№ 187
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20225001000025 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от ЗАД Б.В.И.Г. срещу част от постановеното решение
№260337 от 18.11.2021 г. по търг.дело №115/2020 г. по описа на Окръжен съд
С.З.
С постановеното решение е осъдено застрахователното дружество да
заплати на Ф. С. К. следните суми:
-сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от настъпило на 27.10.2018 г. ПТП по път ПП *-*,
между С.З.и К., в района на с.Т., преди разклона за с.М., при управление на
МПС - лек автомобил марка Ф.Г. с ДК № ** **** **, собствен на Д.К.М., с
водач Ц.П.П., и МПС - лек автомобил марка М. с ДК № * **** **,
управляван от Ф.К., при който Ф.К. получил телесни увреждания – счупване
на лява ключица, довело до трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник, изкълчване на дясна глезенна става, довело до трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник, кръвонасядания на лява
1
гръдна половина и на двете хълбочни области, охлузвания на лява колянна
става, както и посттравматичен шок с болки и страдания – стягане в гърдите и
силно главоболие, безсъние, причинено от тревожни мисли и придружено със
сърцебиене, напрегнатост и раздразнителност,
-сумата 11 645,33 лв., обезщетение за имуществени вреди вследствие
същото събитие, от които 1910,29 лв. разходи за закупуване на медицински
консумативи и такси, 6000 лв. тотална щета за увредения лек автомобил
марка М. с ДК № * **** **, 3 735,04 лв. пропуснати ползи, представляващи
разликата между трудово възнаграждение и възнагражденията по граждански
договори, които би получил за времето 28.10.2018 г. – 28.02.2019 г. и
полученото от него обезщетение за временна неработоспособност,
ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от
20.11.2019 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени исковете за
неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до 50 000 лв. и за
имуществени вреди – пропуснати ползи за разликата над 3 735,04 лв. до
4 763,36 лв.
Жалбоподателят ЗАД Б.В.И.Г. е останал частично недоволен от така
постановеното решение в осъдителните му части, както следва:
- за присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сумата в
размер разликата над 25 000 лв. до присъдените 40 000 лв.,
- за присъдено обезщетение за имуществени вреди за сумата в размер
на 4 763,36 лв.
Счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е
съобразено с принципа на справедливост, като се е стигнало до завишаването
му спрямо съдебни актове за сходни случаи, промените в икономическата
обстановка, възстановителния 3 месечен период. Относно посочените
имуществени вреди, счита, че искът е недопустим, тъй като тази претенция
все още не е предявена пред застрахователното дружество съгласно
чл.498,ал.3 от КЗ. Моли да се отмени решението в обжалваната му
осъдителна част – за разликата над 25 000 лв. до 40 000 лв., както и за
4 763,36 лв. пропуснати ползи и загуба на доход. Претендира разноски, ведно
с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Ф. С. К., чрез
2
процесуалния му пълномощник адвокат Н.М., в който се счита същата за
неоснователна. Моли да се потвърди решението в обжалваните части.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на
25.11.2021 г. Въззивната жалба е подадена на 03.12.2021 г. по пощата в
двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо е депозирана в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен
акт.
Видно от данните по делото, ищецът претендира заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените му имуществени и
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
претърпени вследствие ПТП от 27.10.2018 г.
Твърди, че на 08.05.2020 г. на 27.10.2018 г. по път ПП *-*, между С.З.и
К., в района на с.Т., преди разклона за с.М., при управление на МПС - лек
автомобил марка Ф.Г. с ДК № ** **** **, собствен на Д.К.М., водачът
Ц.П.П. загубил контрол над МПС, завъртял се, навлязъл в насрещната лента
за движение, където настъпило ПТП с неговия автомобил. В резултат на ПТП
загинали двама души, а той получил травми. Наложило се да бъде
транспортиран с линейка до МБАЛ Т. ЕООД, С.З. където се установило
счупване на лява ключица. След няколко дни, поради силни болки в десния
крак, се установила луксация на талокалнанеарна става, като бил насочен към
ортопед. Посетил и съдебен лекар, който издал съдебно-медицински
свидетелство за следното: счупване на лява ключица, довело до трайно
затруднение на движенията на горен ляв крайник, изкълчване на дясна
глезенна става, довело до трайно затруднение движението на долен десен
крайник, кръвонасядания на лява гръдна половина и на двете хълбочни
области, охлузвания на лява колянна става. На 11.11.2018 г. бил
хоспитализиран, като му било извършено под пълна анестезия оперативно
лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемерус,
репозиция на фрагменти и фиксиране с плака и винтове. Твърди, че дълго
време, а и понастоящем все още изпитва болки в областта на лявото рамо и
3
десния глезен, особено при промяна на времето. Освен това изпаднал в шок
от преживяното, тъй като при ПТП загинали двама младежи, а той дълго
време бил неработоспособен. Около година след ПТП изпитвал тревожност и
напрегнатост, страдал от безсъние.
Твърди, че претърпял и имуществени вреди, които с оглед предмета на
въззивно обжалване, ще бъдат разгледани относно сумата 4 763,36 лв.,
формирана от следните суми: - 2 603,36 лв., разлика между трудовото му
възнаграждение, което би получил за периода 28.10.2018 г. – 28.02.2019 г. и
полученото от него обезщетение за временна неработоспособност, - 960 лв.,
представляваща сумата, която би получил в изпълнение на задължението си
по граждански договор от 01.01.2018 г. с МЦ П.Б. ЕООД за същия период, -
1 200 лв., представляваща неполучено възнаграждение по договори за
здравни услуги от 01.04.2018 г. и 01.01.2019 г. с ДКЦ П. К. ЕООД за същия
период.
Посочва, че причина за ПТП е виновното поведение на водача
Павлов, както и че към момента на ПТП управляваното от него МПС е
имало сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност с
ответното застрахователно дружество. Затова и пред него образувал щета
№5505 от 20.11.2019 г., по която му било отказано обезщетение.
Ответникът – ЗАД Б.В.И.Г. оспорва исковата молба, вкл. счита, че
претенциите са завишени, а за сумата 4 763,36 лв. и недопустима. Прави и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
което не е прието за основателно от окръжния съд, но няма оплаквания за
това в настоящото производство.
Така, предмет на настоящото въззивно производство са
основателността на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в
съответствие с чл.52 от ЗЗД и допустимостта на претенцията за имуществени
вреди в размер на 4 763,36 лв.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените вреди –
по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт,
при който е причинено увреждане, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпило увреждането, как се е възприело от
ищеца и се е отразило върху психиката и емоциите му. От значение са и
4
нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения,
социално икономическите и обществени условия в страната.
От събраните по делото доказателства - констативен протокол за ПТП
и съдебна автотехническа експертиза се установява ПТП от 27.10.2018 г., при
което водачът на МПС - лек автомобил марка Ф.Г. с ДК № ** **** **
загубил контрол над автомобила, завъртял се, навлязъл в насрещната лента за
движение, където се блъснал в МПС - лек автомобил марка М. с ДК № * ****
**, управляван от Ф.К.. По случая било образувано досъдебно производство,
пр.преписка №...-****/**** . Няма данни към настоящия момент да е
приключило, но от посочените доказателства по настоящото дело се
установяват елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане,
а именно деяние, предизвикано от водача на МПС - лек автомобил марка
Ф.Г., и неговата противоправност. Налице е и виновно негово поведение,
съгласно презумпцията на чл.45,ал.2 от ЗЗД.
От приложените медицински документи и съдебно медицинска
експертиза се установяват причинените увреждания, както и че същите са в
причинна връзка със случилото се ПТП на 27.10.2018 г. Ф.К. е получил
няколко травматични наранявания: счупване на лява ключица, тежко
степенно навяхване на дясна глезенна става, натъртване на лява гръдна
половина и двете хълбочни области с ефект на кръвонасядане, охлузване на
лява колянна става. Въз основа на рентгенови данни се установява фрактура
на средната трета на лява ключица с дислокация на фрагментите, като
вътрешният край на фрактурата бил повдигнат нагоре, а външния – надолу.
Фрактурата била коса с дълга фрактурна повърхност, което създавало
опасност от вмъкване на меки тъкани между двата края на фрактурата, а
оттам и за забавено костно срастване. Предприето е оперативно лечение под
пълна инхалационна анестезия, а именно открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация. Ключицата е фиксирана с метална плака и винтове, което
води до по-бързо възстановяване. За ищеца е бил необходим 4 месечен
период на възстановяване.
Междувременно, поради силни болки в десния глезен, са направени
рентгенографии във фасова, полупрофилна и профилна проекция, които не са
показали счупване и костна лезия. Касаело се е до тежко навяхване, не до
изкълчване, което представлява преразтягане на стабилизиращите връзки с
5
период на възстановяване около 2-3 седмици, представляващо лекостепенна
травма, но с по-изразен болкови синдром, понеже се усеща при всяко
стъпване. Причинените охлузвания също са лекостепенни травми,
предизвикващи краткотраен дискофморт и леко страдание. Към настоящия
момент движенията в лявата раменна става и десния глезен са възстановени
напълно, не са болезнени, възстановяването е напълно.
Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице,
тъй като е изготвено от специалист на база приложената медицинска
документация и преглед на ищеца. Така, установява се въз основа на
констатациите, че ищецът е получил счупване, представляващо средно
степенна травма, наложило се е оперативно лечение, като е настъпило
възстановяване в 4 месечен период, както и леко степенни травми – навяхване
на десен глезен, посочените охлузвания, характеризиращи се с по –бърз
възстановителен период.
За състоянието на Ф.К. в резултат на ПТП са разпитани и свидетели.
От показанията на свидетелката Б. К., негова съпруга, се установява, че
преди ПТП Ф. бил лъчезарен, усмихнат и жизнен човек, който нямал
физически или психически проблеми. Като го видяла след катастрофата, той
бил в тежко състояние със счупена ключица на лявото рамо, с охлузвания, не
можел да стъпва с десния крак, с болки. Наложило се да се възстановява
физически около 4-5 месеца, а психически – може би повече от една година,
но вече не е същият човек, какъвто бил преди. Получавал сърцебиене,
сънувал кошмари, виждал лицата на убитите в катастрофата младежи,
притеснявал се за нея, защото била бременна. Приемал обезболяващи и
успокоителни лекарства.
От показанията на свидетеля А.Т., колега на ищеца, се установява, че
около 4 месеца ищецът бил в болнични и не можел да работи в Ц.С.М.П. в
гр.К.. Като се завърнал на работа, болките от травмите продължавали, вече
станал затворен в себе си и по-нерешителен. Преди катастрофата винаги
работил в реанимационните екипи, където се изисква много добро мислене и
бърза реакция. След това се прехвърлил в долекарския екип, тъй като
емоциите му се отразяват и не се чувства уверен.
Така събраните свидетелски показания също следва да бъдат
кредитирани, като непосредствени и взаимно допълващи се за физическото и
6
психическото състояние на ищеца.
При отчитане на посочените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и съобразяването им с критериите, служещи за определяне
на обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с чл.52 от ЗЗД, съдът
намира, че справедлив размер се явява сумата от 30 000 лв. Ищецът е
получил една средно тежка и няколко леко степенни травми. Наложила се
оперативна интервенция с поставяне на метална плака и винтове. В същото
време не се установява изкълчване на десния глезен, както се твърди в
исковата молба, а навяхване, която травма е по-лека по интензитет. Всичко
това, с отчитане на възрастта му, на болките и чувствата, които е изпитал,
съответно с възстановителния период, с изживяванията му от смъртта на
убитите в катастрофата младежи, с невъзможността му да работи в
реанимационни екипи като лекар в Ц.М.П. и преминаването му на по-лека
работа, както и с нормативно определените лимити на застрахователните
обезщетения, социално икономическите и обществени условия в страната,
съдебната практика, води до горния извод. Тази сума следва да се заплати от
застрахователното дружество за изпитаните болки и страдания от страна на
ищцата.
Не до този извод е достигнал първоинстанционният съд, поради което
решението в обжалваната му осъдителна част следва да се отмени за сумата
над 30 000 лв. до 40 000 лв. и се отхвърли в тази част предявеният иск. В
останалата обжалвана част - за сумата над 25 000 лв. до 30 000 лв.
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на имуществените вреди, както с оглед оплакванията
на жалбоподателя, следва да се прецени допустимостта на претенцията за
сумата в размер на 4 763,36 лв. Видно от исковата молба, тази сума е сбор от
следните суми: - 2 603,36 лв., разлика между трудовото възнаграждение на
ищеца, което би получил за периода 28.10.2018 г. – 28.02.2019 г. и
полученото от него обезщетение за временна неработоспособност, - 960 лв.,
представляваща сумата, която би получил в изпълнение на задължението си
по граждански договор от 01.01.2018 г. с МЦ П.Б. ЕООД за същия период, -
1 200 лв., представляваща неполучено възнаграждение по договори за
здравни услуги от 01.04.2018 г. и 01.01.2019 г. с ДКЦ П. К. ЕООД за същия
период.
7
По делото са приложени молба на ищеца с вх.№5505 от 20.11.2019 г.,
молба с вх.№365 от 23.01.2020 г., както и писмо от застрахователното
дружество с изх.№ от 13.02.2020 г., от които се установява, че са заявени и
отказани претендираните застрахователни обезщетения за неимуществени и
свързаните с тях имуществени вреди.
Дори да се приеме, че процесното обезщетение не е конкретизирано
пред застрахователя, както и не е заявено, исковата претенция не е
недопустима. Съгласно чл.498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само, ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Така,
уредено е едно предварително производство преди исковото производство за
удовлетворяване претенциите на увреденото лице, което се явява
предпоставка за исковото производство. Неговата цел е да съдейства за
доброволно уреждане на претенцията на увреденото лице, когато това е
възможно, спестявайки съдебни процедури и свързани със същите
допълнителни време и разходи, не и да затрудни или лиши същото от
обезщетяване. Ако към момента на подаване на исковата молба това
производство не е проведено, щом като вече е започнало исковото
производство, застрахователят е оспорил претенцията и са събирани
доказателства по съществото на спора, същото следва да се счита за санирано
и да продължи. Безсмислено е да се прекратява исково производство, когато
се оспорва заявена претенция по него и ще се достигне отново до неговото
образуване, а и това не отговаря на целта на посочената разпоредба. В този
смисъл е и съдебната практика за допустимостта на иска, с оглед наличието
на процесуална пречка или липсата на положителна процесуална
предпоставка за предявяването му, съдът следи по всяко време на
производството, с оглед и възможността за санирането му в хода на същото.
С оглед гореизложеното, възивната жалба се явява частично
основателна – за част от присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Относно допустимостта на посочения размер обезщетение за имуществени
вреди - 4 763,36 лв. се явява неоснователна. Ето защо, в частта от тази сума
за 3 735,04 лв. следва да се потвърди осъдителното решение, а в частта над
3 735,04 лв. до 4 763,36 лв., с която искът е отхвърлен – да се прекрати
8
въззивното производство, поради липса на интерес да се обжалва от
ответника.
По отношение на разноските:
Ищецът е направил разноски за първата инстанция 3 729,94 лв., за
въззивната инстанция няма. Съразмерно уважената част на исковете, следва
да му бъдат заплатени 2 478,47 лв. за две инстанции. Осъществена е
безплатна адвокатска помощ, съгласно приложения договор за правна помощ,
поради което пълномощникът му следва да получи по 2 605,84 лв. за двете
инстанции с включен ДДС.
Ответникът също е претендирал разноските, вкл. и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Направил е
разноски в размер на 823 лв. за първата инстанция, 745,27 лв. за въззивната
инстанция, включващи ДТ 395,27 лв. и юрисконсултско възнаграждение 350
лв. Съразмерно отхвърлената част на исковете, следва да му бъде заплатена
сумата 526,19 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260337 от 18.11.2021 г. по
търг.дело №115/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З.В ЧАСТТА МУ, с която
ЗАД Б.В.И.Г. е осъден да заплати на Ф. С. К. сумата над 25 000 лв. до 30 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от настъпило на 27.10.2018 г. ПТП при управление на МПС - лек
автомобил марка Ф.Г. с ДК № ** **** **, собствен на Д.К.М., с водач
Ц.П.П., застрахован със задължителна застраховка Гражданска отговорност
при ЗАД Б.В.И.Г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2019 г. до
окончателното плащане.
ОТМЕНЯ постановеното решение №260337 от 18.11.2021 г. по
търг.дело №115/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З.В ЧАСТТА МУ, с която
е уважен иска за неимуществени вреди за сумата над 30 000 лв. до 40 000 лв.,
както и В ЧАСТТА МУ за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Ф. С. К. срещу ЗАД Б.В.И.Г. за
заплащане на сумата над 30 000 лв. до 40 000 лв. представляваща
9
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от настъпило на
27.10.2018 г. ПТП при управление на МПС - лек автомобил марка Ф.Г. с ДК
№ ** **** **, собствен на Д.К.М., с водач Ц.П.П., застрахован със
задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗАД Б.В.И.Г., ведно
със законната лихва, считано от 20.11.2019 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260337 от 18.11.2021 г. по
търг.дело №115/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З.В ЧАСТТА МУ, с която
ЗАД Б.В.И.Г. е осъден да заплати на Ф. С. К. сумата от 3 735,04 лв.,
представляващи разликата между изплатеното му обезщетение за временна
неработоспособност и трудовото му възнаграждение и възнагражденията му
по граждански договори, които би получил, за периода 28.10.2018 г. –
28.02.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от 20.11.2019 г. до
окончателното плащане, като ПРЕКРАТЯВА настоящото въззивно
производство за сумата над 3 735,04 лв. до 4 763,36 лв., с която искът е
отхвърлен.
Осъжда ЗАД Б.В.И.Г. да заплати на Ф. С. К. сумата 2 478,47 лв.
направени разноски за две инстанции по съразмерност.
Осъжда ЗАД Б.В.И.Г. да заплати на адвокат Н. В. М. адвокатско
възнаграждение в размер на 2 605,87 лв. за първо инстанционното
производство и 2 605,87 лв. за въззивното производство.
Осъжда Ф. С. К. да заплати на ЗАД Б.В.И.Г. сумата 526,19 лв.
направени разноски за две инстанции по съразмерност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10