Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 800
гр.Русе, 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в публично заседание на петнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря
Василена
Жекова
в присъствието на прокурора
.........................................
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело
№ 3456 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.344 т.1-3 във вр. с чл.225
ал.1, чл.224 ал.1 от КТ.
Ищцата Д.С.К. твърди, че била в
трудово правоотношение с ответника за длъжността ”Служител гише в пощенска
станция (началник ПС V кат.), той и пощенски раздавач”, с мястото на работа в
ПС-с...., ОПС-Русе, РУ “Северен централен район”. Последното изменение на
сключения помежду им договор било направено с Допълнително споразумение № 3-153
от 20.01.2017 г.
Със Заповед № 3-333/19.03.2018 г.
на Директора на РУ “Български пощи”–“СЦР” трудовото правоотношение било
прекратено по чл.325 ал.1 т.1 КТ-по взаимно съгласие на страните.Счита актът на
работодателя за незаконен.
Твърди, че на
08.01.2018 г., по време на изпълнение на трудовите си задължения в ПС-с....,
получила “...” (т.нар. ...).Била
намерена в това състояние от служителите, пренасящи пощенските пратки. Ищцата
била отведена в Спешно отделение, а оттам-насочена и приета веднага за активно
лечение в отделение “Обща и съдова неврология” на УМБАЛ “КАНЕВ”
АД-гр.Русе.Претърпяла два етапа на активно лечение за времето от 08.01.2018 г.
до 15.01.2018 г. и от 15.01.2018 г. до 25.01.2018 г.След изписването продължили
редовни прегледи и консулти с невролог.Сочи, че до момента лечението й не е
завършило, нито е настъпило пълно възстановяване на здравословното й състояние.
Твърди, че
вследствие на уврежданията на мозъка от претърпения инсулт е дезориентирана, има
когнитивни увреждания (не разбира добре случващото се около нея, като не може
да изгради адекватна преценка и да вземе правилни за себе си решения), нарушена
е способността й да чете непознат текст, но е във възможност да изписва името
си.С оглед описаното състояние се налагало да бъде придружавана навсякъде от
съпруга си, от дъщеря им или от близки.
Твърди, че
на 12.03.2018 г. носила издаден й
болничен лист в РУ в гр.Русе, придружена
от своя съпруг.В сградата обаче влязла
сама.Служителката, която приела болничния лист, й дала бланка, на която ищцата да
напише името си и да се подпише. Твърди, че не успяла да разбере точното
значение на това, което трябва да подпише, нито успяла да прочете съдържанието
на документа.Въпреки това положила подпис.Когато се прибрала вкъщи споделила с
близките си за случая.Дъщеря й провела
разговор по телефона със същата служителка и разбрала, че ищцата е
подписала заявление за прекратяване на трудовия договор.При отправения упрек,
че въпреки състоянието на служителката, са й дали да подписва документи, им
било казано, че лицето всичко е разбрало.
Известно време
след това се свързали с ищцата да отиде в управлението, за да й връчат
заповедта за прекратяване на трудовия договор.Там тя отишла придружена от своя
близка.От притеснение да не се обърка пак, ищцата отказала връчването на
документа.След консултация с адвокат, два дни по-късно се явила в управлението
и получила заповедта срещу подпис.
Ищцата счита,
че неспособността й да се ориентира в случващото се около нея и най-вече
невъзможността да чете текст, а както и установени от невролога когнитивни
нарушения, правят положения от нея подпис под цитираното в заповедта заявление
от 12.03.2018 г. без правно значение. Предвид липсата на съгласие от нейна
страна за прекратяване на трудовото правоотношение, издадената заповед на
работодателя с посоченото правно
основание, се явява незаконна.
Твърди, че ответникът
не й изплатил всички дължими обезщетения за неизползвания платен годишен
отпуск.Сочи, че макар формално да е имало периоди, в които се е водила в отпуск
през 2017 г., реално е изпълнявала трудовите си задължения.
Иска от съда
да постанови решение, с което да признае заповедта от 19.03.2018 г. за незаконна
и да я отмени, да я възстанови на заеманата длъжност, като осъди ответника да й
изплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за
периода 27.03.-27.09.2018 г. в размер на 1 386,84 лв., както и сумата от 115,56
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през 2017
г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата
молба.Търсят се разноски за производството.
Ответникът ”БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ” ЕАД-София оспорват исковете.Претендират отхвърлянето им и присъждане на
разноски по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По делото не се спори, че
страните са били в трудово правоотношение за длъжността ”Служител гише в
пощенска станция (началник ПС V кат.), той и пощенски раздавач”, с мястото на
работа в ПС-с...., ОПС-Русе, РУ“Северен централен район”, част от регионалната
структура на ”Български пощи” ЕАД.То възникнало на 03.12.2014 г. по силата на
Трудов договор № 1828/01.12.2014 г., сключен при условията на чл.68 ал.1 т.4 от КТ-до провеждане на конкурс, при непълно работно време от 8,00 часа до 11,00
часа.Последното изменение на контракта било направено с Допълнително
споразумение № 3-153 от 20.01.2017 г.С него основната работна заплата на
служителката била определена в размер на 182 лв., считано от 01.01.2017 г. В
полза на ищцата било изплащано и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит от 49,14 лв. (данни от експертизата).Към датата на сключване
на трудовия договор ищцата е с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69 от КСО.
Страните
признават, че независимо от определеното работно време по трудов договор, между
работодателя и ищцата било постигнато съгласие тя да полага труд по 5 часа в
дните понеделник, сряда и петък, т.е. без промяна в общия брой работни часове
за седмица.Няма спор, че до прекратяване на процесното правоотношение жената е
била единственият служител в ПС и е спазвала този определен график.
Приложено е ЛТД на служителката.В
него се съдържа молба от 29.09.2017 г. за ползване на платен годишен отпуск за
периода 19.10.-31.10.2017 г. (9 работни дни).Със Заповед № 42665/09.10.2017 г.
искането било уважено.Ищцата е заявила, че от полагащите й се 9 работни дни
платен годишен отпуск, през 2017 г. е използвала два дни в посоченото време.
Видно от документите на л.90-л.124,
чл.155-л.161 и чл.169-л.от дело, ищцата е обработвала пратки и преводи на
20.10. (петък), на 23.10. (понеделник), 25.10. (сряда-л.171), 27.10. (петък) и 30.10.(понеделник).
По делото
няма спор и са представени доказателства (л.8-л.12, л.70-л.74,л.162-л.168), че
на 08.01.2018 г., при изпълнение на служебните си задължения, ищцата получила “...” (т.нар. ...), като за времето 08.01.-25.01.2018
г. била на лечение в УМБАЛ ”Канев” АД-Русе.На лицето били издадени болнични
листи за временна неработоспособност за периода 08.01.-06.07.2018 г.На 17.07.2018
г. с решение на ТЕЛК на ищцата била призната намалена работоспособност от
04.07.2018 г.
На 12.03.2018 г. било подадено заявление до
Директора на РУ СЦР, изходящо от ищцата с ръкописно изписване на имената, ЕГН,
длъжността и мястото на работа на служителката, с бланкетен напечатан текст за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ /по
взаимно съгласие/, считано от 27.03.2018 г.Датата и тази, вписана в края на
документа, са отново изпълнени ръкописно.Положен е подпис на лицето.Заявлението
е с вх.№ 492/12.03.2018 г.
Със Заповед № 3-333/19.03.2018 г.
на Директора на РУ “Български пощи”–“СЦР”, въз основа на посоченото заявление, трудовото
правоотношение между страните било прекратено по чл.325 ал.1 т.1 КТ, считано от
27.03.2018 г.Актът е връчен лично на ищцата на 30.03.2018 г., след удостоверен с двама служители отказ да получи
документа на 28.03.2018 г.
В заповедта е вписано дължимо от
дружеството на насрещната страна обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за два дни от
2018 г.Назначената по делото икономическа експертиза се е произнесла, че
работодателят е погасил задължението.За ден вземането по това перо възлиза на
12,84 лв. Експертът е посочил, че в изплатеното на служителката възнаграждение
за м.октомври 2017 г. е включена и сума за ползван платен годишен отпуск за
времето 19.10.-31.10.2017 г.
Според св.А.П. и св.Е.Г., съответно
дъщеря и близка на ищцата, след инсулта жената имала затруднения в четенето,
писането, бъркала имена, дати, цифри.През м.март 2018 г., когато се налагало да
излиза от дома, тя била придружавана от своя я съпруг или от втората
свидетелка.На 12.03.2018 г. ищцата занесла болничен лист в управлението.Тогава
до сградата я придружил съпругът й.Той обаче останал да чака в колата.Когато се
прибрали у дома, ищцата споделила с дъщеря си, че е подписала някакъв документ.
