Р Е Ш Е Н И Е
№ 73 12.08.2020 г. гр. Ч.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ч. ПЪРВИ СЪСТАВ
На 04.08.2020 г.
В публично заседание в
състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от Председателя Атанас
Динков гр. дело номер № 197 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), предявена от ищеца Г.Х.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. К.П.Л. ***, съдебен адрес:***,
оф. 11 против ответника „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37,
представлявано от Антон Граматиков, Гочо Чемширов, Карл Денк и Костадин
Величков (ЕР ЮГ) се твърди, че ищцата е потребител на електрическа енергия, която ответникът й доставял на адрес гр. Ч., ул. „М.“ 6, ап. 18.
С писмо от 01.04.2020 г. ответникът уведомил ищцата, че на 30.01.2020 г., при извършена проверка на електромер от измервателна точка /ИТН/ 2178308 на посочения по-горе
адрес, на клиент с клиентски номер
**********, било установено, че електромерът не отчитал електрическата енергия, поради което, сметката й
за електроенергия щяла да бъде коригирана за времето от 90 дни, т.е. за периода от 01.11.2019 г. до 30.01.2020 г., със
сумата 724.66 лв., начислена по фактура № **********/01.04.2020 г.
Ищцата счита, че посочената сума е недължима, тъй
като не била потърсена и информирана за извършената проверка на електромера, и не е присъствала при изготвяне на констативен протокол за същата,
като такъв не и бил връчван, още повече
в 1-седмичния срок по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ (нов).
Също така, ответното дружество не било изпълнило вмененото му от
законодателя задължение да създаде в общите условия на договорите с крайния
потребител на електрическа енергия ред
за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, поради
което не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия и съответно извършената корекция била неправомерна.
Моли съда, след като докаже основателността на исковата си молба, да
постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, да приеме за установено, че не дължи на „Електроразпределение ЮГ“, ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 724.66 лв., начислена
по фактура № **********/01.04.2020 г., вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за времето
от 90 дни, т.е. за периода от
01.11.2019 г. до 30.01.2020 г. Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответното дружество, с което молят искът да бъде отхвърлен,
като неоснователен. От фактическа страна твърдят, че на 30.01.2020 г. техни служители извършили проверка на електромер № *********,
отчитащ доставяната електрическа енергия в обекта. Поради съмнения за изправността на електромера, същият бил демонтиран за предаване за експертизна проверка в Български институт по
метрология (БИМ). Въпреки настоятелните опити да бъде открит клиентът, същият не бил намерен на адреса и проверката била извършена в присъствието на свидетел, който не бил служител на ЕР ЮГ. За извършените действия извършилите проверката лица са съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване
(СТИ) № 90153/30.1.2020 г. (Констативния протокол). Не отговаряло на истината твърдението на процесуалния представител на ищеца, че клиентът не бил търсен нито уведомен за процесната проверка. Констативният протокол на основание чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ бил изпратен на клиентката на 30.01.2020 г. с препоръчано писмо с обратна разписка, която прилагат към отговора и получена от нея на 13.02.2020 г., с което напълно била спазена заложената процедура в чл. 49 от ПИКЕЕ за извършване на проверка на СТИ. Електромерът бил изпратен в БИМ за експертизна проверка при която било констатирано в съставения от БИМ протокол в т. 5
„… осъществен е достъп
до вътрешността на
електромера - изводите на
куплунг Х2 са
дадени на късо
с детайл,
непринадлежащ
към
конструкцията
на
електромера.
В
резултат
на
тази
манипулация
електромерът отчитал по-малко от консумираната електроенергия …“. Видно от извършените в БИМ замервания, поради извършената манипулация, електромерът е замервал потребяваната от ищеца електроенергия с отрицателна грешка от - 66,80 %.
