Р Е Ш Е Н
И Е №
775
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на тридесети и първи юли две хиляди и двадесета година,
след публично съдебно заседание на седми
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар ПЕНКА ГЕОРГИЕВА, след като
разгледа докладваното от председателя
въззивно гр. дело № 803 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Самоконтрол“ ООД чрез адв. Т.С., с която се обжалва изцяло решението на първоинстанционния съд – РС-Пловдив,ХІІ гр.с., постановено по гр. дело № 17985 от 2018 г., постановено в производство по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, с което се признава за установено в отношенията между страните, че ответното дружество „Самоконтрол“ ООД, дължи на ищцовото „Аутовижън 76“ ЕООД, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по частното гражданско дело № 14839/2018г. по описа на ПРС,ІХгр.с.: 5492.74 лева ( с ДДС) – главница, равностойност по договор за ремонт на лек автомобил „Ауди“, модел „Q5” с държавен контролен номер ***, като за ремонта е издадена фактурата № ********** /02.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 14.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 62.68 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 03.08.2018г. до 12.09.2018г., както и е осъдено ответното дружество да заплати на ищцовото разноски по двете производства. Изразени са оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, като се счита, че същото е постановено в пълно противоречие със събрания доказателствен материал по делото. Счита се, че описаната фактическа обстановка е невярна, а искането за осъждане е неоснователно, поради което искането на ищеца е неоснователно. Оспорени са твърденията в исковата молба, с отговора на същата, а именно: че е съществувал договор за доставка и изработка, инкорпориран във фактура № ********** от 02.08.2018 г., както и се оспорва твърдението, че дружеството ищец било изпълнило всички свои задължения по договора, като действията по изпълнението били приети от ответното дружество, което от своя страна не заплатило стойността на твърдените услуги и стоки, независимо, че било надлежно поканено. В тази насока, се оспорва и съществуването на договор, като се заявява, че никога не е имало съгласие между двете дружества за доставка и изработка. Сочи се, че договорки между двете дружества по отношение на дейности, стоки, цени няма нито писмен договор, нито са налице договорки, нито договор, инкорпориран в фактура. Даже се заявява, че получаването на фактурата в ответното дружество било напълно изненадващо, доколкото дружеството не е търсило никога предоставяне на подобни услуги и стоки от дружеството ищец. В тази насока се сочи, първоинстанционният съд е направил неоснователни заключения, че не се спорело за наличен договор, че не се спорело и била приета извършената работа, че тази работа била извършена в началото на 2018г., както и, че било спорно от кой било възложено извършването на работата. Заявява се, че не са налице доказателства за извършването на претендираните дейности по лекия автомобил, като и в тази насока се сочи, че самото вещо лице заявило, че е работило само по документи и по „свидетелски показания“, но не било доказателство това заключение, за реално извършен ремонт.
Неоснователно било кредитирането от съда на свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка М. Х. Я., относно твърдения за извършване на заявения ремонт, в началото на 2018 г., само на базата на тези свидетелски показания, като в тази насока дори и самото дружество на ищеца било навело подобни твърдения в исковата молба. Отново, се прави обсъждане по съществото на спора, във връзка с изложените от съда мотиви, като се подчертава, че те са напълно необосновани, което водело до неправилно вътрешно убеждение на съда. Следвало да се вземе предвид и вниманието, което съдът обърнал на свидетелските показанията на разпитаните по делото свидетелки – Д. и М. Я.. В тази връзка се сочи, че съдът не е обсъдил представеното от дружеството жалбоподател писмено доказателство – правила, разписани от самата свидетелка Д. като служител на дружеството „Самоконтрол“ относно режима на извършване на ремонтни дейности, които правила изцяло опровергават твърденията на тази свидетелка и показват, че в дружеството „Самоконтрол“ ООД съществува стриктен ред и контрол, по който се извършват ремонтните дейности и дейностите по поддръжка на служебните автомобили. В тази връзка се счита, че показанията на свидетелката Д. не следвало да бъдат кредитирани. Сочи се, че особено внимание съдът бил обърнал и на показанията на другата свидетелка М. Х. Я. – бивша служителка на ответното дружество, като в тази връзка се заявява, че съдът е кредитирал нейните твърдения за извършен ремонт в началото на 2018г., но изобщо не е обсъдил направените пространни възражения и ангажирани доказателства, че между Я. и „Самоконтрол“ са съществували трудови правоотношения, възникнали на базата на трудов договор от 08.05.2014 г. Сочи се, че трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие със заповед № 47/06.08.2018 г., издадена след подадено заявление от Я. от 31.07.2017 г., че желае да се прекрати трудовият й договор. Освен това, един ден преди издаване на процесната фактура, на 01.08.2018г. тя излиза в болнични и повече не се връща, което било категорично установено по делото. Освен това, същата заявила пред съда също, че живее на съпружески начала с управителя и едноличен собственик на дружеството ищец, както и се сочи, че адресът на Я. е и адрес на дружеството ищец, съгласно търговския регистър. С оглед на така изложените фактически обстоятелства, в тяхната съвкупност, се заявява, че е категоричен изводът, че именно Я., напускайки работа е пожелала да се възползва и чрез фирмата на човека, с когото е в съжителство, да получи средствата, които се претендират по това дело, без да е спазила режима, установен от дружеството ответник и без никога да са били извършвани ремонтните дейности, посочени в процесната фактура. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният установителен иск от дружеството „Аутовижън 76“ ЕООД. Не са ангажирани нови доказателства по въззивната жалба .
С писмен отговор от страна на въззиваемото дружество, ищец „Аутовижън 76“, чрез адв. З.Х., се правят доводи, във връзка с оплакванията в жалбата, като се счита, че същата е неоснователна. Моли се да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, като не се сочат нови доказателствени искания.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният положителен установителен иск, районният съд излага съображения: Приема, че лекият автомобил „Ауди“ , модел „Q5” с държавен контролен номер ***, е предмет на договор за лизинг, по който лизингополучател е „Самоконтрол“ ООД, а лизингодател - „УниКредит Лизинг“, както и че ищцовото дружество е извършило в началото на 2018г. текущ поддържащ автомобила ремонт, влагайки в същия закупени от него авточасти, като за ремонта е издадена фактурата № ********** /02.08.2018г. Приема, че тази фактура е доведена до знанието на ответната страна, паралелно ответникът е поканен с нарочна, /неоспорена/, покана на лист 8 от делото, да плати същата сума, както и че ответникът признава факта на получаването на фактурата и поканата. При което приема, че не е спорно съществуването на договора сам по себе си, като се има предвид, че се касае за смесен фактически състав – договор с елементи както на търговска продажба на резервните части съобразно чл. 327 от Търговския закон, /страните са търговци/, така и с такива на изработка, /т.е., за стойността на труда за подмяната/, според чл. 266 и сл. от Закона за задълженията и договорите; и тъй като за нито един от двата договора не е предвидена специална форма за валидност, съдът приема съществуването на договора. Приема, че според чл. 345 ал.2 от Търговския закон, разноските по поддръжката на вещта са за сметка на последния търговец, ответникът, ползващ автомобила като лизингополучател, както и че работата е била приета без забележки – автомобилът е бил получен от сервизното помещение от св.Я..
Въззивният съд не намира за правилен извода на районния съд. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид изложените във въззивната жалба оплаквания, съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото доказателства, приема за установено по делото:
Страните не спорят относно
обстоятелствата, че ответникът „Самоконтрол“ ООД има сключен договор за лизинг
по отношение на посочения лек автомобил с трето лице – „УниКредит Лизинг“ АД,
т.е., че ответникът ползва автомобила в качеството си на лизингополучател;
както и че в дружеството на ответника действително е получена процесната
фактура, както и посочената покана за плащане.
Спорни по делото са въпросите, въведени и в оплакванията на жалбоподателя, дали между страните е било постигнато съгласие и сключен договор за доставка и изработка, инкорпориран в процесната фактура, издадена от ищеца. Като не е спорно обстоятелството, че фактурата, макар и получена при ответника, не е била включена в отчетните регистри на ответното дружество. Спорен е въпросът, дали процесният автомобил, /взет на лизинг от ответника/, е бил оставен за извършване на някаква сервизна дейност от лице, представляващо ответното дружество както и дали е налице фактическо извършване на „доставените стоки“ и извършените „услуги“, които да са били съответно приети от ответника.
Относно обстоятелствата за това кой е оставил процесния автомобил в сервиза на дружеството, ищец, е допуснат, съответно, разпитан свидетелят М. Х. Я., а относно обстоятелствата по какъв начин са се извършвали ремонтите и обслужването на служебните автомобил в дружеството, ответник „Самоконтрол“ ООД е допуснат, съответно, разпитан свидетелят А. Х. Д..
От показанията на св. А.Д. е видно, че същата е работила в ответната фирма март месец 2018г., като тогава М. /св. М. Х. Я./ е работила също в ответната фирма и е карала процесния автомобил „Ауди Q6“. Свидетелката заявява, че когато си вземали служебни автомобили, можели да си ги обслужват в удачни за тях сервизи, по тяхно желание, при приятели, където им давали отстъпки и т.н. Казали им, че когато фирмата, която ще прави ремонта, каже какво ще струва, тогава звънели в тяхната фирма /“Самоконтрол“-б.м./ на отдел „Автотранспорт“, който обслужвал служебните коли, те се обръщали към счетоводството, оттам потвърждавали дали ремонтът е финансово рентабилен; идеята била всичко да става по-бързо. Когато свидетелката е приемала нейната служебна кола за да я кара, всичко се извършвало по телефона, фактурите изпращали обратно към офиса по „Спиди“ или по „Еконт“. Свидетелката работела за С., М. била в Пловдив, тя менажирала целия търговски отдел на територията на България. Към 02.08.2018г. М. прекратила работа с ответното дружество, свидетелката напуснала фирмата през октомври същата година-2018г. Св. Заявява, че в отдел „Автотранспорт“ си водели отчетност, кога да се сменят филтрите и маслото, обаждали се и казвали да си намерят сервиз, където ще сменят филтри,масла и да кажат колко е трудът. Така, свидетелят е намирала сервиза, съобщавала колко ще е трудът, след което й се връща телефонно обаждане с „да“ или „не“, като инициативата тръгва от автотранспорта. Докато свидетелката е била на работа не е имало отказ за парите.
От показанията на свиделя М. А., е видно, че същата е работела в ответното дружество от 2014г. до миналия август месец 2018г. Заявява, че процесният автомобил е оставила при дружесвото, ищец, като това е била уговорка между нея и г-н Д. Ц., /Д. Ц.-б.м./, като свидетелят е била ръководител на търговсикя отдел на ответната фирма доста дълго време Последните три години отговаряла за цялата търговска дейност на фирмата, имала пълномощия да се разпорежда, освен с търговците и с имуществото, вкл. е отговаряла и за разплащане към клиенти, контрагенти на дружеството; всичко с уведомителен режим към г-н Ц., /Ц.-б.м./, който не пребивавал постоянно в държавата и общували по вайбър, по телефон. Заявява, че всичко за закупуване на автомобила /на лизинг/ било на нейна отговорност, вкл. и за сключването на договора за лизинг. Това било първоначално обслужване на новозакупения автомобил; това, което е извършено е първоначално обслужване смяна на ролки, ремъци, масла, летни гуми и т.н.. Ц./Ц.-б.м./ знаел за този автомобил, дори се изненадали, че е излезнало по-евтино от стандартното заплащане, като св. е получила отстъпки от „Аутовижън“, дори мениджърът отговарящ за автотранспорта бил изключително изненадан от цените на оригиналните авточасти; автомобилът бил придобит около 13.02.2018г. от страна на „Самоконтрол“ ООД като лизингополучател. Заявява, че в папката на фирма „Самоконтрол“, където се съхраняват документите на всички служебни автомобили, там има предложена поръчка със сумата на този ремонт, това било в края на месец февруари. Ремонтът не е платен, има снимки, на които се виждат вложените авточасти и се виждало, че колата е разглобена в сервиза. Ремонтът продължил около седмица и половина, свидетелят е ходила да проверява как се движи ремонтът на автомобила и кога ще излезе от сервиза, за да може да си изпълнява трудовите задължения. Според св. „Самоконтрол“ се възползвали от ситуацията, че „Аутовижън“ ще влезне в някакво положение за изчакване на плащането; свидетелката наредила няколко пъти плащането, но то било спряно от другия съдружник г-н С., тъй като била започнала към свидетелката процедура, за да бъде принудена да си тръгне от фирмата.
От писмо на нотариус С. К.-Н., № 636, от НК, с изх. № 6/14.03.2019г., е видно, че на 23.02.2018г. в нотариалната кантора е извършено нотариално удостоверяване на подписа върху пълномощно от Д. Б. Д., като пълномощник на „УниКредитЛизинг“, в качеството на преупълномощител, с преупълномощени лица Д. Ю. Ц., и М. Х. Я., с ЕГН **********, с предмет на пълномощното – управление на МПС с рег. № РВ ****, което пълномощно е заведено в общия регистър на нотариус С. К.-Н., с рег. № 636, под № 10491/13.09.2018г.
Представена е и Процедура за ползване на служебните автомобили на „Самоконтрол“ ООД; като същата е подписана на9.03.2018г. отстрана на А. Х. Д..
От допуснато по искане на ищеца, съответно, прието от съда заключение на съдебна автотехническа експертиза с вещо лице инж. В. Г. С., е видно, че „при хипотеза“, че действително по процесния автомобил от страна на автосервиз „Аутовижън 76“ ЕООД са заменени и описани авточастите във процесната фактура № **********/02.08.2018г., то тогава стойността на ремонта по среднопазарни цени е: при възстановяване на автомобила с оригинални авточасти и масло двигател CASTROL 5W-30 61,- като обща среднопазарна стойност, с вкл.ДДС, възлиза на 6 303.35 лева, /от която 4804.75 лв, авточасти, съответно 5765.75 с ДДС, и 448 лв, труд, съответно, 537.6лв с ДДС/. А при възстановяване на автомобила с алтернативни авточасти, общата среднопазарна стойност, с вкл. ДДС, възлиза на 4385.67 лева, /от която 3206.73 лв, авточасти, съответно, 3206.73 лв с ДДС, и 448 лв, труд, съответно,537.6 лв, с ДДС/. Видно е от дадените в с.з. обяснения на вещото лице С., същото не е проверявало самия процесен автомобил, не е правил технически оглед на автомобила, като видно от заключението вещото лице е работило, само, по документи, както и е използвало показанията на разпитаните по делото свидетели. Вещото лице заявява, че някои от подмените не са задължителни, например филтър, както и помпата. Сочи, че посочените в таблицата части, не са нещо, което трябва да се сменя, а е следвало да се смени, ако е имало някакъв проблем, /таблица, с цена на части- 5492.74 лв-лист 5 от закл-е, лист 110 от делото/.
Въззивният състав на ПдОС след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема следното:
Въззивният съд приема, че ищецът твърди, че има право на заплащане на извършени от него услуги- доставяне на автооборудване и автоуслуги, възложени му от ответника, в хипотеза на разпоредбата на чл. 266 ал. 1 изр. първо вр. чл. 258 от ЗЗД, като паричното вземане е заявено, съгласно фактура № **********/02.08.2018г., за което е била издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 8331/19.09.2018г.по ч.гр.д.№ 14839/2018г.,ІХгр.с. на РС-Пловдив. След възражение на длъжника „Самоконтрол“ ООД по чл. 414 от ГПК, е образувано в указания от съда срок и настоящето първоинстанционно исково производство по гр.д.№ 17985/2018г., по описа на ПдРС,ХІІгр.с.
Въззивният съд намира, че от една страна, по делото са налице доказателства, че св. М. Я., е имала пълномощно да управлява процесния автомобил, но от друга страна по делото са налице доказателства – писмени- гореприложена „процедура“, както и се потвърждава и от показанията и на двете разпитани свидетелки св. Я., както и св.Д., че при нужда от ремонт, или подмяна на части на автомобила, лицето, което го управлява, следва да се допита до автотранспортния отдел, като от страна на последния се посочва точно какви дейности следва да се извършат относно автомобила – какви части да се подменят, какви точно ремонти да се извършат, а от страна на счетоводния отдел се посочва дали стойността на тези части или ремонти, посочена от управляващия автомобила, е добра за ответното дружество, лизингополучател, което следва, поначало, да се грижи за лизингованата вещ. В тази насока на разсъждения, и при доказателствена тежест, изцяло, за ищеца, съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, въззивният съд констатира, че по делото не са налице каквито и да е доказателства за обстоятелствата – точно от каква подмяна на части, и точно от какви ремонти се е нуждаел процесният лек автомобил, който автомобил фактически не е бил проверяван и от вещото лице по назначената от съда автотехническа експертиза, като стойностите за ремонта, за подмяна на части са дадени от вещото лице и, само, хипотетично. Предвид което въззивният съд намира, че дори от страна на св. Я. да е бил предоставен на ищеца за ремонт процесния лек автомобил, то по никакъв начин по делото не се установява какъв ремонт, каква подмяна на части е извършвана по този автомобил, и какви са точно причините наложили такава подмяна на части, или точно такива ремонтни дейности да са извършвани по него. Предвид което и не е налице и доказателства, за приемане от страна на ответника на извършени от ищеца ремонтни дейности, които да са му били възложени от ответника, или които да са били необходими за извършването им относно автомобила за процесния период, обективирани в процесната фактура от № **********/02.08.2018г. Т.е., въззивният съд намира, че предявеният иск не се явява доказан нито по основание, нито по размер, поради което и следва да бъде отхвърлен.
Предвид което и обжалваното решение на районния съд, с което искът е уважен, следва изцяло да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново решение по същество, с което предявеният по чл. 422 вр.чл. 415 от ГПК, вр. чл. 266 от ЗЗД, иск, както и акцесорният – по чл. 86 от ЗЗД, бъдат отхвърлени като недоказани, при което и неоснователни, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на предявения иск и съгл.чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът има право на разноски направени в първоинстанционното производство, платими от ищеца, в размер на сумата от 25 лв, внесени за допускане до разпит на свидетел, както и направени във въззивното производство, платими от въззиваемата страна, в размер на сумата от 111.10 лева, внесена ДТ за въззивната жалба.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло постановеното на 14.02.2020г.Решение № 496 на Пловдивски районен съд, ХІІ гр. състав, по гр.д. № 17985/2018г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Аутовижън 76“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „Самоконтрол„ ООД , ЕИК *********, ИСК за признаване за установено, че в отношенията между страните, „Самоконтрол„ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Константин Величков № 2, дължи на „Аутовижън 76“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул Скопие № 41 ет. 6 ап. 13, плащане на следните суми , за които е издадена заповед за изпълнение по частното гражданско дело № 14839/2018г по описа на ПРС: 5492.74 лева ( с ДДС) – главница, равностойност по договор за ремонт на л. а. „Ауди“ , модел „Q5” с държавен контролен номер ***, като за ремонта е издадена фактурата № ********** /02.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 14.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, и ИСК за сумата от 62.68 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 03.08.2018г до 12.09.2018г., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА „Аутовижън 76“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул Скопие № 41 ет. 6 ап. 13, да заплати на „Самоконтрол„ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Константин Величков № 2, сумата от 25 лв, разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 111.10 лв, разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/