РЕШЕНИЕ
гр.София,
…………….. 2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на
двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на секретаря Снежана Колева и
прокурора Стоил Томов като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНОХД № 1154 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от
07.03.2017 г. по НОХД № 6953/15 г., СРС, НО, 107 състав е признал подсъдимата Л.М.М.
за невиновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 206,
ал. 1 от НК, като е отхвърлил и предявения срещу нея по реда на чл. 45 от ЗЗД
граждански иск за причинени имуществени вреди от деянието, а на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК е постановил направените по делото разноски да останат за сметка
на държавата.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП и допълнение към
протеста, в които се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.
Критикува анализа на доказателствата, направен от първостепенния съд, като
излага подробни съображения в тази насока. Счита, че съдът не е взел предвид
показанията на пострадалата и на св. Д., както и че не е отчел поведението на
подсъдимата след получаване на инкриминирания лек автомобил. Оспорва и изводите
направени от първостепенния съд на база анализа на показанията на разпитаните
свидетели. В заключение сочи, че събраните по делото гласни и писмени
доказателства установяват по несъмнен начин, че подсъдимата е извършила
престъплението, за което е предадена на съд, поради което и прави искане за
отмяна на присъдата на СРС и постановяване на нова такава, с която подсъдимата
да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 206, ал. 1 от НК
като съдът й наложи наказание лишаване от свобода към минимума, което да отложи
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
В протеста и
допълнението към него не се правят искания по доказателствата.
Срещу протеста е
постъпило възражение от защитника на подсъдимата М. - адв. Б., в което моли
съда да остави в сила оправдателната присъда. Счита, че обвинителната теза не
се подкрепя от доказателствата по
делото, част от тях опровергават изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт твърдения. Защитникът подробно
обсъжда събрания и проверен от първата инстанция доказателствен материал, като
изтъква противоречия в доказателствата, подкрепящи обвинителната теза. Сочи
несъответствия, в показанията на двамата основни свидетели – И. и Д., касаещи
момента на предаване на автомобила на подсъдимата, както и уговорките относно
продажбата на автомобила. Намира, че прокурорът основава обвинението върху
изявления на свидетелите, които не представляват възприятия за факти. Изразява
становище, че събраният по делото доказателствен материал сочи към липса на
уговорки относно съдбата на инкриминираната вещ в случай на неплащане на
вноски. Защитникът счита, че липсват каквито и да е доказателства относно
датата на извършване на деянието, като същата е избрана произволно, доколкото
са липсвали уговорени падежи и дори размерът на вноската не е бил фиксиран.
Поддържа, че не може да се сподели тезата за съзнателен отказ за връщане на
МПС, доколкото липсват доказателства договорът да е бик развален, подсъдимата
да е била да е уведомена за това и да е била канена да върне автомобила. В
заключение защитникът намира за недоказано подсъдимата да е дължала връщане на
вещта на 01.07.2008 г. на посоченото място, нито да е отказала противозаконно
да върне процесното МПС на тази дата, като уреждането на отношенията между нея
и пострадалите е следвало да се извърши по гражданскоправен ред.
Въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимата, както и разпит на свидетели и вещи
лица, нито събирането на нови писмени и веществени доказателства.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция прокурорът при СГП намира, че първоинстанционната присъда не е
правилна и законосъобразна, тъй като подсъдимата Л.М. е призната за невиновна
да е присвоила противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил „Нисан -
Микра“, собственост на С.И., който автомобил владеела на основание постигната
устна договорка за покупко-продажба на автомобила и е оправдана по повдигнатото
й обвинение. Представителят на държавното обвинение счита, че от анализа на
доказателствения материал по делото е доказано по безспорен начин извършеното
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК от страна на подсъдимата М.. Моли въззивния
съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимата М. за
виновна в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК като ѝ
наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на
което да отложи за срок от три години.
Частният обвинител С.И. моли подсъдимата да бъде призната за
виновна и осъдена.
Защитникът на подсъдимата
подкрепя становището, подробно изложено в депозираното от него възражение. Моли
съда да потвърди оправдателната присъда на първостепенния съд като правилна и
законосъобразна.
При наличието на
предпоставките на чл. 269, ал. 3 НПК делото пред въззивната инстанция се
разглежда в отсъствие на подсъдимата.
Софийски градски съд,
като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на
решението, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
За да постанови присъдата си,
районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е
събрал и преценил множество гласни и писмени доказателства - показания на св.В.П.в хода на съдебното
следствие /частично/, включително тези от досъдебното производство, приобщени
към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК /л. 177 от д.пр./, показания на св. С.И. в хода на
съдебното следствие/частично/, включително тези от досъдебното производство,
приобщени частично към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК /л. 35-36, л. 222 от д.пр./,
показания на св. Д. Д. в хода на съдебното следствие, включително тези от
досъдебното производство, приобщени частично към доказателствения материал на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК /л.
