Р Е
Ш Е Н
И Е № 12
Гр. В.
17.05.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд гражданска колегия
в открито съдебно заседание на двадесети
март
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Д. М.
Членове:
с участието на секретаря А. А. и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията М.
търговско дело № 41 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на Община К. против „Е. Т.“ ЕООД гр.В. с цена на иска
91 690 лева от които главница 84 684.65 лева и лихви в размер на
7005.35 лева.
Поддържа се в исковата
молба, че на 20.06.2008г. община К. е сключила договор за възлагане на
обществена поръчка „събиране,транспортиране, депониране на битови отпадъци и
поддържане на чистотата в населените места на територията на община К.“ с
ответната страна. Поддържа се, че съгласно чл.5, ал.1 от договора е уговорено
плащането на цената да се извършва ежемесечно с платежно нареждане до 60 дни от
датата на представяне на фактура и месечен
протокол подписан от двете страни. Поддържа се, че ищецът е превеждал дължимите суми в уговорения срок по
сметка на ответника след представяне на
фактурите с включен ДДС. В последствие на 01.10.2013г. е подписан нов договор
между страните със същия предмет, като задължението на възложителя по него е за
заплащане на цената по фактурите в 30 дневен срок от датата на получаването им.
Това задължение е било изпълнявано в срок от общината. По двата договора за периода от 01.12.2012г.
до 31.03.2017г. общината е заплатила на ответника ДДС общо в размер на
84 684.65 лева. При извършена
данъчна проверка органите на НАП са съставили
протокол на 13.09.2018г.в който е отразено, че община К. е получател на
доставки по глава 19а от ЗДДС. В тази глава е предвиден специален ред за
облагане на стоките и услугите и по отношение на услугите предмет на договорите
е приложима системата на тъй нареченото „обратно начисляване“ на ДДС, което е
задължение на получателя на доставката на такива стоки и услуги. В резултат на
ревизията общината е била задължена в 14 дневен срок да подаде коригираща
декларация и да внесе дължимите задължения за ДДС, като за ревизирания период
от 01.12.2012г. до 31.03.2017г. сумата е била
предена на ТД на НАП. Поискано е ответника „Е.-Т.“ ЕООД гр.В. да бъде
осъдено да заплати исковите суми на общината, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й
изплащане и разноските.
Ответникът
е подал писмен отговор на исковата молба
в който е оспорил предявените искове, като поддържа че ищецът в качеството си
на възложител е следвало да уведоми ответника за наличие на основания за
регистрация по ЗЗДС за да бъде приложен механизма за обратно начисляване.
Поддържа се, че издадените от ответника фактури за исковия период са включени в
дневниците за покупко-продажба на ответника като облагаеми доставки с начислен
дължим ДДС който е заплатен изцяло от ответника. Ответникът възразява за
изтекла три годишна давност за претендирания период от 01.12.2012г. до 01.12.2015г.
на основание чл.111, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД.
Окръжния
съд след като се запозна със събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
Предявения
иск е допустим като претенцията е за
заплащане на неправилно начислен ДДС от страна на изпълнителя по договор за
обществена поръчка „събиране, транспортиране, депониране на битови отпадъци и
поддържане на чистотата в населените места на територията на община Кула“ за
който ищецът поддържа, че в резултат на извършена финансова ревизия е бил задължен
да внесе на основание изискванията на чл.163б, ал.1 от ЗДДС.
По
основателността на предявения иск:
Не
се спори между страните, че между тях е бил сключен договор за възлагане на
обществена поръчка на 20.06.2008г. който е бил с действие до 01.10.2013г. и в
последствие страните са продължили срока на договора като по силата на същия
община К. в качеството на възложител е възложила на изпълнителя „Е. Т.“ ЕООД
гр.В. изпълнение на дейности подробно описани в сключения договор. Не се спори
че съобразно изискванията на договора страните по него са изготвяли ежемесечни
протоколи в които са отразявани извършваните дейности от страна на изпълнителя
и които са одобрявани от двата страни по договора. Въз основа на протоколите изпълнителят е издавал ежемесечни
фактури за стойността на извършените дейности по протоколите, в които фактури е
отразявал и дължимо ДДС към всяка една от тях. Фактурите са получавани в
сроковете по договора и са осчетоводявани при възложителя община К. и
изпълнителя, като в сроковете по чл.5 от договора община К. е превеждала сумите
по фактурите на изпълнителя, който е внасял ДДС по сумите в НАП. Тези отношения
са продължили между страните без възражения от всяка една от тях, като Н А П. е
извършила проверка в счетоводството на община К.при която е констатирала, че в
периода декември 2012г.-март 2017г.община К.регистрирано по ЗДДС е получател на
доставки по глава 19а от ЗДДС – услуги и дейности по сметосъбиране и
сметоизвозване по реда на която е предвид специален ред на облагане на стоките
и услугите изброени в приложение №2 към
закона. В констатациите е посочено, че за тези услуги е приложима системата на
тъй наречено „обратно начисляване“ на ДДС и данъкът за доставките на основание
чл.163а, ал.2 от ЗДДС е изискуем от получателя – регистрирано по този закон
лице. На базата на извършената проверка
НАП е изпратил покана по чл.103 от ДОПК за внасяне на дължимо ДДС по всички
описани в поканата фактури по които е приложим механизма за обратно начисляване
на ДДС за периода от м.12.2012г.до м.03.2017г. за дължимо ДДС в размер на
84 684.65 лева.
По
делото е назначена съдебно икономическа експертиза по която вещото лице дава
заключение, че издаваните по договора фактури за процесния период са осчетоводявани в
счетоводствата на страните по делото и са отразени в дневниците за
покупко-продажба. Във фактурите е
посочена данъчна основа и дължим ДДС, като за съответните месеци ДДС по
фактурите е внасяно от изпълнителя в НАП.Вещото лице дава заключение, че стойността
на внесения от община К. ДДС за исковия период е 84 684.65 лева, като е
изчислило лихвата за забава върху главницата от датата на плащане на всяка една
от фактурите за исковия период, която е в размер на 32 219.33 лева.
От
така установите обстоятелства Окръжния Съд приема, че отношенията между
страните са се развивали на базата на сключен договор, като в договора страните
нямат уговорка върху коя от тях следва да принадлежи задължението за внасяне на
ДДС върху цената на услугите предмет на договора. До момента на извършената
ревизия от НАП страните са осчетоводявали издаваните от из пълнителя фактури в
които изпълнителят е посочвал дължим за плащане ДДС, който в разрез с
разпоредбата на чл.163б, ал.1 от ЗДДС възложителят е превеждал за внасяне на
ответното дружество въпреки, че същият е бил регистрирано лице по ЗДДС и
съгласно изискването на тази разпоредба не е изпълнявал задълженията си за
внасяне на ДДС, а е превеждал сумите със сключен ДДС, който е бил внасян от
изпълнителя в противовес с изискването
на закона. Тъй като след приключване на финансовата ревизия и поканата за
внасяне на дължимия ДДС съгласно изискването на закона от страна на община К.
ще следва да се приеме, че същата има правен интерес от връщането на превежданите
на изпълнителя суми по ДДС на базата на разпоредбата на чл.55 от ЗЗД, тъй като
ответникът е получавал сумите по дължимото ДДС без основание от страна на
община К. поради което предявения иск следва да се приеме че е основателен и
доказан поради което ще следва да се уважи до размера на исковата сума по
главницата в размер на 84 684.65 лева, която представлява стойността на
дължимото ДДС за исковия период, който община К. е заплатила въз основа на
указания от извършена финансова ревизия както на НАП, а така също е заплащала и
на изпълнителя, ответника по делото.
По
отношение на претенцията за сумата 7005.35 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за плащане на всяка една от фактурите за периода 01.12.2012г.
- 31.03.2017г., до предявяване на иска, съдът намира същата за неоснователна. Видно
от протокола на НАП община К. е извършила корекцията по реда на чл.126, ал.3 от ЗДДС, като е подала за м.август 2018г. справка - декларация по ДДС на
11.09.2018г. с резултат ДДС за внасяне на сумата 84 684.65 лева, от който
момент е възникнало правото за претендираните суми по внесен ДДС за исковия
период, поради което ще следва да се уважи претенцията за начисляване на
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 06.12.2018г.
до окончателното й изплащане, а искът за претендира лихва за забава за
горепосочения период ще следва да се отхвърли като неоснователен.
Ответната
страна ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца община К. направените по
делото разноски съобразно представения списък на разноските по компенсация
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 9 000 лева.
По
изложените съображения Окръжния Съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е. Т.“ ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.В., ул… с ЕИК.. да заплати на община К. ЕИК.. сумата
84 684.65 лева, представляваща недължим и преведен данък по ЗДДС въз
основа на сключен договор за възлагане на обществена поръчка
„събиране,транспортиране, депониране на битови отпадъци и поддържане на
чистотата в населените места на територията на община К.“за периода от
01.12.2012г. до 31.03.2017г., както и да заплаща законната лихва върху тази
сума считано от 06.12.2018г. до окончателното й изплащане, като искът за сумата
7005.35 лева представляваща лихва за забава върху главницата за периода
01.12.2012г до 31.03.2017г. до
предявяване на иска – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Е. Т.“ ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.В., ул..с ЕИК.. да заплати на община К. ЕИК..
направените пред тази инстанция разноски в размер на 9 000 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
Апелативен Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: