РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Ихтиман, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Гражданско дело №
20231840101195 по описа за 2023 година
Иск за делба, във фазата по допускане на делбата
Предявен е иск от Б. Й. К. от гр. К., против Д. Н. З., И. Н. З. и А. Н. З., в качеството им
на наследници на Н. Й. З. починал на 18.12.2017г., за допускане до делба на недвижим
имот, находящ се в гр.К., общ.К., обл.Софийска, ул.” А.” а именно ½ ид.ч. на дворно място,
цялото с пространство от 739 кв.м, образуващо поземлен имот с идентификатор
38902.500.789 съгласно скица на поземлен имот №15-487395-08.05.2023г., с построени в
него, жилищна сграда и лятна кухня.
Ищцата твърди, че е наследник по закон на Й. А. З. починал на 10.09.2011г. и С. Б. З.а
починала на 04.12.2018г. Другият наследник по закон – Н. Й. З. е починал на 18.12.2017 г.
като е наследен от ответниците. Моли да бъде допусната делба при квоти в размер на 3/6
идеални части за ищцата и по 1/6 идеална част за ответниците.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Н. З. депозира писмен отговор, с който не
оспорва иска за делба, но твърди, че С. Б. З.а му е завещала притежаваните от нея идеални
части от недвижимия имот.
Останалите ответници не вземат становище по иска.
Съдът, като обсъди доводите на ищците и събраните писмени доказателства,
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Й. А. З. и С. Б. З.а са съпрузи, видно от представеното удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 83 от 25.09.1961 г. на
община К.
От представения нотариален акт за собственост на имот, придобит Закона за реда за
прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти № 146, том I, рег. № 271/1965 г.
на Ихтиманския народен съдия се установява, че Г. А. З. и Й. А. З. са закупили празно
дворно място от 730 кв. м, находящо се в гр. К., образуващо парцел № IV-1774 в кв. 69 по
1
плана на гр. К..
Съгласно приложения по делото протокол за дадена строителна линия и определяне
на ниво от 17.11.1965 г. на Г. и Й. З.и е дадена строителна линия за осъществяване на строеж
на масивна жилищна сграда на 2 етажа с площ от 112 кв. м.
От представеното удостоверение за наследници изх. № 486 от 13.11.2023 г. се
установява, че Й. А. З. е починал на 10.09.2011 г. и е наследен от преживяла съпруга – С. Б.
З.а и две деца – Б. К. и Н. З.. С. З.а и Н. З. също са починали, като последният е наследен от
ответниците Д. З., Н. З. и А. З..
Видно от протокол за обявяване на тайно саморъчно завещание рег. № 173 от
15.01.2019 г. на нотариус Румен Генев, рег. № 485 в регистъра на Нотариалната камара, е
било обявено в завещание от С. Б. З.а, с което тя е завещала на И. Н. З. собствените си
идеални части от урегулирания недвижим имот и построените в него двуетажна жилищна
сграда-близнак и лятна кухня.
В протокола за обявяване на завещанието е посочено, че то е съхранявано в
нотариалната кантора на нотариуса, заведено под общ рег. № 4214/19.12.2012 г. , а същото е
обявено по молба на А. Н. З..
Съобразно заключението на допуснатата съдебно-почеркова експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и безпристрастно, завещанието е подписано от лицето С.
Б. З.а, като вещото лице не е могло да даде отговор дали ръкописният текст е написан от
завещаталката поради липса на сравнителен материал.
Съобразно приложената скица № 15-487395 от 08.05.2023 г., издадена от СГКК-
Софийска област поземленият имот понастоящем има идентификатор 38902.500.789 и е с
площ от 739 кв. м. В имота има построени жилищна сграда с идентификатор
38902.500.789.1, както и множество стопански сгради, като видно от приложената Схема №
15-487397-08.05.2023 г. на самостоятелен обект в сграда съсобствената на страните къща
близнак е с идентификатор 38902.500.789.1.2.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно
прекратяване на съществуваща съсобственост върху общата вещ, е необходимо да се
установят следните предпоставки: да е налице състояние на съсобственост, т.е. няколко
права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, възникнало въз основа на
конкретно правно основание, наличие на годен обект за делба и установяване обема на
правата на съсобствениците, т.е. квотите им в имуществената общност. Тези въпроси се
разрешават в първата фаза на делбеното производство. В тази фаза непосредствената цел е
именно установяване съществуването на съсобствеността, както и разрешаването на всички
спорове между съсобствениците, свързани с нея върху конкретната вещ или съвкупност от
вещи, които са предмет на делбата.
С предявената искова молба се иска делба на наследствен имот, представляващ ½
идеална част от дворно място, цялото с пространство от 739 кв.м, образуващо поземлен
имот с идентификатор 38902.500.789, ведно с построените в него двуетажна къща близнак и
лятна кухня.
Когато се иска делба на наследствени имоти следва да се установи, че правото на
собственост върху тях е принадлежало на общия наследодател и по силата на
наследственото правоприемство е преминало върху наследниците му.
Ищците се позовават на наличието на съсобственост въз основа на наследствено
правоприемство от Й. З. и С. З.а, които преди смъртта си по време на брака си са придобили
недвижимия имот в гр. К. и са построили в него двуетажната жилищна сграда.
2
Според съда както дворното място, така и построената в него жилищна сграда са
придобити при условията на съпружеска имуществена общност, доколкото макар и бракът
между Н. З. и С. З.а да е сключен през 1961 г. съгласно чл. 103 СК от 1968 г. /отм./ правилата
относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата,
придобити преди влизането на СК от съпрузи при заварени бракове. Същото правило е
възпроизведено и в § 4. от СК от 1985 г. /отм./ и § 4, ал. 1 на сега действащия СК.
Съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на съпруга Й. З..
Ответникът И. З. не оспорва наличието на съсобственост, но твърди, че е придобил
въз основа на завещателно разпореждане притежаваните от С. З.а 4/6 идеални части от
поземления имот и построените в него сгради.
Ищцата Б. К. оспорва автентичността са обявеното саморъчно завещание.
В случая от заключението на назначената съдебно почеркова експертиза, при която
вещото лице е изследвало като сравнителен материал заявление за издаване на лична карта
от 2001 г. в служба БДС към РУ на МР-К., е установено единствено, че завещанието е
подписано от Софийска З.а, но не и че е написано от нея, тъй като не са намерени и
установени други сравнителни образци за изследване,
Завещанието е едностранна, формална лична правна сделка, с която едно лице се
разпорежда с цялото или част от имуществото си в полза на друго лице след смъртта си. Тъй
като завещанието съставлява едностранно волеизявление насочено към пораждане на
определени права и задължения, волята на завещателя подлежи на тълкуване. Едновременно
с това саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е
необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно
от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от
него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания.
По правната си същност направеното от ищцата оспорване на авторството на
саморъчното завещание на С. З.а представлява възражение за нищожност на саморъчното по
чл. 42, б. "б", вр. чл. 25, ал. 1 ЗН. В този случай завещанието следва да бъде да бъде
преценено с оглед изискванията за формата за действителност на саморъчното завещание по
смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗН. Липсата на който и да е от посочените в закона реквизити
обуславя нищожност на акта - арг. чл. 42, б. "б" ЗН.
С оспорване на саморъчното завещание на С. З.а от страна на ищцата и с изявлението
на ответника И. З., че ще се ползва от него, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
доказателствена тежест на ползващата се страна е да установи при условията на пълно и
главно доказване автентичността на завещанието, което настоящият съдебен състав намира,
че не е сторено по делото.
В случая при липсата на какъвто и да е сравнителен материал относно почерка на
завещателя не може да бъде установено дали оспореното завещание е написано от С. З.а
Съдът намира за уместно да отбележи, че не е задължение на експерта да сочи и
установява източниците на сравнителен материал, които биха могли да бъдат всякакви
свободни образци, с каквито родствениците на потенциалния завещател би следвало да
разполагат.
При липсата на сравнителен материал, от който вещото лице би могло да установи
дали наследодателят е написал завещанието и единствено установеното, че положеният в
същото подпис е изпълнен от С. З.а, съдът намира, че ответникът И. З. не успя да докаже
авторството на оспореното завещателно разпореждане. Това означава, че не са изпълнени
императивните изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН, поради което и завещателното разпореждане е
нищожно съгласно чл. 42, б. "б" ЗН.
Предвид изложеното съдът приема, че завещателното разпореждане не е провело
3
своето действие, поради което и делбата следва да бъде допусната при квотите по закон.
Когато се иска делба на наследствени имоти следва да се установи, че правото на
собственост върху тях е принадлежало на общите наследодатели и по силата на
наследственото правоприемство е преминало върху наследниците му. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
Закона за наследството децата на починалия наследяват по равни части. От своя страна
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството предвижда, че съпругът наследява
част, равна на частта на всяко дете.
