на фонда или от компетентните
контролни органи се установи, че ползвателя не спазва изискванията на
законодателството в съответната област по отношение на инвестицията, предмет на
договора; заявката за плащане не е подадена в срок от един месец след изтичане
на срока по т.3.1 от договора и/или изискуемите документи за доказване на
извършената инвестиция не са представени. Според чл.51, ал.1 от Наредба №18 от
26.06.2008г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и
договорни задължения, след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Сочи се, че по
подадена Заявка за авансово плащане №03/123/00721/1/01 от 31.03.2014г.
ответника е получил целева субсидия /авансово плащане/ в размер на
1901661.18лв. За обезпечаване изпълнението на задължението на ползвателя по
полученото авансово плащане, на 19.05.2014г. е сключен договор за поръчителство
с ДФЗ, по силата на който поръчителите “Грейн Стор Суворово“ ООД, с ЕИК
********* и “Ес Джи Консулт“ ООД, с ЕИК *********, отговарят солидарно с
ползвателя за плащане на всяка сума в размер до 2091827.30лв, произтичаща от
Договор №03/123/00721 от 30.09.2013г. На 15.10.2015г. от ДФЗ е извършена
проверка за спазване срока на договора, при която е установено, че ответника не
е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподаване
на заявка за окончателно плащане в срок, окомплектована с всички изискуеми
документи, поради което дружеството дължи връщане на полученото авансово
плащане в размер на 1901661.18лв. На ползвателя е изпратена нотариална покана
за доброволно изпълнение, която му е връчена на 26.11.2015г. по реда на чл.50,
ал.4 във връзка с чл.47, ал.1 и ал.2 от ГПК. На поръчителите, също са изпратени
нотариални покани, които са връчени на 25.11.2015г. по реда на чл.47, ал.2 от ГПК. Твърди се, че в предоставените 10-дневни срокове за доброволно изпълнение,
както ползвателят, така и поръчителите, не са възстановили авансово изплатената
сума. С оглед установеното неизпълнение и на основание Наредба №18 от
26.06.2018г., в полза на ДФЗ, са издадени Заповед №2658 от 20.05.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от 25.05.2016г. по ч.гр.д.№5538/2016г. на РС Варна, с които
ответникът и поръчителите “Грейн Стор Суворово“ ООД и “Ес Джи Консулт“ ЕООД, са
осъдени солидарно да заплатят на фонда сумата от 1901661.18лв.-главница, ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от 18.05.2016г. до окончателното
ѝ изплащане, сумата от 86202.30лв.-лихва за забава за периода от
07.12.2015г. до 17.05.2016г. и сумата от 70105.22лв.-разноски по делото.
Поддържа се, че извършеното пълно проучване на имущественото състояние на
ответното дружество и поръчителите, не е установило имущество, спрямо което да
се насочи принудителното изпълнение. Поддържа се още, че до настоящия момент не
са извършвани погашения по задължението на “Елегантисима Ка“ ЕООД, като към
02.12.2019г. дългът възлиза общо на 2730968.18лв., от които,
1901661.18лв.-главница, 86202.30лв.-лихва за забава за периода от 07.12.2015г.
до 17.05.2016г., 672999.48лв.-законна лихва, изчислена върху главницата за
периода от 18.05.2016г. до 02.12.2019г. и 70105.22лв.-деловодни разноски. Ето
защо се поддържа, че ответното дружество, е неплатежоспособно по смисъла на
чл.608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни задължение по частно
държавно вземане, което е станало изискуемо преди подаване на настоящата молба
за откриване на производство по несъстоятелност. Моли се съдът да открие производство
по несъстоятелност по отношение на длъжника “Елегантисима Ка“ ЕООД, ведно с
последиците от това, както и за присъждане на деловодни разноски.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание кредиторът, чрез писмена молба подадена от
неговият пълномощник, поддържа становище за уважаване на молбата и моли за
присъждане на деловодни разноски. По отношение на началната дата на
неплатежоспособността, респективно свръхзадлъжнялост, поддържа, че те са
настъпили на 07.12.2015г.
Ответното дружество не изпраща представите и не
взема становище.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото доказателства,
в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от
фактическа страна, следното:
По делото са приложени Договор №03/123/00721 от 30.09.2013г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 123 “Добавяне на стойност към земеделски
и горски продукти“ от програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, Договор за поръчителство от 19.05.2014г., 3 бр. Нотариални покани,
Доклад за нередност №105/07.12.2015г. изготвен от ДФЗ и Изпълнителен лист №4945
от 25.05.2016г. издаден по ч.гр.д.№5538/2016г. на РС Варна, от които е видно, че ответника в
качеството на бенефициент на финансова помощ в размер на 1901661.18лв. по
програма за развитие, не е изпълнил условията за получаването ѝ,
респективно, че за същия е възникнало задължение да я възстанови, ведно със
съответните лихви за забава, като към 25.05.2016г. общото задължение-главница и
лихви, възлиза на сумата от 1987863.48лв., като и разноски в размер на
70105.22лв.
От заключението на
съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че последният публикуван финансов отчет на ответното
дружеството е този за 2014г., като от 2015г. дружеството не осъществява
търговска дейност. Общата стойност на дългът на ответното
дружеството към ищеца, като правоприемник на ДФ “Земеделие“, е в размер на
2743646.47лв., като по-голямата част от същият е формирана още през 2015г.
Съобразно справка в НАП към настоящият момент ответното дружеството има данъчни
задължения за данъци и осигуровки в размер на 4428.53лв. и лихви върху тях към
30.01.2020г. в размер на 2593.23лв. или общо 7021.76лв. Стойността на
краткотрайните активи на длъжника, намалена с разходите за бъдещи периоди, за
2013г. възлиза на 302000лв. и за 2014г. на 2190000лв., след което е нулева
величина, като дружеството не притежава дълготрайни финансови активи и за
периода 2015г.-2019г. има отрицателен финансов резултат в размер на 2751000лв.,
т.е. същото е в невъзможност да покрие текущите си задължения. В случая за
2013г. коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, са абсолютно еднакви като
стойността им е 0.231, а през за 2014г. са били съответно 7.753 и 0.788, след
което за периода 2015г.-2019г. са нулеви. Коефициентът за абсолютна ликвидност
за 2013г. е бил 0.135, а за 2014г. стойността е 8.333, след което за периода
2015г.-2019г. е нулева величина. Показателите за финансова автономност и
задлъжнялост са нулеви. Показателите за обращаемост на материалните запаси за
2013г. са 7645 дена, за 2014г. са 41940 дена, а броя на оборотите на
материалните запаси в рамките на 1 календарна година, са съответно 0.05 и
0.009. За периода от 2015г. до настоящият момент дружеството не развива
търговска дейност и не притежава никакви материални запаси, респективно
въпросните коефициенти са 0. Според експертизата, считано от 07.12.2015г.
ответното дружеството е спряло плащанията на задълженията си, като за периода
2015г.-2019г. и към настоящият момент, същото не притежава абсолютно никакви
активи, спряло е търговска дейност, респективно затрудненията на дружеството
имат траен и необратим характер, поради което същото е изключително
неплатежоспособно. Към момента на изготвяне на експертизата не са установени
налични парични средства, както по каса, така и по банкови сметки,
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Подадената молба е
процесуално допустима като подадена по реда на чл.625 от ТЗ, пред надлежния
окръжен съд по седалището на търговеца, съгласно разпоредбата на чл.613 от ТЗ.
Налице, са и предпоставките за разглеждането, тъй като е подадена от Националната
агенция за приходите-кредитор с установена материална легитимация.
Представените от молителя Договор №03/123/00721 от 30.09.2013г. и изпълнителен
лист издаден ч.гр.д.№5538/2016г. на РС
Варна, установяват наличието в
негова полза на ликвидни изискуеми вземания от ответника в общ размер от 1987863.48лв., произтичащи
от търговска сделка, доколкото са свързани с упражняване на занятието на
търговеца, чрез развитие на селскостопанска дейност.
По наличие на
предпоставки по чл.607а от ТЗ вр. с чл.608 от ТЗ или чл.742 от ТЗ:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички материалноправни
предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608 във вр.с чл.607а от ТЗ
фактически и юридически състави, а именно ответникът да е изпаднал в
неплатежоспособност, т.е. да не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването ѝ или публичноправно
задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно
чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и
необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да
не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без
опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава
алтернативно. Според презумпцията предвидена в чл.608, ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът не е заявил за обявяване
в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години,
спрял е плащанията си изцяло или от части по някое от групите вземания изброени
в чл.608, ал.1, т.т.1, 2, 3, 4 от ТЗ, както и ако по изпълнително производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по
чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение.
В случая е налице
първата от посочените по горе презумпции, тъй като ответното дружество не е
заявявало за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети след
2014г. или за последните пет години. Наред с това цялостния анализ на
финансовото състояние на предприятието на ответника през периода 2013г.-.м.10.2109г.,
извършен от вещото лице по допуснатата експертиза, показва трайната
невъзможност на дружеството да погасява задълженията си към кредитори.
Подробното изследване на коефициентите на задлъжнялост, ликвидност и
платежоспособност в различните моменти от дейността на дружеството, сочат ясно
очертана динамика на свиване /преустановяване/ на дейността дружеството,
намаляване на дълготрайните и краткотрайни активи. Установен е отрицателен
финансов резултат за 2015г., като след 07.12.2015г. дружеството е преустановило
плащанията на задълженията си, респективно че тези му финансови затруднения
имат необратим характер. Изследвани от вещото лице коефициенти за ликвидност и
финансова задлъжнялост, сочат постоянно намаляване на коефициентите до спадане
под референтните стойности. По изложените съображение съдът приема, че след 07.12.2015г.
критичното състоянието на
предприятието, е придобило траен характер.
Отделно от това,
доказателствата сочат, че ищца е започнал индивидуално принудително изпълнение
срещу длъжника, като са налични неудовлетворени вземания. В резултат, от което
е приложима и презумпцията на чл.608, ал.4 от ТЗ, тъй като не е налице удовлетворение
в продължение на 6 месеца от поканата за доброволно изпълнение.
