РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Дупница, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200705 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 002549/02.07.2025 г.,
издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с
което на И. В. В., с адрес: ********************* с ЕГН **********, на
основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал.6 от ЗДвП е наложена „глоба“ в
размер на 300,00 лв., за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят е обжалвал НП в срок, като неправилно и
незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Лично и чрез упълномощения процесуален
представител - адв. Р. З., поддържат жалбата пред съда, като излагат и
допълнителни доводи в нейна подкрепа. Иска се отмяна на НП, като се
претендират разноски от адвоката за предоставена безплатна адвокатска
помощ на негов колега.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, представлява се в
първото съдебно заседание от редовно упълномощен процесуален
представител - юрисконсулт, който след това е депозирал и молба по делото, в
която взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на
НП. Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Жалбоподателката имала издадена безплатна електронна винетка по
Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. за условията и реда за освобождаване от
заплащане на винетни такси при ползване на платената пътна мрежа, а
своя лек автомобил марка и модел П. ***, с рег.№ *******, с валидност за
времето от 19.10.2023 г., до 18.10.2024 г.
На 22.01.2025 г., в 07:50 часа, в област Велико Търново, на път I-4, км.
110, инспекторите при НТУ, сектор „КП-Велико Търново“ – свидетелите К. и
Д. спрели за проверка същия лек автомобил, марка и модел П. ***, с рег.№
*******, собственост и управляван от жалбоподателката И. В. В., с адрес: гр.
П., ул."В. Л." № **, вх.**, ет. **, ап. **, с ЕГН **********. При проверката
установили, че това МПС е заснето да се движи на дата 27.10.2024 г., в 16:14
часа по път АМ „А-3“, км. 49+474 м., който е част от РПМ, за преминаването
по която се дължи пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 от Решение
№ 959 на Министерски съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища и приемане на Списък на републиканските пътища,
за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура, с посока
– намаляващ километър. Като от контролно устройство с идентификатор №
20442, - част от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП е било
установено движението на процесното МПС - с технически допустима маса
до 3,5 тона, брой оси – 2, без ремарке, категория М1/N1, като за същото МПС
не е била заплатена дължимата пътна /винетна/ такса, чрез закупуване на
валидна винетка по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Електронната
система за събиране на пътни такси създала доказателствен запис по чл.167а,
ал. 3 ЗДвП с № 002549/27.10.2024 , в който като тип нарушение е посочено:
код „Nо VEHICLE E-VIGNETTE, „няма валидна винетка“.
По-късно на 30.10.2024 г. жалбоподателката подала писмено заявление
до ДСП-гр. Перник, за издаване на нова годишна безплатна електронна
винетка за процесния автомобил, доколкото има право на такава съгласно
Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. за условията и реда за освобождаване от
заплащане на винетни такси при ползване на платената пътна мрежа. На
31.10.2024 г. преди датата на проверката и била издадена такава нова годишна
винетка.
Във връзка с установяването на горните обстоятелства и направените
справки, поради липсата на декларация от собственика на МПС за
управлението му от друго лице на посочената дата, както и на заплатена от
него такса по чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от ЗП, на основание чл. 187а, ал.1
от ЗДвП, на жалбоподателката като собственик на МПС бил издаден и връчен
срещу подпис от св. К., в присъствието на св. Д. АУАН № 002549/27.10.2024 за
нарушението от 27.10.2024 г. Актът е подписан от свидетелите, в качеството
им съответно на актосъставител и свидетел при съставяне на АУАН, като в
разписката към него изрично е указана възможността за заплащане на
компенсаторна такса, в размер на 70,00 лева.
2
Въз основа на процесния АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 002549/02.07.2025 г., издадено от Началник отдел „Контрол
и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с което на И. В. В., с адрес:
***************************, с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.
3, вр. с чл. 139, ал.6 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 300,00 лв., за
нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото множество писмени и веществено доказателства, представени от
страните и служебно изискани от съда, всички подробно описани и
приобщени по реда на чл. 283 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Съдът приема
изцяло с доверие информацията съдържаща се във всеки от приложените по
делото писмени документи и справки, като същите не съдържат сериозни
противоречия или разминавания, изложеното в тях е последователно, логично
и ясно, като съвпада с отразеното върху приложения снимков материал и най-
вече в приложената справка за издадени винетки от Дирекция „Социално
подпомагане- гр. Перник“ за това МПС. Въз основа на писмената информация
и визуалната такава обективирана в приложения и изготвен от техническото
средство снимков материал, съдът безспорно установява всички релевантни
към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства. Същите се
потвърждават изцяло и еднозначно в тяхната последователност и от
показанията на свидетелите К. и Д., които са изпълнили служебните си
задължения спрямо жалбоподателя и ясно, последователно и подробно
описват проверката и начина на установяване на нарушението, респ. по
съставяне и връчване на АУАН за него. По делото не е представена декларация
по ЗДвП, ведно с копие от СУМПС за управлението на МПС от друго трето
лице, както и липсват изобщо твърдения такава насока от жалбоподателя и
неговия процесуален представител - адв. З..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на
формата и преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН с оглед
датата на връчване на НП и датата на подаване на жалбата. Насочена е срещу
подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът приема, че
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, на
основание чл. 10, ал. 10 ЗП и представените по делото заповеди, трудов
договор и длъжностна характеристика. Спазена е формата и срокът за
съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити
предвидени в закона. Посочени са датата и точния час на нарушението,
3
мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно
средство, неговият собственик, описано е нарушението и нарушената
законова разпоредба. Разяснена е и възможността за заплащане на
компенсаторната таксата по чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от ЗП, с което
евентуално санкционираният да се освободи от понасянето на
административнонаказателна отговорност, но това не е сторено от
жалбоподателя. Посочен е срокът и начините за доброволното заплащане на
наложеното наказание. Поради това и настоящият съдебен състав приема, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и
начина на издаване на АУАН и обжалваното НП.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата
вида пътни такси:
-т.1: /в случая/ „такса за ползване на платената пътна мрежа -
винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, каквото е
процесното до 3,5 тона от категория M1/N1, като заплащането на
винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа“;
Същевременно в чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 ЗДвП са предвидени
и категориите субекти, които носят отговорност за допуснато управление на
МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това
в случая е собственикът-жалбоподател И. В., доколкото няма вписан
ползвател на МПС и от събраните доказателства липсват данни и не е
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
Няма спор, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС,
съгласно приложената справка от АНО.
От доказателствената съвкупност по делото се установява безспорно от
обективна страна, че на посочените по-горе дата, час и път, от контролно
устройство с идентификатор № 20442, - част от електронната система по чл.
167а ал. 3 от ЗДвП е било установено движението на процесното МПС - с
технически допустима маса до 3,5 тона, брой оси – 2, без ремарке, категория
М1/N1, собственост на жалбоподателя, като за това МПС не е била заплатена
предварително дължимата пътна /винетна/ такса, чрез закупуване на валидна
винетка по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, респ. не е била издадена и
безплатна такава по реда на Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. Не е
представена от собственика декларация, ведно с копие от СУМПС, по реда на
чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП за управление на МПС от друго, трето лице.
Към датата на нарушението – 27.10.2024 г., видно от приложените
справки от АНО и ДСП-гр. Перник е безспорно установено, че
жалбоподателят не е бил подал все още необходимото заявление и не му е
била издадена по съответния ред безплатна електронна винетка по реда на
4
Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. за условията и реда за освобождаване от
заплащане на винетни такси при ползване на платената пътна мрежа.
Напротив такова заявление е било депозирано по-късно от нея, едва след
извършване на процесното нарушение, на дата 30.10.2024 г. и такава винетка и
е била издадена на следващия ден – 31.10.2024 г. Същата несъмнено е била
наясно с това си задължение да подаде в срок ново заявление, доколкото
лично е ползвала същата такава винетка и за предходната година, със срок на
валидност от 19.10.2023 г. до 18.10.2024 г., т.е. 9 дни преди датата на
нарушението – 27.10.2024 г.
Нарушението е извършено умишлено от субективна страна.
Представеният и приложен по делото доказателствен материал
установява по несъмнен начин извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение от обективна и субективна страна. Именно
затова е ангажирана отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 179, ал. 3
от ЗДвП, който предвижда, че „Водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“.
Въпреки всичко това са налице абсолютно всички предпоставки за
приложение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, който гласи следното: „За маловажен
случай на административно нарушение наказващият орган не налага
наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.“ След обявяването с Решение № 4 от
30.04.2025 г. на КС на РБ, по к. д. № 29 / 2024 г., на КС за
противоконституционна на нормата на чл. 189з от ЗДвП не е налице
формална пречка за прилагане на този правен институт спрямо нарушения
като настоящото.
В конкретния случай е налице изключително ниска степен на
обществена опасност на нарушението и нарушителя, доколкото липсват
каквито и да е, дори и чисто хипотетични вредни последици. Касае се за водач,
който изначално попада в категорията лица по Наредба № Н-19 от 02.12.2008
г., за които законодателят е предвидил възможността да се освободят от
задължението за заплащане ползването на пътната мрежа, като им се издават
безплатни електронни винетки от НТУ при АПИ при подадено заявление до
ДСП, в случая в гр. Перник. Така или иначе държавата, чрез НТУ не би
събрала допълнителни парични средства за поддръжката и ремонта от
ползването на пътя от тази категория лица, към които спада и
жалбоподателката, видно от приложената справка за издадени й безплатни
електронни винетки за процесния лек автомобил, преди и след датата на
нарушението през 2023 и 2024 г. Без съмнение е установено, че същата сама е
5
подала само 3 дни след датата на нарушението, на 30.10.2024 г., ново писмено
заявление за издаване на такава безплатна електронна винетка, още преди да
знае и да се информира за заснетото движение на лекия автомобил в
процесния пътен участък. Не е налице, каквото и да е продължително,
повтарящо или рецидивиращо във времето трайно неглижиране на това нейно
задължение, а напротив макар да се е забавила с около 9 дни след изтичане на
предходно издадената й безплатна годишна винетка, същата добросъвестно е
депозирала заявление за издаването на нова такава, като само инцидентно и на
една единствена дата е била засечена на управлява процесното МПС без
валидна винетка за него. Всичко това категорично и безпрекословно мотивира
съда да приеме, че при извършване на преценка дали са налице основанията
по чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е винаги длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения
от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деяние като настоящото
представлява "маловажен" случай на административно нарушение, АНО
следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият
орган освобождава нарушителя от административнонаказателна отговорност,
а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.
Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна
самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Става въпрос
за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален,
предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.
28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи писмено предупреждение,
от което произтичат определени законови последици. Доколкото преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, неприлагането на чл.
28 от ЗАНН от административнонаказващия орган при явно и безспорно
наличие на предпоставките за прилагането му е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Tова е така, защото правомощието му да санкционира, като АНО
включва и преценката му за маловажност на случая - виж Тълкувателно
решение № 53 от 11.IV.1986 г. по н. д. № 49 / 83 г., ОСНК. Както и
изложеното в Решение № 281 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 246 / 2020 г.
на Административен съд – Кюстендил; Решение № 211 от 17.07.2019 г. по
к. адм. н. д. № 167 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло, като за констатирания
безспорно според съда „маловажен случай“ на нарушение по чл. 179, ал.3, вр.
с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП наказващият орган не е следвало да налага наказание
на нарушителя, като е следвало само да го предупреди писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание, както предписва чл. 28 от ЗАНН. Настоящият
съдебен състав няма пречка с решението си да стори това.
6
Поради това и обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като
неправилно и незаконосъобразно, а нарушителят предупреден по реда на чл.
28, ал. 1 от ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на делото и отправените своевременно претенции за
разноски и от двете страни, съдът приема следното:
Право на разноски в настоящото производство принципно би могло да
възникне формално, единствено в полза на процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. З.. Въпреки това по делото липсват каквито и да е
доказателства за сочените от него обстоятелства и твърдения за това, че е
оказал безплатна адвокатска помощ на жалбоподателката като негов колега.
Не са представени от страната или посочени в договора за правна защита и
съдействие такива данни за нейната професия. Напротив в текста на договора
фигурира в графите за платена сума и начин на плащане, единствено и само
отбелязване по индиго на ръка на „чл. 38 ЗА“. Тази норма от Закона за
адвокатурата предвижда няколко отделни, различни хипотези на оказване на
безплатна адвокатска помощ за различен кръг лица. Липсва пояснение и
отбелязване на конкретната хипотеза, която се визира в договора, като в
същото време не е представен какъвто и да е друг поясняващ и установяващ я
документ изходящ от съответната адвокатска колегия, Висшия адвокатски
съвет, министерство на правосъдието, НБПП или др., който да конкретизира
какво е точно качеството на жалбоподателката, която не е известна и
служебно на съда в такова нейно амплоа на практикуващ или поне
дипломиран и правоспособен юрист, респ. адвокат. Правораздаването няма
как да се базира само и единствено на твърденията изложени устно от
процесуалните представители на която и да е страна в пледоарията им пред
съда, както е в настоящия случай. Поради това и съдът приема, че няма как да
уважи искането на адв. З. за присъждане на разноски за адвокатски хонорар за
оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя, доколкото същото е
категорично недоказано от представените по делото доказателства.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 4, вр. с чл. 28
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002549/02.07.2025 г., издадено
от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с което на
И. В. В., с адрес: ******************************, с ЕГН **********, на
основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал.6 от ЗДвП е наложена „глоба“ в
размер на 300,00 лв., за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 28 от ЗАНН ПРЕДУПРЕЖДАВА
нарушителя И. В. В., с адрес: ***************************, с ЕГН
7
**********, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид - по чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за
това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, пред Административен
съд Кюстендил, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8