№ 505
гр. Варна, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20233100500058 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу
разпореждане № 38062 от 18.10.2022 г., постановено по гр. д. № 13357/2022 г. на ВРС, с
което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу
длъжницата К. П. Т. за сумата от 882,59 лв., обезщетение за забава върху главницата за
периода 17.04.2018 г. – 28.09.2022 г., което вземане произтича от сключен между „4финанс“
ЕООД и длъжницата Договор за кредит № **********/17.03.2018 г., прехвърлено на
заявителя с договор за цесия.
В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане в обжалваната част. Според жалбоподателя, не е налице задължение за
заявителя да представя към заявлението справка, която съдържа необходимите изчисления
за определяне на размера на претендираните парични вземания, поради което преценката
дали размерът на законната лихва за забава е правилно изчислен или не, с оглед целта на
производството по чл. 410 ГПК да се провери дали вземането е спорно, и с оглед смисъла на
закона, е извън обхвата на дължимата от съда проверка очертана от чл. 411, ал. 2 от ГПК.
Изложени са също доводи и съображения, които са неотносими към мотивите, с които ВРС
частично е отхвърлил заявлението. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната
част и да се издаде заповед за изпълнение.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение
по чл. 274 от ГПК, поради което е допустима.
Производството пред ВРС е образувано по подадено заявление от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
1
срещу длъжницата К. П. Т., за сумата от 700 лв. главница, сумата от 23,59 лв.
възнаградителна (договорна) лихва за периода 17.03.2018 г. – 16.04.2018 г. и сумата от 1
174,83 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 17.04.2018 г. – 28.09.2022 г.,
които вземания произтичат от сключен между „4финанс“ ЕООД и длъжницата Договор за
кредит № **********/17.03.2018 г., прехвърлен на заявителя с договор за цесия, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /29.09.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 37,97 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционният съд, като е съобразил разпоредбите на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
и чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, е
приел, че по отношение на сумата от 882,59 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода 17.04.2018 г. – 28.09.2022 г. са налице пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение. Съдът е извършил служебно изчисление на дължимия
размер на законната лихва върху главницата от 700 лв. за периода 17.04.2018 г. – 12.03.2020
г. и е установил, че общо дължимото обезщетение за забава (в размер на законната лихва)
при спазване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК, за която съдът следи
служебно, е в размер на 292,24 лв. По тези съображения съдът е отхвърлил заявлението за
разликата над тази сума до претендираните от заявителя 1 174,83 лв. (т.е. за сумата от 882,59
лв. ).
Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал. 2, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В случая претендираното обезщетение за забава
надвишава размера на законната лихва – ОЛП плюс 10% годишно, поради което искането
противоречи на императивна законова разпоредба. Смисълът на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2
на чл. 33 от ЗПК е да забрани на кредитора при забава на длъжника да начислява лихви,
неустойки, такси и пр. надхвърлящи договорената лихва – ал. 1 и законната лихва – ал. 2.
Заявителят, въпреки изрично дадените му от заповедния съд указания да уточни
претенцията си за заплащане на обезщетение за забава, е представил на съда очевидно
неверни данни относно начина по който е изчислен размера на претенцията в тази и част,
́
което следва да се приравни на неизпълнение на указанията. При това положение
заповедният съд би могъл или да подходи формално и изцяло да отхвърли заявлението в
частта на искането за присъждане на обезщетение за забава, или да съобрази частичната
основателност на претенцията и да присъди действително дължимия размер, като в случая
правилно е избрал втория вариант.
Изложените от жалбоподателя доводи относно формалния характер на заповедното
производство и липсата на законово задължение за заявителя да представя към заявлението
2
справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на размера на
претендираните парични вземания, са неоснователни. В съответствие с характера на
договора, от който произтичат правата на заявителя, приложим към облигационното
правоотношение е ЗПК. Обезщетение за забава в размер на законната лихва, безспорно се
дължи при забава на длъжника, но при спазване на императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1, вр. ал. 2 ЗПК. След като претенцията на заявителя за част от претендираното обезщетение
очевидно противоречи на закона, за съда не остава друго, освен да приложи разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК и да отхвърли искането в тази му част.
Предвид изложеното и поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции
разпореждането на ВРС в обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 38062 от 18.10.2022 г., постановено по гр. д. №
13357/2022 г. на ВРС, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД срещу длъжницата К. П. Т. за сумата от 882,59 лв., обезщетение за забава
върху главницата за периода 17.04.2018 г. – 28.09.2022 г., което вземане произтича от
сключен между „4финанс“ ЕООД и длъжницата Договор за кредит № **********/17.03.2018
г., прехвърлено на заявителя с договор за цесия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3