37-38, л. 176, л. 223 от д.пр./, договор за покупко-продажба на МПС от
14.08.2008г. /л. 31, л. 158 от д.пр./, справка за собственост на МПС „Нисан
Микра” с ДК № *******/л. 32 от д.пр., л. 132 от д.пр./, показанията на св. Ц.Й.,
приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК
/л. 160 от д.пр./, заключение на съдебнооценителна експертиза /л. 179-181 от
д.пр./, свидетелство за регистрация на МПС /л. 182 от д.пр./, справка за съдимост
/от д.пр. и съд.д./, които подробно е обсъдил в мотивите си.
Въззивният съд, както
и първостепенният, е на мнение, че инкриминираната дейност на подсъдимата се
явява несъставомерна от обективна и субективна страна.
В тази връзка
въззивният съд прие фактическа обстановка, идентична с тази на
първоинстанционния съд:
Подсъдимата Л.М.М. е
родена на *** г. в гр. Бургас, българка, българска гражданка, разведена, със
средно образование, работи, неосъждана, живуща в Австрия, гр. Инсбруг, ******,
ЕГН: **********.
През 2008 г.
свидетелите Д. Д. и С.И. живеели на семейни начала. През 2008 г. свидетелите Д.
Д. и С.И. придобили фактическа власт върху лек автомобил „Нисан Микра” с ДК № ******.
Автомобилът бил собственост на св. Ц.Й., тя решила да го продаде, като св.Д.
заплатил автомобила с уговорката прехвърлянето на автомобила да стане по-късно
във времето. Лекият автомобил „Нисан Микра” бил предназначен за св. С.И..
Последната била бременна към онзи период от време, не можела да управлява
автомобила, като Д. и И. решили да продадат автомобила, собствеността върху
който още не им била прехвърлена. Св. Д. познавал св. В.П.и тогавашната му
съпруга подсъдимата Л.М.. Св. Д. Д. се срещнал с В.П.и Л.М. през април месец
2008 г. в сервиз, находящ се в гр. София, бул. „******, и им предал във
фактическа власт лекия автомобил „Нисан Микра” с ДК № ******. Автомобилът бил
предназначен за подсъдимата М.. Уговорката между страните била устна, като се
разбрали продажната цена на автомобила да бъде 2400 лева, като на месец бъде
заплащана на св.Д. вноска в размер на 200 лева до пълното изплащане на
автомобила. Страните не се разбрали за падеж на месечната вноска в размер на
200 лева. Свидетелят Д. получил 400 лева в рамките на два месеца като вноски за
автомобила, като парите му били предадени от св. П.. Разписки при предаване на
парични суми не били съставяни и подписвани между страните по устния договор за
покупко-продажба. През месец май 2008 г. св. Д. бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража”, а впоследствие и осъден на наказание
лишаване от свобода и до освобождаването си не влязъл в контакт с подсъдимата М.
или със св. П..
На 14.08.2008 г.
собствеността върху лекия автомобил „Нисан Микра” с ДК № *******била
прехвърлена на св. С.И. с нотариално заверен договор за покупко-продажба на
МПС. Регистрацията на автомобила в КАТ-СДВР не била променена и автомобилът
продължил да бъде регистриран на името на св. Ц.Й.. От своя страна св. С.И.
нямала контакт с подсъдимата М. или със св. П.. Опитала се да потърси
подсъдимата по телефона или на известен за нея адрес, но без успех. След
освобождаването си св. Д. видял един път подсъдимата М. на пътното платно,
докато двамата управлявали МПС. Подсъдимата М. му казала, че ще се видят и ще му
даде парите, като виждали се още един-два пъти. В нито един момент нито св. Д.,
нито св. С.И. не отправили искане към подсъдимата Л. да им бъде върнат лек
автомобил „Нисан Микра” с ДК № ******, нито подсъдимата М. след отправено
искане за връщане на лекия автомобил отказала да го върне.
Средната пазарна
стойност на лек автомобил „Писан Микра” с ДК № *******към инкриминираната дата
е 1500 лева.
Горната фактическа
обстановка бе възприета от въззивния съд изцяло на база на доказателствата,
събрани пред първата съдебна инстанция.
Въззивният съд
споделя изцяло фактическите констатации на първата инстанция. За изводите си
съдът е извършил детайлна и изчерпателна преценка на доказателствата и
доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях
факти, относими към предмета на доказване по делото. В съответствие с
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са
посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са
обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други
се отхвърлят. Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с проведения анализ
на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го
преповтаря или допълва.
