Определение по дело №482/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 август 2020 г.
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20207200700482
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

     

  гр.Русе, 25.08.2020 г.

          Административен съд-Русе, І-ви състав, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                     СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 482 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството е образувано по жалба на К.М.П. ***, чрез процесуалния му представител, против решение № 2153-17-75/29.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено разпореждане № 2140-17-224/08.04.2020 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе за отказ на жалбоподателя да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО.

Жалбата е редовна и допустима и за разглеждането й следва да бъде насрочено открито съдебно заседание.

В същата жалбоподателят е посочил, че характерът и тежестта на полагания от него труд през периода от 26.01.1984 г. до 15.08.1988 г. на длъжността „машинист-помпист“ към СЕП „Водно стопанство“ – Русе и каква е била спецификата на трудовата му дейност на длъжността „шофьор“, която той изпълнявал при различни работодатели в Кралство Испания в периода от 2005 г. до 2019 г.

Както се сочи и в самата жалба, свидетелски показания за тези обстоятелства – за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност, биха били допустими само при условията на чл.104, ал.10, изр.2 от КСО. В случая обаче изпълняваната длъжност „машинист-помпист“ към СЕП „Водно стопанство“ – Русе е вписана в трудовата книжка на жалбоподателя, а по делото са налице и писмени доказателства (на испански език), издадени от работодатели и от компетентните власти в Кралство Испания, удостоверяващи, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността „шофьор“ в посочената държава – членка на ЕС.

Доколкото трудовата книжка представлява официален удостоверителен документ за придобития трудов и осигурителен стаж (чл.347 от КТ и чл.40, ал.1 от НПОС) и то на конкретна длъжност – чл.349, ал.1, т.5 от КТ, то извършените от работодателя вписвания в нея на посочената длъжност „машинист-помпист“ към СЕП „Водно стопанство“ – Русе, респ. наличието на писмени доказателства за основното естество на изпълняваната трудова функция в Кралство Испания, обосновава допустимостта на свидетелските показания (вж. решение № 918 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6095/2018 г., VI о. и др.).

По преписката и с жалбата жалбоподателят е представил множество документи на испански език, които не са придружени с превод на български език, както изисква чл.185 от ГПК вр.чл.171, ал.2 от АПК. Разпоредбата на чл.120, ал.1 от КСО освобождава жалбоподателя от задължението за внасяне на държавна такса, но не и от разноските по делото, които следва да бъдат поети от жалбоподателя – арг. от чл.14, ал.3 от АПК. По изложените съображения на жалбоподателя следва да се укаже в насроченото съдебно заседание да представи всички налични по преписката и представени с жалбата документи на испански език със заверен от него точен превод на български език като разноските за това следва да бъдат поети от него.

          Неоснователно е искането за изискване, по служебен път или чрез изготвяне на съдебна поръчка, от компетентните испански власти - Осигурителния институт в Испания, на информация относно това през кои периоди, на каква длъжност и при каква категория труд е работил жалбоподателя в тази страна, включително дали е шофирал камиони с товароносимост над 12 тона, през кои периоди и при кои работодатели. Макар посочените обстоятелства безспорно да са относими към предмета на доказване по делото, липсва процесуален ред, по който подобна съдебна поръчка да бъде възложена.

          Според чл.1, § 1 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела, този регламент се прилага само по отношение на граждански или търговски дела, каквото настоящото дело не е. Това се потвърждава и от съображения седмо от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1206/2001, където понятието „гражданско или търговско дело“ е дефинирано чрез препращане към Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите-членки.  Регламент (ЕО) № 1348/2000 понастоящем е отменен и е заместен от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. Разпоредбата на чл.1, § 1, изр.второ от Регламент (ЕО) № 1393/2007 изрично указва, че той не се прилага по отношение на данъчни, митнически и административни дела или по отношение на отговорността на държавата за действие или бездействие при упражняване на държавната власт („acta iure imperii").

В сферата на събирането по административни дела на доказателства в чужбина е в сила Европейската конвенция за събиране в чужбина на информация и доказателства по административни въпроси на Съвета на Европа (European Convention on the Obtaining Abroad of Information and Evidence in Administrative Matters[1]), която е в сила от 01.01.1983 г., но по която нито Република България, нито Кралство Испания, са страна.

          Така мотивиран и на основание чл.154, ал.1, чл.163, ал.1, чл.171, ал.5 от АПК вр.чл.118, ал.3 от КСО, съдът

        О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в производството:

1.  К.М.П. ***, в качеството на жалбоподател;

2.   директора на ТП на НОИ - Русе, в качеството на ответник по жалбата.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2020 г. от 09:15 ч. в I-ва зала на Административен съд - Русе, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени с жалбата и описани в нейната заключителна част в р.I, т.1-т.15.

ПРИЛАГА преписката, по която е издаден оспорения административен акт, изпратена от ответника по жалбата с придружително писмо с вх. № 2931/24.08.2020 г.   

ДОПУСКА ангажирането на гласни доказателства за обстоятелствата относно условията на труд и изпълняваната от жалбоподателя длъжност през посочените в жалбата периоди чрез разпита на двама свидетели при условията на довеждане от жалбоподателя.

УКАЗВА на жалбоподателя в насроченото съдебно заседание да представи всички документи на испански език, представени с жалбата и по преписката, придружени със заверен от него точен превод на български език.

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за изискване, по служебен път или чрез изготвяне на съдебна поръчка, от компетентните испански власти на информация относно това през кои периоди, на каква длъжност и при каква категория труд е работил той в тази страна, включително дали е шофирал камиони с товароносимост над 12 тона, през кои периоди и при кои работодатели.

Препис от жалбата да се изпрати на ответника по нея, който в 14-дневен срок от получаването й може да представи писмен отговор и да посочи доказателства, както и да приложи към отговора други писмени доказателства, с които разполага.

Определението не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ:



[1]На разположение на:

https://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/treaty/100