Р Е Ш Е Н И Е
№ 151 27.01.2010 г.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, ХІІІ наказателен състав
На двадесет и шести януари през две хиляди и десета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател : СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Теменуга Тишева
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Мутафчиев НАХ дело № 4329 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на П.Т.Д., ЕГН – **********,***, против наказателно постановление №
11898/22.08.2008 г. на началник група в сектор „ПП” към МВР – Бургас, с което
на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 150 лева и наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата се твърди, че наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС”
е твърде високо за извършеното нарушение. По същество се иска изменяне на
наказателното постановление в тази му част.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
За
административно-наказващия орган, редовно уведомен, представител не се явява в
съдебно заседание.
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 24.11.2007
г. свидетелят Д. работи със служебен автомобил, на който е монтирана система за
видеоконтрол „TFR 1- M” с радар № 510, която
отчита на ул. „Т. ***, че л.а. „Хонда” с рег. № ****се
движи със скорост 90 км/ч при разрешена от 50 км/ч. Автомобилът не е спрян.
Впоследствие е изкаран снимков материал от видеоклип № 744. Направена е справка
за собствеността на автомобила, при която се установява, че собственикът живее
в гр. Враца, където е изпратен АУАН със снимковия материал за връчване.
Вероятно, когато са предявявали АУАН на собственика, той е посочил, че
автомобилът е управляван от П.Д., който е записан като нарушител.
Изложената
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото и от
разпита на свидетеля Т.Д..
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното :
Производството
по налагане на административно наказание на жалбоподателя е започнало и
завършило при съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57 ЗАНН. В
обстоятелствената част на обжалваното НП е посочено, че жалбоподателят се е
движил “със скорост над разрешените стойности
за ППС, което управлява”, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 1
от
ЗДвП.
На
първо място в така издаденото наказателно постановление въобще не е посочена
скоростта, с която се е движил автомобилът на жалбоподателя към момента на
установяването й с техническо средство – система за видеоконтрол, което е
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, изискваща да се даде
описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено.
“Описанието” на нарушението в НП по никакъв начин не посочва белезите на конкретно
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и най-важния от тях - засечената скорост на
движение на ППС, което следва да се приравни към пълна липса на фактическа
обстановка по твърдяното нарушение. Последното от една страна нарушава правото
на защита на жалбоподателя, а от друга страна - поставя съда в невъзможност да
прецени дали действително е извършено твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и дали наказанието за това нарушение е определено правилно, тъй като в
санкционната разпоредба на чл. 182 ЗДвП, наказанията са диференцирани съобразно
стойността, с която е превишена разрешената максимална скорост. Установеното
процесуално нарушение е от категорията на съществените и води до отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Отделно
от това, за да бъде наложено законосъобразно административно наказание, то
нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин с допустимите от закона
доказателствени средства. От приетата от съда фактическа обстановка следва, че
скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, е установена
със система за видеоконтрол “TFR1 – M”. Съгласно чл.189, ал.7
от ЗДвП изготвените със системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Самата система обаче следва да бъде
одобрена съгласно изискванията на Закон за измерванията и Наредба за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, защото с нея освен
заснемане, т.е. фиксиране и възпроизвеждане на движещи се обекти, се отчита и
скоростта на автомобила, а съгласно чл.761, ал.1 от Наредбата радарните
скоростомери се пускат в действие след одобряване на типа и след първоначална
проверка и подлежат на последващи проверки. Очевидно е, че такова одобрение от
председателя на Български институт по метрология липсва, тъй като е служебно
известно на съда, че системата не е вписана в регистъра на одобрените типове
средства за измерване на основание чл. 34 от Закон за измерванията, поради
което и видеоклипът и снимката не могат да служат като годно доказателствено
средство за скоростта, с която се е движил водачът.
Предвид
обстоятелството, че скоростта, с която се е движил П.Д., е установена
единствено със система, която не е одобрена по предвидения ред и резултатите от
нея не могат да се ползват като годно доказателство, то нарушението, което му
се вменява, не е доказано по несъмнен начин, поради което наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и на това основание и следва да бъде
отменено.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 11898/22.08.2008 г. на началник
група в сектор „ПП” към МВР – Бургас, с което на П.Т.Д., ЕГН – **********,***, е
наложено наказание “глоба” в размер на 150 лева и наказание „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Стоян Мутафчиев
Вярно с оригинала:
Секретар: Т. Т.