Решение по дело №57/2022 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 септември 2022 г.
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20227250700057
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

             57                            20.09.2022 г.                          град  Търговище

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                 

 

Административен съд - Търговище                                            касационен състав

На тринадесети септември                                                           2022 година

В  открито заседание в следния състав:

       Председател: Красимира Тодорова

              Членове:  Албена Стефанова 

                                                                                         Иванка Иванова

Секретар: Гергана Бачева

Прокурор: Мартин Александров

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик Иванка Иванова

КНАХД № 57 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по жалбата на Г.С.Х. ЕГН **********, чрез адв. П. В. ***, със съдебен адрес:*** против Решение № 106/ 23.05.2022 г., постановено по НАХД № 20223530200132/ 2022 г. по описа на РС – Търговище, с което е потвърдено НП № 21-1292-002221/ 09.12.2021 г. на началник група при ОД на МВР – Търговище, сектор „ПП“ – Търговище, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.  В жалбата е посочено като касационно основание за отмяна – необоснованост, неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства, нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява, и не се представлява.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Търговище, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна. Съдът правилно и мотивирано е обсъдил събраните доказателства. Отнесъл ги е към направените възражения и е потвърдил НП, липсват основания за съдебния състав да изрази друго становище.

Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните  доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с автоматизирана техническа система – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на скоростта (СПУКС) тип "ARH CAM S1" с фабричен № 11743с4 било установено, че на 26.04.2021 г., в 10.54ч. в гр.Търговище по ПП I-4, в участъка на км.231+ 300, в посока към гр.Варна e управляван т.а. ”Форд Фокус“ с рег. № … с превишена скорост. При максимално допустима скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, с техническото средство била измерена скорост на движение на автомобила от 117 км/ч. След справка в централна база данни КАТ, контролни органи от сектор „ПП“ при ОДМВР - Търговище са установили, че към 26.04.2021г. автомобилът е бил собственост на „БТЛ Индъстрийз“ АД, ЕИК *********, представлявано от Г. Д. П.. Последният писмено е декларирал по реда на чл.188 от ЗДвП, че на 26.04.2021г. моторното превозно средство с рег. № СВ 3586 АХ  е било във владение на касатора. Към декларацията е било приложено и копие на СУМПС на Г.С.Х., ЕГН **********. Предвид тези данни и изготвения снимков материал, на 25.10.2021г. св.Й. - мл. автоконтрольор в с-р „ПП“-Търговище при ОДМВР - Търговище е съставил на касатора АУАН серия Д № 974519 /25.10.2021г. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В акта е било прието, че същият е управлявал автомобила в посочения пътен участък с установена скорост от 113 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка в измерването от 3 %) при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В 26. Срещу акта е било депозирано писмено възражение от касатора. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на акта началник група към ОДМВР – Търговище, сектор „ПП“ – Търговище е издал НП № 21- 1292 – 002221 от 09.12.2021г., с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложил на касатора адм. наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, а на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР е постановил отнемането на общо 12 точки на водача.

От правна страна въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая, с обжалваното НП касаторът е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, който предвижда освен наказание „глоба“ и „наказание лишаване от право да се управлява МПС“. Посоченото обстоятелство изключва санкционирането на водача с електронен фиш. Следователно в случая законосъобразно е била изпълнена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП. От приложената Заповед № 81213-1524/ 09.12.2016г. на министъра вътрешните работи е видно, че ОД на МВР са сред структурите на МВР, определени на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33, т.9 от ЗМВР, да осъществяват контрол по ЗДвП. От приложения АУАН се установява, че същият е съставен от Д.Йорданов - мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР - Търговище, който е компетентен орган, съгласно т.1.3 от представената Заповед № 8121з -515/ 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Обжалваното НП също е издадено компетентен орган, съгласно т. 2.11 от същата заповед. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от министъра на вътрешните работи, се уреждат условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. Снимката съдържа и конкретните GPS координати на мястото на нарушението, което позволява точното му установяване (видно и от приложените разпечатки от Google Maps). Видно от представеното писмо от Областно пътно управление –Търговище /л.73/ посоченият пътен участък попада в границите на град Търговище, като табелата Д 12 „край на населено място“ се намира на км.231+ 465 т.е. след мястото на нарушението. От писмо изх.№ 24-00- 83/28.06.2021г. от ОПУ-Търговище се установява и че в участъка на км.231+300 е налице ограничение на скоростта на движение в посока гр.Варна до 60 км/ч., въведено с пътен знак В26, монтиран при км.231+ 010. По делото е безспорно установено и това, че измерената скорост е принадлежала именно на процесния автомобил, тъй като от приложението към представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е видно, че техническото средство е с вградено разпознаване на регистрационните номера. При наличие и на няколко автомобила на снимката е възможно да се установи на кой от тях е принадлежала измерената скорост – маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. Касаторът е възразил, че е налице пропуск в съдържанието на протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата, тъй като в него не са попълнени реквизитите „начало на участъка“ и „край на участъка“. Възражението е неоснователно, тъй като попълването на посочената информация е изискуема само при режим на измерване Д /в движение/, а в случая зададения режим на измерване е С /стационарен/, видно от отбелязването по-горе в протокола. В протокола е посочено, че на 26.04.2021 г. с техническото средство "ARН CAM S1" с фабричен № 11743С4 е работил мл. инсп. Св.С., който съгласно приложения протокол рег. № 363р -8257 /15.04.2019г. е преминал обучение за работа с процесната СПУКС на 12.04.2019 г. Първоистанционният съд е констатирал, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - правилно от измерената скорост от 117 км/ч е приспадната допустимата грешка при измерването от 3 % и за безспорно доказана в НП е приета скорост на движение на автомобила от 113 км/ч. От представената справка от Централна база - КАТ се установява, че към момента на извършване на нарушението т.а. ”Форд Фокус“ с рег. № СВ 3586 АХ е бил собственост на „БТЛ Индъстрийз“ АД. Предвид това и предвид декларацията по чл.188 от ЗДвП, подадена от неговия законен представител, касаторът правилно е определен като субект на нарушението. Законосъобразно на същия е съставен АУАН, като при съставянето му не са допуснати нарушения от категорията на съществените. Пропуските в съдържанието му /като ЕГН на свидетелите/ са преодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Видно е, че както в АУАН, така и в НП нарушението е описано подробно и по идентичен начин, непораждащ съмнения относно неговите признаци. От съдържанието им става ясно, че визираното нарушение се изразява в управление на МПС в населено място с превишена скорост от 113 км/ч, при въведена с пътен знак В-26 максимално допустима скорост на движение от 60 км/ч. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че с деянието си касаторът е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Действително в НП е посочен и чл.21, ал.1 от ЗДвП, но като норма, намираща се във връзка с нарушената разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП. За касатора е ясно, че е наказан за управление на МПС с превишена с над 50 км/ч скорост в населено място, което следва и от приложената санкционна норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Скоростта му на движение от 113 км/ч е далеч над визираните ограничения и не може да се приеме, че във връзка с квалифицирането на деянието му е допуснато нарушение, което е съществено и което е ограничило правото му на защита. Съдът е приел, че касаторът е санкциониран законосъобразно на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Правилно е определен видът и размерът на кумулативно предвидените административни наказания – „глоба“ в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Размерът е санкциите е фиксиран в закона. Правилно, съгласно чл.6, т.7 от Наредба № Iз- 2539 от 17.12.2012г. на МВР, е определен и броят на точките, които следва да бъдат отнети на водача за това нарушение.

Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените възражения от наказаното лице. Подадената касационна жалба е неоснователна. Съдебният състав не констатира наличието на сочените от касатора пороци на постановения съдебен акт. На практика сочените възражения в жалбата касаторът е навеждал и пред въззивния съд, който е отговорил обстойно на възраженията му.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тежест на нарушителя е да установи, че отразените обстоятелства в АУАН не съответстват на действителното положение, като обаче такива твърдения за други факти и доказателства в обратния смисъл касаторът не е ангажирал, при което съдът несъмнено е обвързан от нормата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. По посочените по-горе съображения съдът счита съставения АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП за редовни, като съдържащи всички задължителни реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.  От събраните по делото доказателства се доказва по несъмнен начин фактическата обстановка, описана в АУАН и НП.

Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в НП дата, място и час, касаторът е осъществил посоченото от АНО нарушение.

При положение, че при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка на въззивното решение, касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието на касатора по чл.21, ал.2 във вр. с чл.182, ал. 1, т. 6 – за управление на МПС в населено място с превишена скорост от 63 км./ ч.. Нарушението е безспорно установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани.

При тези съображения настоящият съдебен състав счита, постановения съдебен акт за валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл.223 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106/23.05.2022 г., постановено по НАХД № 20213530200132/ 2022 г. по описа на РС – Търговище.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:……….              

 

 

 

 

 

       ..………..