РЕШЕНИЕ
№ 174
гр.Поморие,
27.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на десети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Димитър Димитров
при участието на
секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия
г.д.N 191 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.12 и сл. от Закона за
защита от домашното насилие (ЗЗДН) и е образувано по молба от С.Х.К., Й.С.К. и Х.С.К.,***,
против А.С.Ш. ***, с която е направено искане за установяване на домашно
насилие и налагане на мерки за съдебна защита по ЗЗДН спрямо ответника.
В обстоятелствената част на молбата е посочено, че
страните обитават различни етажи на еднофамилна жилищна сграда, като ответникът
е роднина по съребрена линия от втора степен на втората молителка и такъв по
сватовство от втора, респ. трета степен на първия и третия молител.
Сочи се, че на 24.04.2020 г. третия молител направил
забележка на наематели на ответника, което станало повод последният да нахлуе в
дома на молителите без разрешение и със заплахи и псувни, отправил на висок глас
реплики към третия молител и го нарекъл наркоман, след което бил избутан от
жилището от първите двама молители.
С молбата е направено искане за
налагане на мерки за защита по
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно: задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителите и забрана на същия да приближава молителите, обитаваното от тях жилище и местата им за социални контакти и отдих.
В съдебно заседание първите двама молители се явяват
лично, всички молители се представляват от процесуален представител – адвокат,
който поддържа молбата за защита.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание, също се
представлява от от адвокат, който оспорва твърденията
в молбата за защита.
За да се произнесе по искането на молителите съдът се
запозна подробно със събраните по делото доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие следното.
Молбата съдържа законоустановените реквизити
по чл. 9 ЗЗДН, подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН, против
субект по чл.3, т.6, респ.т.7 от ЗЗДН – роднина по съребрена линия от втора
степен на втората молителка и такъв по сватовство от втора, респ. трета степен на първия и третия молител, поради което е допустима и като
такава следва да бъде разгледана по същество.
По съществото на спора съдът намира следното.
По делото са изслушани показанията на св.В. Щ. К.
(роднина на страните), която сочи, че посещава редовно жилището на молителите,
включително е била в него на процесната дата, на която чула влизане в коридора
и викове, както и чула ответника по молбата да иска обяснения от третия молител
защо прави забележки на наемателите на ответника. Третия молител казал на
ответника да излезе от жилището, избутал го с гърди и му казал, че е без маска.
Свидетелката сочи, че третия молител и ответника крещели, но не е чула обиди и
заплахи, както и е категорична, че ответника нарекъл третия молител „наркоман“.
Обстоятелството, че Х.С.К. е зависим от наркотични вещества не е спорно по
делото и се установява от представения по делото препис от договор от
16.06.2016 г. с предмет субституиращо и поддържащо
лечение с М. хлорин на третия молител. Св. К. твърди
на следващо място, че не е чула някой да звъни на звънеца преди в жилището да
влезе ответника и не знае дали външната е била заключена, като е категорична,
че първия молител не е участвал в конфликта, който е бил между третия молител и
ответника.
Изслушани са показанията и на св. Д. А. Ш. (съпруга на
ответника), която сочи, че на процесната дата ответникът се качил до жилището
на молителите, след което чула вик, който я накарал също да се качи в жилището,
където видяла третия молител Х.С.К. да държи ответника за лицето, а втората
молителка се опитвала да ги разтърве. По лицето на ответника имало зачервявания
и оттоци, свидетелката го издърпала от жилището на молителите, а последните
затворили вратата. Свидетелката потвърждава, че повод за конфликта бил
забележки към наематели на ответника. Утвърждава, че вратата на жилището на
молителите винаги е заключена, а в него ответника бил допуснат от първия и
втората молители, както и че ответникът не е отправял обиди и псувни при
инцидента.
В обяснения по чл.176 ГПК, молителят С.Х.К. сочи, че на
24.04.2020г. ответникът не е отправял обиди и заплахи към него, а е обидил
третия молител и негов син, като го е нарекъл „долен наркоман“
В обяснения по чл.176 ГПК, молителката Й.С.К. твърди, че
на процесната дата ответникът е влязъл в жилището на молителите, изблъскал я,
блъснал вратата на стаята на сина й и трети молител и го нарекъл „долен
наркоман“.
В съвкупност от така
посочените доказателства съдът намира молбата за защита за неоснователна.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които
се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
От фактическа страна по делото се установи, че на
процесната дата - 24.04.2020 г., ответникът, без да е
имал покана, е посетил жилището на втората молителка и негова сестра, като поводът за посещението е
отправени забележки от племенника му и трети молител, към наематели на
ответника.
Не се установи, а и не се твърди, ответникът
да е влязъл в чуждото
жилище чрез употреба на сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически
средства (чл.170, ал.1 НК),
както и не се установи противозаконно да е останал
в жилището въпреки изричната покана да го
напусне (чл.170, ал.3 НК),
поради което оплаквания за извършено домашно насилие в горепосочените форми на
престъпни състави е неоснователно.
Не се доказа по делото, а и първите двама молители в
обясненията си признават обратното, ответникът да е отправил по отношения на
тях обиди и закани, поради което съдът приема, че домашно насилие спрямо тези
молители не е извършвано от ответника.
Установи се безспорно, че ответникът е
нарекъл третия молител „наркоман“, но последното обстоятелство е вярно, ето
защо стореното не съставлява домашно насилие според съда.
В
съвкупност от изложеното съдът намира, че като неоснователна молбата за защита
следва да бъде оставена без уважение.
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК, в тежест на молителите следва да бъдат възложени разноските на
ответника по делото в размер 200 лв., представляващи реално заплатено
адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 11, ал.3 ЗЗДН, в тежест на молителите, които са навършили 18-годишна възраст не са поставени под запрещение,
както и не са лица с
увреждания, следва да бъде възложена и дължимата за производството
държавна такса в размер 25 лв.
Предвид неоснователността на молбата за защита
на молителите не се дължат разноски.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.Х.К., ЕГН **********, Й. Христова К., ЕГН ********** и Х.С.К., ЕГН **********, тримата с адрес ***, за установяване на извършено на 24.04.2020 г. домашно насилие и постановяване на мерки за защита от домашно насилие по отношение на А.С.Ш., ЕГН **********, с адрес ***.
ОСЪЖДА С.Х.К., ЕГН **********, Й. Х. К., ЕГН ********** и Х.С.К., ЕГН **********, да заплатят на А.С.Ш., ЕГН **********, сума в размер 200 лв. (двеста лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Х.К., ЕГН **********,
Й. Х.
К., ЕГН ********** и Х.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН, да заплатят в полза на
държавата по сметка на Районен съд – Поморие сума в разме 25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща
дължима за производството държавна такса.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Х.К., ЕГН **********,
Й. Х.
К., ЕГН **********
и Х.С.К., ЕГН **********, за присъждане на разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС – Бургас в 7-дневен срок, който тече от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: