Р Е Ш Е Н И Е № 28
гр. Шумен, 10.07.2019 г
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 12 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Кок трейд” ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представлявано от управителя К.В.И., чрез пълномощника на дружеството ад. Б.Г. от АК – Ш. със съдебен адрес ***, офис № 5 срещу „Експресстрой” ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С.., представлявано от управителя В.С.В., ЕГН **********.
В исковата си молба ищецът твърди, че между ищеца и ответника е постиг- ната договореност, въз основа, на която в периода от 30.09.2015 г. до 31.03.2016 г. ищецът е извършил възложени от ответника превози на товари, предоставени му от последния. Отделните превози са обективирани в приложените към исковата молба 8 бр. фактури. Ответникът е заплатил частично дължимото възнаграждение само по фактура № **********/30.05.2015 г. Общия размер на незаплатените възнагражде- ния за извършените в процесния период превози е в размер на 42 764.93 лв. Ответ- никът до предявяване на иска не е заплатил дължимата сума. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 42 764.93 лв., пред- ставляваща дължима цена на извършени превози в периода от 30.09.2015 г. до 31.03.2016 г., но незаплатени от ответника, конкретизирани в приложените към исковата молба фактури. Ищецът претендира и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
В своевременно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения срещу него иск. Признава наличието на облигационни отношения меж- ду страните, обективирани в процесните фактури. Но оспорва претенцията по раз- мер. Твърди, че е изплатил на ищеца различни суми, в резултат на което задълже- нието му към последния е в размер на 22 000.00 лв.
От събраните по делото доказателства и неоспореното и прието заключения за извършени съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Страните по делото
са търговски дружества. В периода от 30.09.2015 г. до 31.03.2016 г., ищецът е
осъществил възложени от ответника превози на товари, предоставени от последния,
като за всяка една от извършените сделки са издадени 8 бр. данъчни фактури на обща
стойност 63 616.77 лв. - №
**********/30.09.2015 г. на
стойност 27 815.15 лв.; № **********/30.10.2015 г. на стойност
19 214.45 лв.; № **********/30.11.2015 г. на стойност
7 477.20 лв.; № **********/11.12.2015 г. на стойност 1 339.20 лв.; №
**********/29.01.2016 г. на стойност 1 196.92 лв.; № 1000 000537/19.02.2016г.
на стойност 4 431.06 лв.; № **********/29.02.2016 г. на стой- ност
1 800.50 лв. и № **********/31.03.2016г. на стойност 342.29 лв. Процесните фактури са оформени съгласно
изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност.
Към всяка фактура е приложен опис на конкретно из- вършените транспортни
услуги, в който са посочени регистрационния номер на ав- томобила, с който е
осъществен конкретния превоз, местата на натоварване и раз- товарване, товара
който е превозен, количеството му, изминатото разстояние и цената на превоза.
От заключенията на вещото лице по назначени съдебно-счетоводна и допъл- нителна съдебно-счетоводна експертизи, неоспорени от страните, се установява, че за периода на проверката 01.01.2015 г. – 31.03.2016 г. счетоводството на ищеца е водено редовно. По отношение счетоводството на ответника не може по категори- чен начин да се даде заключение, че е водено редовно. През процесния период в счетоводството му не са отразени и осчетоводени две фактури издадени от ищеца - № **********/20.08.2015 г. на обща стойност 5 280.00 лв. и № **********/19.10. 2015 г. на обща стойност 4 932.00 лв.
Процесните осем бр. фактури, описани в исковата молба са отразени в сче- товодството на ищеца. Същите са включени в дневника за продажби и справка-де- кларация по ДДС за данъчния период, през който са издадени. Процесните фактури са осчетоводени и от ответното дружество, като са включени в дневник да покуп- ките и справка-декларация през съответния месечен данъчен период и то е ползва- ло право на приспадане на данъчен кредит по тях.
По процесните фактури са извършени плащания от ответника, като размерът на неплатеното задължение по счетоводни данни на ищеца е в размер на 42 764.93 лв., а по счетоводни данни на ответното дружество е в размер на 32 552.93 лв. Раз- ликата между счетоводните данни на страните в размер на 10 212.00 лв., произтича от неотразяване и неосчетоводяване на издадените от ищеца на ответника фактури №№ **********/20.08.2015 г. и № **********/19.10.2015 г.
От допълнителното заключение на вещото лице и дадените от него разясне- ния в съдебно заседание е видно, че задължението по фактура № **********/20. 08.2015 г. на стойност 5 280.00 лв. е погасено с извършените от ответника две пла- щания чрез банков превод съответно на 08.09.2015 г. – 994.10 лв. и на 25.09.2015 г. – 4 285.90 лв. От счетоводните документи на ответника и банковото извлечение на сметката му в „Уникредит Булбанк“ АД е видно, че на 08.09.2015 г.е извършен превод към ищеца в общ размер на 5 000.00 лв., с отразено основание „по ф-ри“. Предвид обстоятелството, че горепосочената фактура не е отразена в счетовод- ството на ответното дружество, по счетоводни данни със сумата са погасени задъл- жения по други фактури на ищеца. На 25.09.2015 г.е извършен превод от ответника към ищеца в общ размер на 8 000.00 лв.с отразено основание в банковото извлече- ние „ф. **********/24.09.2015 г.“. Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че в нито едно от двете счетоводства не е отразено че плащането е по посочената като основание за плащане фактура. След погасяване на задължението по № ********* 5/20.08.2015 г. с получената сума ищецът е погасил задължение на ответника по фактура, различна от процесните осем фактури. Практиката при ищеца е при полу- чаване на суми от ответника да погасява най-старите му задължения, тъй като при превода не получава информация по коя от фактурите се извършва плащането.
По фактура № **********/19.10.2015 г. в счетоводството на ищеца е отразено плащане в брой с приходен касов ордер от 19.10.2015 г. за сумата от 4 932.00 лв.. По счетоводни документи от ответника по партидата на ищеца е отра- зено касово плащане в размер на 4 932.00 лв. В счетоводствата на страните няма данни за налични съпроводителни документи към фактурата.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнение задължението на товародателя да заплати дължи- мото от него възнаграждение за осъществените от превозвача превози. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата за периода от датата на де- позирането на исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обек- тивно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.372 от ТЗ във вр. с чл.49 от ЗАвт.П и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 ГПК от 21.03.2019 г. Разгледани по същество исковете са основателни, пора- ди следните съображения:
Не се спори от страните, че между тях са налице облигационни отношения възникнали вследствие сключени между тях договори за превоз обективирани в процесните осем броя фактури. Валидността на договорите не се влияе от липсата на издадени товарителници. За действителността на договора за превоз не е пред- видена изрично определена форма и сключването му може да се установява с всички допустими от закона доказателствени средства. Товарителницата е само едно от средствата за доказване сключването на договора за превоз, като липсата й не се отразява на неговото съществуване и действителност – чл.50, ал.2 от ЗАвт.П. В този смисъл е и Решение № 60 от 7.05.2012 г. по т. д. № 241/2011 г. на ВКС, II т. о.
Процесните фактури и приложените към тях описи, уточняващи основните елементи на конкретния превоз са издадени от ищеца, като с изключение на факту- рите от 30.09.2015 г. и от 30.10.2015 г., останалите не са подписани от ответника. Но фактурите са отразени в счетоводните регистри на ответника, начисления ДДС по тях е посочен с право на данъчен кредит в месечните справки - декларации за съответните месеци и ответникът е ползвал данъчен кредит по реда на ЗДДС. С ог- лед на това съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по превозните договори, визирани в чл.368, ал. 1 от ТЗ. Това се потвърждава от липсата на възра- жения от страна на ответника за неточно изпълнение на превозите от ищеца.
Съгласно чл.372, ал.2 от ТЗ и чл.49 от ЗАвП товародателят е длъжен да заплати уговореното между страните възнаграждение. Товародателят плаща възна- граждението при сключване на договора, освен ако не е уговорено друго. С подпис- ването на съответната фактурата от страна на ответника, респективно с нейното осчетоводяване в качеството му на товародател, за него възниква задължението да заплати посоченото в нея възнаграждение, предвид липсата на други изрични уговорки между страните. По делото не бяха ангажирани доказателства от страна на ответника, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че същият е заплатил изцяло дължимите възнаграждения за извършените от ищеца превози. Напротив видно от съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на ответника са отразени задължения към ищеца в общ размер на 32552.93 лв. Разликата със счетоводните данни на ищеца в размер на 10 212.00 лв. се дължи на неосчетоводяване на фактури издадени от ищеца на ответника. С оглед на това съдът, счита, че предявения на основание чл.372 от ТЗ във вр. с чл.49 от ЗАвт.П иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, така както е предявен.
Предвид
основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната акцесорна
такава за заплащане на законна
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 30.08.2016 г. до окончателното й заплащане,
поради наличие на виновно неизпълнение
на парично задължение от ответника, по сключените между страните договори за
превоз.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ищецът е направил искане за заплащане на направените от него
деловодни разноски в общ размер на 4 928.98 лв., включващи заплатената от него държавна такса
в размер на 1 628.98 лв.,
внесени депозити за възнаграждение на вещото лице в общ размер на 300.00 лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000.00 лв. Предста- вени са списък с
разноски по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за извършените от ищеца
плащания. На основание чл. 78, ал.5 от ГПК, ответникът е направил възра- жение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът, предвид
липсата на фактическа и правно сложност на делото, счита, че заплатеното
адвокат- ско възнаграждение следва да бъде намалено до минималното, предвидено
в чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а именно 1 813.00 лв.
С оглед на това ответникът ще следва да заплати на ищеца, деловодни разноски в
размер на 3 741.98 лв. На ищеца следва да се присъдят и направените
от него разноски в обезпечител- ното производство в размер на 1 555.80 лв.
В този смисъл т. 5 от Тълкувателно ре- шение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК. С оглед на това на ответника трябва да се присъдят
направените деловодни разноски в общ размер на 5 297.78 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Експресстрой” ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С.., представлявано от управи- теля В.С.В., ЕГН ********** да заплати на „Кок трейд” ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представлявано от управителя К.В.И. сумата от 42 764.93 (четиридесет и две хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки) лв., представляваща дължимо и незаплатено въз- награждение за извършени превози подробно описани във фактури № № 2000001 41/30.09.2015 г., **********/30.10.2015 г., **********/30.11.2015 г., **********/ 11.12.2015 г., **********/29.01.2016 г., **********/19.02.2016 г., **********/29. 02.2016 г. и **********/31.03.2016г. и приложените към тях описи, ведно със за- конната лихва върху главницата, считано от 30.08.2016 г г. до датата на нейното окончателно плащане, както и да заплати сумата от 5 297.78 (пет хиляди двеста де- ветдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) лв., представляващи направе- ните от ищеца деловодни разноски, включително и в обезпечителното производст- во.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град В. в двусед- мичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: