Р E Ш Е Н И Е
№ 388
гр.Плевен, 25.07.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора
Ана Баракова, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 504 по описа за 2023 год.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 в, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 30 от 13.04.2023
год., постановено по НАХД № 250/2022 год., Районен съд – Кнежа е потвърдил наказателно постановление № 21-0285-00482/23.04.2021г. на Началник група
към ОДМВР Плевен РУ Кнежа, с което на осн. чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183 ал.4 т.7, пр.1 , чл. 183
ал.1 т.1 пр. 3, чл. 185 и чл. 179 ал. 5 от ЗДвП на Д.В.Д. ***, ЕГН **********
са наложени административни наказания: глоба в общо размер на 130 лв за нарушения по чл. 137 а , ал. чл. 100 ал.1 т.2 и т. 6
и чл.. 100 ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
Недоволен от решението е останал Д.В.Д., който го е обжалвал в законния срок . В жалбата се твърди, че
решението на РС Кнежа е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че по отношение
на компетентността на административнонаказващия орган
съдът е приел, че началник група на РУ на МВР гр. Кнежа е компетентен да издава
наказателни постановления изводът на съда е неправилен, тъй като от приложената
заповед, която по форма и съдържание не оправомощава АНО с необходими функции, а единствено
определя, кои лица могат да издават НП по ЗДвП, а във въпросната заповед не
фигурират имената на лицето издало наказателното постановление. Твърди, че приложената по делото заповед е
издадена от министър на вътрешните работи, който не е министър на вътрешните
работи към датата на извършване на нарушението.На второ място твърди, че съдът
е кредитирал единствено показанията на св. П. К. срещу когото жалбоподателя има
ЧНД, който се твърди че е давал неверни показанията си в качеството на
свидетел. Твърди, че съдът неоснователно е неглижирал
становището на защитата, че нарушението е констатирано в присъствието на
свидетелите, което е грубо нарушение на административните правила. Изразява
становище, че втория свидетел при съставяне на АУАН не е присъствал при
съставяне на акта, а впоследствие е дописан в акта като свидетел при съставянето
му. Прави искане да се отмени обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление.
Ответникът, редовно призован в дадения
срок не е представил писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание
не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящия
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Предмет на обжалване пред РС е Наказателно
постановление № 21-0285-000482/ 23.04.2021г., издадено от Д. Х. Б. на длъжност
Началник група към ОД на МВР Плевен, РУ Кнежа, упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018г., с което на жалбоподателя Д.Д. затова, че на 25.02.2021г. в 11,45 ч. в с.
Бреница, на ул. „Шипка“, водач лишен от СУМПС , в с. Бреница, ул. „Шипка“, пред
№ 2в посока към края на селото, управлява т.а.“*****“ бял с рег.№ *****, без
поставен обезопасителен кола, при извършване на
проверката се е установило, че водачът е неправоспособен, представя СРМПС, част
2,4, не е представил знак за ГТП на автомобила, не представя полица за
застраховка гражданска отговорност в т.ч. към нея и стикер на предно обзорно
стъкло, с което е извършил следните нарушения- водач на МПС от категории М1,
М3, и N1, N2, N3 когато е в движение не ползва обезопасителен колан, с който е оборудвано, с което виновно
е нарушил чл. 137 а ал.1 от ЗДвП, не носи свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява, с което е нарушил чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП, не носи документ отразяващ дата за извършване на
следващия периодичен преглед за техническата изправност на МПС, което
управлява, нарушение по чл. 100 ал.1 6 от ЗДвП,
водач, на МПС, което не е спряно от движение не е залепил на долния ляв
ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна
застраховка ГО на автомобилистите, не носи контролен талон към знака, с което
виновно е нарушил чл. 100 ал. 3 от ЗДвП, който управлява МПС, след като СУМПС е
отнето по реда на чл. 171 т.1 от ЗДвП в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка, с което виновно е нарушил чл. 150а ал.1 от ЗДвП. С наказателното
постановление на Д. на осн. чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 50 лв, по чл. 183 ал.1.т.1 от ЗДвП
глоба в размер на 10 лв, по чл. 185 от ЗДвП глоба в
размер на 20 лв, и по чл. 179 ал. 5 от ЗДвП глоба в
размер на 50 лв и са отнети 6 точки.
За да постанови решението РС Кнежа е приел, че в хода
на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган съгласно заповед на министъра на вътрешните
работи, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено
със заповед на директора на ОДМВР Плевен лице. Съдът е приел, че от показанията на свидетелите В. Д., П.К., М.М. и М. М., както и от обясненията на жалбоподателя Д.Д. е установено извършването на нарушение. Съдът е
кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели в тяхната взаимна
връзка и кореспондентност с приложените по делото
АУАН. Съдът е приел за установено, че на посочения в АУАН и НП дата и място-
25.02.2021г. жалбоподателят е управлявал МПС т.а. „***** “ бял с рег.№ *****,
без поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, нарушение по чл. 137а, ал.1
от ЗДвП, не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява- чл.100
ал.1 т.2 от ЗДвП, не носи документ отразяващ
датата на извършване на следващия периодичен преглед за проверка на
техническата изправност, удостоверяващ ,
че МПС, което управлява се допуска за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, чл. 100 ал.3 изр.1 от ЗДвП водачът на МПС, което не е било спряно от
движение е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на МПС валиден
стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и не носи контролен талон към знака. Съдът е приел, че с деянието си в условия на
идеална съвкупност, жалбоподателят Д.Д. е нарушил
горепосочените разпоредби задължаващи го като водач на МПС и участник в
движението по пътищата да управлява превозно средство с поставен обезопасителен колан по време на движение, да носи
свидетелство за регистрация на управляваното МПС и при проверка да го
представи, да представи и документ за извършен ГТП на превозното средство,
както и да е залепил на предното стъкло валиден стикер на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. За да достигне до този извод съдът е
кредитирал показанията на св. Д. и К., от които е видно че на датата посочена в
АУАН първоначално жалбоподателят е установен да управлява МПС на
ул.“Г.Димитров“, като същия е продължил движението си достигайки до ул.
„Шипка“, където пред № 2 е паркирал превозното средство. В този момент на
мястото са пристигнали полицейските служители и там е извършена проверката на
жалбоподателя. Съдът е приел, че вписването на св. П.К. – очевидец присъствал
при установяване на нарушението и при съставяне на акта и вписване на втори
свидетел на съставяне на акта- М. М., дори същият да не е присъствал в момента
на установяване на нарушението не ограничава правото на защита на
жалбоподателя. Приел е, че подписването на акта от втори свидетел не е довело
до накърняване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице и не е основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Районен съд- Кнежа
е взел отношение с решението си по оплакванията изложени в жалбата и е изложил
мотиви по възраженията на жалбоподателя. С оспорения съдебен акт въззивният съд е очертал фактическа обстановка, която се
споделя от настоящия съд и с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 АПК мотивите от
въззивното решение не следва да бъдат повтаряни. По наведените доводи за липса на компетентност
на административнонаказателния
орган касационната инстанция намира за установено следното. По делото е представена
и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., с която Министъра на вътрешните работи
е определил длъжностни лица от МВР, които могат да издават АУАН и
наказателни постановления и осъществяват контрол по ЗДвП, сред които в т. 1.4. са посочени полицейски органи от звената
„Териториална полиция/полицейски и мл. полицейски инспектори“ в структурите на
„Охранителна полиция“ при СДВР/ОДМВР и районните управляния
в състава им, а в т.2.9 са определени началниците на сектори/групи „Охранителна
полиция“ в РУ при ОД на МВР на
обслужваната територия могат да издават наказателни постановления. Ответникът е представил и Заповед № 316з- 501/05.03.2021
г. на Директора на ОД на МВР с която се
установява компетентността на длъжностните лица от звената „Охранителна
полиция“ при РУ на МВР Плевен, които могат да осъществяват контролна дейност по
ЗДвП , за издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП, от
която е видно че В.Д. от РУ Кнежа е от определените със заповедта лица да издават
АУАН и осъществяват контролна дейност по ЗДвП в рамките на обслужвания от тях
район. С оглед на изложеното, съдът намира, че с посочените заповеди се
удостоверява компетентността на актосъставителя В.Д.
да установява нарушения по ЗДвП и съставя
АУАН, както и компетентността на
Началник група към ОД на МВР Плевен, РУ Кнежа да издава наказателни
постановления. Жалбоподателят е възразил, че лицето издало посочената Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г вече не е министър на вътрешните работи. Това възражение
на жалбоподателя е неоснователно. Без значение към момента на установяване на
нарушението дали издателя на заповедта- ФЛ, което е изпълнявало функциите на
министър на вътрешните работи в момента на издаването и, в момента е министър.
В случая, органа който е издал заповедта е Министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. има действие
до отмяната и, или изменението и от друга заповед на министъра. По отношение изложеното в касационната жалба,
че в мотивите РС е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила, като е дал вяра само на показанията на св. П К., с
когото жалбоподетелят има конфликт, а е неглижирал становището на защитата, че нарушението е
констатирано в присъствието на други свидетели поне две лица, същото е неоснователно.
По делото са разпитани като свидетели освен св. П.К., така и актосъставителя
и св. М. М.. От показанията на св. М. е
видно, че той е свидетел на отказа на жалбоподателя да подпише акта. По делото
няма доказателства жалбоподателят да е правил искане за разпит на свидетели
извън призованите като такива по делото и то да не е уважено от съда. Освен
това съдът е изложил мотиви защо дава вяра на показанията на разпитаните по
делото свидетели и е установил тяхната взаимна кореспондентност,както
помежду им, така и с представените писмени доказателства. Следва да се
отбележи, че в дадените пред РС обяснения, касатора
не е оспорвал, че е управлявал автомобила, като е заявил, че ако в АУАН и НП е
посочено, че е управлявал МПС на ул. „Г.Димитров“ нямало да обжалва
наказателното постановление. Ето защо съдът намира, че изводите на РС Кнежа, с
които е приел че по делото е доказано, че жалбоподателят е извършил нарушенията
за които е съставено НП са правилни.
На следващо място следва да се посочи, че съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения на ЗАНН, както
твърди процесуалният представител на касатора в
съдебно заседание. В хода на производството пред РС- Кнежа не са събрани
каквито и да е доказателства, които да опровергават презюмираната
от чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила на
редовно съставения АУАН, който отговаря на изискванията на ЗАНН за съставянето
му.
При така изложените съображения АС- Плевен намира, че
решението на въззивния съд е валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63в, ал.1, изр. 2
от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 30
от 13.04.2023 год., постановено по НАХД № 250/2022 год. по описа на Районен
съд- Кнежа.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.