Решение по дело №5092/2020 на Районен съд - Бургас

         Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260174                                                24.02.2021 г.                                               гр. Бургас

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Бургас                                                           57-ми Наказателен състав

На 23 февруари 2021 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар Красимира Андонова

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 5092 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А. 09” ООД – гр. Бургас, представлявано от Л.К.КV, против Наказателно постановление № 02-0002648/15.10.2020 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2  от Кодекса на труда. В жалбата са изложени аргументи за неправилност на наказателното постановление по съображения за доказателствена недостатъчност на вмененото нарушение, като в тази връзка се поддържа теза, че установеното при проверката лице не е престирало труд като сервитьор, а допускането му в обекта на работодателя се дължи на проява от негова страна да се запознае с характера на работата с цел назначаването му като бъдещ работник. Изложени са аргументи за незаконосъобразност в санкционната част на НП поради несъобразяване с изброените в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН обстоятелства. Претендира се отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в условията на алтернативност  – изменението му със санкция в минимално предвидения в закона размер.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си.

Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като излага доводи за съставомерност и доказаност на нарушението. Изтъква, че размерът на наложеното наказание е съобразен с вида и характера на нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„А. 09” ООД – гр. Бургас, с ЕИК **78, е работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ на работниците в стопанисвания от него обект – бистро „М.“ в гр. С., Област Бургас.

На 27.06.2020 г., около 20,00 часа, св. П.И.Е. – главен инспектор в Д “ИТ” – гр. Бургас, е извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на „А. 09” ООД в заведението му, находящо се в гр. С., ул. „Я.П.“ и ул. „Л.“. На място е заварено лицето В.С.Р., която е престирала труд като сервитьорка и е извършвала дейност като такава – приемала е и изпълнявала поръчки от клиенти на заведението, сервирала и отсервирала, приемала плащане на сметки. Пред проверяващия Р. е декларирала собственоръчно обстоятелствата, свързани с осъществяваната от нея трудова дейност в справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно, че работи в обекта на фирмата като сервитьорка и с подписа си е удостоверила длъжността, която е заемала в деня и часа на проверката, работното й време и размера на трудовото й възнаграждение.

За да бъде завършена проверката и по документи, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК проверяващият орган е връчил на управителя на дружеството призовка, с която е дал указания работодателят да се яви в Д “ИТ“ – Бургас на 02.07.2020 г. и да представи трудовите досиета на заетите лица. При извършената на 02.07.2020 г. документална проверка е установено, че с посоченото по-горе лице не е бил сключен писмен трудов договор.

За установеното от проверката нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на „А. 09” ООД – гр. Бургас, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, бил съставен АУАН № 02-0002648/19.08.2020 г., подписан от упълномощено лице на дружеството без възражения. Писмени възражения не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

В срока за произнасяне административно-наказващият орган е приел фактическите констатации по акта за доказани и е издал обжалваното Наказателно постановление № 02-0002648/15.10.2020 г., с което е наложил на дружеството на основание чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по  чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, а именно, че на 27.06.2020 г. около 20,00 ч. в обект – бистро „М.“, находящ се в гр. С., ул. „Я.П.“ и ул. „Л.“, работодателят не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето В.С.Р., която е била установена да полага труд като сервитьор – извършва дейности като такава – приема и изпълнява поръчки от клиенти на заведението, сервира и отсервира.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 11.11.2020 г. с писмо с известие за доставяне. Въззивната жалба, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 20.11.2020 г.

В подкрепа на описаното в НП нарушение се явяват установените с разпита на свидетеля П.И.Е. подробни факти. Гласните доказателства кореспондират с писмените материали в административно-наказателната преписка, подробно отразяващи хода на проверката, съдържанието на представените документи, констатираното нарушение, съставянето на АУАН. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергават изложеното в акта и наказателното постановление, поради което съдът го намира за безспорно установено. Представеният граждански договор от 27.06.2020 г. за извършване от Р. на дезинфекционна дейност на столове и маси след клиентите само за конкретния ден не кореспондира с конкретните установени от проверяващия орган функции, изразяващи се в предоставяне на работна сила като сервитьор.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.

Съдът намира, че в конкретния случай са спазени всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление. Както АУАН, на основание чл. 416, ал. 1, изр. 1 от КТ, така и НП, на основание 416, ал. 5 от КТ, вр. с т. 4 от приложената Заповед № З-0058/11.02.2014 г., са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН и НП съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като е посочено и конкретното деяние на нарушителя и обстоятелствата, при които е установено нарушението, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно.

Събраните по делото доказателства сочат на описаното деяние, с което жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение във връзка със задължението като работодател да уреди трудовите си правоотношения с предоставящото работна сила лице В.С.Р. чрез сключване на писмен трудов договор. Това обстоятелство се установява по категоричен начин от приложената и подписана от Р. справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, от която е видно, че на посочената дата и час същата е била на работа като сервитьорка в обекта на „А. 09” ООД – гр. Бургас. Същевременно липсва сключен писмен трудов договор между Р. и „А. 09” ООД – гр. Бургас.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН № 02-0002648/19.08.2020 г. отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. Жалбоподателят не е представил по делото, нито по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН доказателства, от които да се установява противното, поради което следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление административно нарушение действително е осъществено.

За вмененото на работодателя нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ регламентира наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева. Административно-наказващият орган е наложил имуществена санкция 2 500 лева в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Съдът счита обаче, че съобразно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на наказанието би следвало да се отчете като смекчаващо вината обстоятелството, че работодателят не е наказван за други нарушения на трудовото законодателство. Следва да се има предвид и, че наложеното наказание се явява огромна финансова тежест поради условията на пандемия и икономическа криза. В такъв случай минималният размер на наказанието е достатъчен за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. По тази причина съдът намира за справедливо да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, като измени наказателното постановление и намали размера на санкцията в минимално предвидения – 1500 лева. Искането на  жалбоподателя в този смисъл е основателно.

Обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002648/15.10.2020 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на „А. 09” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Петко Каравелов“ № 16, ет. 1, с ЕИК ********* , представлявано от Л.К.К., на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2  от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2500 лева на 1500 лева.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от НЗПП „А. 09” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „П. К.“ № * с ЕИК ********* , представлявано от Л.К.К., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                              

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

АР