Въззивният състав
дължи да отговори на доводите и възраженията, изложени в протеста и
допълнението към него, както и на тези от съдебно заседание.
Невярно е твърдението
на представителя на СРП, че при постановяване на оправдателната присъда съдът
не е взел предвид показанията на свидетелите Д. и И., които посочват безпротиворечиво
устните договорки между тях и подсъдимата и подкрепят изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Въззивният съд намира, че
първостепенният такъв подробно е обсъдил показанията на посочените свидетели,
като е изложил обстойни аргументи защо кредитира едни части от тях, а други –
не. В тази връзка въззивният състав се съгласява с извършения доказателствен
анализ от СРС, който счита за обхващащ всички относими доказателствени
материали. След направения анализ на доказателствения материал, съдът е приел
фактическа обстановка, която настоящата инстанция изцяло споделя, и е достигнал
до верни правни изводи относно съставомерността на поведението на подсъдимата.
Не може да бъде
споделено и несъгласието на прокурора с извода на СРС, че не са били налице
уговорки между подсъдимата и свидетелите Д. и И., от които да следва какво М.
да прави с превозното средство, ако спре да заплаща уговорените вноски, както и
размерът на вноската и падежът на същата. Правилно районният съд е направил
извод, че липсват уговорки какво следва да направи подсъдимата с автомобила при
неплащане на парична вноска. Настоящият състав намира, че районният съд е
изложил подробно мотивите си да не кредитира показанията на свидетеля Д. от
10.03.2015 г., тъй като се касае за единичен случай. Въззивната инстанция споделя
изводите на първостепенния съд, че същите представляват направени от свидетеля
правни изводи, а не свидетелство за определени факти, тъй като едва в третия
поред разпит на свидетеля се появяват твърдения за направени уговорки в тази
насока, след което в хода на съдебното следствие Д. отново заявява, че са
нямали уговорка с подсъдимата какво ще се случи, ако прекрати плащането. Аналогични
са изводите на настоящата инстанция и по отношение на показанията на
свидетелката И., като съдът отчита и обстоятелството, че същата не е
присъствала при извършване на уговорките. В разпита пред първоинстанционния
състав свидетелката заявява, че не е наясно с уговорки за връщане на
автомобила. Данни за такива не се съдържат и в първия разпит на свидетелката
пред разследващ полицай. Такива се появяват единствено в разпита на досъдебното
производство, проведен на 11.03.2015 г., като въззивният съд намира, че казаното
от свидетелката тогава не може да бъде прието като възприето от нея
обстоятелство, а отново като логически извод, поради което не следва да се цени
като годно доказателство за определени факти.
Представителят на СРП
оспорва констатациите на районния съд, че инкриминираният лек автомобил е
предаден във фактическата власт не само на подсъдимата М., но и на свидетеля П..
Настоящият състав намира, че правилно първостепенният съд е кредитирал
показанията на свидетеля Д., касаещи броя лица, с които е договарял, като
намира за логично при положение, че подсъдимата и свидетеля П. са били в брак
към момента на предаване на автомобила, продавачът да го е предал на двамата. В
подкрепа на това е и обстоятелството, че свидетелят П. е предавал пари на Д.,
както и че е участвал и присъствал по време на целия процес по договаряне, от
което следва логичният извод двамата съпрузи да са придобили фактическата власт
заедно, независимо, че е бил предназначен за ползване само от единия. В тази
насока категорични са показанията на свидетеля Д., че е предпочитал да договаря
с П. „като мъж“, тъй като му имал повече доверие. Непротиворечиво, показанията
на свидетелите Д. и И. сочат, че П. е присъствал и по време на предаването на
фактическата власт върху автомобила. Правилно районният съд е кредитирал
техните показания, тъй като са логични и значително по-последователни от
казаното от свидетеля П., независимо от факта, че И. не е присъствала лично, а
ѝ е било разказано от Д.. Настоящият състав кредитира нейните показанията
относно обстоятелството, че към момента на предаване на автомобила Д. ѝ е
казал, че е договарял и се е срещнал с двамата.
Въззивният съд не
споделя извода на представителя на СРП, че подсъдимата се е укривала от
свидетелите Д. и И., които са осъществили множество опити да се свържат с
подсъдимата. След направения анализ на доказателствения материал въззивният съд
не откри твърдения в показанията на свидетелите Д. и И. да са полагали усилия
за откриване на подсъдимата, за да я поканят да върне автомобила. В тази насока
особено категорични са показанията на свидетеля Д., че само той е имал контакт
с подсъдимата и съпруга ѝ, както и че И. не е имала телефона на
подсъдимата. Няколко месеца след предаване на автомобила свидетелят бил
задържан под стража, след който момент спрял да поддържа контакт с П.и. Съдът
кредитира показанията на свидетеля в тази част, като същите се подкрепят и от
казаното от свидетелката И., че самата тя не е имала желание да общува с
подсъдимата и показанията на свидетеля П., че едва в съда е видял И.. Настоящият
състав кредитира показанията на свидетелите Д. и И. в частта, че след
задържането на Д., П.и не са се обаждали, както и че И. е правила неуспешен
опит да осъществи контакт с подсъдимата по телефона. С оглед на това, въззивният
съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния, че доколкото свидетелката И.
не е влизала в контакт с подсъдимата, същата обективно не е имала възможността
да отправи искане да ѝ бъде върнат автомобилът.
Доводите на
прокуратурата, че при осъществените няколко случайни срещи, когато М. е поемала
ангажимент да изплати цялата уговорена сума, но не е предприемала действия в
тази насока, подсъдимата е осъществила състава на престъплението обсебване, са
несъстоятелни. От заявеното от свидетелите И. и Д. не може да се приеме, че целта на опитите за връзка с
подсъдимата е била разваляне на договора и отправяне на покана за връщане на
автомобила, доколкото и двамата свидетели говорят за изплащане на следващите
вноски. Данни за желание от страна на И. за връщане на автомобила се откриват
единствено в показанията ѝ пред първостепенния състав, но същите се
характеризират по-скоро като извод на свидетелката за дължимото поведение на
подсъдимата при неизпълнение на договорни задължения – „дори и да не ми беше
дала парите, можеше да ми даде колата“. Действително Д. свидетелства за случайна
среща около болница „Токуда“ на неустановена дата, в хода на която подсъдимата
му е обещала да му даде парите като се видят. Липсват обаче каквото и да е
данни за уговорен срок за плащането на цялата сума или за покана за връщане на
автомобила тогава, още по-малко за отказ от нейна страна да извърши това действие.
С оглед на това въззивният съд приема, че към онзи момент волята на свидетелите
Д. и И. е била за реално изпълнение на договора, а не за развалянето му и
връщане на автомобила.
Въз основа на
направения анализ на доказателствата, въззивният съд приема, че в случая става
въпрос за неизпълнение на задължение за плащане по устен договор за продажба на
движима вещ, което е обичайно съдържание на облигационни отношения и не е
налице престъплението "обсебване" по чл. 206, ал.1 от НК. В подкрепа
на така направения извод е цялостния анализ на поведението на пострадалата и
свидетеля Д., които са търсили да получат сумата, представляваща платежната
цена по един договор, като в нито един момент не са имали претенции към самия
автомобил.
Въззивният
съд е съгласен с крайния извод на първата инстанция, че в конкретния случай
деянието на подсъдимата М. се явява несъставомерно от обективна страна. Не се установи автомобилът да е бил
предаден във владение единствено на подсъдимата, нито наличието на уговорка
автомобилът да бъде върнат в случай на неплащане на вноска. Не се установи да е
била отправена покана за връщане на автомобила, след която да е последвал отказ
от нейна страна, при това на посочената в обвинителния акт дата и място.
Съгласно чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива на предположения,
поради което районният съд правилно е оправдал подсъдимата при така
установените факти..
По
всички тези съображения въззивният съд достигна до същия краен правен извод,
както и първостепенния такъв, а именно, че не се доказва инкриминираното
поведение на подсъдимата М., а установените във фактическата обстановка по
делото нейни действия не се явяват съставомерни от обективна страна и не
съставляват престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
В
допълнение, не се установява и субективната страна на деянието – подсъдимата да
е имала намерение противозаконно да свои вещта. Липсват данни М. да е отказала
да предаде превозното средство, като от събрания и проверен доказателствен
материал не може да се направи заключение, че до знанието на същата е било
доведено желанието на пострадалата да ѝ бъде предадена фактическата власт
върху автомобила. Напротив, от анализа на свидетелските показания на Д. и И. следва,
че същата е изявила намерение да изпълни изцяло задължението си по договора за
покупко-продажба, по силата на който да придобие собствеността върху
инкриминираното МПС, каквото е било желанието и на тримата.
В заключение и предвид съвпадение между крайните изводи
на въззивния съд с тези на първостепенния такъв, присъдата на първата инстанция
следва да бъде потвърдена изцяло. Правилно подсъдимата е оправдана по
повдигнатото ѝ обвинение, а гражданският иск е отхвърлен като
неоснователен. В съответствие със закона разноските по делото са присъдени в
тежест на Държавата.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 07.03.2017 г. по НОХД № 6953/2015 г., СРС, НО,
107 състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.