С оглед изложеното
съдът намира, че е налице хипотезата на чл.608, ал.1 от ТЗ, респективно приема
за доказана неплатежоспособността на ответното дружество и тъй като същото не е
навело основания за отхвърляне на молбата по чл.631 от ТЗ, следва да бъде постановено
решение за откриване на производство по несъстоятелност, като се определи
началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата на неплатежоспособността, е датата на най-ранното непогасено
задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на
неплатежоспособността по смисъла на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното си
финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова
автономност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си
задължения. Посоченият фактически състав, следва да е изразен като трайно,
обективно и необратимо състояние на търговеца. При определяне на началната дата
на неплатежоспособност на изследване подлежат всички задължения на търговеца.
Установи се със заключението на вещото лице, че до 31.12.2014г. капитал на
дружеството е бил положителна величина, като след този период капитала, е
станал отрицателна такава, като е налице спадане на размера на имуществото под
размера на поетите задължения и считано от 07.12.2015г. длъжника е преустановил плащанията по задълженията си,
съответно не е бил в състояние да покрива краткосрочните си задължения. Ето
защо за начална дата на неплатежоспособността следва да се определи на 07.12.2015г.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът не дължи
произнасяне по евентуално наведено основание-свръхзадълженост за откриване на
производство по несъстоятелност.
При липса на
доказателства за наличие на парични средства и бързоликвидни активи, чиято
стойност е достатъчна да покрие разноските по производството по
несъстоятелност, откриването му би било самоцелно и не би се реализирала
неговата цел, формулирана в чл.607, ал.1 от ТЗ, а именно да се осигури
справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на
предприятието на длъжника.
Предвид извода, че
наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност и тъй като кредиторите не са се
отзовали на поканата на съдът да предплатят разноските, необходими за развитие
на производството, с оглед разпоредбата на чл.629б вр. чл.632 от ТЗ, длъжникът
следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде спряно.
Имуществото, което евентуално ще бъде открито, след решението по чл.632, ал.1
от ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане
целите на производството. Ето защо следва да се наложи общ запор и възбрана
върху имуществото на длъжника.
Държавната такса е
внесена авансово от кредитора, поради което допълнителна такава не следва да се
събира.
Искането на
молителя Националната агенция за приходите за присъждане на разноски е
основателно и следва да се уважи, съобразно представените доказателства за
направени такива, а именно в размер на 750лв. На основание чл.78, ал.8 от ГПК /ДВ бр.8 от
24.01.2017г./ в полза на юридическите лица или едноличните търговци се присъжда
възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът не може да надхвърля максималния размер определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес,
каквото е настоящото производство, възнаграждението е от 100лв. до 300лв.
Производството по делото се е развило в три съдебни заседания, поради което и с
оглед на осъщественото процесуално представителство на ищеца от юрисконсулт,
настоящият състав определя възнаграждение в размер на 300лв., или общ размер на
разноските от 1050лв.
Воден от горното и
на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на “Елегантисима Ка“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“ №37, ет.10, ап.62,
представлявано от ликвидатора И.Л.Б., с начална дата-07.12.2015г.,
на основание чл.630, ал.1, т.1
от ТЗ.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на “Елегантисима Ка“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК *********, на основание чл.630, ал.1, т.2 от ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и
запор върху имуществото на “Елегантисима Ка“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“ №37, ет.10, ап.62,
представлявано от ликвидатора И.Л.Б..
ОБЯВЯВА в несъстоятелност “Елегантисима
Ка“ ЕООД /в ликвидация/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“ №37,
ет.10, ап.62, представлявано от ликвидатора И.Л.Б..
ЗАДЪЛЖАВА длъжника
“Елегантисима Ка“ ЕООД /в
ликвидация/, с ЕИК *********, при обявяване на фирмата си да прибави добавката
“в несъстоятелност”.
СПИРА производството по ликвидация на “Елегантисима
Ка“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“ №37, ет.10, ап.62, на основание чл.272а,
ал.1 от ТЗ.
СПИРА производството по
несъстоятелност на “Елегантисима Ка“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ж.к.“Трошево“ №37, ет.10, ап.62, на основание чл.632, ал.1 изр.1-во
от ТЗ.
УКАЗВА, че
спряното производство може да бъде възобновено в срок от една година от
вписването на съдебното решение в ТР, по молба на длъжника или на кредитор,
като в противен случай, производството ще бъде прекратено и постановено
заличаване на длъжника от ТР.
ОСЪЖДА “Елегантисима
Ка“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“ №37, ет.10, ап.62, представлявано от
ликвидатора И.Л.Б., да заплати на Националната
агенция за приходите, с адрес: гр.София, ул.“Княз Дондуков“ №52,
представлявана от Директора на дирекция “Държавни вземания“ В**П**, сумата от 1050лв., представляващи
деловодни разноски.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър,
воден от Агенция по вписванията, на основание чл.622 от ТЗ.
ДА се изпрати на Агенция по вписванията служебен препис
от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, на
основание чл.633, ал.1 вр. чл.613а, ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: