№ 1623
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100501857 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №20343/01.09.2022г. от "А1 БЪЛГАРИЯ
ЕАД", ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №2086/27.06.2022г. по гр.д.
№20213110108951 на РС – Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу
„Интер Карго –БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Припек,
парцел I-23 в кв. 7 иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 423,80 лева,
представляваща сбор от неустойка за неизпълнение на договор за мобилни услуги № ****г.
за ползвани мобилни услуги – моб.интернет А1 бизнес мобилен интернет промо и
допълнителен пакет А1 Xplore TV GO mini за моб.номер **********, за което е издадена
фактура № ****, ведно със законна лихва, считано от датата на подаването на заявлението в
съда – 15.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1091/16.04.2021г.
по ч.гр.д. № 5429/2021г. по описа на ВРС, 19 състав , на основание чл. 422 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано относно извода
на съда, че мобилният оператор не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора.
Твърди се, че в случая са неприложими разпоредбите на ЗЗД относно развалянето и
прекратяването на договори, доколкото в ОУ към договора е предвидено автоматично
прекратяване при забава повече от 124 дни, като въпреки това са изпратени на клиента
1
напомнителни съобщения и предупреждения за прекратяване на договора. В жалбата не са
направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната част и за
уважаване на предявения иск изцяло, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„Интер Карго –БГ“ ЕООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява
становище за правилност и законосъобразност на решението. Доказателствени искания не са
направени.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание
чл. 422 ГПК за приемане за установено съществуването на вземанията по издадената
заповед за изпълнение по гр.д. №5429 по описа за 2021г. на РС – Варна.
Производството е образувано по предявен от „А1 България“, ЕИК131468980, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш”, № 1 срещу „Интер
Карго –БГ“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Припек, парцел I-
23 в кв. 7 иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумата от 423,80 лева, представляваща сбор от неустойка за неизпълнение на
договор за мобилни услуги № ****г. за ползвани мобилни услуги – моб.интернет А1 бизнес
мобилен интернет промо и допълнителен пакет А1 Xplore TV GO mini за моб.номер
**********, за което е издадена фактура № ****, ведно със законна лихва, считано от датата
на подаването на заявлението в съда – 15.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1091/16.04.2021г. по ч.гр.д. № 5429/2021г. по описа на ВРС, 19 състав.
Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен договор за
използване на моб. услуги *****, партида ******* на договора ****. За всяка моб. услуга
или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, неразделна част от договора,
съдържащи описание на тарифния план, срок, ценови условия, условия за подновяване/
прекратяване, неустойки и обезщетения. С приложение 1/16.03.2020г. за срок от две години
била активирана услуга моб.интернет А1 бизнес мобилен интернет промо и допълнителен
пакет А1 Xplore TV GO mini за моб.номер ********** с месечна такса 29.90лв. без ДДС.
Към плана били закупени моб.устройства. Поради неизпълнение на задължението на
абоната за плащане на потребените услуги на падежа и забавата, продължила повече от 124
дни, операторът на основание чл. 54.12 ОУ прекратил едностранно договорното отношение
с ответното дружество. На основание т.6.1. от приложение № 1/ 16.03.2020г. към договора,
операторът начислил сумата от 448,50 лева - неустойка за неизпълнение на договора,
равняваща се на 15 броя месечни абонаментни такси от по 29.90 лв., дължими до датата на
изтичане срока на договора – 16.03.2022г. Доколкото абонатът заплатил частично сумата от
24,70 лева, ищецът претендира остатък в размер на заявената искова претенция. За събиране
2
на вземането си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК, срещу която било подадено
възражение от длъжника и съответно дадени от съда указания за предявяване на иска по чл.
415 ГПК. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който се
оспорва иска като неоснователен. Оспорва се да е предоставена и респ. потребена от страна
на ответното дружество каквато и да е далекосъобщителна услуга. Твърди се, че между
ищеца, като представител на „Интелигентни Трафик Системи“АД, и ответника бил сключен
тристранен договор ведно с анекс за предоставяне на услуга електронно събиране на пътни
такси, вкл. и доставка на бордово устройство и ППС. В продължение на 4 месеца ищцовото
дружество не изпълнило задължението си по договора и не доставило бордови устройства и
ППС, поради което отпаднала необходимостта от получаването на услугата и ответникът
нямал интерес от изпълнението. Ответното дружество депозирало уведомление с вх.
№109А43/24.07.2020г. до ищеца и до „Интелигентни Трафик Системи“АД, с което
последните били уведомени за възникналия проблем и с което било заявено прекратяване на
договора между страните. Настоящият отговор също следвало да се счита за уведомление за
разваляне на договора. Оспорва процесната фактура, с която е начислена неустойка, като
твърди, че до него не е достигнала информация, че съществува задължение, респ. не е
поканен да го заплати. Излага аргументи в насока нищожност на клаузите за неустойка
поради противоречие на добрите нрави и прекомерност, както и за неравноправност на
основание чл.146 от ЗЗП с оглед липсата на индивидуално договаряне. Моли за отхвърляне
на исковата претенция и за присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Изложените в жалбата конкретни твърдения касаят правилността на
първоинстанционния съдебен акт. Съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на
извода на съда, че операторът не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора
поради липсата на доказателства за отправяне на писмено предизвестие. В жалбата не са
направени доказателствени искания.
Положителният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е
3
предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 5429/2021г. на
ВРС, 19-ти състав.
Издадена е заповед за изпълнение № 1091/16.04.2021г., по ЧГД № 5429/2021г. на
ВРС, 19 състав, срещу длъжника „Интер Карго –БГ“ЕООД, ЕИК ********* за сумата от
423,80 лева, представляваща сбор от неустойка за неизпълнение на договор за мобилни
услуги № ****, считано от датата на прекратяване на договора, за което е издадена сметка №
****, ведно със законна лихва, считано от датата на подаването на заявлението в съда –
15.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както иза сумата от 325 лв., от
които 25 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. адв. възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на 25.05.2021г. на длъжника, който в рамките на законоустановения
едномесечен срок е депозирал възражение по чл.414 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява и не е спорно
между страните наличието на валидна облигационна връзка въз основа на приложение
№1/16.03.2020г. към договор № *****/.03.2020г., сключен между „Интер Карго –БГ“ЕООД,
ЕИК ********* и „А1 България" ЕАД и, в който е посочено, че операторът се задължава да
предостави на абоната пакет от услуги - моб.интернет А1 бизнес мобилен интернет промо и
допълнителен пакет А1 Xplore TV GO mini за моб.номер ********** с месечна такса
29.90лв. без ДДС. Към плана били закупени и моб.устройства – usb stick D-link DWM-157 и
Lenovo s130 11.6/N4000/4/64/W10S. Представените към исковата молба общи условия също
не се оспорват от ответника, поради което следва да бъдат приети като приложими спрямо
процесните облигационни отношения.
Оспорва се качеството на ищеца като изправна страна по договора, като се сочи,
че не е предоставена и респ. потребена от страна на ответното дружество каквато и да е
далекосъобщителна услуга. Представено е към отговора уведомление за констатиран
проблем при ползване на договорена услуга за събиране на пътни такси, но не се установява
връзка с настоящия договор, който видно от представеното приложение е с различен
предмет – мобилен интернет и допълнителен пакет TV GO.
С оглед изричното оспорване в този смисъл при разпределение на
доказателствената тежест е възложено на ищеца да установи, че е предоставил посочените
услуги на ответника. В тази връзка е допусната приета СТЕ, от заключението по която се
установява, че услугата е деактивирана на 29.11.2020г., като през периода на действие на
договора се констатира временно спиране на изходящи обаждания на 27.07.2020г. и спиране
на изходящи и входящи обаждания на 25.09.2020г. От заключението не се установява дали
след това спиране е възстановено предоставянето на услугата, но същевременно от
заключението по СЧЕ е видно, че за целия период от сключване на договора до сочената
дата на прекратяване ответното дружество е осчетоводявало издадените от ищеца фактури, е
ползвало данъчен кредит по тях и ги е заплащало, макар и със забава.
Съгласно регламентацията на чл. 286, ал.2 вр. чл. 287 ТЗ, доколкото ответното
4
дружество е търговец, досежно правоотношението между страните са приложими правилата
относно търговските сделки. Съгласно константната практика на ВКС, със задължителен
характер за съдилищата, фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение
и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено
признание на задължението по тях. Дори неподписаната фактура може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете
страни, както и е ползван данъчен кредит по нея. С оглед на изложеното следва да се приеме
за доказан факта на извършена доставка на договорените услуги.
На следващо място е спорна дължимостта на задължение за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за посочените мобилни номера, която се претендира
в размер на месечните абонаментни такси по стандартен размер без отстъпка до изтичане на
съответния срок на ползване. Основателно е оплакването във въззивната жалба, че
процесният договор не попада в приложното поле на потребителската защита по см. на § 13,
т. 12 от ДР на ЗЗП, тъй като клиентът не е физическо лице,
От текста на представените към исковата молба приложения се установява, че е
уговорена клауза за неустойка в посочения размер, дължима в случай на нарушение на
задължения по договора от страна на абоната, вкл. ако по негово искане или вина достъпът
до мрежата бъде спрян или договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за
ползване.
В случая ищецът твърди, че е налице хипотезата на прекратяване на договора,
предвидена в т. 54. 12 от ОУ, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на „А1 България“ ЕАД в случай, че забавата на плащането
на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни.
Въпреки употребения термин „прекратяване“, от текста на клаузата е видно, че се
касае за разваляне на договора по вина на абоната, изразяваща се в забава с
продължителност 124 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
предупреждението за разваляне на писмени договори, какъвто е процесният, следва да се
направи писмено.
С оглед императивния характер на нормата договорната клауза, с която се
предвижда автоматично прекратяване на договора, се явява нищожна поради противоречие
със закона, поради което следва да бъде заместена от повелителната материалноправна
разпоредба. В случая не се ангажират доказателства да е изпращано на абоната писмено
волеизявление за разваляне на договора, поради което въпреки установената от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза забава за изплащане задълженията по
една от издадените фактури за по-дълъг от уговорения период, се налага извод, че правото
на разваляне не е било надлежно упражнено. В случая изявление за разваляне не е
формулирано в исковата молба, която освен това е депозирана след изтичане на периода, за
5
който се претендира неустойка.
С оглед на извода за липса на предпоставките за дължимост на неустойка,
уговорена в представените към исковата молба приложения, претенциите за заплащане на
неустойка се явяват лишени от основание.
За пълнота следва да се разгледа възражението за нищожност на неустоечната
клауза поради накърняване на добрите нрави. Съгласно т. 3 на ТР № 1/09 г. на ОСТК на
ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Освен да следят не противоречи ли клаузата за неустойка на добрите нрави, съдилищата
следва да изясняват за всеки отделен случай дали вредата от конкретното неизпълнение не
се компенсира по друг предвиден или уговорен от закона начин, което налага при иск за
неустойка да се изясни и естеството на вредата като последица от конкретното
неизпълнение. /Определение № 1 от 2.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3408/2018 г., IV г. о.,
ГК/
При прекратяване на договора действително възниква отговорност за обезщетение
за накърнения негативен интерес на кредитора, но в случая размерът на предвидимите за
доставчика на услугата вреди не е съизмерим с дължимото до края на срока. В случая
предвидимите вреди за доставчика са несравнимо по-малки от уговорения размер на
неустойката, която ги компенсира, доколкото естеството на услугата не е свързано с
предварителни разходи за подготовка. Още повече, че същата е уговорена в размер равен на
абонаментни вноски по стандартните планове без промоционалните и пакетните отстъпки,
които са приложими към конкретните споразумения, тоест неустойката е в по-висок размер,
отколкото би било пълното плащане по договора при доставка на услугите.
С оглед на изложеното при съпоставка на уговорената неустойка с очакваните
вреди от неизпълнението, същата се явява нищожна, тъй като излиза извън присъщите й
функции, предвидени в закона.
Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поради
съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този на първоинстанционния решението
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемата страна
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и договор за правна помощ, в който е
инкорпорирана разписка за плащане на уговореното възнаграждение в размер на 400 лв. в
брой. Възражението за прекомерност на адв.хонорар, релевирано своевременно, се явява
основателно и с оглед липсата на правна и фактическа сложност в производството
претендираният хонорар следва да бъде намален до минималния размер съгласно чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1/2004г., а именно 300 лв. и в този размер да се възложи в тежест на
въззивника.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2086/27.06.2022г. по гр.д. №20213110108951 на РС
– Варна, 19 състав.
ОСЪЖДА "А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД", ЕИК *********, със седалище гр.София да
заплати на „Интер Карго –БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
с.Припек, парцел I-23 в кв. 7, сумата от 300 лв., представляваща разноски за въззивната
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7