Св.А.П. се обадила в ”Личен състав”.От там й отговорили, че тъй като майка й не
е титуляр на мястото, няма право повече да работи в ПС в с.....Тогава не
уведомили свидетелката, че от страна на ищцата има подадена молба за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.На 14 март с.г. св.Е.Г.
придружила служителката до управлението, за да получат информация във връзка
със заявлението на служителката.Когато разбрала, че няма да ходи повече на
работа, ищцата се притеснила и се разплакала.Двете свидетелки сочат, че Д.К. не
е възнамерявала да прекрати трудовото си
правоотношение.
Според св.Т.Д.,***, на 12.03.2018
г. ищцата я посетила в кабинета.Уведомила я, че желае да прекрати трудовия
договор, тъй като не се чувства добре здравословно.Споделила, че вече е подала
молба в ”Личен състав” при св.Е.Ж..Последната установява, че когато видяла
ищцата на 12.03.2018 г., преценила, че изглежда добре и бързо се е възстановила
след инсулта.Д.К. обаче казала, че не се чувства в кондиция, не може и не иска
да работи повече.Тогава свидетелката й разпечатала типова бланка, в която
жената изписала трите си имена, ЕГН, длъжност, място на работа, дата на
напускане и положила подпис.Когато по-късно я уведомили да се яви на 28.03.2018
г. да й връчат заповедта за прекратяване на трудовия договор, ищцата се явила,
но заявила, че е размислила и отказала да получи документа.Това било удостоверено
от двама свидетели.На 30.03.2018 г. ищцата се явила за връчване на заповедта.
Назначената по делото комплексна
експертиза, след запознаване с представените в производството доказателства, се
е произнесла, че в резултат на преживения мозъчен кръвоизлив, Д.К. е получила
леки нарушения на двигателните функции на десните крайници, частично нарушение
на говора, нарушения в ориентирането в околната среда и когнитивни нарушения.В процеса
на лечение има настъпили подобрения, но към 12.03.2018 г. лицето не било в
състояние да разбира в пълна степен свойството на постъпките си.Експертите са
посочили, че тогава ищцата е имала нарушения на мисловната дейност, което
продължава и понастоящем.Засегнати са степента на разбиране на елементарни
инструкции и са налични изразени паметови нарушения.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно
се установява, че ищцата е работила като служител по трудов договор в ПС-с....,
ОПС-Русе, РУ“Северен централен район”, част от регионалната структура на
”Български пощи” ЕАД.Неоснователен е доводът на ответника, че исковите
претенции неправилно са насочени към юридическото лице.В тази връзка следва да
се съобрази възприетата теза в Решение № 325 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр.дело
№ 954/2010 г., ІV г.о., според което когато трудовият договор на работника е
сключен със структурно и икономически обособено звено на юридическо лице, то
според чл.357 КТ във вр. с §1 от ДР на КТ, това образувание разполага със
специална правосубектност по трудови спорове.Постановеното спрямо него решение
обвързва юридическото лице, поради което участието му като страна по спора на е
в нарушение на закона-правните последици на решението настъпват в неговата правна
сфера, а изпълнителният директор разполага с правомощието да извърши и сам
действието, за което е упълномощил ръководителя на съответното звено.
Съдът
намира за основателн иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
Съгласно чл.325 т.1 КТ трудовият
договор се прекратява по взаимно съгласие на страните по него, изразено
писмено. Страната, към която е отправено предизвестието, е длъжна да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването
му.Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.В процесния
случай се установява, че макар формално посочените изисквания да са спазени, то
ищцата не е имала реално намерение и воля да прекрати трудовия си
договор.Данните по делото сочат, че здравословното състояние на лицето към
момента на подаване на заявлението са го правили неспособно да разбира добре
случващото се с него, да изгражда адекватна преценка и да взема правилни
решения.В този смисъл изявлението на служителката от 12.03.2018 г. няма правна
стойност.При липса на две насрещни, валидни и съвпадащи изявления, няма как да
се приеме, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено по
взаимно съгласие.Оспорваната заповед се явява незаконна и трябва да се отмени.Това
поражда за служителката право да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност
преди прекратяване на трудовия договор.Искът по чл.344 ал.1 т.2 от КТ също
трябва да се уважи.
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с
чл.225 ал.1 от КТ следва уволнението да е признато за незаконно, наличие на вреда, която се съизмерява с пропуснато трудово
възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения от закона
максимален срок от 6 месеца.В случая няма спор, чев този период ищцата не е работила по друго трудово
правоотношение.Размерът на обезщетението следва да се определи въз основа на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди
уволнението, съгласно чл. 228 от КТ.Вещото лице е посочило, че то е било в размер на 231,14
лв.За шест месеца вземането възлиза в претендирания размер от 1 386,84
лв.Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на делото.Следва да се
отбележи, че от обезщетението по (чл.225 ал.1 от КТ се приспада само получаваното от друг
работодател възнаграждение
при по-ниско
платена длъжност, тъй като цели да компенсира неблагоприятния факт на оставане
без работа и липсата на доходи от едно уволнение, което е незаконосъобразно,
без оглед на това дали лицето е пенсионер или не, дали е получило обезщетения
от ДОО или не.Плащанията
по осигурително правоотношение не е факт с правно
значение спрямо разглежданата претенция.
По отношение на иска по чл.224
ал.1 от КТ, съдът намира претенцията за основателна.Безспорно се установи по делото,
че трудовото правоотношение между страните е прекратено, а с прекратяването му
за ищцата е възникнало право и за работодателя задължение за заплащане на
обезщетение по чл.224 ал.1 КТ
за останалия неизползван полагаем се платен годишен отпуск за срока на договора.Между страните няма разногласие
по въпроса, че през 2017 г. ищцата е имала право на 9 дни платен годишен
отпуск.Ангажирани са писмени доказателства, че независимо от разрешения от
работодателя отпуск през периода 19.10.-31.10.2017 г. служителката е полагала
труд във всеки един ден съобразно възприетия между страните график в организацията
на работа.При това положение признанието за два дни ползван отпуск в посоченото
време следва да се отнесе към някой от дните вторник или четвъртък, когато
ищцата по принцип не е трябвало да бъде в пощенската станция.Доколкото
трудовото възнаграждение и дължимите на работника суми при ползване на платен
годишен отпуск подлежат на еднакъв режим на счетоводно отчитане, следва да се
приеме, че за м.октомври 2017 г. на ищцата е била изплатена работна заплата за
положения от нея труд за пълен работен месец.След като отпускът е останал реално неизползван и трудовото правоотношение е
прекратено, то за служителката
е възникнало
и право на вземане
по това перо за 2017 г.Ответникът дължи на насрещната страна обезщетение на
база дневна сума от 12,84 лв. дневно или общо 115,56 лв.Искът следва да се
уважи.Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на делото.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в
тежест на ответника са разноските по делото.Страната е направила възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат.Сумите за всеки
от исковете са посочени в представения списък по чл.80 от ГПК.Съдът намира за
основателно възражението по отношение на претенцията по чл.225 ал.1 от КТ.Сумата според чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения
трябва да ес редуцира до 327,08 лв.Във връзка с търсената сума на основание
чл.7 ал.8 от същия нормативен акт, съдът намира, че следва да уважи претенцията
до 100 лв.На първо място проведените заседания са общо пет, т.е. ищцата може да
е заплатила допълнително само три от тях.В едното от извънредните заседания
пълномощникът на страната е искал срок да се запознае с представените от
ответника доказателства, т.е.. също са станали причина за отлагане на делото.В
последното заседание страната е ангажирала нови писмени доказателства, т.е.
възползвала се е от отложеното заседание.При това положение съдът намира, че
тези суми не следва да се възлагат в тежест на ответника.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗАНАВА ЗА НЕЗАКОННА
И ОТМЕНЯ Заповед № 3-333819.03.2018 г. на Директора
на РУ ”СЦР”-Плевен към ”БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД-София, с която е прекратено трудовото
правоотношение на Д.С.К., ЕГН **********,***, на основание чл.325 т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.С.К. на длъжността ”Служител
гише в пощенска станция (началник ПС V кат.), той и пощенски раздавач”.
ОСЪЖДА ”БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
община Столична, ж.к.”Студентски град”, бул.”Акад.Стефан Младенов” № 1, бл.31,
да заплатят на Д.С.К., ЕГН **********,***,със съдебен адрес:***,
чрез адв.П.Х. ***, сумата от 1 386,84
лв.-обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода 27.03.-27.09.2018 г. и 115,56 лв.-обезщетение по чл.224 ал.1
от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г., ведно със законната
лихва върху тях от 28.05.2018 г., както и 1 087,08 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА ”БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
община Столична, ж.к.”Студентски град”, бул.”Акад.Стефан Младенов” № 1, бл.31, да
заплатят по с/ка на РРС сумата от 185,47 лв.-държавна
такса по делото и 680 лв.-разноски за експертиза, поети
от БС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2–седмичен срок от връчването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/