О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1740 / 7.12.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА
ЗЛАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. МАРИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1136
по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 281 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. чл. 229 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба (наименувана
„касационна“), подадена от Н.Н.А., понастоящем в
Затвора-гр. Пазарджик, чрез процесуален представител адвокат Р. З., срещу Разпореждане
№ 2103/07.11.2023 г. по адм. дело № 543/2023 г. на Административен
съд-Пазарджик, с което е отхвърлено искането му срещу незаконосъобразни
бездействия на началника на Затвора-гр. Пазарджик, изразяващи се в
неосигуряване на достъп до служебния телефон. Релевирани са доводи за
неправилност на обжалваното разпореждане като постановено в противоречие с
материалния закон, несъобразяване с практиката на ЕСПЧ и необоснованост, по
които се претендира отмяната му.
Ответникът – началникът на Затвора-гр. Пазарджик не
изразява становище по частната жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл.
281 ЗИНЗС, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по искане на Н.А. срещу незаконосъобразни бездействия на началника
на Затвора-гр. Пазарджик по негова Молба вх.№ М-1691/04.05.2023 г., изразяващи
се в неосигуряване на достъп до служебния телефон в Затвора–гр. Пазарджик с цел
провеждането на телефонен разговор с адв. Й. във връзка с движението по гр. дело
№ 9449/2022 г. на Районен съд–Пловдив. Иска това бездействие да бъде прекратено
като се задължи началника да му осигури достъп за 10-минутен разговор с
процесуалния му представител по гражданското дело. От фактическа страна съдът е
приел за установено, че Н.А. изтърпява наказание „доживотен затвор“, считано от
24.01.2007 г. в Затвора-гр. Пазарджик, наложено му по НОХД № 112/2009 г. на
Окръжен съд–Хасково, не е устройван на работа и няма трудови доходи. За периода
от 14.04.2014 г. до 04.07.2023 г. по личната партида на лишения от свобода е постъпила
сумата от 1 139,89 лева, удържани и преведени на ДСИ, като на основание договор
за цесия през 2016 г. А. е прехвърлил всичките си бъдещи вземания в полза на
майка си, на което основание на 08.08.2016 г. й била преведена сумата от 3 029,37
лева.
Със Заповед № Л-4051/2/03.10.2016 г. на директора
на ГДИН бил уреден начинът и режимът за ползване на наличните в пенитенциарните
заведения телефонни апарати.
На 25.01.2023 г. началникът на Затвора–гр.
Пазарджик утвърдил дневния режим на лишените от свобода, а на 26.01.2023 г. и
реда за провеждане на телефонни разговори.
С молба вх. № М-1691/04.05.2023 г. лишеният от
свобода поискал от началника на Затвора-гр. Пазарджик да му разреши достъп до
служебния телефон с цел провеждането на разговор по спешност с адв. А. Й. във
връзка с гр. дело № 9449/2022 г. на Районен съд-Пловдив. На същата дата
ответникът положил върху молбата резолюция „Да. Г-н Ненчев да уведоми адвокатката,
че иска среща с нея.“. Установено е, че за периода 04.05.-17.05.2023 г. Н.А. не
е бил на територията на Затвора–гр. Пазарджик поради участието му в провеждани
съдебни заседания в различни населени места, разговорът с адв. Йотова не бил
осъществен. Има проведен разговор с адвокат И. на 14.06.2023 г., по негова Молба
вх.№ М-2141/01.06.2023 г., за което била съставена Докладна записка рег.№
ИВ-1153/15.06.2023 г. Прието е за установено, че за периода 01.04.-18.07.2023 г.
жалбоподателят е провел 9 свиждания с адвокати.
За да отхвърли искането на Н.А. като неоснователно
съдът е приел, че с поведението си началникът на Затвора-гр. Пазарджик не е
накърнил по никакъв начин правата на лишения от свобода и не е бездействал по
смисъла на чл. 276 ЗИНЗС, доколкото е разрешил провеждането на телефонен
разговор. Посочил е, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства за
наличие на спешни правни основания, за което да има нужда от своевременно
съдействие или помощ от процесуалния си представител, както и че се касае за
гражданско дело, за което няма данни да предстои произнасяне от незабавен
характер по него. Приел е, че А. не е представил доказателства за наличие на
условията на чл. 79, ал. 3 ППЗИНЗС за осигуряване на безвъзмезден достъп до
телефон по повод спешно правно основание, въпреки което същото е било
разрешено, поради което не е налице бездействие по чл. 276 ЗИНЗС.
Така постановеното разпореждане е правилно.
Не е основателно твърдението на частния
жалбоподател, че е налице бездействие от страна на началника на Затвора-гр.
Пазарджик за осигуряване на достъп до служебен телефон. От събраните по делото
доказателства правилно първоинстанционният съд е установил, че началникът на
затвора е разрешил ползването на служебния телефон от А. с нарочно поставена
резолюция. Иначе казано, в случая липсва бездействие на длъжностно лице,
доколкото молбата на А. е била удовлетворена. Това, че в периода
04.05.-17.05.2023 г. лишеният от свобода не е бил на територията на затвора и
не е упражнил даденото му право на разговор не може да се вменява като
бездействие от страна на началника на затвора и съответно да се търси защита по
чл. 276 ЗИНЗС.
Както правилно е приел съдът не са събрани
доказателства за наличие на условията по чл. 79, ал. 3 ППЗИНЗС, а още по-малко,
както се твърди в жалбата, че разговорът е бил отказан, с което да са нарушени
правата на лишения от свобода. Съгласно цитираната разпоредба по изключение с
разрешение на началника на затвора на лишените от свобода се предоставя
безвъзмезден достъп до служебен телефон във връзка с тежки семейни проблеми или
спешни правни основания. В молбата си до началника на затвора А. е посочил, че
иска да разговаря с негов процесуален представител - адв. Йотова за движението
по гр. дело № 9449/2022 г., тъй като делото се бави. Тези факти не могат да се
определят като спешни правни основания. Правилно е прието от съда, че съгласно
Закона за адвокатурата процесуалният представител е длъжен да защитава
интересите на клиента си по най-добрия начин. Той следва да уведомява лицето,
на което предоставя правна помощ своевременно за движението на делото, но
когато същото лице иска разговор с него, за да се осведоми за делото, не е
налице спешно правно основание. Лишеният от свобода не е получил уведомление от
съд, с което се изисква от него да извърши процесуални действия в определен
срок, за чието осъществяване да му е необходима правна помощ и да иска да се
свърже с адвоката си. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ППЗИНЗС е изключение, което
винаги може да се тълкува в полза на лишението от свобода, но не е ред за
провеждане на разговори, когато липсват собствени средства, а се водят дела. С
нормата се защитават интересите на онези, които търсят защита и съдействие от
съд, но в случаите, когато действително е налице необходимост от извършване на
правни действия в определени срокове, което следва да бъде доказано. В
конкретния случай липсват доказателства за частния жалбоподател да са били
налице тези основания, поради което съдът правилно е отхвърлил искането му.
Не следва да бъдат обсъждани доводите в частната
жалба за това дали Н.А. разполага с финансови средства или предплатени
телефонни карти, тъй като, както бе посочено по-горе молбата му е била удовлетворена
и поисканият от него разговор е бил разрешен.
По изложените съображения съдът приема, че разпореждането
е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи
касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
във вр. чл. 236 АПК, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ В СИЛА
Разпореждане № 2103/07.11.2023 г. по адм. дело № 543/2023 г. на Административен
съд-Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/