Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
№ ……град София,
02.10.2020 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в въззивен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от мл. с-я
Мария Богданова гр.д. № 2542/2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 –чл.273 от ГПК.
С решение № 20227/05.12.2016 г., постановено по гр. д. № 47805/2015 г. на СРС, I ГО, 28 състав, частично са уважени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу К.Т.Г. и В.Т.Д. установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответниците дължат
на ищеца, разделно по ½ за всеки от тях: сумата от 1478,80 лв., представляваща
неизплатена цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******,
представляващ апартамент № 51 с абонатен № 157680, за периода 01.04.2012 г. -
30.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.05.2015 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 280 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 31.05.2012 г. - 20.05.2015
г., за които суми по гр. д. № 29639/2015 г. на СРС, I ГО, 28 състав е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.06.2015 г. С решението претенциите на ищеца за разликата до пълните
предявени размери, съответно до 1774,55 лв. за главницата и до 331,04 лв. - за обезщетението за забава, са отхвърлени
като неоснователни, като съдът е разпределил и разноските в заповедното и
исковото производство. Решението е постановено при участие на „Т.с.“ ЕООД –
трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението се обжалва от двете страни по делото.
Въззивникът –ищец
„Т.С.“ ЕАД обжалва решението в отхвърлителната
част. Поддържа доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.
Посочва, че първоинстанционният съд не е следвало да
кредитира първоначалното заключение на СТЕ, относно превишаването на количеството
отдадена от сградната инсталация топлинна енергия в
сравнение с енергията за отопление на имотите. Представеното от вещото лице
писмо на МЕ относно приложението на чл. 78 от Наредба 16-334/2007 г. и
необходимостта от допълнително обследване на отопляемата сграда представлявало
отговор на правен въпрос от компетенциите на съда. Счита, че не били налице
предпоставките за провеждане на подобно обследване, видно и от данните на допълнителното
заключение на СТЕ. По тази причина поддържа, че претенциите му са доказани в
своята цялост и моли въззивния съд да отмени решението
на СРС, в обжалваната част, да уважи исковете в пълните предявени размери и му присъди разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от страна
на ответниците е постъпил отговор на въззивната жалба, в който същата се счита за неоснователна.
Липсвали достатъчно доказателства за основателност на претендираните
суми. По делото безспорно било установено нарушение на методиката при изчисляването
на топлинната енергия, обуславящо задължително обследване на сградата от страна
на ищеца.
Въззивниците-ответници ответниците
обжалват решението в частта на уважените искове. Възразяват, че исковете били изцяло неоснователни, тъй
като съдът се е позовал на заключението на СТЕ, в което били установени
нарушения на Наредба 16-334/2007 г. за топлоснабдяването.
В нито един от получаваните до завеждането на делото отчети, фактури и
изравнителни сметки не фигурирало името на ответника К.Г.. Партидата на имота
била открита на името на В.Д. и той бил единствено отговорен за ползваната
енергия. В решението не бил посочен точният размер на сумата, дължим от всеки
от ответниците. Молят за отмяна на решението, в
обжалваната от тях част, отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноските по делото.
От страна на ищеца и третото лице-помагач не са
постъпили отговори на въззивната жалба на ответниците в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
Жалбите са допустими, като подадени в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, и следва да се разгледат по същество.
При служебната проверка по чл. 269, изр. ГПК съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Относно правилността му съдът е
ограничен от доводите , заявени с жалбите, съгласно нормата на чл. 269 изр. 2 ГПК.
За да уважи частично предявените установителни
искове, районният съд е приел, че между страните е налице договорно
правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия, поради което ответниците
дължат на ищеца потребената в имота топлинна енергия
за исковия период за процесния имот- тяхна
собственост. Съдът е кредитирал
заключенията на приетата по делото СТЕ, съгласно които стойността на реално
доставената до имота топлинна енергия за процесния период
възлиза на сумата от 1717,77 лв., но при наличие на процент на сградна
инсталация над 50%. и необходимостта от
обследване на сградата, каквото не е било направено е приел, че ответниците
дължат единствено посочената в заключението по СТЕ стойност за доставената ТЕ
за БГВ в обекта, чиито размер възлиза на 1478,80 лв.
По отношение правилността на решението в обжалваната
част във връзка с наведените във въззивните жалби
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния
съд намира следното:
За процесния период
облигационните отношения между страните са се уреждали от разпоредбите на Закона
за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм. ДВ. бр. 25 от 20 Март 2020г.). Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва, че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната
на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съгласно заключението на приетата по делото СТЕ в топлоснабдения имот всички отоплителни тела са били
демонтирани, като за процесния отчетен период от 04.2012
г. до 04.2014 г. няма изчислена топлинна енергия за отопление на имота. Към отговора
на исковата молба са представени отчети на ФДР за процесния
имот за периода 2012 г. - 2014 г., в които е посочено, че отоплителните тела в
имота са демонтирани. Ищецът е представил протокол от 07.11.2012 г., в които
представители на „Т.С.“ ЕАД и собственикът на имота, са констатирали, че отоплителните
тела в процесния апартамент са демонтирани.
С оглед на така събраните писмени доказателства и
заключението на вещото лице по СТЕ въззивният съд
намира, че по делото е установено, че в процесния
имот през процесния период не е използвана топлинна
енергия за отопление. Следователно ответниците дължат
заплащане на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, както и за сградна инсталация, тъй като по силата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. В тази връзка въззивният
съд намира за неоснователно възражението във въззивната
жалба на ответниците, че ищцовото
дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 78 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, съобразно
констатацията на вещото лице по т. 2 от СТЕ, че за процесните
два отоплителни сезона отдадената за сградна
инсталация топлинна енергия е в размер над 50 % от максимално допустимото по
реда на чл. 78 от посочената наредба. От
приетото по делото заключението на СТЕ се установява, че сумите за отдадена топлинна енергия от сградната инсталация са изчислени съгласно нормата на. От
първоначалното заключение на СТЕ е видно, че изчислената енергия за сградна
инсталация като процент от общата енергия за отопление във входа за отоплителен
сезон 2011 г./ 2012 г. е 52,49 %, ; за отоплителен сезон 2012 г. / 2013 г. е
58,67 %, а за отоплителен сезон 2013 г.
/ 2014 г. е 68,58 %. От приетото, обаче, неоспорено допълнително заключение на СТЕ , се
установява, че след извършени допълнителни проверки от вещото лице по справки,
представени по делото - за инсталираните
мощности в процесната сграда е установено, че за
отоплителен период 2012-2013г.- топлинният
товар е бил 48% , за отоплителен период 2013-2014г.- 44,96%, т.е.- за
целия исков период топлинният товар на сградата не е намален с над 50%.
Съгласно
нормата на чл. 78 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, когато топлинният
товар на отоплителните тела в сграда - етажна собственост, е намален с над 50 %
от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията,
отдадена от сградната инсталация, е по-голямо от
количеството на енергията за отопление на имотите, топлопреносното
предприятие е длъжно писмено да уведоми потребителите в сградата - етажна
собственост, и лицето по чл. 139б ЗЕ и да предприеме действия съгласно т. 6.6 и
6.6.1 от методиката. В конкретния случай, с оглед установеното количество изразходвана топлинна
енергия в сградата и доказания факт с допълнителното заключение на СТЕ, че
топлинният товар не е намален с над 50%, съдът намира, че не е налице
хипотезата на чл.78 от Наредбата, на която се позовават ответниците.
