Решение по дело №5578/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 230
Дата: 13 февруари 2017 г. (в сила от 13 юни 2017 г.)
Съдия: Силвия Димитрова Обрешкова
Дело: 20163110205578
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 Номер…………….                      Година  2017                        Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На двадесет и трети януари             Година две хиляди и шестнадесета

 

В публично заседание в следния състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР:В.Б.

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                                  № 5578                       по описа за 2016 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „П.п." ЕООД против НП  № 03–0313324/ 24.04.2013 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.264 вр.чл.128 т.1и т.2 , на основание чл.414 ал.1 от КТ на „П.п."ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.         

        Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна, при наличие на представителна власт. Върху приложено към АНП копие от наказателното постановление е отбелязано, че на 13.01.2014г. лицето не е открито на посочения адрес и че считано от същата дата НП е влязло в законна сила на 13.01.2014г.г. на осн.чл.58 ал.2 от ЗАНН. Преди това е бил правен опит за връчване на НП по пощата с обратна разписка, но същата се е върнала с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.  В съдебно заседание св.П сочи, че  с нейна колежка посетили адреса, но вратата била заключена и никой на отворил  при позвъняването. Нямало практика за горното да се съставят писмени протоколи.

Съдът намира, че горното не удовлетворява изискванията на чл. 58 ал.2 от ЗАНН. Тази норма  предвижда изключение от правилото на ал.1 за лично връчване и като  предвиждаща изключение не следва да се тълкува разширително. За да бъде връчено неприсъствено законът има кумулативни изисквания. Не е достатъчно лицето да не е намерено на адреса, а е необходимо и новият му адрес да е неизвестен. Това  на първо място налага извода,  че лицето трябва да е сменило адреса си. В конкретния случай е видно, че  адресът не е сменен, т.к. дори и през 2016 г. дружеството е призовано именно на този адрес,  като призовката  за съдебно заседание е получена лично от управителя. На следващо място законът има кумулативно изискване новият адрес да е неизвестен, което предполага от страна на АНО да бъде проявена активност за установяването му. В случая Дирекция ИТ е разполагала с адрес на стопанисвания от дружеството обект в гр.Варна, но не е направен опит за връчване на НП на този адрес, независимо, че според КТ то би се считало за редовно връчено дори и ако е получено от служител. Не на последно място, в обратната разписка на пощенската служба не се сочи, че дружеството е сменило адреса си, а че  пратката не е потърсена от получателя.  

        Горното налага извода, че адресът на дружеството не е бил сменен и връчване на НП по реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е незаконосъобразно. Отделно от това от формална страна върху НП не е посочено, че е връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН  на  датата на която дружеството не е открито, каквото е буквалното изискване на закона, а  с трудно разбираемото съкращение "взс"  е посочено, че НП е влязло в законна сила на същата тази дата 13.01.2014.

        Поради нередовното връчване на НП съдът намира, че  жалбата следва да се счита за подадена в срок и да бъде разгледана по същество.

В жалбата си въззивната страна моли отмяна на НП. Оспорва се фактическата обстановка и се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения.

        В съдебно заседание въззивната страна  се представлява от адв.М., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Не било описано от фактическа страна нито кога е възникнало задължението, дали лицето е имало качеството на работник, не ставало ясно какво означавало "не по- малко" от двойния размер на възнаграждението, нито какво е било това възнаграждение, нито колко е трябвало да се плати. 

        Въззиваемата страна се представлява от ю.к.Боянова, която пледира потвърждаване на НП. Били представени ведомости на дружеството, от които ставало ясно, че лицето е служител и че не му е начислено възнаграждение за работа на официален празник.

       

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        При проверка на „П.П."ЕООД се установило, че лицето D М Х е полагало труд  от 20.00ч. на 25.12.2013 г. до 08.00ч. на 26.12.2013г. в супермаркет "Камчия" в гр.Варна, ул."Д-р Пискюлиев"62-64, стопанисвано от "П.П."ЕООД. При проверката била изискана ведомост за начислени възнаграждения и служителите не установили в същата да е отразено начисляване на плащане в двоен размер за работа на официален празник. Според правилник за организация на работната заплата в дружеството, заплатите, вкл. възнаграждението в двоен размер "се заплащат до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят. Когато датата се пада в почивни или празнични дни заплатите се изплащат в последния  възможен ден преди почивния и празничния ден". През 2013 г. 25-ти януари е бил работен ден, петък. 

        АНО приел извършено нарушение на 28.01.2013 г., за което бил съставен АУАН, предявен и връчен на представляващия дружеството срещу подпис и без възражения. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното  наказателно постановление.

        Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно  от материалите по АНП- протокол за проверка, АУАН, график, ведомост, правилник а организация на работната заплата, заповед за компетентност, както и от гласните доказателства - показанията на св.И.Т., които  са непротиворечиви и логични, поради което съдът ги кредитира изцяло. Не са налице предпоставки да не се кредитират показанията на св. П, сочеща факти отпреди три години, но както е изложено по- горе,  фактът че никой не отговорил на позвъняването не е достатъчен да се направи извод, че лицето  е променило адреса си.

         Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

         При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.    

        АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законен срок. Съдържат формално реквизитите, изисквани съгласно чл.42 и 57 ЗАНН. Обстоятелствената част на НП отговаря на разпоредителната. Нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава, като съдът приема, че нарушението е описано от правна и фактическа страна. Описани са и доказателствата, на които се е позовал АНО. Действително фактическото описание е крайно лаконично, но следва да се приеме за достатъчно, т.к. по напълно аналогични казуси Варненски административен съд е имал повод да се произнесе, че описание в такъв обем е достатъчно за да стане ясно в какво се изразява нарушението.

         Материалният закон, обаче, е  приложен неправилно.

        Неизпълнението на  задължението си да начисли възнаграждение в двоен размер за положения труд на официален празник  е нарушение на правилата на чл. 264 от КТ. Когато за изпълнение на едно задължение е предвиден срок,  то нарушението следва да се счита извършено в първия ден на забавата. В случая, обаче, видно от правилника за организация на работната заплата, възнаграждението, вкл. допълнителното за официален празник, е следвало да бъде платено на конкретна дата - на 25-то число от месеца. Изрично в правилника на дружеството е предвидено изключение, че ако тази дата е почивен ден, то трябва да се плати в последния работен ден преди почивния. 25ти януари 2013г. е бил работен ден, петък. Именно на тази дата следва да се  счита извършеното чрез бездействие нарушение, т.к.на тази дата е било дължимо действието.

        Датата е от категорията на признаците, които индивидуализират нарушението по категоричен начин. Дружеството е наказано за нарушение, извършено на 28.01.2013 г., но на тази дата то не е извършило такова нарушение.

         Налагането на наказание за нарушение, което не е извършено е неправилно приложение на материалния закон и налага НП да бъде отменено. 

        Освен това съдът намира нарушението за недоказано. Графикът, таблицата за отчитане явяването на работа и платежната ведомост не са достатъчни да се направи единствен, категоричен и непоколебим извод, че на D Х не е било изплатено в двоен размер възнаграждение за работа в почивните и празнични дни 25 и 26 декември 2012 год. Видно е от таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа,  А.Х за м.декември 2012 г. е отработила 13 дни. В платежната ведомост обаче, на същата е начислено възнаграждение за 18 дни, което е изрично посочено в пета колона "отработени дни".  В тежест на АНО е да докаже  нарушението, но не са ангажирани доказателства за това какво е  следвало да се плати на работника D Х. Това, че в колона "Доплащане празници часове" е отразено "0.00", не е достатъчно да се направи извод че на работника не е платено и за почивните дни 25 и 26 декември 2013 г., т.к.  в присъствената форма се сочи, че е работила 13 дни, а й е платено за 18 дни.

        Предвид основанията за отмяна на НП съдът намира, че не следва да се  произнася по справедливостта на наказанието.

                Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

        ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03–0313324/ 24.04.2013 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.264 вр.чл.128 т.1и т.2 , на основание чл.414 ал.1 от КТ на „П.п."ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.    

    

        Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ: