Р
Е Ш Е Н И Е
София, 02.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 17244/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск
от М.Б.С., ЕГН **********, чрез адв. С.С.– САК, съдебен адрес:*** против „Е.+ Х.И.И.“ АГ, със седалище и адрес на управление: Швейцария, Рейнах, *****, Вписано в ТР на Кантон Базел - Налдшафт, под рег. № СНЕ - 112.760.785, представлявано от
г-н С.Х.и Л.Я., чрез адв. Ц.Г., САК, съд. Адрес: *** с
правно основание чл. 403 ГПК за сумата 42 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
допуснатото обезпечение върху собствените й недвижими имоти, от които: 20 000 лв. - върнат задатък по
Предварителен договор от 03.08.2018 г., уговорена
неустойка по същия договор в размер 20 000 лв. и лихва върху двете пера,
общо размер 1 600 лв. за периода 01.10.2018
г. - 01.02.2019 г.; 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за
оказана правна помощ и съдействие във връзка с производство по заличаване на
вписана възбрана в Имотния регистър към Агенцията по вписванията и 400 лв. - разноски за държавна такса
за заличаване на вписаната възбрана в Имотния регистър към Агенцията по
вписванията.
В исковата молба се твърди, че на 09.08.2018 г. ответникът е депозирал в Софийски
градски съд молба за обезпечение на бъдещ иск с вх. № 10734/09.08.2018 г. за
допускане на обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 135 ЗЗД за
обявяване на относително недействителни спрямо него на сделките, обективирани в нотариален акт за продажба на недвижими
имоти № 17 от 01.06.2018 г., том II, peг.№ 4036, н.д. №
118/2018 г. на нотариус М.К., вписан в СВ - гр. София, с вх.рег.№
34847/01.06.2018 г., Акт № 95, том LXXVIII, дело 24911/18 и нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 10 от 01.06.2018 г., том VIII, peг.
№ 14290, н.д. № 1031/2018 г. на нотариус М.Г.,***/01.06.2018 г., Акт № 118, том
LXXVIII, дело 24945/18, чрез обезпечителна мярка „възбрана“ върху следните
недвижими имоти, нейна собственост: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.900.442.1.43 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18- 739/21.11.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на имота: гр. София, район Лозенец, бул. „******,
самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.900.442, предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива: 2, посочена в документа площ: 304.55 кв.м., прилежащи
части: мазе №45 с площ 21.30 кв.м. и 2.820% ид.ч от
общите части на сградата, ниво 1, който съгласно документ за собственост
представлява: АПАРТАМЕНТ №43, заедно с прилежащото му МАЗЕ №45, находящо се в сутерена на сградата, на кота
-2.90 метра, със застроена площ от 21.30 кв.м., заедно с прилежащите към
апартамента 2,820% , равняващи се на 66.06 кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата, заедно със съответните ид.ч.
от правото на строеж върху описания урегулиран поземлен имот, върху който е
построена сградата, ЗАЕДНО с прилежащото към апартамента ПАРКОМЯСТО №10 , находящо се на подземния етаж на сградата, на кота -8,70 метра, със застроена площ от 16,94 кв.м., заедно
с прилежащите му 0,097 % ид. ч, равняващи се на 2,26
кв.м от общите части на сградата и от правото на строеж върху описания
урегулиран поземлен имот, върху който е построена сградата, което паркомято се намира и представлява част от САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СТРАДА с идентификатор 68134.900.442.1.71 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, адрес на имота: гр. София, район Лозенец, бул. „******,
гараж ПМ-32 бр., самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.900.442, предназначение :Еараж в сграда, брой нива на обекта: едно, посочена площ в
документа: няма данни, прилежащи части: ид. части от
общите части на сградата, ниво: първо; Блок 88, находящ
се в гр. София, ж.к. „София парк“, с наименование на строителна и проектна
документация РЕДОВА КЪЩА №14- RLA, с разгърната застроена площ 327,34 кв.м., която сграда съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, район „Витоша“,
одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011г. на ИД на АЕКК, представлява Сграда с
идентификатор 68134.2045.1710.9, с адрес: гр. София, район „Витоша“, ж.к.
„София парк“, блок 88,
със застроена площ на сградата съгласно кадастрална скица 98 кв.м., брой етажи:
3, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер
на предходен план: няма, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.2045.1710, с номер по предходен план имот с планоснимачен
номер 1710, квартал 5, парцел 1, с площ от 2286 кв.м., попадащ в УРЕЕУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ парцел I-
834,837,843,858,872,873,893,957,958,1158,1165,1189,1408,1453,1510,1518 Д 524,15
25,1526,1527,1528,1529,1530,1550 - за обществен и търговски център, кв. 5 по
одобрения регулационен план на гр. София, местност „Малинова долина- тобслужващ обекти на Околовръстен път“, целия с
площ от 64 909 кв.м.
Образувано е гр.д. № 10869 по описа на СГС за 2018 г.,
ГО, І-7 състав, по което с определение № 17262/09.08.2018 г. е допуснато
поисканото от ответната страна обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на
възбрана на описаните недвижими имоти. След внасяне на определената от съда
гаранция, на 14.08.2018 г. е издадена и обезпечителна заповед, като наложената
обезпечителна мярка е вписана по партидите на имотите в Имотния регистър към
Агенцията по вписванията на дата 16.08.2018 г.
Видно от обстоятелствената част на молбата за обезпечение
на бъдещ иск, както и на депозирания впоследствие такъв, претенцията на „Е.+ Х.И.И.“ АГ в размер на 442 948,81 евро, е по отношение на „И.А.“
ЕООД, представлявано от управителя Б.Т.-Л.. За това, е сключена извънсъдебна
спогодба между представителите на двете Дружества, с която са уредени
отношенията им. По този повод, с определение № 25183/09.11.2018 г. е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск и е обезсилена издадената обезпечителна заповед, а с определение № 26236/20.11.2018 г. е освободена внесената парична гаранция.
Ищцата твърди, че няма участие под каквато и да е форма в
договарящите дружества, но с нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 17
от 01.06.2018 г., том II, peг. № 4036, н.д. №
118/2018 г. на нотариус М.К., с район на действие при РС - гр. София, вписан с
регистъра на НК с peг. № 425, „И.А.“ ЕООД,
представлявано от Б.П.Т.-Л.й прехвърлил правото на собственост върху описаните
недвижими имоти, предмет на
обезпечението за продажна цена в размер на 450 000 лв., която ищцата се
задължила да изплати по банков път на продавача в срок до 31.12.2018 г. С
цитирания нотариален акт ищцата се задължила и да поеме задълженията на „И.А.“
ЕООД по учредената в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД договорна ипотека № 15,
том 1, peг. № 433, дело 11/2016 г. на нотаруис М.К., вписана в Служба по вписванията с вх. peг. № 4071, акт № 39, том 2, дело 2729 от 2016 г. за
задължения по Договор за банков инвестиционен кредит № 0138/203/07122015/07.12.2015
г. В тази връзка тя заявява, че е направила общо три банкови превода по сметка
на дружеството-продавач, а именно: на дата 06.06.2018
г. - банков превод за сума в размер на 200 000 лева; на дата 05.07.2018 г. -
банков превод за сума в размер на 200 000 лева и на дата 01.08.2018 г. - банков
превод за сума в размер на 50 000 лева.
По – нататък в исковата молба ищцата твърди, че на
03.08.2018 г. е сключила с Л.Н.Г. предварителен договор за покупко-продажба на
описаните апартамент № 43 и паркомясто № 10, находящи се на
бул. „Черни връх“ № 26 в София, район „Лозенец“ за сумата от 510 000 евро
или левовата им равностойност в размер на 997 560 лв. Като доказателство за
сключения договор, както и за обезпечение на неговото изпълнение, купувачът се
задължил да й заплати задатък в общ размер на 20 000
лв., с уговорката, че при подписване на предварителния договор следва да й
заплати половината от сумата в размер на 10 000 лв., а остатъкът от 10 000
лв. - в тридневен срок от сключването, които срокове били спазени. В
едномесечен срок от подписване на предварителния договор следвало да сключат
окончателен такъв, като до датата на изповядване на сделката ищцата трябвало да
уреди отношенията си, касаещи учредената договорна ипотека в полза на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, касаещи същия имот, както и да се снабди с документите за
собственост, необходими за нотариалното производство. Така, при справка за
посочените имоти в Имотния регистър към Агенцията по вписванията установила, че
на 16.08.2018 г. по партидата на собствените й имоти е вписана възбрана, за
което уведомила купувачката по предварителния договор. Последната приела
наложеното обезпечение като пречка за сключване на окончателен договор и
неизпълнение на задълженията на ищцата по предварителния договор и поискала
връщане на дадения задатък, ведно с договорената
неустойка в същия размер. На 31.08.2018 г., било подписано Споразумение, с
което ищцата се задължила да върна на вноски дължимата сума в срок до
01.10.2018 г., но поради невъзможност да погаси сумата в срок, на 01.10.2018 г.
