О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 13.03.2020 г.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 115 по описа на съда за 2020 г., и, за да се П.изнесе, взе предвид следното:
П.изводството е по чл. 274, вр. чл.
248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба, подадена от „Е.-П. Е.У.“ ЕООД – гр. В., чрез адв.
Д.Д. от САК, срещу определение № 715 от 12.12.2019г., постановено по гр. д. № 408/2019 г. по описа на
Районен съд – гр. К., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя
за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените му
съдебни разноски.
Жалбоподателят навежда
доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт на първоинстанционния съд като се позовава на обстоятелството,
че в случая ответникът-длъжник не е признал иска по смисъла на чл. 237 от ГПК,
тъй като е подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение,
оспорвайки дължимостта на П.цесните
суми, а е извършил плащане на част от сумата в хода на П.цеса.
Поддържа и становище за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
с оглед обстоятелството, че с поведението си длъжникът е станал причина за
завеждане на делото. Твърди, че е изпълнил всички условия за присъждане на
направените от него разноски както в заповедното, така и в последвалото исково П.изводство. Моли въззивния съд да
отмени обжалваното определение, с което молбата му по чл. 248, ал. 1 от ГПК, за
изменение на постановеното решение в частта за разноските, е оставена без
уважение. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор
на частната жалба от насрещната страна, такъв не е постъпил.
Съдът, след като прецени данните
по делото и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
К.ският
районен съд е бил сезиран с иск по чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415 от ГПК от „Е.-П. Е.У.“ ЕООД – гр. В. срещу „Д. К. – К. и Сие“ СД – гр. К. за установяване съществуване на вземането му
за сумите 6179,60 лева – главница, 47,03 лева – мораторна
лихва за периода до 25.03.2019г., ведно със законната лихва от 28.03.2019 г. до
изплащане на вземането, както и за сумите 124,53 лева - разноски за платена
държавна такса по заповедното П.изводство и 50,00
лева – юрисконсултско възнаграждение, а също и 1204,53лв.
– разноски за исковото П.изводство, от които 124,53
лв. – държавна такса, 780,00 лв. – адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. –
депозит за вещо лице.
В
хода на съдебното П.изводство ответникът-длъжник „Д. К.
К. и Сие“ СД – гр. К. е превел по сметка на ищеца
част от дължимата сума в размер на 3200 лева с банково нареждане от
06.08.2019г., което обстоятелство е съобразено и от вещото лице, изготвило
заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза.
С
решението си районният съд е признал за установено съществуването на вземане на
ищеца срещу ответника в размер на 2979,60 лева – главница и 47,03 лева – мораторна лихва за периода до 25.03.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда до изплащане на
вземането. Исковата претенция е отхвърлена за разликата от 3200 лева над
2979,60 лева до претендираната сума от 6179,60 лева.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 670,33лв. – разноски по двете
П.изводства, съобразно уважената част от иска.
С
молба, подадена в срока за обжалване на решението, ищецът е поискал неговото
изменение с допълване в частта за разноските и присъждането им в пълен размер
от 1204,53лв.
С
определението, предмет на настоящата инстанционна П.верка, районният съд е отхвърлил молбата, позовавайки се на
частичното уважаване на исковата претенция и изчисляването на разноските П.порционално на уважената част.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната
жалба е П.цесуално допустима, с оглед подаването
ѝ в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е
основателна поради следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК,
разноските се възлагат в тежест на ищеца, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, като двете предпоставки са
кумулативни. В разглеждания случай причина за образуване на исковото П.изводство е станало подаденото от длъжника възражение по
чл. 414 от ГПК, с което е оспорена претенцията на заявителя за дължимост на П.цесните суми.
Доводи, аналогични на изложените във възражението, се съдържат и в подадения
отговор от 01.08.2019г. в хода на исковото П.изводство.
Едва по- късно, на 06.08.2019г., длъжникът е заплатил част от П.цесната сума, което е било отчетено от съда по реда на чл.
235, ал. 3 от ГПК при постановяване на решението му. В открито заседание пред
КРС длъжникът е заявил, че не оспорва сумата. Тези обстоятелства, обаче, не освобождават
ответника от отговорността за разноски в пълен размер, т.е. вкл. и П.порционално на платената в хода на П.цеса
сума от 3200лв., за която искът е бил отхвърлен. След като нейното плащане е
извършено в хода на висящото исково П.изводство,
следва да се приеме, че ответникът с поведението си е станал причина за
завеждане на делото, поради което дължи направените от ищеца в двете П.изводства разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В същия смисъл е и трайната
съдебна практика, обективирана напр. в Определение №
255 от 30.05.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1076/2018 г., I т. о., ТК, Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК, Определение № 688 от
2.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 626 от 20.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
275/2010 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 277 от 14.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г. о., ГК, Определение № 388 от 11.07.2017 г. на ВКС по
ч. т. д. № 831/2017 г., II т. о., ТК, съгласно която, „ако ответникът е дал повод за завеждането
на иска, заплащането на вземането в хода на
П.изводството, предопределило оттегляне или отказ от
иска, както и друго поведение на ответника, последващо
завеждането на иска, предвид което е отпаднала необходимостта от съдебна
защита, не са обстоятелства освобождаващи го от отговорност за разноски“.
По тези съображения, молбата на
жалбоподателя-ищец се явява основателна и следва да бъде уважена, като се
отмени обжалваното определение и се измени постановеното решение с присъждане на
направените в заповедното и исковото П.изводство
разноски в пълен размер, т.е. да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 708,73 лева, представляваща разликата между претендираната
сума от 1379,06 лева и присъдената такава от 670,33 лева.
С оглед изхода на настоящото П.изводство и приложените към жалбата доказателства, искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като такива
му се присъдят в размер на 15,00 лева за платена държавна такса.
Така
мотивиран, Софийският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№ 715 от 12.12.2019г., постановено по гр. д. № 408/2019 г.
по описа на К.ския районен съд, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, решение № 280/28.10.2019г.,
постановено по гр. д. № 408/2019 г. по описа на Районен съд – гр. К., като ОСЪЖДА „Д. К. К. и Сие“
СД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Е.
– П. Е.У.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 708,73лв.,
представляваща разликата над присъдената сума от 670,33лв. и претендираната такава на действително направените разноски
от 1379,06 лв.
ОСЪЖДА „Д. К. К. и Сие“ СД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „Е. – П. Е.У.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата 15лв. - разноски за държавна такса в
настоящото П.изводство.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.