За извършената метрологична проверка БИМ е съставил Протокол с № 156/12.3.2020 г., който ответника прилага. Тъй като от всичко описано по-горе ставало пределно ясно, че СТИ не е измервало цялата доставена електрическа енергия и то в хипотезата на чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ, количеството преминала електрическа енергия било изчислено на основание същата разпоредба. По-конкретно, допълнително начисленото количество електрическа енергия в случая било в размер от 3673 кWh, като стойността на това допълнително количество електрическа енергия, изчислено по определената от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР ЮГ за период от 90 дни (чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ) била
724.66 лв. с ДДС. За горепосочената сума издали процесната фактура №
**********/01.04.2020 г., която била изпратена на ищеца, ведно с всички релевантни за корекцията документи с писмо с обратна разписка и била получено от същия, видно от прилагането му към исковата молба (чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ). Периодът на корекция бил определен на основание чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ, същият бил
90-дневен, считан от датата на последната извършена проверка (по чл. 42, ал.5 от ПИКЕЕ - видно от приложеното досие на електромера) -
01.11.2019 г., но не повече от три месеца назад.
Молят да им бъдат присъдени
сторените деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът и
ответникът са страни по договор за продажба на електроенергия, като ищецът е
потребител на електрическа енергия на адрес: гр. Ч., ул. М. **, ап. **, клиентски номер ***.
От представените констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 590153/30.01.2020
г. и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
156/12.3.2020 г. се установява, че монтираният на горепосочения адрес
електромер с номер № ********* е бил манипулиран, в резултат на което същия
отчитал по-малко от консумираната електроенергия. Коригирана била сметката за
електроенергия на потребителя за периода от 01.11.2019 г. до 30.01.2020 г.,
като била начислена 3673 кВтч ел. енергия общо на стойност 724.66 лв. с ДДС,
видно от представените справка за коригиране на сметка за електроенергия, писмо
и данъчна фактура № **********/01.04.2020 г.
От приетото по делото заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният електромер
еднофазен, двутарифен, статичен, тип ADDAXX NP71E.1-28-1, ф.№ *********/2019г.
е бил манипулиран. Изводите на основата на куплунг Х2 на измервателната платка
са били окъсани с медна пластина. С това действие се отклонява част от тока от
вторичната токова верига на електромера и се променят метрологичните му
характеристики. Електромерът не съответства на техническите и метрологичните
изисквания. Това е случай на частично неизмерване на консумирана ел. енергия.
Методът на изчисляване на неизмерената ел. енергия и методиката за
остойностяването й в конкретния случай са приложени правилно в съответствие с
чл. 50, ал. 1, т. а и чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ. Заключението не е оспорено от
страните по делото и съдът го кредитира като компетентно и обосновано.
От показанията на свидетеля Н.И.К.,
служител на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД се установява, че в началото на
годината, в края на месец януари извършил проверка на електромер, намиращ се в
кв. М., гр. Ч., **-ти блок, вх. **, в присъствието на своя колежка. Свидетелят
сочи, че е потърсил клиента, но не го намерил. Проверката прочела с еталон,
уред който мерил класа на точност на средство за търговско измерване, че
електромерът е извън класа на точност, след което сменил електромера в
присъствието на неговата колежка и случайно минаваща жена. Подмененият
електромер бил поставен в безшевна торба и запечатан с пломба. Съставил
протокол за проверка, на който се подписали той – свидетелят, неговата колежка
и още една жена. Съдът кредитира показания на свидетеля, като основаващи се на
преките му и непосредствени наблюдения и непротиворечащи на останалия
доказателствен материал.
При така установеното от фактическа
страна, съдът от правна страна, намира следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По делото няма твърдения или
доказателства сумата по фактурата да е била заплатена от ищеца, което
обосновава правният му интерес от предявения отрицателен установителен иск.
Чрез предявения иск, с който съдът
е сезиран, ищецът отрича правото на ответника да получи сумата от 724.66 лева с
ДДС за начислена електрическа енергия за отчетен период от 01.11.2019 г. до 30.01.2020 г., по
данъчна фактура № **********/01.04.2020 г., в тежест на ответника е да докаже
съществуването на оспореното право, т.е. да проведе главно и пълно доказване на
основанието за начислената сума и претендираното плащане.
В случая безспорно е установено, че
въпросният електромер е бил манипулиран, както и че неотчетената от него
електрическа енергия, възлиза на сумата по фактурата. Няма твърдения, нито
събрани доказателства манипулацията да е в резултат на виновно поведение на
ищеца.
При това положение, спорният по
делото въпрос се свежда до това може ли ответникът, като доставчик на
електрическа енергия, едностранно да коригира сметките на потребителите за
доставената през изминал период електрическа енергия, от който въпрос зависи и
изхода на делото.