По изложените съображения въззивният
съд намира, че искът за потребена топлинна енергия за
периода 01.04.2012 г. - 30.04.2014 г. следва да бъде уважен за сумата,
съответстваща на действително потребената топлинна
енергия за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване в имота от 1 717, 77лв., съгласно заключението на СТЕ, като
към тази сума следва да бъде прибавена и
сумата, дължими за отчета на уредите за
дялово разпределение от 12,24лв., ли исковата претенция за главницата,
включваща стойността на ТЕ и услугата за дялово разпределение възлиза на общата
сума от 1 184,01лв. Доколкото,
обаче , в конкретния случай ищецът претендира главница в по-малък размер от
1 774,55лв., в съответствие с принципа за диспозитивно
начало, съдът приема, че искът следва да бъде уважен в рамките на предявения
размер , след отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната
му част. Като последица от доказаната дължимост на
главницата в пълен размер- дължима се явява в пълен размер, доказан и със заключението на ССЕ и искът за мораторни лихви върху главницата, натрупани за времето на
забавата в размер на 331,04лв., поради
което обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът следва да бъде
отменено.
С оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че предявените
искове за главница и лихва са изцяло основателни, поради което първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца отхвърлителна част следа да бъде отменено и вместо него- постановено
друго, с което претенциите на ищеца да
бъдат уважени в пълния им предявен размер. В останалата обжалвана от ответниците част на уважените искове, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за заповедното производство в размер на 345,81
лв. (за държ. такса и юрисконсултско възн.) , поради
което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
допълнително сумата от 56,96лв. – дължима на присъдената с обжалваното решение обща
сума от 288,85лв. / = 35,17лв.+ 253,68лв./. За първоинстанционното
исковото производство дължимите на ищеца разноски възлизат на сумата от 1248,98
лв. (за държ. такса., депозити за СТЕ, ССчЕ и доп. СТЕ, юрисконсултско възн.), поради което ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят допълнително сумато
от 391,74лв. над присъдената с обжалваното решение сума от 857,24лв. За въззивното произПри този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски във въззивната инстанция има въззивникът „Т.С.“ ЕАД в размер от 50 лв. за държавна
такса. За въззивното
производство на ищеца се дължат разноски в размер на 50,00лв., като последица
от уважаване на подадената от него въззивна жалба.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т.
1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр.
86/2017 год./.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 20227/05.12.2016 г.,
постановено по гр. д. № 47805/2015 г. на СРС, I ГО, 28 състав, в
частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу К.Т.Г., ЕГН **********
и В.Т.Д., ЕГН ********** установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над
сумата от 1478,80 лв. - до пълния
предявен размер от 1774,55 лв., представляваща
неиздължена цена на доставена топлинна енергия и на услугата за дялово
разпределение за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******,
представляващ апартамент № 51 с абонатен № 157680 за периода 01.04.2012 г. - 30.04.2014 г. и за
разликата над сумата от 280,00 лв. до пълния предявен размер от 331,04 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 31.05.2012 г. - 20.05.2015
г., за които суми по гр. д. № 29639/2015 г. на СРС, I ГО, 28 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 04.06.2015 г., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******срещу К.Т.Г., ЕГН ********** и В.Т.Д.,
ЕГН **********, установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца,
разделно по ½ част за всеки от тях, както следва: разликата над сумата от 1478,80 лв. - до пълния предявен размер от 1774,55 лв.,
представляваща неиздължена цена на
доставена топлинна енергия и на услугата за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, представляващ апартамент
№ 51 с абонатен № 157680 за периода
01.04.2012 г. - 30.04.2014 г. и разликата над сумата от 280,00 лв.- до
пълния предявен размер от 331,04 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 31.05.2012 г. - 20.05.2015 г., за които суми
по гр. д. № 29639/2015 г. на СРС, I ГО, 28
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.06.2015 г
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20227/05.12.2016 г., постановено по гр. д. № 47805/2015 г. на СРС, I ГО, 28 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К.Т.Г., ЕГН ********** и В.Т.Д., ЕГН ********** да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК: сумата от 391,74 лв.- допълнително дължими
разноски за първоинстанционното исково производство,
сумата от 56,96 лв. - допълнително дължими разноски за заповедното производство
и сумата от 50 лв. - разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД,
ЕИК ******като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.