Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 325
20.07.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Стефка Христова
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 361 по описа за 2022 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Община
Раднево срещу отказ на директора на РИОСВ Стара Загора, обективиран в писмо с
изх. № РД-05-2946-1 от 12.05.2022 г., за възстановяване на община Раднево на
постъпилите по сметката на РИОСВ Стара Загора месечни обезпечения и отчисления
по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 ЗУО за 2021 година.
Според жалбоподателя оспореният
отказ е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон, поради което
се иска неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Релевира
доводи, че същия е постановен поради неправилно тълкуване на законовата
разпоредба на §60, ал.2 от ПЗР за изменение и допълнение на ДОПК. Общински
съвет Раднево в съответствие със законовите разпоредби е приел решение до 30.04.2022 година Допълнителни съображения
са изложени в писмена защита, представена на 15.07.2022 г.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси
непосредствено и неблагоприятно са засегнати от отказа за възстановяване на
парични средства, и в срока по чл. 140, ал. 1 АПК, тъй като в писмото, обективиращо
отказа, не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество
тя е неоснователна поради следните съображения:
Не е спорно, че Община Раднево е направила отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода за 2021 година. в общ размер
на 526 327,07 лева.
С решение № 593, взето с
протокол № 47 от редовно заседание на Общински съвет Раднево, проведено на 31.03.2022
г., е дадено съгласие по т.1 месечните
обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал.2 т. 1 и чл. 64 ЗУО да , внесени от община Раднево по
банковата сметка за чужди средства на
РИОСВ – Стара Загора в размер на
526 372,07 лева да се заявят за възстановяване и същите да се изразходват за финансиране на техника
и съоръжения в сферата на
отпадъците от община Раднево.
Със заявление изх. № 3200-37 от
15.04.2022 г. Община Раднево е поискала от директора на РИОСВ Стара Загора
постъпилите отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за 2021 г. в размер на 526 372,07
лева да бъдат освободени и преведени обратно по банковата бюджетна сметка на Община Раднево.
С писмо с изх. № РД -05-2946/1/
от 12.05.2022 г. директорът на РИОСВ Стара Загора е уведомил общината, че
решенията на общинските съвети за разходване на средства по чл. 60 и чл. 64 ЗУО чрез вътрешни
компенсирани промени, взети през 2022 г., не могат да се отнасят за
натрупаните средства през 2021 г., тъй като същите са по установените специални
правила на ЗИД на ДОПК (обн., ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 г.) и ангажират
разходването на натрупания финансов ресурс по чл. 60 и чл. 64 ЗУО само през 2022 г., т. е., отказано е
възстановяването на неусвоените месечни отчисления за 2021 г., който отказ
именно е предмет на настоящото съдебно производство.
Приложените към жалбата писмени
доказателства във връзка с взетото решение № 593 с протокол № 47 от 31.03.2022
г. на Общински съвет Раднево и
представеното в съдебното производство указание от зам. -министъра на околната
среда и водите от 17.03.2022 г. нямат правно значение за законосъобразността на
оспорения отказ. В хода на съдебното производство не са събирани нови
доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите. Спорът е относно
правилното приложение на материалния закон.
При тези факти съдът намира, че
оспореният отказ е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.
Съдът не възприема доводите, че
подадената жалба е недопустима, тъй като писмото нямало белезите на
индивидуален административeн
акт по смисъла на чл. 21,ал.1 от АПК. С § 8 от Закон за изменение на Закона за
корпоративното подоходно облагане
(ДВ., бр. 17 от 01.03.2022 г.), в Закона за изменение и допълнение на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2020 г.; изм., бр. 23 от 2021 г.) в
преходните и заключителните разпоредби са направени изменения и допълнения, с
които в § 60, ал. 2 се създава изречение второ -
"Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се
намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства
преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2021 г.
по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на
отпадъците, за които
има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2022 г.".
С цитираната норма
законодателят е предоставил на РИОСВ правомощието, при наличие на
предпоставките, предвидени в § 60, ал. 2 на ЗИД на ДОПК, да възстанови на съответната община
средствата от преведените и неусвоени от нея месечни обезпечения и отчисления
за 2021 г. по чл. 60, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО.
При тази законова регламентация не намира опора в закона
релевирания довод г., че отказът на директора на РИОСВ – Стара Загора да
възстанови средствата по чл. 60, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО, не представлява индивидуален
административен акт.
С процесното писмо с изх. № РД-05-2946/1/12.05.2022
г. на директора на РИОСВ – Стара Загора е изразена конкретна властническа воля,
обективираща по недвусмислен начин волята на издателя да не удовлетвори
заявеното пред него право.
Съгласно чл. 60, ал. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 ЗУО за извършване на дейности по
обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо предоставя
обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи
на площадката на депото; за осигуряване на обезпечението е отговорен и всеки
ползвател на депото, като ежемесечно превежда на собственика на депото
дължимите средства за осигуряване на обезпечението на база на количествата
отпадъци, които е депонирал; обезпечението може да бъде под формата на месечни
отчисления в банкова сметка ***е намира
депото, или месечни отчисления в банкова сметка *** за периода до приключване и
приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на
депото; за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни
отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по
ред, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2.
Съгласно § 60, ал. 1 и 2 ПЗР
ЗИД ДОПК (обн., ДВ, бр. 105 от 2020 г.), месечните обезпечения и отчисления за
2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 ЗУО може да се разходват по решение на
общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени,
без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на
таксата за битови отпадъци, а дължимите месечни отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 ЗУО се внасят в срок до 31.12.2021 г.
Следователно, нормата на § 60,
ал. 1 и 2 ПЗР ЗИД ДОПК, в действащата си редакция за 2021 година (ДВ, бр. 105
от 2020 г.), предвижда две алтернативни за общините възможности – или
средствата от обезпечения и отчисления за 2021 г. да се разходват по решение на
общинския съвет, или при липса на взето решение да се преведат не по-късно от
31.12.2021 г. в банкова сметка ***. След
като законът задължава собственика и ползвателя на депо най-късно до 31.12.2021
г. да преведат средствата от обезпечения и отчисления за 2021 г. по сметката на
съответната РИОСВ, то това означава, че и решението на общинския съвет за
изразходване на средствата по друг начин, следва да бъде взето най-късно до
тази дата. В противен случай за собственика и ползвателя ще е налице
неизпълнение на законово задължение. В този смисъл искането за възстановяване
на средствата въз основа на взето през 2022 г. решение е в противоречие с
приложимите правни норми и е неоснователно, както правилно е приел ответният
административен орган.
Не е спорно по делото , че Община
Раднево не е взела решение по смисъла на § 60, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК за 2021
година. Взетото едва през 2022 г. решение не е основание за възстановяване на
внесените през 2021 г. средства, тъй като противоречи на смисъла на закона.
Не се споделя възражението на
жалбоподателя, че с нормата на § 60, ал. 2 ПЗР ЗИД ДОПК, изменена с ДВ, бр. 17
от 01.03.2022 г., се предвижда решението на общинския съвет да бъде взето до
30.04.2022 г., защото видно от съдържанието на § 8 от ПЗР на Закона за изменение на
ЗКПО, където се
съдържат измененията и допълненията на § 60 ЗИД ДОПК (обн., ДВ, бр. 105 от 2020 г.), те се
състоят в следното: а) в ал. 1 след думите "за 2021 г. " се добавя
"и за 2022 г. "; б) в ал. 2 след думите "за 2021 г. " се
добавя "и за 2022 г. ", а думите "31 декември 2021 г. " се
заменят с "31 декември на съответната година, когато не е прието решение
на общинския съвет по ал. 1 за съответната година" и се създава изречение
второ: "Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято
територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди
средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления
за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на
отпадъците, за които
има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2022 г. "
Волята на законодателя не е
била да промени срока, в който общинският съвет трябва да вземе решение за
разходване на средствата от месечните обезпечения и отчисления по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 ЗУО или трябва да плати по сметка на РИОСВ
дължимите месечни обезпечения и отчисления при липса на решение, защото изрично
в първото изречение на изменената ал. 2 на § 60 е казано, че дължимите месечни
отчисления се внасят до 31 декември на съответната година, когато не е прието
решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната година. т. е., волята на
законодателя е била единствено и само да даде възможност на общините да ползват
тези средства и през настоящата 2022 година по същия ред, ако е налице решение
на общинския съвет до 31.12.2022 г. За вече изминалата 2021 година не е
извършена промяна по отношение на крайния срок – 31.12.2021 г., в който е
следвало да се вземе решение от общинския съвет или да се платят дължимите
месечни отчисления.
Добавеното второ изречение към
ал. 2 на § 60 и визираният срок до 30.04.2022 г. се отнасят до задължението на
РИОСВ да възстанови преведените и неусвоени обезпечения и отчисления, за които
има решение на общинския съвет по ал. 1, взето до 31 декември на съответната
година. Изречението е сложно съставно с две подчинени определителни изречения,
като първото подчинено изречение – "... на чиято територия се намира
съответното депо... " – пояснява РИОСВ, а второто – "... за които има
решение на общинския съвет по ал. 1... " – пояснява кои обезпечения и
отчисления се възстановяват. Или основното изречение без подчинените определителни
изречения гласи: "Регионалната инспекция по околната среда и водите
възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от
общините месечни обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на
отпадъците в срок до 30
април 2022 г. " Обстоятелството, че РИОСВ има задължение да възстанови
неусвоените отчисления за 2021 г. в срок до 30.04.2022 г., не означава, че този
срок автоматично се пренася и към правомощието на общинският съвет да взема
решения за разходване на средствата от 2021 година. Подобно тълкуване на закона
е неправилно и не в духа на извършените през настоящата година изменения и
допълнения на закона, които целят да дадат възможност на общините да използват
неусвоените от РИОСВ средства от 2021 г., като създават задължение на РИОСВ да
възстанови тези неусвоени средства на общините.
Следователно, като е отказал
възстановяване на неусвоените месечни отчисления за 2021 г., административният
орган правилно е приложил материалния закон и правилно е разчел волята на
законодателя. Логическото и граматическо тълкуване на правната норма на § 60,
ал. 1 и 2 ПЗР ЗИД ДОПК след изменението и допълнението от 2022 г. не налагат
извод за извършена промяна в крайния срок, до който трябва да бъде взето
решение от общинския съвет за разходването на натрупаните средства по чл. 60 и чл. 64 ЗУО, а именно: за 2021 г. срокът е до
31.12.2021 г., за 2022 г. срокът е до 31.12.2022 г. Доколкото решението на
Общински съвет Раднево е взето на 31.03.2022 г., в случая не е изпълнил
фактическият състав на § 60, ал. 1 и 2 ПЗР ЗИД ДОПК относно отчисленията за
2021 година, поради което отказът на директора на РИОСВ Стара Загора е
законосъобразен.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна. Оспореният отказ на директора на РИОСВ
Стара Загора, обективиран в писмо
изх. № РД-05-2946 / 1/ от 12.05.2022 година е постановен от компетентен орган,
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Раднево представлявана
от кмета на общината срещу отказа на директора на РИОСВ Стара Загора, обективиран в
писмо изх. № РД-05-2946 / 1/ от 12.05.2022 година, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: