МОТИВИ
към
решение по АНД № 6475/2020г.
по описа на ПРС - IХ
н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на Aкт за
констатиране на проява на дребно хулиганство от 17.10.2020г. срещу Т.К.Т. – роден на *** ***, ***, български
гражданин, неженен, висше образование, работи като ***, неосъждан
(реабилитиран), ЕГН ********** за това, че нана 17.10.2020 г. около 08,00 часа
в гр. Пловдив, на ул. „Рогошко шосе“ № 32 в района на бензиностанция „Лайт Газ“
е извършил непристойна проява на публично място, изразяваща се в удари по стъклата на лек автомобил „Нисан
Примера“ с рег. № ***, собственост на А. С. Г. с ЕГН **********, отваряне на
вратата на автомобила с цел саморазправа и казвайки думите: ***, като го повторил няколко пъти,
с което е нарушил обществения ред и спокойствието.
Защитникът
на нарушителя Т. – адвокат Т. посочва, че в днешното напрегнато и изпълнено със
социално напрежение време тези случки са ежедневие и едва ли не се случват на
всеки час, както и че вероятно подзащитният и е могъл да си сдържи нервите, но
то е направил забележка на другия водач, че не бива да го изпреварва, че е имал
ред след другата кола, но за съжаление се е стигнало до една разправия, която
не прави чест на никого. Предлага да му бъде наложена минимална санкция, като
сочи, че нарушителят е бил афектиран, все пак не е ясно тропането на едно
стъкло какво хулиганско действие съставлява, в самите обяснения няма някакви
драстични заплахи, мъжа и жената твърдят, че им е казано нещо от сорта на: „Ще
сте гуд бай“, но това е по повод на маневрата назад, нормално е в тази ситуация
всеки човек да се афектира. Предлага на нарушителя да бъде наложено едно
минимално наказание.
Нарушителят
Т. се явява пред съда, сочи, че е съгласен с казаното от своя защитник, това е
всичко, съжалявам за всичко това, наистина е бил афектиран, но е трябвало да
подходи далеч по-цивилизовано към ситуацията, поддал се на емоциите и това е негова
грешка в случая, за което съжалява.
В последната си дума заявява, че желае
ако е възможно да му бъде определено минималното наказание.
Съдът, като съобрази доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Нарушителят
Т.К.Т. – роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, висше
образование, работи като ***, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********.
Съдът
намира са установено, че на 17.10.2020 г. около 08,00 часа в гр. Пловдив, на ул.
„Рогошко шосе“ № 32, на бензиностанция „Лайт Газ“ свидетелят А. С. Г.
управлявал лекия си автомобил с рег.№ „***“ в който пътувала и съпругата му П.
З. Е.. При това Г. подходил за зареждане с газ, като забелязал автомобил
„Фолксваген Пасат“, сив на цвят, в който нямало никой, паркиран малко преди
зоната за зареждане. След като известно време никой не дошъл при автомобила, Г.
го заобиколил и спрял в зоната за зареждане, в който момент обаче от
бензиностанцията излязъл нарушителя Т.К.Т., приближил се към автомобила на Г. и
започнал да крещи „Ти защо ме пререждаш бе, а?“. Последният се опитал да
проведе разговор с Т., но нарушителят продължил да се държи превъзбудено, да
вика, да обикаля автомобила, като нанесъл няколко удара с ръка по стъклата на лек
автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ***, собственост на А. С. Г. с ЕГН **********,
отворил на вратата на автомобила с цел саморазправа и отправил към Г. и Е.
думите - ***, което повторил няколко
пъти. В резултат на последното Е. се обадила на полицията, като пристигналия
екип на Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив задържал нарушителя.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
цялата доказателствена съвкупност по преписката, включително обяснения от
А.
С. Г. и П. З. Е., които последователно описват горната фактическа обстановка и чиито
обяснения съдът намира за логични, последователни и непротиворечиви, добре
кореспондиращи както по между си, така и с останалата доказателствена
съвкупност по делото и кредитира същите като истинни.
Същата
фактическа обстановка се установява и от приложените 2 броя докладни записки от
служители на Трето РУ – Полиция при ОД МВР – Пловдив, които описват установена
фактическа обстановка, аналогична на изнесената от посочените свидетели.
Горната
фактическа обстановка се установка частично и от обясненията на самия нарушител
Т., дадени пред съда, който макар да омаловажава действията си и да сочи, че
бил провокиран от действията на Г., все пак не отрича, че удрял по стъклата на
автомобила му и бил афектиран. Съдът намира, че обясненията на нарушителят *** напълно
кореспондират с описаното от горните свидетели и приема същите като истинни.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си нарушителят Т.К.Т. –
роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, висше образование, работи
като ***, неосъждан (реабилитиран), ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ,
за това, че на 17.10.2020 г. около 08,00 часа в гр. Пловдив, на ул. „Рогошко
шосе“ № 32 в района на бензиностанция „Лайт Газ“ е извършил непристойна проява на публично място,
изразяваща се в удари по стъклата на лек автомобил
„Нисан Примера“ с рег. № ***, собственост на А. С. Г. с ЕГН **********,
отваряне на вратата на автомобила с цел саморазправа и казвайки думите: ***,
като го повторил няколко пъти, с което е нарушил обществения ред и
спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна
проява на публично място, а именно – удари по стъклата на лек автомобил „Нисан
Примера“ с рег. № ***, собственост на А. С. Г. с ЕГН **********, отваряне на
вратата на автомобила с цел саморазправа и казвайки думите: ***, като го
повторил няколко пъти, които действия следва да се подведат под състава на чл.1,
ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като Т. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от
поведението си и е целял тяхното настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не
знае както обществено неприемливия характер на действията си, така и че
осъществява същите на публично място, при възприемането им от неограничен кръг
лица.
Същото
така, от субективна страна, се установява и специалния субективен признак -
хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се установява причина за
случая да е някакъв личен конфликт между нарушителя – от една страна и А. С. Г.
и П. З. Е. – от друга страна, напротив - установява се, че мотива на нарушителя
Т. е именно да се осъществи една открита демонстрация на незачитане на
установения ред.
Така
установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като престъпление по
смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една значително по-ниска степен на
обществена опасност от тази, предвидена от законодателя в съставна на
престъпното деяние, описано от в последната разпоредба на НК. В случая се касае
за безспорно неприемливи действия, които обаче, с оглед възприетия и описан
характер на деянието, не мотивират извод за засягане на обществения ред в тежка
степен, съответстваща на понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
Въпреки
горното, по делото не се установи нарушителя Т. да е отправил към А. С. Г. и П.
З. Е. думите – ***. Последния израз
не се твърди никъде в по обясненията на свидетелите А. С. Г. и П. З. Е..
Напротив – същите двама свидетели непротиворечиво заявяват, че думите отправени
към тях от Т. били ***.
Ето
защо съдът следва да признае нарушителят Т. за невиновен в това да е първоначално
повдигнатото му административно обвинение да е отправил думите: ***.
При определяне на наказанието, Съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която
се характеризира с не висок интензитет, която намира израз най-вече в отправяне
на словесни изрази. Също следва да се съобразят добрите характеристични данни
за нарушителя, който не се установява да е личност с висока степен на
обществена опасност, както и здравословното му състояние. С оглед на това съдът
счита, че от двете алтернативно предвидени наказания, задържането в структурно
звено на МВР би било прекомерно тежко наказание за настоящото нарушение. Поради
това съдът намира, че на нарушителя следва да бъде наложено наказание „глоба“.
При индивидуализиране на същото по-леко наказание глоба и отново като отчете
наличие само на смекчаващите обстоятелства съдът намери, че наказанието „глоба“
следва да се индивидуализира в минимален размер. Ето защо съдът определи наказание
„глоба“ в размер на 100 лева като намери, че така определеното по вид и размер
наказание в най-пълна степен съответства на тежестта на нарушението, личността
на нарушителя и характера на обществените интереси, които са накърнени и които
Указът защитава, а именно обществения ред и спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.