След смъртта на Н. Й. З., той е бил е наследен от преживяла съпруга – С. Б. З.а, която
е придобила 4/6 от имота /след прекратяването на СИО и наследяването на съпруга си/, и
две деца – Б. К. и Н. З., които са придобили по 1/6 идеална част. След смъртта на С. З.а и
при установената нищожност на направеното от нея завещания нейните 4/6 идеални части са
поделени между Б. К. и ответниците, които по силата на чл. 10, ал. 1 ЗН са заместили
починалия преди наследодателката Н. З., т.е. страните в производството са легитимирани да
участват в делбата при квоти 3/6 идеални части за Б. К. и по 1/6 идеална част за Д. З., И. З. и
А. З..
По отношение на предмета на делбата съдът съобрази следното:
В хода на производството се установи, че в поземления имот, са построени две къщи-
близнаци, които представляват два самостоятелни обекта на основно застрояване, както и
сгради от допълващото застрояване, като наследодателите на страните са притежавали ½ от
имота, както една от построените в него двуетажна къща-близнак. В този случай следва да
се съобрази т. 2 от ППВС № 4/30.10.1964г. и т. 1 от ППВС № 2/04.05.1982г., съгласно които
когато в един имот има самостоятелни обекти, които принадлежат на отделни собственици,
притежаващи и идеални части от земята, правното положение е сходно с това при етажната
собственост и дворното място представлява обща част, поради което и на основание чл. 38,
ал. 3 ЗС делбата му е недопустима. При наличие на хоризонтална етажна собственост,
дворното място следва да обслужва и двата обекта като неделима според предназначението
си обща част. В тази хипотеза делбата следва да се извърши по отношение на
самостоятелните обекти, заедно с принадлежащите им идеални части от дворното място.
Това означава, че следва да бъде допусната делбата единствено на двуетажната къща,
представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 3839.500.789.1.2, ведно с
прилежащите към нея ½ идеални части от поземлен имот с идентификатор 38902.500.789, в
който е построена.
По отношение поисканата делба на построената в дворното място лятна кухня
доколкото не са представени доказателства за законността на същата, както и нейното
предназначение съдът не би могъл да прецени дали същата представлява самостоятелен
обект на правото на собственост, така че да бъде годен предмет на делба. Нещо повече –
тази постройка е построена в съсобствено с трети лица дворно място, като не са събрани
доказателства тя да е била индивидуална собственост на наследодателите на страните.
Следва да се има предвид, че за да може собственик на земята да придобие правото
на собственост върху построена върху нея сграда съобразно правилото на чл. 92 ЗС, то тази
сграда следва да установено, че има характеристиката на самостоятелен обект на правото
на собственост съгласно действащите строителните правила и норми към момента на
построяването й, каквито доказателства не са събрани в хода на производството. А ако т.нар
лятна кухня не представлява самостоятелен обект, а е „допълващо застрояване“, за нея са
приложими нормите на чл.97 или чл.98 ЗС, и тя принадлежи на титуляря на правото на
собственост на главната вещ, като и в този случай също не е годен предмет на делбата.
При така установеното от фактическа и правна страна съдът приема, че следва да
бъде допусната делбата на двуетажната жилищна сграда, ведно с припадащата се ½ идеална
част от дворното място, в която е построена при следните квоти: 3/6 идеални части за
4
ищцата и по 1/6 идеална част за ответниците, като за дворното място и построената в него
лятна кухня искът следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА МЕЖДУ Б. Й. К. ЕГН ********** от гр. К., ул. „Б.“
№36, Д. Н. З. ЕГН ********** от гр. К., ул. „К.“ № 8А, И. Н. З. ЕГН ********** от гр. К.,
ул. „К.“ № 8А и А. Н. З. ЕГН ********** от гр. К., ул. „К.“ № 8А на самостоятелен обект с
идентификатор 38902.500.789.1.2, представляващ двуетажна съща – близнак, построена в
поземлен имот с идентификатор 38902.500.789, находящ се в гр.К., общ.К., обл.Софийска,
ул. „А.”№16, с площ от 739 кв.м,, ведно с ведно с припадащите се за този самостоятелен
обект ½ идеални части от поземления имот, при следните квоти:
1. Б. Й. К. – 3/6 идеални части
2. Д. Н. З. 1/6 идеална част
3. И. Н. З. – 1/6 идеална част
4. А. Н. З. – 1/6 идеална част
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за делба между Б. Й. К. ЕГН ********** от гр. К., ул. „Б.“
№36, Д. Н. З. ЕГН ********** от гр. К., ул. „К.“ № 8А, И. Н. З. ЕГН ********** от гр. К.,
ул. „К.“ № 8А и А. Н. З. ЕГН ********** от гр. К., ул. „К.“ № 8А по отношение на ½ ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 38902.500.789, находящ се в гр.К., общ.К., обл.Софийска,
ул.” А.”№16, целият с площ от 739 кв.м., както и на построената в него лятна кухня с
идентификатор 38902.500.789.7.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5