С Решение № 111/17.07.2015 г. на
ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК,
е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по релевантния за спора
правен въпрос. При произнасянето си съставът на ВКС е изложил съображения и е
дал отговор, че със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/12г., в сила от
17.07.2012г.) е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия
(какъвто е настоящия случай), ако обаче е изпълнил задълженията си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), т.е. само и
единствено при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в
задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила
за измерване на количеството електрическа енергия със съответното съдържание на
новата законова уредба, въведена с изменението на Закона за енергетиката /ДВ
бр. 54/12г., в сила от 17.07.2012г. /, както съответно и Общи условия на
договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция. Нови ПИКЕЕ, приети на
основание горепосочените норми, са издадени на 12.11.2013г., след която дата,
следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния снабдител
е допустима и правомерна, но при предвиждане в Общите условия на договорите на
ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. В случая не е
спорно, че в Общите условия на договорите на ответника такъв ред не е
предвиден. Следователно ответникът няма право на извършената от него корекция.
На следващо място, по въпроса за възможността на доставчика на ел. енергия едностранно да
коригира сметките за минал период, различните състави на ВКС приемат, че за
доставчика не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която
да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143,
т. 6 ит. 8 от ЗЗП и поради това са нищожни по силата
на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните
принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Прието е, че коригирането на сметките на вече
доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на
доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност.
Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на
ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано
сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви
действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на
електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.
Както беше посочено, действително,
с оглед последните изменения в Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г.,
извършването на корекция на сметка е изрично уредено, чрез препращане към
правилата на ДКЕВР по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и общите условия по чл. 98а от
ЗЕ. Приети и в сила от 12.11.2013 г. са Правила за измерване на количеството
ел. енергия / ПИКЕЕ/, които регламентират реда и начина за проверка на СТИ,
начинът на констатиране на неправилно отчитане на СТИ. Приемането на тези
правила не променя изводите на Върховния касационен съд, че доставчикът на ел.
енергия следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната
манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на последната и
периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да
ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира, че е недопустимо
едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на
потребителя.
В тази насока е и практиката на
Европейската общност. Принципите на Европейското законодателство в тази област
са посочени категорично и конкретно в приложимата Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на съвета от 25.10.2012 г. относно енергийната
ефективност. Директива 2012/27/ЕС е публикувана в Официалния вестник на ЕС на
14.11.2012 г. и е влязла в сила след двадесет дни. Държавите членки са задължени
да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби,
необходими, за да се съобразят с тази директива до 5 юни 2014 г.
В случая е неприложима сочената от
ответника в отговора на исковата молба практика на ВКС, тъй като по делото липсват
доказателства за момента на извършване на манипулацията на процесния
електромер, както и за размера и цената на реално потребената от ищеца
електроенергия за периода от този момент до датата на съставяне на констативния
протокол.
Ето защо, съдът намира, че
гореизложеното обоснова основателността на предявения иск от ищеца и прави
безпредметно обсъждането на останалите възражения на страните.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за
държавна такса – 50 лева и възнаграждение за един адвокат – 350 лева (с
отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК). Срещу последното процесуалният
представител на ответника е релевирал възражение за прекомерност, което съдът,
съобразно предмета и сложността на делото, преценя за основателно. В случая
спорът е между потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, по
който е налице трайна съдебна практика, разрешаваща еднозначно подобни спорове.
Производството е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е
имало спор по фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока
правна и фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар
следва да бъде намален до минималния размер, изчислен по правилата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията и към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 03.04.2020 г., а именно 300 лева.
Поради това дължимите на ищеца
разноски възлизат в общ размер на 350 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, представлявано от Антон
Граматиков, Гочо Чемширов, Карл Денк и Костадин Величков, че Г.Х.И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, представлявана от адв. К.П.Л. ***, съдебен адрес:***, оф. 11, не му
дължи сумата от 724.66 лв., начислена по фактура № **********/01.04.2020 г.,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за времето от 90 дни, т.е. за периода от
01.11.2019 г. до 30.01.2020 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо
Г. Данов № 37, представлявано от Антон Граматиков, Гочо Чемширов, Карл Денк и
Костадин Величков, да заплати на Г.Х.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
представлявана от адв. К.П.Л. ***, съдебен адрес:***, оф. 11, сумата в размер
на 350 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: