№ 597
гр. К., 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510101051
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „А.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.“ ***, офис сграда Л., ет.
2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю., чрез юриск. М.Г. против Д. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: село Р., улица ***.
Пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че на *** г. е
подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от *** г., сключен между "А." АД и „А." ЕАД, по силата на
което вземането на "А." АД, произтичащо от договор за потребителски кредит
****** г., е прехвърлено в собственост на „А." ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Сочи, че Общите условия към договора за потребителски кредит съдържат
клауза, която дава право на Кредитодателя по всяко време да прехвърля
правата си по договора на избрано от него трето лице. Длъжникът е уведомен
за станалата продажба на вземането от името на "А." АД с Уведомително
писмо с изх. № *** от *** г., изпратено с известие за доставяне от страна на
„А." ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. "А." АД е
упълномощило „А.“ ЕАД, в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от *** г. от свое име и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено от страна на "А." АД чрез „А." ЕАД уведомително
писмо с Изх.№ *** от *** г. за станалата продажба, чрез Б. с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се е
върнало в цялост като неполучено.
1
Към настоящата искова молба представят и молят съда да приеме копие
от уведомлението за извършената цесия от страна на "А." АД чрез „А." ЕАД,
което да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението да бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в
настоящето производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено,
като моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените
искове. (Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV
г.о. и Решение № 173/15.04.2004 г. на ВКС по гр.дело 788/2013 г., ТК.)
Юриск. Г. твърди, че на *** г. между "А." АД /Кредитодател/ и Д. Н. К.
/Кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит с ******,
съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се
задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като
заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. С
подписването на договора за кредит страните са се съгласили и декларирали,
че договорът за потребителски кредит е сключен на основание Предложение
за сключване на договор за потребителски кредит отправено от
Кредитополучателя към Кредитодателя и Стандартен Европейски формуляр,
предоставен предварително от Кредитодателя на Кредитополучателя, в който
са посочени индивидуалните условия на потребителския кредит. Кредиторът
е предоставил кредита на Кредитополучателя чрез системата на ePay.bg.
Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за
комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като
договорът се е сключва във формата на електронен документ или на хартиен
или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона
за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за
потребителския кредит /ЗПК/.
Сочи, че съгласно т. 1.3.1 от договора за потребителски кредит,
Кредитополучателя дължи на Кредитодателя годишна лихва за ползване на
кредита в размер на 41.00% върху главницата по кредита, като лихвата за
ползване на кредита на ден е в размер на 1/365 от Годишната лихва за
ползване на кредита. Общата дължима сума от страна на Кредитополучателя е
посочена в Погасителен план към договора, който е неразделна част от
договора за потребителски кредит. Погасяването на кредита се извършва на
равни погасителни вноски в размер и изискуеми на дата, определена съгласно
Погасителния план към договора за кредит. Погасителните вноски, които
Кредитополучателят се задължава да изплаща на Кредитодателя, съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на Кредитодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на Кредитодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на Договора.
С подписването на договора Кредитодателят се е задължил да
предостави на Кредитополучателя парична сума в размер на 1500.00 лева,
2
представляваща главница и чиста стойност на кредита, като
Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя общата
стойност на плащанията по кредита, която е в размер на 1853.64 лв. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 353.64 лв.
Съгласно Погасителния план, Кредитополучателят се е задължил да върне
кредита в срок до 09.11.2019 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 154.47 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
14.12.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска е 09.11.2019 г.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 09.11.2019 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Съгласно т. 3.2. от договора за потребителски кредит, при забава на
което и да е парично задължение Кредитополучателят дължи законна лихва за
забава върху неплатената главница за времето на забавата. На посоченото
основание, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва, за периода от 15.12.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 342.45 лева, като за периода
13.03.2020 г. -14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към
Дружеството. В тази връзка за "А." ЕАД е възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията им и по образуваното ч. гр. д. №
20225510100511, IV състав, по описа на Районен съд - К., и е издадена
Заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение, което от своя страна обуславя правния им интерес от подаването
на настоящата искова молба.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебен акт, по силата
на който да признае за установено по отношение на ответника Д. Н. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: общ. К. , с. Р. ул. О. ***, че същият дължи на
„А." ЕАД ЕИК *** следните суми по договор за потребителски кредит
******: 1500.00 лв. – главница; 353.64 лв. – възнаградителна лихва за периода
от 14.12.2018 г. до 09.11.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска);
342.45 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.12.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда и законната лихва за забава от датата на
входиране на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира присъждането на разноски в заповедното и в настоящото
производство.
Моли, в случай че в първото по делото съдебно заседание не се яви
представител на „А." ЕАД, да бъде даден ход и делото бъде разгледано в
тяхно отсъствие, а в случай че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, такова да бъде постановено.
В случай, че ответникът представи списък с разноски по чл. 80 от ГПК
по-висок от законоустановения минимум прави евентуално възражение за
прекомерност, като моли съдът да го редуцира до законоустановения
минимален размер.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. За
3
съдебно заседание ответникът е редовно призован не се явява и не изпраща
процесуален представител.
В първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение № 915/05.12.2022 г. съдът е приключил
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не се явява, не
изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде
гледано в негово отсъствие.
От разпореждане на съда ***67/13.06.2022 г., постановено по
настоящото гражданско дело /л. 43 от делото/ и приложените към делото
призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Представените с исковата молба писмени доказателства: Договор за
потребителски кредит ****** и общи условия; Стандартен европейски
формуляр; погасителен план за потребителски кредит ******; Приложение №
2 към договор за потребителски кредит ******; Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от *** г., сключен между "А." АД и „А."
ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД;
Извлечение от Приложение № 1 от *** г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от *** г., сключен между "А." АД и „А."
ЕАД с данните на ответника; Пълномощно от законния представител на ,,"А."
АД, с което „А." ЕАД са упълномощени да уведомяват длъжници от името на
"А." АД; Уведомително писмо от „"А." АД чрез „А." ЕАД с изх. № *** от
дата *** г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Б. до
постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за потребителски кредит,
ведно с известие за доставяне, не са оспорени от ответника и доказват
наличието на неизпълнение на договорно задължение по Договор за
потребителски кредит с № 25*** г.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест,
съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на
ищцовото дружество претендираните суми по процесния договор, като такива
доказателства по делото не са събрани.
Исковете се явяват вероятно основателни, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на претендираните от страната разноски, съдът
4
възприема следното:
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на
ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за
изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа
на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск,
изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер
на 93,92 лева, представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 93,92 лева,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: село Р., община К., улица *** съществуването на
вземането на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
С., булевард „Д-р П.“ ***, офис сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от
Ю.Ю. – изпълнителен директор за сумите: 1500,00 лева за главница, 353,64
лева договорна лихва от 14.12.2018 г. до 09.11.2019 г., 342,45 лева лихва за
забава от 15.12.2018 г. до 25.02.2022 г. по Договор за кредит ****** от *** г.
и законна лихва върху главницата от 25.02.2022 г. до изплащане на вземането,
за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „А.“
ЕАД, с п.а., заповед № 330/02.03.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 511/2022 г. по описа на Районен
съд - К..
ОСЪЖДА Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес: село Р., община К., улица
*** да заплати на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., булевард „Д-р П.“ ***, офис сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано
от Ю.Ю. – изпълнителен директор сумата от 93,92 лева, представляваща
разноски по ч.гр.дело 511/2022 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес: село Р., община К., улица
5
*** да заплати на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., булевард „Д-р П.“ ***, офис сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано
от Ю.Ю. – изпълнителен директор сумата от 93,92 лева, представляваща
разноски по настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6