Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
София, 13.04.2021
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на 13.04.
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 564 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ч.Е.Б.“
АД срещу Постановление за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение
от 04.09.2020 г. по изп.дело № 20208410403209 по описа
на ЧСИН.М.рег.№ 841 в КЧСИ.
Частният
жалбоподател излага, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на
480 лв. е прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и единственото действие на процесуалния представител на взискателя е депозиране на молба за образуване на изп.дело, поради което моли възнаграждението да бъде
намалено до размер на сумата от 200 лв.
Взискателят по изпълнителното дело „К.КБК Г.“ ООД в
подаденото писмено възражение, оспорва жалбата като неоснователна, подробно
излага своите съображения и моли съда същата да бъде оставена без уважение.
В приложените
по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени съображения
за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са доказани
по размер и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда да остави
без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по
изпълнителното дело.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20208410403209 на
ЧСИН.М., с рег. № 841 е образувано по молба на „К.КБК Г.“ ООД – като взискател, срещу „Ч.Е.Б.“ АД – като длъжник, въз основа на
изпълнителен лист от 22.07.2020 г. по гр.д. № 51794/2019 г. на СРС, 70 с-в за
сумата от 892,57 лв. – разноски по делото, сторени пред СРС.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложено пълномощно в полза на АД „Д.И А.“, както и фактура за изплатено по
банков път адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
С разпореждане от 02.09.2020 г. е образувано
изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение и са начислени такси и приети разноски.
До длъжника „Ч.Е.Б.“ АД е изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 080041/04.09.2020 г., която е редовно връчена на 09.09.2020 г. Обезпечителни мерки не са налагани.
На 14.09.2020 г. е постъпило възражение с вх. №
066325/14.09.2020 г. от страна на длъжниковото
дружество, с искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение в
полза на взискателя поради прекомерност и с
аргументите, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна
сложност.
С разпореждане от 25.09.2020 г. СИ е отказал да уважи
възражението на длъжниковото дружество, позовавайки
се на разпоредбите на чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Длъжникът е уведомен за отказа на 07.10.2020 г., видно от обратната разписка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен
контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира,
че същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност
за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред
съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата
страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна,
поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице
ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител,
както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на
страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали
уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва
съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя,
чрез процесуалния му представител адв. А.А.. Предвид изложеното и на основание чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата взискателят
има право на разноски за процесуално представителство както за образуване на
изпълнителното производство, така и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. От представената фактура за заплатено адвокатско
възнаграждение се установи, че взискателя е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, но следва да се вземе
предвид, че във връзка с него е направено възражение за прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и че съдебния изпълнител е отказал да
намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение, действала за процесния период /изм. ДВ. бр. 45 от 15.05.2020 г./ за
образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в
минимален размер от 200 лв. Според настоящия
съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10,
т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е видно, че
единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване на
изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния
представител да са извършвани никакви други действия, които да попадат в
хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради
което съдът намира, че не му се следва възнаграждение за тях. В тази връзка и
при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с
фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния представител е
било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ М.възнаграждение
за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Ч.Е.Б.“ АД, Постановление
за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение от 04.09.2020 г.
по изп.дело № 20208410403209 по описа на ЧСИН.М.рег.№
841 в КЧСИ, в частта, в която в
тежест на длъжника са възложени /начислени от ЧСИ/ разноски по изпълнението,
представляващи адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200 лв. до
размера на 480 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.