№………….../
.04.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл.с. ФИЛИП
РАДИНОВ
при секретар Христина А.,
като разгледа докладваното от съдия
Маринов
т.д.№
168 по описа на ВОС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д.С.А.
ЕГН **********, действаща чрез особен представител адв. Р.Б. от ВАК, срещу Решение № 5579/10.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 15197/2018 г. по описа на ВОС, с
което на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че жалбоподателката дължи на “Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 9339/2018 г. на ВРС: 1.)
сумата от 84,74 лева представляваща ½ част от дължима главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1503640 за периода
от 16.11.2016 г. до 15.02.2018 г. за имот, находящ се в гр.*******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 6.53 лева, представляваща ½ част
от обезщетение за забава върху главницата за периода от съответните падежи до
10.06.2018г.; 2.) сумата
от 60,19 лева представляваща ½ част от дължима главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1503641, за периода от
30.11.2016 г. до 18.04.2018 г. за имот, находящ се в гр.*******, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 14.06.2018 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 2,89 лева представляваща ½ част от общата сума, представляваща
незаплатен остатък от обезщетение за забава за плащане на главницата за периода
от съответните падежи до 10.06.2018г., както и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 32,61 лева, представляваща разноски в
производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9339/2018 г. на ВРС и сумата от
547,93 лева - разноски в първоинстанционното производство.
В жалбата се излагат твърдения, че първоинстанционното
решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Въззивникът
счита, че в хода на производството пред първоинстанционния съд ищецът не е
успял да докаже исковите си претенции както по основание, така и по размер. Не
било установено също, че процесният имот, находящ се в град Варна, Ж.К. *******,
е включен в мрежата на ищеца за доставка на вода и в канализационната му мрежа.
Обстоятелствата, че не се установява ответникът да е собственик или наемател
/ползвател/ на процесния имот, както и че в процесния имот са консумирани
услугите по доставка на вода и канал били оспорени от особения представител на
въззивника. Сочи, че поради недоказване от страна на ищеца на оспорените факти,
изводът на съда, че ответника е собственик на жилището е необоснован. По делото
липсвали данни въззивника да е приел изрично или с конклудентни действия
наследство, а заинтересованият ищец не е упражнил правото си по чл. 51 от ЗН да
задължи насрещната страна да приеме или да откаже наследството. Излага
твърдения още, че съгласно § 1, т. 2, б. „б" от ДР на ЗРВКУ, т.2 от чл.З,
ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за да е възникне качеството абонат по
отношение на ответната страна, същата следва да е собственик на въпросното жилище
или поне да има учредена вещно право на ползване върху същото, а това останало
недоказано, което водило до необоснованост на изводите на първоинстанционния
съд по този спорен въпрос.
На следващо място въззивникът твърди,
че в хода на първоинстанционното производство не било доказано още твърдението
на ищеца за извършване на услугите по доставка на вода и канал, тъй като не
били представени отчети, съгласно изискванията на чл. 23, ал. 4 от ОУ, а
липсвали доказателства за предпоставките за прилагане на отчитане по реда на
чл.24, ал.З и ал.4 от ОУ. Представените от ищеца справки за недобора и справки
за облога на частен абонат били неверни досежно изложените в тях обстоятелства
и същите останали недоказани в хода на делото. Видно било, че справките се
отнасят до друг абонат - Т. С. Г., а абонатът с посочено различно ЕГН от това в
исковата молба. В Справката за недобора и тази за облога на частен абонат с №
1503641 при посочени данни на показанията старо: 0, ново: 0 за периода от
29.04.2014 г. до 23.02.2018 г. и при посочени данни на показанията старо: 83,
ново: 86 за 20.04.2018 г., жалбоподателят твърди, че задълженията са начислени
неправилно. По отношение на водомера за абонат № 1503640 било установено, че
същият се отнася за доставка на топла вода от „Веолия Енерджи Варна" ЕАД и
на ищеца не се дължи заплащане за доставка на вода за питейно-битови нужди.
Сочи, че приетите като доказателства по
делото справка за недобора и карнетни листи не разполагат с материална
доказателства сила, с оглед характера им на частни свидетелстващи документи, а
установяват единствено, че изявлението е подписано от автора. За да се ползва
от удостоверения в карнетите изгоден за него факт, ищцовото дружество следвало
да установи, че ответникът има качеството потребител на предоставените в имота
ВиК услуги. Въззивникът твърди още, че представени карнети са с липсващи
подписи за потребител за целия процесен период, Липсвал и надлежно удостоверен
отказ на абоната да подпише някой от представените документи. Поради изложеното
заключва, че от представените карнетни листи и другите издадени от ищеца
документи не могат да установят по несъмнен начин, че именно ответникът е
страна по договора за доставка на ВиК услуги в процесния имот. Счита, че
писмените доказателства - писмо и справки от „Веолия Енерджи Варна" ЕАД,
събрани в на последното о.с.з, проведено на 13.11.2019 г. са неотносими към
спора, тъй като ищецът не може да се ползва от тези доказателства, за да
установи размера на исковите си претенции, с оглед задължението му да отчита
потребените ВиК услуги в процесния имот със средства за измерване и по
начините, регламентирани в глава III от Общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД от 11.08.2014 г., за което се е задължил в чл.7,
т.6 от Общите условия. Оспорва също обстоятелството претендираните от ищеца
суми да са начислени на база на действащите цени, утвърдени от ДКЕВР за
посочените периоди, като недоказано. Отправеното до въззивния съд е за отмяна
на първоинстанционното решение с отхвърляне на предявените установителни искове
изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД, с който същата се оспорва като неоснователна и недоказана и се претендира
потвърждаване на първоинстанционното решение по изложени съображения за
неговата законосъобразност и правилност. Сочи се, че съдът е обсъдил и
съобразил всички доказателства и възражения на страните пълно, всестранно и
задълбочено, поради което не са налице основания за ревизиране на неговия акт.
Въззиваемата страна твърди още, че от представени и приети по делото писмени
доказателства се установява, че Д.С.А. и Т. С. Г. са дъщеря и син на М.Т. С.,
починала на 25.07.2014г., както и че М.Т. С. е била собственик на процесния
недвижим имот, поради което изводът на съда, че жилището е придобито по
наследство именно от А. и Г. бил законосъобразен. Липсвало и оспорване пред ВиК
оператора на собствеността от А. или Т. Г..
Освен това въззиваемият сочи, че както
от представения карнет по партида с абонатен номер 1503640, така и от
представените писмени доказателства, изходящи от „Веолия Енерджи Варна"
било видно, че в имота се ползват В и К услуги, които са отчитани ежемесечно, в
т.ч. и чрез таблетно устройство, т.нар. електронен карнет, поради което
съгласно чл. 24, ал. 4 от ОУ не се изисквал подпис от потребителя.
Неоснователно било и твърдението на въззивника, че карнета се отнася до друг
абонат-Т. С. Г., тъй като заповедното производство е водено срещу Г. и срещу А.,
като претенциите срещу тях са по 1/2 част от общия дълг. Оспорва още
основателността на твърденията, отнасящи се до документите, издадени от
топлофикационното дружество, по съображения, че всеки един потребител, ползващ
услугата „топла вода", заплаща стойността на енергията, необходима за
затопляне на студената вода, доставяна от В и К оператора, до необходимата
температура, а на водоснабдителното дружество се дължала стойността на
количеството вода, отчетено по показанията на водомера за топла вода. Поради
това топлофикационното дружество предоставяло ежемесечно по електронен път
данни за отчетените количества вода по водомерите за топла вода, които се
остойностявали от ВиК, а потребителят дължал заплащането на стойността на това
количество по утвърдените от КЕВР цени. Възразява срещу оспорванията на
въззивника за съответствие на начислените цени с тези, утвърдени от КЕВР, като
преклудирани поради заявяването им едва с въззивната жалба. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок
и съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК. Не
са направени доказателствени искания.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна :
Производството пред Варненския районен
съд е образувано по предявен от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК
********* срещу Д.С.А. ЕГН **********,
иск правно основание чл.422 вр. с
чл.415 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответникът му дължи
сумите по издадената по ч.гр. дело № 9339/2018 г. по описа на ВРС Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4698/15.06.2018 г.
