ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39071
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно гражданско
дело № 20231110101710 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 229146/14.08.2023г. Х. Д. М. моли съда да допълни постановеното по
делото определение от 10.08.2023г. в частта за разноските, като му присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева, съгласно представения към възражението,
подадено по реда на чл. 414 от ГПК, договор за правна защита и съдействие26.05.2023г.
В законоустановения едноседмичен срок заявителят /ФИРМА/ по реда на чл. 248,
ал.2 от ГПК, приложима в заповедното производство, е взел становище по молбата, като
счита, че възражението срещу издадената заповед няма самостоятелен характер и е само
формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в исково такова. Счита,
че само за подадено бланкетно възражение, ако съда реши, че следва да присъди адвокатско
възнаграждение по аналогия е приложима нормата на чл. 6,т.5 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли и съда при извеждане на
крайния си извод да съобрази Решение на Съда на ЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела
С-427/2016г. и С-428/2016г.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските.
В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с определение, което
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението, което определение е връчено
1
на молителя на 12.09.2023г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е
подадена в съда на дата 14.08.2023г. /преди връчване на съдебния акт/, поради което съдът
намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима.
По същество и след повторна преценка молбата съдът намира за частично
основателна.
В настоящия случай, поради наличието на предпоставките за обезсилване на
издадената заповед за изпълнение, длъжникът има право на разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК. Същият надлежно е упражнил правото си на присъждане на
разноски в заповедното производство с настоящата молба. Към възражението длъжникът е
приложил и договор за правна защита и съдействие, в който надлежно е вписано
заплатеното в брой възнаграждение на адв. Ж. С. Й. в размер на 500 лева, което съгласно т.
1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., е достатъчно
основание за присъждането му. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по
издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на
заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми. В цитираната норма не са използвани
изрични думи и изрази със значение, което да обосновава ограничително тълкуване, че
същата се прилага единствено по отношение на кредитора, подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Напротив граматическото тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 7 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. установява, че езиковият смисъл, използваните правни термини и
връзките между тях са пределно ясни и коректно формулирани, а това налага разпоредбата
да се прилага точно, според чл. 46, ал. 1, предл. 1 от ЗНА. Граматическото тълкуване на
процесната разпоредба означава, че обхваща не само подаването на заявление, а цялото
заповедно производство - за защита и съдействие чрез процесуален представител в
"производствата по издаване на заповед за изпълнение". Следователно според този текст
така определеният начин за изчисляване на минималното адвокатско възнаграждение се
отнася и до двете страни в заповедното производство - и за заплатеното адвокатско
възнаграждение от заявителя-кредитор, и за заплатеното адвокатското възнаграждение от
длъжника.
Наличието на изричната и ясна разпоредба на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г., регламентиращ начина на определяне на минималното адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, позоваването от страна на заявителя на хипотезата на чл. 6, т. 5
от същата Наредба е неоснователно, тъй като касае извършването на съвсем други действия
и то не по съдебни производства, каквото е и заповедното производство. Възнагражденията
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела са
регламентирани с чл. 7 от наредбата, който е приложим в случая. Издаването на заповед
срещу определено лице е ангажиране на страна в съдебното производство, макар все още да
не се касае за исково такова. Не може да се направи аналогия между действията, извършени
2
от адвоката в качеството му на процесуален представител на длъжник в заповедното
производство, и тези, касаещи съставяне на книжа и молби, посочени в чл. 6, т. 5 от Наредба
№ 1/9.07.2004 г. или за проучване на дело с даване на мнение по него - чл. 6, т. 3 от
Наредбата, както и за писмена консултация - чл. 6, т. 2 от Наредбата, които са извън
съдебните, спорни производства. В разглеждания случай, при оказана на длъжника
адвокатска услуга, изразяваща се в процесуално представителство и защита в заповедното
производство /изрично посочено в договора за правна защита и съдействие / е приложим чл.
7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г., а не разпоредбата на чл. 6, т. 5 от същата наредба, като
адвокатското възнаграждение, заплатено от длъжника обаче, и във връзка с така
извършеното действие /само по подаване на възражение/ не обосновава претендирания
материален интерес от 500,00 лева, а на основание чл. 7, ал.7, вр. ал.2,т.1 от Наредбата в
редакцията с ДВ, бр. 88/04.11.2022г. в предвид датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 26.05.2023г., следва да се определи в минимален размер от 400,00
лева.
Следователно молбата е частично основателна и определението следва да бъде
допълнено в частта за разноските в гореизведения смисъл.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 28030 от 10.08.2023г., постановено по ч.гр.д. №
1710/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ на Х. Д. М., ЕГН
**********, сумата в размер на 400,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.4 от
ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3