Р Е Ш Е Н И Е
№ 260174
24.02.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Бургас
57-ми Наказателен състав
На 23 февруари 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Красимира Андонова
Като
разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД
№ 5092 по описа за 2020 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „А. 09” ООД – гр. Бургас, представлявано от Л.К.КV, против
Наказателно постановление № 02-0002648/15.10.2020 г. на Директора на Дирекция
”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на дружеството-жалбоподател на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. В жалбата са изложени
аргументи за неправилност на наказателното постановление по съображения за
доказателствена недостатъчност на вмененото нарушение, като в тази връзка се
поддържа теза, че установеното при проверката лице не е престирало труд като
сервитьор, а допускането му в обекта на работодателя се дължи на проява от
негова страна да се запознае с характера на работата с цел назначаването му
като бъдещ работник. Изложени са аргументи за незаконосъобразност в
санкционната част на НП поради несъобразяване с изброените в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН обстоятелства. Претендира се отмяна на
атакуваното наказателно постановление, а в условията на
алтернативност – изменението му със санкция в минимално предвидения
в закона размер.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален
представител, поддържа жалбата си.
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата
страна изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно,
като излага доводи за съставомерност и доказаност на нарушението. Изтъква, че
размерът на наложеното наказание е съобразен с вида и характера на нарушението.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След
като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на страните,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на
обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
„А.
09” ООД – гр. Бургас, с ЕИК **78, е работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на
КТ на работниците в стопанисвания от него обект – бистро „М.“ в гр. С., Област
Бургас.
На
27.06.2020 г., около 20,00 часа, св. П.И.Е. – главен инспектор в Д “ИТ” – гр.
Бургас, е извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на „А. 09”
ООД в заведението му, находящо се в гр. С., ул. „Я.П.“ и ул. „Л.“. На място е
заварено лицето В.С.Р., която е престирала труд като сервитьорка и е извършвала
дейност като такава – приемала е и изпълнявала поръчки от клиенти на
заведението, сервирала и отсервирала, приемала плащане на сметки. Пред
проверяващия Р. е декларирала собственоръчно обстоятелствата, свързани с
осъществяваната от нея трудова дейност в справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ,
а именно, че работи в обекта на фирмата като сервитьорка и с подписа си е
удостоверила длъжността, която е заемала в деня и часа на проверката, работното
й време и размера на трудовото й възнаграждение.
За
да бъде завършена проверката и по документи, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК
проверяващият орган е връчил на управителя на дружеството призовка, с която е
дал указания работодателят да се яви в Д “ИТ“ – Бургас на 02.07.2020 г. и да
представи трудовите досиета на заетите лица. При извършената на 02.07.2020 г.
документална проверка е установено, че с посоченото по-горе лице не е бил сключен
писмен трудов договор.
За
установеното от проверката нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ,
на „А. 09” ООД – гр. Бургас, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на КТ, бил съставен АУАН № 02-0002648/19.08.2020 г., подписан от упълномощено
лице на дружеството без възражения. Писмени възражения не са постъпили и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
В
срока за произнасяне административно-наказващият орган е приел фактическите
констатации по акта за доказани и е издал обжалваното Наказателно постановление
№ 02-0002648/15.10.2020 г., с което е наложил на дружеството на основание чл.
414, ал. 3 от КТ административно наказание имуществена санкция в размер на 2
500 лева за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, а
именно, че на 27.06.2020 г. около 20,00 ч. в обект – бистро „М.“, находящ се в
гр. С., ул. „Я.П.“ и ул. „Л.“, работодателят не е уредил като трудови
правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил
трудов договор в писмена форма с лицето В.С.Р., която е била установена да
полага труд като сервитьор – извършва дейности като такава – приема и изпълнява
поръчки от клиенти на заведението, сервира и отсервира.
Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 11.11.2020 г. с писмо с известие за
доставяне. Въззивната жалба, по която е образувано настоящото производство, е
подадена на 20.11.2020 г.
В
подкрепа на описаното в НП нарушение се явяват установените с разпита на
свидетеля П.И.Е. подробни факти. Гласните доказателства кореспондират с писмените
материали в административно-наказателната преписка, подробно отразяващи хода на
проверката, съдържанието на представените документи, констатираното нарушение,
съставянето на АУАН. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да
опровергават изложеното в акта и наказателното постановление, поради което
съдът го намира за безспорно установено. Представеният граждански договор от
27.06.2020 г. за извършване от Р. на дезинфекционна дейност на столове и маси
след клиентите само за конкретния ден не кореспондира с конкретните установени
от проверяващия орган функции, изразяващи се в предоставяне на работна сила
като сервитьор.
При
така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно
легитимирано лице и е допустима.
Съдът
намира, че в конкретния случай са спазени всички изисквания относно процедурата
по издаване на акта и на наказателното постановление. Както АУАН, на основание
чл. 416, ал. 1, изр. 1 от КТ, така и НП, на основание 416, ал. 5 от КТ, вр. с
т. 4 от приложената Заповед № З-0058/11.02.2014 г., са издадени от компетентни
органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето
на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН и НП
съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника, като е посочено и
конкретното деяние на нарушителя и обстоятелствата, при които е установено нарушението,
поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното постановление като
незаконосъобразно.
Събраните
по делото доказателства сочат на описаното деяние, с което жалбоподателят е
реализирал състава на административно нарушение във връзка със задължението
като работодател да уреди трудовите си правоотношения с предоставящото работна
сила лице В.С.Р. чрез сключване на писмен трудов договор. Това обстоятелство се
установява по категоричен начин от приложената и подписана от Р. справка по чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ, от която е видно, че на посочената дата и час същата е
била на работа като сервитьорка в обекта на „А. 09” ООД – гр. Бургас.
Същевременно липсва сключен писмен трудов договор между Р. и „А. 09” ООД – гр.
Бургас.
Съгласно
разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН № 02-0002648/19.08.2020
г. отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и
изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна
доказателствена сила. Жалбоподателят не е представил по делото, нито по реда на
чл. 44, ал. 2 от ЗАНН доказателства, от които да се установява противното, поради
което следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното
постановление административно нарушение действително е осъществено.
За
вмененото на работодателя нарушение административно-наказателната разпоредба на
чл. 414, ал. 3 от КТ регламентира наказание имуществена санкция в размер от 1
500 до 15 000 лева. Административно-наказващият орган е наложил имуществена
санкция 2 500 лева в границите на наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. Съдът счита обаче, че съобразно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при
определяне на наказанието би следвало да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелството, че работодателят не е наказван за други нарушения на трудовото
законодателство. Следва да се има предвид и, че наложеното наказание се явява
огромна финансова тежест поради условията на
пандемия и икономическа криза. В такъв случай минималният размер на наказанието
е достатъчен за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. По тази причина съдът
намира за справедливо да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, като
измени наказателното постановление и намали размера на санкцията в минимално
предвидения – 1500 лева. Искането на
жалбоподателя в този смисъл е основателно.
Обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
На
осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 02-0002648/15.10.2020 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по
труда” – гр. Бургас, с което на „А. 09” ООД, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. „Петко Каравелов“ № 16, ет. 1, с ЕИК ********* , представлявано
от Л.К.К., на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за
извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 2500 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от НЗПП „А. 09” ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „П. К.“ № * с ЕИК ********* ,
представлявано от Л.К.К., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
АР