сключили Допълнително споразумение, с което уговорили удължаване на падежа на
задължението до 01.02.2019 г., ведно с лихва от 1% месечно. В тази връзка, на
27.12.2018 г. ищцата превела по сметка на Л.Г. сумата от 5 000 лв.
По отношение на заличаването на вписаната възбрана върху
собствените й имоти, ищцата заявява, че е реализирала допълнителни разходи,
изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение от 600 лв. за
представителство пред АВ - Имотен регистър и държавна такса в размер 400 лв.
В тази връзка моли съда да бъде осъден ответникът „Е.+Х.И.И.“ АГ, да й заплати, на основание чл. 403 ГПК, сумата 42
600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от допуснатото обезпечение
върху собствените й недвижими имоти, от които: 20 000 лв. - върнат задатък по Предварителен договор от 03.08.2018 г.,
уговорена неустойка в размер 20 000 лв. и лихва върху двете пера, общо размер 1
600 лв. за периода 01.10.2018 г. - 01.02.2019 г.; 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за оказана
правна помощ и съдействие във връзка с производство по заличаване на вписана
възбрана в Имотния регистър към Агенцията по вписванията и 400 лв. - разноски
за държавна такса за заличаване на вписаната възбрана в Имотния регистър към
Агенцията по вписванията. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане
на свидетели.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по представен списък.
Възразява срещу размера на разноските, поискани от ответната страна.
Ответникът „Е.+ Х.И.И.“
АГ оспорва предявения иск
по основание и размер. Претендира разноски.
Твърди, че Интертех е
неизключителен дистрибутор на стоките произведени от Е., за територията на
България, като през 2017 г. - 2018 г. Интертех е
натрупало дълг към Е.за над 440 000 евро за поръчани от Интертех
и доставени от Е.стоки. С оглед установяване на възможностите за събиране на
вземанията, ответника твърди, че е извършил справки по партидата на Интертех в Имотния регистър и е констатирал, че в кратък
период от време - от края на май 2018 г. до края на юли 2018 г., всички
недвижими имоти на Интертех са били прехвърлени в
полза на М. Савова - Томова и на нейния съпруг и баща на управителя на Интертех - Петър Томов.
Заявява, че ищцата М.С. е била съдружник в Интертех до 03.08.2018 г., когато по партидата на
дружеството е вписано прехвърляне на всички нейни дялове в полза на сина й Боно Томов. На 15.03.2019 г., обаче, тя отново е била
вписана като съдружник в Интертех. Твърди, че ищцата
е и бивш управител на дружеството, видно от справка по партидата му в Търговски
регистър.
В тази връзка, за да обезпечи вземанията си, Е.е образувал
производство по обезпечение на бъдещ иск по чл. 135 ЗЗД срещу Интертех и М. Савова за обявяване за относително
недействително спрямо Е.на осъщественото на 01.06.2018 г. прехвърляне на имоти
от Интертех на М. Савова и било допуснато
обезпечение, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти.
След налагане на възбраната ищцата М. Савова осъществила
контакт с адвоката на Е.и започнали преговори за сключване на споразумение и
погасяване на дълга. След продължителни преговори и множество отстъпки от
страна на Е.на 10.10.2018 г. между двете дружества е
подписано Споразумение за погасяване на дълга. В т. 6 на стр. 4 от
Споразумението е предвидено, че при надлежно плащане от страна на Интертех, Е.ще оттегли предявените искове или няма да внесе
държавна такса за разглеждане на исковете по съответните дела и страните ще подадат съвместна молба за
отмяна на допуснатите обезпечения. Надлежно плащане съгласно т. 2.1 от
Споразумението означава превод на сумата 442 948,81 евро по сметката на Е.в
срок до 15.10.2018 г. Надлежно плащане в този срок обаче не било извършено.