След
частично оттегляне на исковата претенция по отношение на част от вземанията по
издадената заповед, ищецът предявява искане да бъде установено в отношенията
между страни, че Д.С.А. му дължи сумата от 84,74 лв. представляваща ½
част от дължима главница за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 1503640 за периода от 16.11.2016 г. до 15.02.2018 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението, за сумата от 6.65 лв., представляваща ½ част
от обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.01.2017г. до
10.06.2018г., за сумата от 80,66 лв. представляваща ½ част от дължима
главница за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1503641,
за периода от 30.09.2014 г. до 18.04.2018 г. за имот, находящ се в гр.*******,
и за сумата от 5.43 лв. представляваща
½ част от общата сума, представляваща незаплатен остатък от
обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от 30.12.2016г. до
10.06.2018г., за които суми е издадена Заповед от 27.07.2018г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 9339/2018г. на ВРС. Претендира и присъждане на
съдебно деловодни разноски.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД
твърди че в качеството си на В и К
оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и
К услуги на Д.С.А. ЕГН ********** за имот на адрес ***, която в качеството си
на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на
този адрес се отчитат по партида с клиентски номер 1503640 (включващ абонатен
номер 1503640 и абонатен номер 1503641).
Излага, че по образувано ч.гр.д № 9339/2018г. е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за дължимите суми . На 05.09.2018г., ищецът бил
уведомен, че следва да предяви иск, на осн.чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК, с което
обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита.
В едномесечния срок за отговор ответникът чрез назначения
от съда особен представител изразява оспорва предявените искове по основание и
размер, по съображения, че не е доказана облигационната връзка между страните,
както и че не е установено чрез надлежни доказателства доставянето на
претендираните количества питейна вода.
Предявеният установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД налага в тежест на ищеца да установи
в условията на пълно и главно доказване съществуването на облигационноправна
връзка с ответника, в изпълнение на която ищцовото дружество е доставило до
обекта, титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и
канализационни услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от
ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника.
Спорният въпрос относно съществуването
на качеството потребител на вода и съпътстващи услуги по отношение на въззивника
е нормативно разрешен с Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (НУРПППВКС). Съгласно нормата на чл. 3 от нея,
потребители на ВиК услуги са собствениците и/или ползвателите (на правно
основание) на съответен присъединен обект, като по идентичен начин е разрешен
въпросът и в чл. 2 от ОУ на ищцовото дружество. Посочените разпоредби дефинират
като „потребители” собствениците и
лицата с валидно учредено вещно или договорно право на ползване върху имота, а
не просто фактически обитаващите го такива, които са динамично променящи се и
практически непроследими субекти. Ето защо по правилата на чл.59 – 64 от ОУ на
ВИК именно първата група лица са „потребители“ по силата на закона и на
действащите ОУ и те са страна по правоотношението. Съгласно чл. 9а от НУРПППВКС
промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на
водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата
на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.
От
приложените по делото писмени доказателства справка от Имотния регистър към АВп
и удостоверение безспорно се установява, че наследодателят на въззивника М.Т. С.
е била изключителен собственик на процесния ******в гр.Варна. След смъртта си М.С.
е оставила наследници своите деца Т. Г. и Д.А., които са придобили вследствие
на възникналото наследствено правоотношение всички права и задължения на своята
майка, включително и правото на собственост върху процесния апартамент. Поради
изложеното и доколкото наследниците са бездействали и не са пристъпили към
закриване на абоната или към промяна на титуляра на партидата, те по аргумент
на чл. 9а от НУРПППВКС са останали задължени към ищцовото дружество за
изразходваните в имота количества вода. Тяхната отговорност произтича както
пряко от настъпилото наследствено правоотношение, по което са встъпили във
всички задължения на бившия собственик на имота, така и от самият факт на
придобиване на последния, вследствие на който са получили качеството на
потребител по смисъла на чл. 3 от Наредбата. От горното следва, че дори и при
оспорване на собствеността върху имота, неподкрепено и противоречащо на
доказателствения материал от делото, въззивникът остава задължен към ВиК за
изразходваните количества вода поради факта, че не е предприел закриване или
промяна на абоната. При твърдения, че след смъртта на собственика на апартамента,
друг, а не неговите преки наследници е придобил собствеността върху него и
станал потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 3 от Наредбата, тези
обстоятелства е следвало да бъдат заявени и доказани пред оператора по реда,
предвиден в ОУ на последния. При бездействие да се извършат тези действия по
промяна на титуляра на услугата и при доказано потребление на студена и топла
вода, по силата на чл. 62, ал. 2 от ОУ пасивно материално легитимирани за
заплащане на дължимите за нея суми са наследниците на потребителя – собственик
на имота. Поради изложеното неоснователни се явяват и възраженията на
въззивника, че правото му на собственост не е доказано, тъй като не е
установено приемане на наследството. При наличие на данни за използвани ВиК
услуги и за настъпило наследствено правоотношение именно призованите към
наследяване е следвало заявят отказа си и да пристъпят към закриване на
партидата. Не само, че това не е
извършено, а потреблението на вода в имота е продължило, поради което
наследниците са единствените материално легитимирани лица да отговарят пред ВиК
оператора, който не е задължен на издирва фактическия потребител на услугата, а
задълженото лице се определя съгласно презумпцията на чл. 3 от НУРПППВКС. При
наличие на хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК по отношение на въззивника –
представляван от особен представител, невъзможно се явява претендираното от
последния провеждане на процедурата по чл. 51 от ЗН.
Доставянето на потреблението на питейна вода в процесния имот е доказано в условията на пълно и главно доказване от ищеца съгласно изискванията на глава ІІІ на ОУ и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Изразходваните количества питейна вода са отчетни по водомер, като показанията са записани в приложени по делото карнетни листи.
На основание Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването отчитането и периодичните проверки на водомерите са извършени периодични отчети по
делото и са представени карнети, съставени от топлопреносното дружество-
месечни разпределения, отчетени листи 2014--2017., справка за отчет на уреда
№********* – история на показанията,
Съвкупния анализ на представените по
делото карнетни листи и констативните протоколи, съставени от топлопреносното
дружество, което е отчитало показанията на процесния водомер за топла вода и е начислявало дължимата цена за загряване на водата, безспорно се установява факта
на доставяне на вода до абоната. Предмет на делото е заплащане на количеството
вода преминало през водопреносната мрежа, поддържана от въззиваемото дружество,
и именно то е легитимирано да получи цената за предоставената услуга, с
изключение на дължимите суми за загряването на водата, извършвано от третото
лице, констатирало отчета на водомера.
Карнетите представляват
хронологична последователност на отчетите, поради което консумацията за
конкретния период се изчислява като разлика между отчетеното количество на
съответната дата и отразеното за предходния период. Съгласно чл. 6 от Общите
условия потребителите са длъжни да осигуряват достъп на инкасаторите за
отчитане на средствата за търговско измерване, които са тяхна индивидуална
собственост. На основание чл. 23, ал. 3 от ОУ при невъзможност за отчитане на
водомерните поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да
уточни с оператора извършване на отчитане в удобно за двете страни време, в
срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане. Пропускайки да оспори
начислените количества потребителят е останал обвързан от посоченото в карнетните
листи и след изтичане на шестмесечния срок възраженията му са преклудирани.
Именно на база на
посочените констатации в последните, вещото лице по проведената пред първа съдебна инстанция ССчЕ
е дало заключение, кредитирано от настоящия въззивен състав, като обективно и
компетентно и неоспорено от страните. Съгласно същото размерът на месечните
задължения по главницата до 10.06.2018г. за ползваните ВиК услуги по партида №
1503640 по посочените фактури в периода от 17.07.2014г. - 16.02.2018г. са 540,21
лв., а ½ от стойността на
фактурите е 270,10 лв. Размерът на всяко
едно от месечните задължения по главницата до 10.06.2018г. за ползваните ВиК
услуги по партида № 1503641 по посочените фактури в периода от 30.06.2014г. -
20.04.2018г. са 196,15 лв. а ½ от
стойността на фактурите е 98,07лв. Общата сума на главницата по двата абонатни
номера № 1503640 и № 1503641 е 736,36 лв. Делът от 1/2 част, дължим от А., от
така установените главници към 10.06.2018г. е 368,17 лв. Общата сума на лихвата
по двата абонатни номера № 1503640 и № 1503641 е 107,80 лв. Делът от 1/2 част,
дължим от А., от така установените законни лихви към 10.06.2018г. е 33,90 лева.
Общият размер на платената главница по партида с абонатен №: 1503640 е 370,74
лв. Остатъкът на неплатена главница към 06.08.2019г. (датата на проверката) е
169,47 лв. 1/2 от дължимата главница към към 06.08.2019г. (датата на
проверката) е 84,74 лв. Общият размер на платената главница по партида с
абонатен №: 1503641 е 34,81 лв. Остатъкът на неплатена главница към
06.08.2019г. (датата на проверката) е 161,34 лв. 1/2 от дължимата главница към
06.08.2019г. (датата на проверката) е 80,67 лв. Делът от 1/2 част, дължим от А.,
от така установените лихви за забава е 5,94 лв. по партида с абонатен №: 1503641
и 6.53 лв. партида с абонатен №: 1503641.
След отхвърляне на погасените по
давност задължения за периода преди м.6.2015 г. искът за заплащането на сумите
по абонатен номер 1503640 е доказан до размера от 84,74 лв. представляваща
½ част от дължима главница за ползвани и незаплатени В и К услуги и
лихва в размер за забава в размер на 6.53 лева. По отношение на партида с аб.№
1503641, след погасяване на иска за главница по давност до 15 юни 2015г. ведно
с обезщетението за забава върху това вземане, както и за периода от
30.09.2014г. до 30.11.2016г. на стойност 14.51лв. или 7.26 за ½ от
стойността, за който липсват издадени ежемесечни фактури, искът се явява
основателен за сумата от 60,19 лв. представляваща ½ част от дължима
главница за периода от 30.11.2016 до 18.04.2018г., както и мораторна лихва в
размер на 2.89 лева. По гореизложените съображения предявената искова претенция
в уважената от първоинстанционния съд част е доказана по основание и размер, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и
правилно. В останалите отхвърлителни части, включително относно погасените по
давност вземания решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед приключване на производството,
следва да се изплати възнаграждение на особения представител на ответника в
размер на 300 лева, от внесения депозит от въззиваемия. По повод направеното
възражение от въззиваемия за изменение на определението на съда досежно размера
на възнаграждението на особения представител, съдът счита, че същото следва да
бъде редуцирано. Предвид невисоката степен на фактическа и правна сложност на
спора пред въззивана инстанция и реално извършените действия по делото -
изготвяне на въззивна жалба и осъществено процесуално представителство в
открито съдебно заседание, определеният размер от 300 лева се явява прекомерен
и следва да се редуцира до 150 лева. Разликата над 150 до 300 лева следва да се
върне на въззиваемия, при поискване.
С оглед изхода на спора, и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемият следва да бъдат
присъдени извършените съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева, от които
300 лева заплатен депозит за особен представител и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивникът, представляван от особен
представител, не е заплатил държавна такса за образуване на производството,
поради което е останал задължен към бюджета на съдебната власт за сумата от 100
лева, която ще бъде събрана по реда на чл. 77 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5579/10.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 15197/2018 г. по описа на ВРС, с
което на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че Д.С.А. ЕГН **********дължи на “Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 9339/2018 г. на ВРС: 1.)
сумата от 84,74 лева представляваща ½ част от дължима главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1503640 за
периода от 16.11.2016 г. до 15.02.2018 г. за имот, находящ се в гр.*******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 6.53 лева, представляваща
½ част от обезщетение за забава върху главницата за периода от
съответните падежи до 10.06.2018г.; 2.) сумата от 60,19 лева представляваща
½ част от дължима главница за ползвани и незаплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер 1503641, за периода от 30.11.2016 г. до 18.04.2018 г.
за имот, находящ се в гр.*******, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 14.06.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата
от 2,89 лева представляваща ½
част от общата сума, представляваща незаплатен остатък от обезщетение за забава
за плащане на главницата за периода от съответните падежи до 10.06.2018г.,
както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
32,61 лева, представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 9339/2018 г. на ВРС и сумата от 547,93 лева - разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Д.С.А., ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.С.А., ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на Варненския окръжен съд сумата от 100 /сто/ лева, представляваща дължима
държавна такса за образуването на въззивното производство по делото, на
основание чл. 77 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ окончателен
размер на възнаграждение на особения
представител за въззивното производство - 150(сто и петдесет) лева.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ в полза на
адв.
Р.Б., възнаграждение в размер на 150 /сто
и петдесет/ лева за осъществено процесуално представителство за въззивното
производство, в качеството и́ на особен представител на Д.С.А., ЕГН **********,
за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
Разликата от 150 лева, между внесения
и присъден депозит, следва да се върне на въззиваемия, при поискване !
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, по арг. на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: