Р Е Ш Е Н И Е

			29.07.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	23.07.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Райна Боянова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1013		2019

 

                                дело №                          по описа за                            г.

 

В.Г.Д., ЕГН **********,***, настоящ адрес:***, съдебен адрес ***, чрез адв. Й.Г., е предявила срещу А.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 7000 лева, представляващи обезщетение за причинените й с деянията, за които е осъден по НОХД № 961/2017 г. по описа на ДнРС, неимуществени вреди – 2000 лв. за вредите от престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК и 5000 лв. за вредите от престъплението по чл.143, ал.3, пр.1 от НК, както и сумата 680 лв. – обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на хонорар на ангажирания повереник в наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 17.02.2017 г., до окончателното им изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищцата сочи, че с одобрено от съда споразумение по НОХД № 961/2017 г. по описа на ДнРС ответникът е признат за виновен в това, че на 17.02.2017 г., около 17.00 часа, в гр. Дупница, в градинката до сградата на РУ Дупница от страната на р. Бистрица, й е причинил болки и страдания без разстройство на здравето, изразяваща се в натъртване на меки тъкани по главата, охлузвания в челната област, кръвонасядане и охлузване на дясна буза, както и мекотъканни контузии в областта на бъбреците, причинени по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК; по същото време и на същото място се е заканил на ищцата с убийство, като й казал, че ще я убие и не го притесняват никакви ограничителни заповеди и полицаи, като това заканване възбудило у нея основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл.143, ал.3, пр.1 от НК.

Вследствие на извършените престъпления ищцата претърпяла сериозни болки и страдания, страх, притеснения и неудобства. Претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на хонорар на ангажирания повереник в наказателното производство, по което се конституирала като частен обвинител.

В постъпилия писмен отговор се оспорва размера на исковете за неимуществени вреди и допустимостта на иска за имуществени вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно и от приложеното НОХД № 961/2017 г. по описа на ДнРС се установява, че с одобрено от съда споразумение ответникът по настоящото производство е признат за виновен за извършването на описаните в исковата молба престъпления по чл.131, ал.1, т.12 от НК и по чл.143, ал.3, пр.1 от НК.

Вещото лице по назначената и приета от съда по настоящото производство съдебно – медицинска експертиза /л.25/ д-р Л.Т. посочва, че при инцидента ищцата е получила охлузвания и кръвонасядания в областта на главата, лицето и тялото, причинени от удари с юмруци и ухапване. Периодът на възстановяване е около 20 дни, като нараняванията са излекувани, без остатъчни последици.

От показанията на свидетеля Тодор Николов се установява, че след инцидента ищцата за около две седмици се оплаквала от болки вследствие на нанесените й удари, от главоболие, замаяност, трудности при ходене до тоалетна, имала белези по лицето. Изпитвала притеснения да излиза сама; този инцидент довел до решението да замине на работа в чужбина.

 От показанията на свидетелката Радослава Рангелова се установява, че при инцидента и спречкването ответникът също получил наранявания от удари и одрасквания по лицето.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от същото деяние.

Към доказателствата е приложено НОХД № 961/2017 г. по описа на ДРС, от което се установява, че с влязла в сила присъда подсъдимият А.Б.А. е признат за виновен в това, че на 17.02.2017 г., около 17.00 часа, в гр. Дупница, в градинката до сградата на РУ Дупница от страната на р. Бистрица, е причинил на В.Г.Д. болки и страдания без разстройство на здравето, изразяваща се в натъртване на меки тъкани по главата, охлузвания в челната област, кръвонасядане и охлузване на дясна буза, както и мекотъканни контузии в областта на бъбреците, причинени по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК; по същото време и на същото място се е заканил на В.Г.Д. с убийство, като й казал, че ще я убие и не го притесняват никакви ограничителни заповеди и полицаи, като това заканване възбудило у нея основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл.143, ал.3, пр.1 от НК.

Силата на пресъдено нещо във връзка с гражданския процес се изразява в установителното действие на влезлите в сила присъди и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди и закана с убийство. Поради това съдът приема за доказано, че поведението на ответника се характеризира с посочените белези и се явява противоправно. Деянията му са извършени виновно, поради което му е наложено наказание. По отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да установи нещо различно от възприетото по НОХД № 961/2017 г. по описа на ДРС.

Налице са всички елементи на състава, пораждащ права за увредения срещу прекия причинител на неимуществено увреждане - ответникът А.Б.А.. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида на страданията и болките, които ищецът е преживял, както и обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще.

Според заключението на вещото лице, при инцидента ищцата е получила наранявания от удари с юмруци и ухапване с период на възстановяване около 20 дни, като нараняванията са излекувани, без остатъчни последици.

От показанията на Тодор Николов се установи, че след нанесения побой и отправянето на гореописаните закани пострадалата изпитвала болки и дискомфорт за около две седмици, притеснения за външния си вид /до излекуването на белезите/ и за безопасността си, довели до решение да замине на работа в чужбина.

Съдът кредитира тези показания като житейски достоверни, тъй като се подкрепят от заключението на съдебно-медицинската експертиза, а от друга страна елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл.144 НК е заканите да са могли да възбудят основателен страх за тяхното осъществяване – при извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК обективна последица от деянието е предизвикването на страхови усещания и безпокойство у пострадалия, отразяващи се отрицателно върху неговото емоционално и психическо състояние.

Посоченото от свидетелката Радослава Рангелова /че причина за инцидента бил имуществен спор, предизвикан от ищцата, и че при сбиването ответникът също е получил наранявания/ е ирелевантно при преценката за отговорността на ответника за причинените с деянието му вреди. Наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, и то само при престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК, би могло да се обсъжда при квалификация на деянието на ответника по чл.132 НК – липсата на такава квалификация означава, че поведението на пострадалата не е в причинна връзка с нанесената й телесна повреда.

Предвид естеството на причинените неимуществени вреди, по свое вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая съдът счита, че исковете за неимуществени вреди следва да бъде уважени: - за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата болки и страдания вследствие на упражненото спрямо нея насилие, осъществяващо състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането - 17.02.2017 г., до окончателно изплащане на сумата; - за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата негативни изживявания, породени от извършената от ответника закана с убийство, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането - 17.02.2017 г., до окончателно изплащане на сумата. Исковете за разликата над уважения размер от 1 000  лв. до претендирания от 2 000 лв. и за разликата от 2 000  лв. до претендирания от 5 000 лв. следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Претендираното като имуществена вреда заплащане на хонорар на ангажирания повереник в наказателното производство не произтича пряко и непосредствено от противоправното деяние на ответника, а от договор за правна помощ и съдействие, по който е получена договорена адвокатска услуга; между деянието на ответника и заплащането на хонорара няма пряка причинна връзка. Отговорността за разноски /включително заплатен адвокатски хонорар/ в процесуалното право е изградена върху разбирането за неоснователно предизвикан правен спор и е своеобразна санкция за страната, която е станала причина за това. По своята правна същност тя е обективна, безвиновна отговорност и не е отговорност за вреди, тъй като обхваща само направените разноски в съдебното производство. Следователно искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е неоснователен.

С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.6, вр. ал.1 и чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса съразмерно с уважения размер на исковете по сметка на РС – Дупница в размер на 50 лв. по иска за неимуществени вреди от престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК и в размер на 80 лв. по иска за неимуществени вреди от престъплението по чл.144, ал.3 НК – общо 130 лв., както и разноски на съда за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважения размер на исковете в размер на 265, 20 лв.

Ответникът не е претендирал разноски.

 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН **********, да заплати на В.Г.Д., ЕГН **********: - сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата болки и страдания вследствие на упражненото спрямо нея насилие, осъществяващо състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, за което е осъден с присъда по НОХД № 961/2017 г. на ДнРС, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането - 17.02.2017 г., до окончателно изплащане на сумата; - сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата негативни изживявания /страх, притеснения, неудобства/, породени от извършената от ответника закана с убийство - престъплението по чл.144, ал.3 НК, за което е осъден с присъда по НОХД № 961/2017 г. на ДнРС, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането - 17.02.2017 г., до окончателно изплащане на сумата; за разликата над уважения размер от 1 000  лв. до претендирания от 2 000 лв. и за разликата от 2 000  лв. до претендирания от 5 000 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Г.Д., ЕГН **********, за осъждане на А.Б.А., ЕГН **********, да й заплати сумата 680 лв. – обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на хонорар на ангажирания повереник в наказателното производство по НОХД № 961/2017 г. на ДнРС, като неоснователен.

ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница държавна такса в размер на 130 лв., както и разходи направени от ДБ за вещо лице в размер на 250 лв.

ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН **********, да заплати на В.Г.Д., ЕГН **********, разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважения размер на исковете в размер на 265, 20 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                        

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: