Решение по дело №5786/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

16.01.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№5786/2018г по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ.

           Пред ПлРС е депозирана искова молба от ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр. София, чрез адв. Пл. А., против А. ”П.И.”***, с която се твърди се, че на 20.02.2017г., ищецът, като застраховател, е сключил договор за застраховка „Каско Стандарт”, с ***Р.,***, по силата на който, е застрахован за всички рискове лек автомобил, марка Ауди, модел ”А8 4,2 Куатро”, с рег.№***, със срок на действие на застраховката 20.02.2017- 20.02.2018г., за което е издадена застрахователна полица № 4704170550000039/20.02.2017г. Твърди се, че на 12.12.2017г.. на в гр. ***, срещу входа на бензиностанция „Родина БГ”, посока гр. ***, лицето К.Р.Р., управлявайки застрахования л.а, е попаднал в необозначена и необезопасена неравност- дупка на пътното платно, стопанисвано от ответника, в резултат на което са нанесени материални щети по автомобила-увредена задна лява външна гума. Твърди се, че мястото на ПТП, не е посетено от органите на МВР и протокол за ПТП не е съставен.. Твърди се, че в застрахователното дружество, е образувана щета № 470417171762786/ референтен № 50-06120-0112/17, по която, е изплатена щета в размер на 282,62лв., на собственика на увредения л.а., на 28.12.2018г. Твърди се, че до ответника е изпратено писмо, получено на 10.04.2018г, с което застрахователят го е уведомил, че встъпва в правата на увреденото лице и е поканен да заплати доброволно сумата, но сумата не е заплатена. Твърди се, че на основание нормата на чл.410 от КЗ, платилият застраховател е встъпил в правата на застрахованият срещу причинителя на вредата. Твърди се, че на основание чл. 30, ал.1 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските  пътища, се осъществява от  АПИ. Твърди се, че в случая, ответникът не е обезопасил и обозначил, по съответния начин, препятствието на републиканския път, като с бездействието си е станал причина за настъпване на ПТП. Моли съдът да постанови решение, с което, на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ да осъди ответника А. ”П.И.”***, да заплати сумата от 282,62лв., съставляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета №470417171762786/ референтен № 50-06120-0112/17 по описа на ищеца, по застрахователна полица №4704170550000039/20.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

          В срока по чл.133 от ГПК, ответникът А. ”П.И.”***,  изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочва се, че в ИМ няма обозначаване на километричното положение, на което се твърди, че е реализирано ПТП. Посочва се, че липсва протокол за ПТП, както и че декларацията от собственика не го обвързва. Посочва се също, че водачът на л.а. има задълженията по чл. 20 от ЗДвП и възниква съмнение дали водачът не е нарушил цитираната норма.

          Съдът, като обсъди доводите на страните  и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото се установява, видно от представените по делото застрахователна полица № 4704170550000039/20.02.2017г. и Общите условия към договора, факта на сключването и съществуването на  договор за застраховка “Каско Стандарт”, със страни: ищецът-ЗАД „БУЛСТРАД ВИГ”, в качеството му на застраховател, и ******, като застрахован, въз основа на който е застрахован-пълно каско- следният лек автомобил - марка Ауди, модел ”А8 4,2 Куатро”, с рег.№***, със срок на действие на застраховката от 00,00ч. на  20.02.2017- до 00,00ч. на 20.02.2018г. Установява се също, че от страна на застрахованото лице- Румен Р., е депозирано до застрахователя заявление за изплащане на застрахователно обезщетение , в което е посочено, че на 12.12.2017г, в гр. ***, е попаднал в голяма дупка и е увредил задна лява гума. Представена е и декларация от участника в ПТП- К.Р.Р., в която е посочено, че  на 12.12.2017г, в гр. ***, срещу входа на бензиностанция родина БГ, ок. 13,00ч., е управлявал застрахования лек автомобил, и е попаднал в голяма дупка. Представена е и декларация свидетел на ПТП В.А., в която същият е декларирал, същите обстоятелства. Видно от представената опис на претенция № 50-06120-0112/17/12.12.2017г., се установява, че от застрахователя е установена щета на задна лява външна гума, на застрахования автомобил, като щетата е оценена на стойност 296,71лв. по представеното опис- заключение. Установява се също, че по представения доклад по щета, размерът на обезщетението е определен на 282,62лв., изплатен на застрахованото лице, с платежно нареждане от 28.12.2017г.

По делото се установява също факта на изпращането на регресна покана до Община ***, получена на 15.03.2018г, за заплащане на сумата от 282,62лв., в отговор на която, Община *** е посочила, че *** , е част от републикански път І-3.

По делото се установява също факта на изпращането на регресна покана до ответника АПИ, получена на 10.04.2018г., за заплащане на сумата.

По делото безспорно се установява също, че ПТП не е посещавано от органите на КАТ и съответно не е съставен протокол за ПТП, което е в съответствие с нормите на Наредба №Із-41/12.01.2009г.

По делото, като свидетел е разпитан К.Р., от показанията на когото се установява следното: свидетелят посочва, че е управлявал застрахования лек автомобил, като през м. мат миналата година, на връщане от гр. София към гр. Свищов, на излизане от гр. ***, на ***, срещу бензиностанция Роден край, около магазин Лидл, е попаднал в голяма дупка, при което е скъсал гума. Посочва, че е слязъл и е сменил гумата, след което е продължил към гр. Свищов. Свидетелят посочва, че  си спомня, че  като цяло участъка е лош и по принцип не може да се кара бързо. Посочва, че  според него дупката би трябвало да е била с остър ръб, тъй като гумата се е скъсала по външната част. Посочва също, че не си спомня да е имало означения за препятствия по пътя. Посочва също, че не се е обаждал на полицията. При предявяване на представените с ИМ и приети по делото заявление и декларация, св. К. Р., посочва, че същите са подписани от него.

По делото, е изслушана СТАЕ, от заключението по която се установява, че ВЛ се е запознало с представената опис- претенция и съдържащите се в нея 7 бр. снимки, от които е установил деформации по външния борд на задна лява гума, с означение 255/40R19 с dot код 4416, при което 255 е ширината на гумата, а 40- височината на профила на гумата, изразено в процентно  съотношение спрямо ширината; в случая 255х0,4=102 mm. ВЛ е установило, че за да се получат наличните деформации по задна лява гума, е необходимо косо преминаване на гумата,  спрямо външна лява стена на участък с низходяща денивелация, спрямо основната пътна повърхност. ВЛ е посочило, че този участък трябва да е с широчина по- голяма от 28 см., с дължина по- голяма от половината от обиколката на гумата и с дълбочина по- голяма от 10 см. ВЛ е посочило, че е възможно уврежданията на  автомобила, да възникнат по начина, описан в опис- претенцията и същите могат да са причинна връзка с реализираното ПТП. ВЛ е установило също, че действителната стойност на вредите е в размер на 368,22лв., с овехтяване.  ВЛ е посочило също, че е направил оглед на местопроизшествието в гр. ***, на ***, срещу входа на бензиностанция Родина БГ, при който е установило, че пътното платно е претърпяло реконструкция, като асфалтовата настилка е подменена с нова и не са  установени неравности- към момента на огледа. При изслушване на ВЛ в с.з., същото посочва, че при движение със скорост  по- голяма  от 10км/час, могат да се получат подобни деформации. ВЛ посочва също, че  поради непрекъснатите си пътувания до гр. София, е запознат със състоянието на пътното платно, в този участък- гр. ***,, като посочва, че повече от половин година е правен ремонт на пътя, подменяни са шахти, сменяна е пътната настилка и е имало прорязвания на места с дълбочина 40-50 см.

По делото, от страна на ответника е представен сертификат №57 за действително извършени и приети ремонтни работи, в който е посочено, че при проверка на място, към 24.11.2017г, са извършени дейности по поддържане и осигуряване безопасността на РПМ на път І-3 от км 137+830 до км 149+800 в чертите на  гр. ***.

При така установеното от фактическа страна, и с оглед становището на страните, съдът намира, че няма спор относно въпросите за наличие на валидна застраховка „Каско”, спрямо увреденият лек автомобил, към датата на настъпване на посоченото в ИМ, ПТП- 12.12.2017г., факта на изплащане на застрахователното обезщетение. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено и мястото на настъпването на ПТП- републикански път І-3, стопанисван от ответника. По делото, от страна на ответника има оспорване относно липсата на километричното обозначение на мястото на реализиране на ПТП, но не и относно факта, че ***, в гр. ***, е част от републикански път І-3. Спорен по делото е въпросът за съществуването на твърдяната неравност на пътното платно, при преминаването през която, са възникнали посочените вреди по автомобила.

          Съгласно разпоредбата на чл., 410, ал.1, т.1от КЗ, с изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В този случай в полза на застрахователя възниква едно регресно право да получи платената от него сума, което той може да упражни срещу прекия причинител на вредата-/чл.49 от ЗЗД/- в случая АПИ, която следва да ги поддържа в изправност, с необходимата маркировка и сигнализация. Както бе посочено по-горе, съдът намира за безспорно установен факта на осъществяване на ПТП на дата 12.12.2017г., с участието на застрахованият л.а. марка Ауди, модел ”А8 4,2 Куатро”, с рег.№***, управляван от К.Р.- разпитан по делото като свидетел. Въпреки че в показанията си, същия посочва като момент на настъпването на ПТП през м. март 2017г, съдът намира, че датата на реализиране на ПТП е установена, съобразно събраните по делото писмени доказателства, вкл. и подписаните от самия свидетел такива, адресирани до застрахователя.

 Както бе посочено по- горе, съдът намира за безспорно установени, факта на наличие на валидна застраховка „Каско”, спрямо увреденият лек автомобил, към датата на настъпване на посоченото в ИМ ПТП-12.12.2017г., факта на изплащане на застрахователното обезщетение, както и мястото на настъпването на ПТП- републикански път І-3, гр. ***, стопанисван от ответника. Както бе посочено по- горе, ПТП не е посещаван от органите на КАТ и съответно не е съставен протокол за ПТП, което е в съответствие с нормите на Наредба №Із-41/12.01.2009г. за документите и реда на съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и информационният център  към Гаранционният фонд, издадена въз основа на чл.125а от ЗДвП, съобразно която, не се посещават от органите на сектор ПП към МВР и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. От събраните по делото доказателства-писмени и гласни- показанията на св. Р., съдът намира за установен факта на съществуването на неравност на пътното платно- дупка, и съответно реализирането на ПТП- попадането в описаната нервност, на републикански път І-3, стопанисван от ответника. От представеният по делото Протокол за извършени количества работи, се установява, че в пътен участък, от км 137+830 до км 149+800, в чертите на гр. ***, е положен асфалт, и работата е приета към дата 24.11.2017г. Съдът намира, че този факт, сам по себе си, не обосновава категоричен извод, че към датата на реализиране на ПТП- 12.12.2017г., на пътното платно, в гр. ***, срещу входа на бензиностанция Родина БГ, от страна на ответника е налице изпълнение на задълженията му по поддържане на пътното платно. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, вкл. и от заключението по СТАЕ, се установява, че на посочената дата-12.12.2017г, е налице неравност на пътното платно- републикански път І-3. Налице е и причинно- следствена връзка между ПТП и настъпилите щети по автомобила.

При така установеното, съдът намира за безспорно установен фактическият състав, водещ до основателност на заявената претенция с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ. За да бъде уважен регресния иск на суброгиралия се в правата на застрахованото лице застраховател, е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение, въз основа на договор за застраховка; наличие на изпълнение по договора от страна на застрахователя-извършване на плащане на застрахователното обезщетение на застрахованото лице, и наличие на отговорност на прекия причинител на вредите, респ. лицето , под чиято отговорност се намира. Съобразно нормата на чл.3, ал.2 от ЗП, Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, като на основание чл.30, ал.1 от ЗП, АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая съдът намира, че ответникът-като лице, под чийто надзор се намира вещта- по смисъла на чл.49 от ЗЗД, не е изпълнил задължението си по чл.30 ал.2 от ЗП, за ремонт и поддържане на пътя, което от своя страна е станало причина за настъпването на процесното ПТП и възникването на щетите по автомобила. Както бе посочено по- горе, по делото не се установи и по категоричен начин, изпълнение на задълженията по поддържане на пътя, от ответника. По делото не се установи също и възражението на отнетника, че водачът на увреденото МПС, към момента на настъпване на ПТП, се е движел в нарушение на нормата на чл. 20 от ЗДвП. В тази насока, следва да се  съобрази и изявлението на ВЛ в с.з., че такова увреждане по автомобила, е възможно  да настъпи и при движение със скорост над 10 км/час, която е много по- ниска от разрешената ца движение в населени места.

По отношение на размерът на претенцията, съдът намира за установено следното: Размерът на сумата, платена на застрахованото лице, няма отношение към правоотношението застраховател- пряк причинител, респ.-в случая АПИ, като лице, под чиито надзор се намира Републиканската пътна мрежа. Регресното право на платилия застраховател, има за основа именно плащането на сумата на увреденото лице-застрахован, и не зависи от съдържанието на застрахователното правоотношение между тях. В случая съдът дължи произнасяне в рамките на заявената претенция- сумата от 282,62лв., въпреки заключението на ВЛ, което посочва размер на щетата от 368,22лв..

С оглед на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.410, ал., т.1 от КЗ, е основателен и следва да бъде изцяло уважен изцяло.

Съобразно изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 495- съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК и действително направените от ищеца разноски; в случая е разпоредено сумата от 25лв.- внесен депозит за разпит на свидетел, да бъде върната на ищеца.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, А.П.И. БУЛСАТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З. „Б.В.И.Г.” З.г.С. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***- изп. директори, заедно, чрез адв. П.А.,  сумата от 282,62лв., съставляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт”, с №4704170550000039/20.02.2017г. по описа на ищеца, по щета №470417171762786/ референтен № 50-06120-0112/17, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.П.И. БУЛСАТАТ *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ НА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЗАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***- изп. директори, заедно, чрез адв. П.А., сумата от 495лв. съставляващи направени деловодни разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението, пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: