№ 2119
гр. Бургас, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500816 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд – Бургас е образувано въз
основа на депозирана частна жалба с вх. № 17925/25.05.2022г. по описа на
Районен съд – Бургас от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД със седалище гр. София
против Разпореждане № 4628 от 19.04.2022г., постановено по частно гр. дело
№ 1551/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД със седалище гр. София за следните
суми – 397, 82 лева, представляваща договорна лихва за периода от
25.02.2021г. до 25.11.2021г. и сума в размер от 816, 76 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 25.02.2021г. до 24.02.2022г.
Съобщение за изготвеното разпореждане е получено от страна на
заявителя на 18.05.2022г., а частната жалба е депозирана на 25.05.2022г.,
поради което и съдът счита, че същата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
В жалбата се посочва, че възприемането на тълкуването, че
размерът на възнаградителната лихва следва да бъде съобразен с добрите
нрави е в остро противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Посочва се, че предвидения в погасителния план размер на договорната
лихва е изчислен при презумиране на обстоятелството, че потребителят
плаща в срок своите месечни вноски, при което всеки следващ месец
размерът на непогасената главница по кредита намалява, но в конкретния
1
случай потребителят не е погасил всички вноски, тоест – договорната лихва
се е начислявала за по-дълъг срок на ползване и върху по-голям размер на
непогасената главница.
Претендира се да бъде отменено атакуваното разпореждане и
вместо него да бъде постановено ново разпореждане, с което да бъде
постановено да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
възнаградителната лихва и обезщетението за забавено плащане, както и по
отношение на направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз
основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД със седалище гр. София против Х. Т. Х.
за следните суми:
- 2 315 лева, представляваща главница, дължима по сключен
между страните Договор за потребителски кредит № ***782 от 16.11.2020г.,
- 397, 82 лева, представляваща договорна лихва за периода от
25.02.2021г. до 25.11.2021г.,
- 816, 76 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 25.02.2021г. до 24.02.2022г., ведно със
- законната лихва за периода от подаване на заявлението до
окончателното му изплащане.
В отговор на депозираното заявление, Районен съд – Бургас е
постановил Заповед № 1280 от 19.04.2022г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по частно
гр. дело № 1551/2022г. за сума в размер на 2 315, 25 лева, представляваща
главница, дължима по сключен между страните Договор за потребителски
кредит № ***782 от 16.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата,
както и разноски по делото в размер на 46, 31 лева, представляваща държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева
С Разпореждане № 4628 от 19.041.2022г., постановено по частно
гр. дело № 1551/2022г. по описа на Районен съд - Бургас, съдът е отхвърлил
2
заявлението за заплащане на следните суми:
- 397, 82 лева, представляваща договорна лихва за периода от
25.02.2021г. до 25.11.2021г. и
- 816, 76 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
за периода от 25.02.2021г. до 24.02.2022г. За да отхвърли заявлението по
отношение на посочените суми, съдът е приел, че искането е в противоречие с
добрите нрави – чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД – уговореният годишен лихвен процент надвишава значително
трикратния размер на законната лихва и клаузите са нищожни.
Видно от представения по делото Договор за потребителски
кредит № ***782 от 16.11.2020г., заявителят е предоставил на Х. Т. Х. сума в
размер на 2 500 лева, която следва да бъде върната на 12 месечни вноски, до
25.11.2021г. Съгласно нормата на чл. 9.1 и 9.2 от договора, лихвеният
процент, с който се олихвява кредита е в годишен размер от 40, 91%, като
лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата. При просрочие, потребителят дължи
законна лихва върху просрочената сума за целия период на просрочието,
която се формира съгласно чл. 9.4 от договора, а според последната
разпоредба, законната лихва е основния лихвен процент + 10 пункта добавка.
Изрично в договора е посочено, че годишния процент на разходите възлиза
на 46, 95%.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът
издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и ако същото се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това. С посочената норма, законодателят е възложил на съда служебно да
следи за нищожни неравноправни клаузи в договорите, сключени с
потребител, като е достатъчно да се констатира обоснована вероятност
искането да се основава на неравноправна клауза, за да бъде отказано
издаването на заповед на изпълнение на парично задължение.
Видно от представения по делото Договор за потребителски
кредит от 16.11.2020г., заявителят е предоставил на Х. Т. Х. сума в размер на
2 500 лева, която следва да бъде върната на 12 месечни вноски, до
25.11.2021г. Съгласно нормата на чл. 9.1 и 9.2 от договора, лихвеният
3
процент, с който се олихвява кредита е в годишен размер от 40, 91%, като
лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата. При просрочие, потребителят дължи
законна лихва върху просрочената сума за целия период на просрочието,
която се формира съгласно чл. 9.4 от договора, а според последната
разпоредба, законната лихва е основния лихвен процент + 10 пункта добавка.
Изрично в договора е посочено, че годишния процент на разходите възлиза
на 46, 95%.
Съдът намира, че така посочените клаузи отговарят на нормата на
чл. 86 от ЗЗД, според която при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, поради което и съдът приема, че горецитираните клаузи от
процесния договор не съставляват неравноправни клаузи, нито са в
противоречие с добрите нрави, или закона.
В производството по издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, съдът следва да извърши
формална проверка на представеното изпълнително основание, или с други
думи казано проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК се дължи е
досежно това дали представеният документ по чл. 417, т. 2 от ГПК (в случая
това е извлечение от счетоводните книги) е редовен от външна страна и
удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане против лицето, което се
сочи като длъжник.
След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към
него, съдът намира, че представеното извлечение от счетоводните книги на
банката е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане на заявителя. Същото съдържа минимално изискуемо
съдържание по чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, като
включва броя на вноските, които не са издължени, общият размер на
посочената сума, посочен е и общият размер на непогасената част, в това
число главници, договорни лихви, обезщетение за забава. Вземанията, за
които е постановен отказ също фигурират в извлечението и са
индивидуализирани по основание и размер. Заповедният съд няма нито
задължението, нито правомощието да изчислява какъв е размерът на
обезщетението за забава и дали съответства на претендираното вземане за
4
лихва, тъй като това обстоятелство подлежи на установяване в исковото
производство по чл. 422 от ГПК.
Настоящата инстанция не споделя и намира за неправилен извода
на заповедния съд за недействителност на клаузата за договорна
(възнаградителна) лихва. Следва да се има предвид, че до изменението за
ЗПК през 2014г. липсва императивна правна норма, регулираща размера на
възнаградителната лихва при потребителските кредити, като единственото
ограничение на свободата на договаряне на страните по този въпрос са
правилата на добрите нрави – чл. 9 от ЗЗД. Поради това и за да не се стига до
неоснователно обогатяване, съдебната практика приемаше за валидна
уговорката, при която договорната лихва не надвишава
двукратния/трикратния размер на законната лихва в различните хипотези на
обезпечен и необезпечен заем, респ. при превишаване на този размер се
приемаше, че договорната лихва противоречи на добрите нрави.
Понастоящем, обаче, такава горна граница за потребителските кредити е
нормативно определена в нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и това е 5-кратния
размер на законната лихва, доколкото в ГПР на кредита се включват общите
разходи за потребителя, в т.ч. лихви, възнаграждения и т.н. Законодателят е
възприел за законов критерий ГПР, като е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва не винаги е меродавен, поради което и за да бъде
избегната злоупотреба, в закона като критерий е предвиден максимален
размер на ГПР и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита.
В тази връзка, въззивният съд намира, че доколкото процесното
правоотношение се регулира от ЗПК, то уговорките по договора следва да
съответстват на изискванията на същия закон, поради което при преценката
по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК за противоречие на искането с добрите нрави
следва да се съблюдава спазването на правилата на ЗПК, когато се касае за
договори за потребителски кредит. В конкретния случай, уговорения годишен
лихвен процент е фиксиран – 40, 91% при ГПР от 46, 95%, като последния
отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на
законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. След като уговорения в
договора годишен процент на разходите, чийто компонент е и годишния
лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, каквото е
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави
5
страните да уговарят и по-голям размер на възнаградителната лихва, както е в
случая, стига да е спазено законовото ограничение. Поради това, съдът счита,
че не е налице противоречие на добрите нрави при определяне на
възнаградителната лихва и липсва основание за нищожност на клаузата,
поради което районният съд неправилно е отказал издаване на заповед за
изпълнение в тази част за сумата от 397, 82 лева – договорна лихва.
Настоящият състав намира, че БРС неправилно е отказал издаване
на заповед за изпълнение и по отношение на претендираната мораторна лихва
в размер на 816, 76 лева, за която в заявлението изрично е уточнено, че
представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху неплатената главница. В конкретния случай – заповедния съд няма нито
задължението, нито правомощието да изчислява какъв е размера на
обезщетението за забава и дали съответства на претендираното вземане за
лихва, тъй като това обстоятелство подлежи на установяване в исковото
производство по чл. 422 от ГПК.
По изложените съображения, разпореждането следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист спрямо длъжника за процесните вземания -
сума в размер на 397, 82 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва върху главницата по сключения Договор за потребителски кредит №
***782 за периода от 25.02.2021г. до 25.11.2021г. и сума в размер на 816, 76
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
25.02.2021г. до 24.02.2022г.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено и искането на
въззивния жалбоподател за присъждане на претендираните разноски – сума в
размер на още 24, 29 лева – дължими разноски в заповедното производство и
сума в размер на 65 лева – дължими разноски във въззивното производство
(15 лева държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50
лева съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК и НЗПП).
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ (по жалбата на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД със седалище гр.
6
София) Разпореждане № 4628 от 19.04.2022г., постановено по частно гр. дело
№ 1551/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД със седалище гр. София за следните
суми – 397, 82 лева, представляваща договорна лихва за периода от
25.02.2021г. до 25.11.2021г. и 816, 76 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода от 25.02.2021г. до 24.02.2022г., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по Заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД със
седалище гр. София, ЕИК: ********* и адрес на управление гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 против Х. Т. Х., ЕГН ********** от гр. Б.,
ул. „М.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * за следните суми, дължими въз основа на
сключен Договор за потребителски кредит № ***782, сключен между Х. Т. Х.
и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД:
- сума в размер на 397, 82 (триста деветдесет и седем лева и
осемдесет и две стотинки) лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва върху главницата по сключения Договор за потребителски кредит №
***782 за периода от 25.02.2021г. до 25.11.2021г.;
- сума в размер на 816, 76 (осемстотин и шестнадесет лева и
седемдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода от 25.02.2021г. до 24.02.2022г.;
- сума в размер на още 24, 29 (двадесет и четири лева и двадесет и
девет стотинки) лева, представляваща разноски в заповедното производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
съобразно настоящото определение.
ОСЪЖДА Х. Т. Х., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „К. В.“ № *, ет.
*, ап. * да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК:
********* и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54 сума в размер на 65 (шестдесет и пет) лева, представляваща
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8