Същото било направено и то частично едва на 18.10.2018 г. за сумата 215 000 евро.
Пред вид горното, счита, че липсва противоправно
поведение като елемент от фактическия състав на чл. 403 ГПК. Е.не е действало в
разрез със закона - имало е правото да наложи обезпечението, имало е и правото
да продължи с делото и ако го бе направило, то със сигурност щеше да приключи с
уважаване на предявения Павлов иск.
На следващо място заявява, че поведението на Е.е
законосъобразно и то не е причинило
вреди на ищцата.
Твърди, че Предварителният договор с Л.Г. не е подписан
на 03.08.2018 г. Оспорва датата на документа и твърди, че е съставен за целите
на процеса. Същото се отнася и до двете Споразумения към него. Тези документи заявява,
че не са съставени на посочените в тях дати. М. Савова и Л.Г. ***.08.2018 г. и
31.08.2018 г. за тяхното подписване.
Отделно от това, според него, предварителният договор и
двете Споразумения са абсолютно симулативни сделки. Твърди още, че Л.Г. няма източник на доходи, от които би
могла да разполага със сума в размер на над 1 000 000
лв., с които да заплати цената и разноските по сключването на окончателния
договор.
Заявява, че дори да се приеме, че ищцата е претърпяла
вреди в резултат от развалянето на предварителния договор, те са последица
изключително от нейното собствено поведение и не се намират в причинна връзка с
поведението на ответника.
По същество на делото, ответникът моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на адвокат – повереник на ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 17 от
01.06.2018 г., том II, peг. № 4036, н.д. № 118/2018
г. на нотариус М.К., с район на действие при РС, София, вписан с регистъра на
НК, peг. № 425, дружеството „И.А.“ ЕООД,
представлявано от Б.П.Т.-Л., продал
на М.Б.С. собствеността върху следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.900.442.1.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед №РД-18- 739/21.11.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес
на имота: гр. София, район Лозенец, бул. „******, самостоятелният обект се
намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.900.442,
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива: 2,
посочена в документа площ: 304.55 кв.м., прилежащи части: мазе №45 с площ 21.30
кв.м. и 2.820% ид.ч от общите части на сградата, ниво
1, който съгласно документ за собственост представлява: АПАРТАМЕНТ №43, заедно
с прилежащото му МАЗЕ №45, находящо се в сутерена на
сградата, на кота -2.90 метра, със застроена площ от
21.30 кв.м., заедно с прилежащите към апартамента 2,820% , равняващи се на
66.06 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, заедно
със съответните ид.ч. от правото на строеж върху
описания урегулиран поземлен имот, върху който е построена сградата, ЗАЕДНО с
прилежащото към апартамента ПАРКОМЯСТО №10 , находящо
се на подземния етаж на сградата, на кота -8,70
метра, със застроена площ от 16,94 кв.м., заедно с прилежащите му 0,097 % ид. ч, равняващи се на 2,26 кв.м от общите части на
сградата и от правото на строеж върху описания урегулиран поземлен имот, върху
който е построена сградата, което паркомято се намира
и представлява част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА с идентификатор
68134.900.442.1.71 по кадастралната карта и кадастралните регистри, адрес на
имота: гр. София, район Лозенец, бул. „******, гараж ПМ-32 бр., самостоятелния
обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.900.442, предназначение :Еараж в сграда, брой
нива на обекта: едно, посочена площ в документа: няма данни, прилежащи части: ид. части от общите части на сградата, ниво: първо; Блок 88, находящ се в гр.
София, ж.к. „София парк“, с наименование на строителна и проектна документация
РЕДОВА КЪЩА №14- RLA, с разгърната застроена площ 327,34 кв.м., която сграда
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, район
„Витоша“, одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011г. на ИД на АЕКК,
представлява Сграда с идентификатор 68134.2045.1710.9, с адрес: гр. София,
район „Витоша“, ж.к. „София парк“, блок 88, със застроена площ на сградата съгласно кадастрална скица 98 кв.м.,
брой етажи: 3, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, стар идентификатор:
няма, номер на предходен план: няма, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.2045.1710, с номер по предходен план имот с планоснимачен номер 1710, квартал 5, парцел 1, с площ от
2286 кв.м., попадащ в УРЕЕУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ парцел I- 834,837,843,858,872,873,893,957,958,1158,1165,1189,1408,1453,1510,1518
Д 524,15 25,1526,1527,1528,1529,1530,1550 - за обществен и търговски център,
кв. 5 по одобрения регулационен план на гр. София, местност „Малинова долина-
обслужващ обекти на Околовръстен път“, целия с площ от 64 909 кв.м., за сумата 450 000 лв., която ищцата се задължила да изплати по банков
път на продавача в срок до 31.12.2018 г. Задължила се, също така, да поеме
задълженията на „И.А.“ ЕООД по учредената в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
договорна ипотека № 15, том 1, peг. № 433, дело
11/2016 г. на нотаруис М.К., вписана в Служба по
вписванията, вх. peг. № 4071, акт № 39, том 2, дело
2729 от 2016 г. за задължения по Договор за банков инвестиционен кредит №
0138/203/07122015/07.12.2015 г.
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че с определение №
17262/09.08.2018 г., постановено по гр.д. № 10869 по описа на СГС за 2018 г., ГО,
І - 7 състав е допуснато обезпечение на
бъдещ иск, който ще се предяви от „Е.+Х.И.И.“ АГ
против „И.А.“, ЕООД и М.Б.С. с правно основание чл.
135 ЗЗД за обявяване на относително недействителни спрямо него на сделките по
нотариален акт за покупко - продажба на недвижими
имоти № 17 от 01.06.2018 г., том II, peг.№ 4036, н.д. № 118/2018 г. на нотариус
М.К., вписан в СВ, София, вх.рег.№ 34847/01.06.2018 г., Акт № 95, том LXXVIII, дело 24911/18 и нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 10 от 01.06.2018 г.,
том VIII, peг. № 14290, н.д. №
1031/2018 г. на нотариус М.Г.,***/01.06.2018 г., Акт № 118, том LXXVIII, дело 24945/18, изразяващо се в налагане на възбрана върху описаните по –
горе недвижими имоти, собственост на ищцата,: и е определен 15 – дневен срок за предявяване на иска.
На 14.08.2018 г. е издадена обезпечителна заповед, а
наложената обезпечителна мярка е вписана по партидите на имотите в Имотния
регистър към Агенцията по вписванията на 16.08.2018 г.
Исковата молба по обезпечената
бъдеща претенция е заведена на 24.08.2018 г., като е образувано т.д. №
1783/2018 г. на СГС, 6 – 3 с-в.
С определение от
09.11.2018 г. по гр.д. № 10869 на СГС,
ГО, І - 7 състав допуснатото обезпечение
е било отменено по обща молба на молителя по обезпечението и настоящ
ответник и единия от ответниците по бъдещия иск „И.А.“,
ЕООД поради постигнато между страните извънсъдебно споразумение.
С молба от същата дата
ищецът и настоящ ответник е оттеглил предявения иск т.д. № 1783/2018 г. на СГС,
6 – 3 с-в, а то е прекратено с определение № 5818/12.11.2018 г., на основание
чл. 232 ГПК.
Двете страни не спорят
относно факта, че след налагане на обезпечението по гр.д. № 10869 на СГС, ГО, І
- 7 с-в и образуване на т.д. № 1783/2018 г. на СГС, 6 – 3 с-в Е.+Х.И.И.“ АГ и „И.А.“, ЕООД са постигнали извънсъдебно
споразумение за уреждане на финансовите взаимоотношения между тях и са се
договорили за заплащане от страна на „И.А.“, ЕООД на сумата 442 948, 81
евро, което е и причина за оттегляне на предявения иск и прекратяване на
производството по търговското дело, както и за отмяна на допуснатото
обезпечение по гр.д. № 10869 на СГС, ГО, І - 7 с-в.
По настоящото дело е
представен предварителен договор от 03.08.2018 г., сключен между ищцата и Л.Н.Г.
за покупко - продажба на собствените й апартамент №
43 и паркомясто № 10, находящи
се на бул. „Черни връх“ № 26 в София, район „Лозенец“ за сумата 510 000 евро
или левовата им равностойност в размер 997 560 лв. За обезпечаване на неговото
изпълнение, купувачката Г. се задължила да заплати на ищцата задатък в общ размер 20 000 лв., от които при подписване на
предварителния договор - 10 000 лв. 10 000 лв. - в тридневен срок от сключването
на същия, което ео сторено и по делото са представени
доказателства, че сумите по задатъка по
предварителния договор са заплатени от купувача Л.Г. на ищцата.
В чл. 10 от същия договор
страните са постигнали съгласие за заплащане на неустойка от страна на
продавача в размер 20 000 лв. в случай на неизпълнение на задълженията му
по договора, касаещи липсата на тежести на продавания имот и възпрепятстване
сключването на окончателен договор.
Окончателен договор, въз основа на сключения
предварителен такъв не е сключен и ищцата е представила писмени съобразно
твърденията си в исковата молба, че, във връзка с неизпълнение на поетите от
нея задължения, тя е възстановила на купувача внесения задатък
в общ размер 20 000 лв. й е заплатила сумата 20 000 лв. – договорена неустойка,
както и сумите 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за оказана
правна помощ и съдействие във връзка с производство по заличаване на вписана
възбрана в Имотния регистър към Агенцията по вписванията и 400 лв. - разноски
за държавна такса за заличаване на вписаната възбрана. За това от нейна страна
са налице твърдения за вреди, причинени и от незаконосъобразното налагане на
обезпечение върху собствените й имоти, изразяващи се в посочените суми.
Ответникът в хода на делото
заяви, че предварителният договор между ищцата и Л.Г. за покупко
– продажба на недвижими имоти е антидатиран. Отделно
от това заяви, че и Томова и Г. *** на датата, на която този договор е подписан
- 03.08.2018 г., поради което не биха могли да го сключат. Също така възрази,
че Г. не е разполагала със средства, с които да заплати цената на имотите по
предварителния договор. В тази връзка по негово искане бяха събрани
доказателства от различни банки, касаещи наличността на влоговете на Томова и Г.,
които установяват движение по сметките, но от които съдът не може да направи
категоричен извод нито за наличие на симулативност на
договора, нито за обстоятелството, че купувачът Г. не разполага със средства за
заплащане на имотите.
Що се касае до
твърденията, че двете страни по договора към 03.08.2018 г. са се намирал в
чужбина, това обстоятелство остана недоказано, пред вид приложеното по делото
писмо от МВР с отговор, че информация за задгранични пътувания не може да бъде
дадена.
Отделно от това съдът
допусна като свидетел по искане на ответната страна Л.Г. – купувач по
предварителния договор, но тя не бе намерена и призована в хода на делото, тъй
като ответникът се отказа от нея като свидетел, съдът я заличи.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и съдебномедицинска
експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 403 ГПК.
Според нормата
на чл. 403 ГПК, ако искът, по който е допуснато
обезпечение, бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок или
ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати
причинените вследствие на обезпечението вреди.
Посочената
разпоредба касае отговорността от ищец, който е поискал обезпечение на иска си,
независимо дали се касае за бъдеща претенция или по висящо производство. За
реализиране на тази отговорност е необходимо обезпеченият иск да не е заведен,
когато става дума за обезпечение на бъдещ иск, или да е бил отхвърлен като
неоснователен, или на дадено основание производството по обезпечения иск е било
прекратено. Ако ответникът по този обезпечен иск, който е и ответник в
обезпечителния процес, е понесъл вреди от допуснатите обезпечителни мерки, то
той има правото по чл. 403, ал. 1 ГПК да търси по исков път обезщетение от
ищеца /молител по обезпечението/.
Отговорността по
чл. 403, ал. 1 ГПК по своя характер е извъндоговорна
отговорност за обезщетяване на вреди, следва от общата забрана да се вреди
другиму и се основава на накърняването на т.нар. „негативен интерес“ /деликтна отговорност/. Тази отговорност обаче има и
специфики, които я отличават от конкретния вид деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД, тъй като нормата на чл. 403, ал. 1 ГПК се отнася до
невиновна/безвиновна, обективна отговорност за вреди.
Нейната същност се състои в поетия от ищеца/молителя риск да бъдат
допуснати по негово искане обезпечителни мерки, което ще ограничи правата и
интересите на ответника, вкл. създаване на възможността да му бъде причинена
вреда от допускане на обезпечението срещу него. Именно за това тази отговорност
се счита за обективна, безвиновна – искането да
се обезпечи иска е правомерно действие, но причиняването на вреди, водещи до противоправен резултат, обосновава възникването на
отговорността на молителя/ищеца.
Фактическия състав
на отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК възниква при три кумулативни елемента –
първо, наложена обезпечителна мярка; второ, някоя от хипотезите на чл. 403, ал.
1 ГПК или отмяна на обезпечението от въззивния съд;
трето, наличието на вреди, причинени от обезпечителната мярка. Осъществяването
на този фактически състав е основание за пораждането на отговорността на
ответника. Това е и предметът на доказване в процеса по чл. 403, ал. 1 ГПК.
Чл. 403, ал. 1 урежда хипотезите,
в които възниква обективната отговорност за обезщетяване на причинените от
обезпечението вреди. В настоящия случай ищцата твърди наличие на третата
хипотеза – прекратяване на производство
по обезпечения иск. Съдът намира, че тази хипотеза обхваща случаите, когато
не съществуват или в хода на процеса са отпаднали предпоставките съдът да
разгледа обезпечения иск, поради прекратяване на образуваното дело, а не изобщо
до прекратяване на правния спор. Производството може да бъде прекратено, а
спорът да се пренесе пред друг орган, но, доколкото в конкретния случай е
налице прекратяване, се касае до фактическия състав на третата хипотеза.
В настоящия случай
съдът дължи произнасяне именно досежно тази хипотеза,
тъй като в резултат от прекратяване на образуваното по обезпечения иск
търговско дело поради оттегляне на иска, конкретният сезиран съд не се е произнесъл
по съществото на спора и не е установено с влязло в сила решение имал ли е
заведеният иск основание или не. Не се спори, че искът, по който е допуснато
обезпечение, от което ищцата търси вреди е оттеглен, но, видно от
доказателствата по делото, а и от тези, намиращи се в приложеното дело по
допускане на обезпечението, ищецът е оттеглил иска си поради постигане на
извънсъдебно споразумение.
Безспорно е, че
споразумението /независимо дали е съдебно или извънсъдебно/ зависи и от
съгласието на ответника и този факт това препятства упражняването на правата по
чл. 403, ал. 1 ГПК.
Поради това съдът
намира, че, пред вид факта, че именно това споразумение е било причината за
отмяна на допуснатото обезпечение и прекратяване на производството по
обезпечения иск, признаването, че ищцата е претърпяла вреди вследствие това обезпечение
при безспорно наличие на индиции за вероятна
основателност на иска и постигнато споразумение, би било в противоречие изцяло
със смисъла и духа на нормата на чл. 403 ГПК. Процесът не е стигнал до
произнасяне по същество и заради волята на ответника по иска и именно това обстоятелство
преклудира правото на ищцата да търси вреди по реда
на чл. 403, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е
изцяло неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен – по всички пера,
както в частта за главницата, така и за претендираната
законна лихва, като, пред вид изхода на спора, на ответника следва да се
присъдят разноски, както следва: 7 236, 60 лв. адвокатско възнаграждение и
69 лв. – депозит за свидетел и съдебно удостоверения.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Б.С., ЕГН **********, чрез адв.
С.С.– САК, съдебен адрес:*** иск против „Е.+ Х.И.И.“ АГ, със седалище и адрес на управление: Швейцария, Рейнах, *****, Вписано в ТР на Кантон Базел - Налдшафт, под рег. № СНЕ - 112.760.785, представлявано от
г-н С.Х.и Л.Я., чрез адв. Ц.Г., САК, съд. Адрес: ***
с правно основание чл. 403 ГПК за сумата 42 600 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от допуснатото обезпечение
върху собствените й недвижими имоти, от които: 20
000 лв. - върнат задатък по Предварителен договор от 03.08.2018 г., уговорена неустойка по същия договор в размер 20 000 лв. и лихва
върху двете пера, общо размер 1 600 лв.
за периода 01.10.2018 г. - 01.02.2019 г.; 600
лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие във връзка с производство
по заличаване на вписана възбрана в Имотния регистър към Агенцията по
вписванията и 400 лв. - разноски за
държавна такса за заличаване на вписаната възбрана в Имотния регистър към
Агенцията по вписванията, ведно със сторените разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Б.С. да заплати на „Е.+ Х.И.И.“ АГ разноски, както следва:
7 236, 60 лв. адвокатско възнаграждение и 69 лв. – депозит за свидетел и
съдебно удостоверения.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: