РЕШЕНИЕ
№ 1846
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330118839 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът М. М. П. е предявил против „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД кумулативно обективно съединени искове за приемане за установено в отношенията
между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор за
паричен заем “Профи Кредит Стандарт” № *********** от 22.12.2015 г. е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, ал. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 а, т. 10 ЗПК и на
основание чл. 4 ЗПФУР, както и на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, поради неспазване на
законоустановената за това форма, сключване на договора в заобикаляне на закона, морала
и добрите търговски практики.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем “Профи
Кредит Стандарт” № *********** от 22.12.2015 г. , по силата на който в полза на ищеца –
кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 3 000 лв. при фиксиран лихвен
процент по заема от 41, 17 % и годишен процент на разходите от 49, 90 %, със срок за
погасяване от 36 месеца на 36 погасителни вноски, всяка от които в размер на 211,33 лв.
Общият размер на всички плащания бил в размер на сумата от 7 607,88 лв. Твърди, че
сключеният между страните договор е потребителски по смисъла на ЗПК, като последният
не е изготвен в изискуемата за това форма по чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като шрифтът е под
предвидения в закона минимум – 12. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.7
ЗПК, тъй като не е посочен коректно общия размер на кредита, като общата дължима сума
значително надвишава заемната, както и че липсва погасителен план. Счита, че е нарушена
и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 а ЗПК, защото в договора не е посочено по какъв начин
се определя и изчислява лихвения процент. Твърди, че е допуснато нарушение на чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК, тъй като посочения в договора годишен процент на разходите не отговаря на
реалния. Сочи, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл.4 ЗПФУР, тъй
като в общите условия към него е предвидена възможността заемодателят да промени
параметрите на заявения заем по свое усмотрение, бе да дължи обосновка за това. Счита, че
1
договорът е сключен при допуснато нарушение на добрите нрави. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Излага и подробни
съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че преди сключване на
договора по смисъла на ЗПФУР в полза на потребителя е предоставена преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Твърди, че при сключване
на договора са спазени предписанията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като последният е написан по
ясен и разбираем начин, при спазване на законовите изисквания за шрифт. Сочи, че общо
дължимата сума по кредита няма как да бъде равна на заемната сума, тъй като последният е
възмезден и се дължи заплащане на възнаградителна лихва и такса по избран от ищеца
пакет от допълнителни услуги. Счита, че разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а ЗПК са
неприложими, тъй като в договора е установен фиксиран лихвен процент, а не референтен.
Твърди, че сключеният договор отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди,
че в договора е установена цялата необходима информация, поради което няма основание за
приложение на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, ал. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 а, т.
10 ЗПК вр. чл. 4 ЗПФУР и вр. чл. 26, ал.2 ЗЗД
От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е
безспорно, че между страните е сключен договор за паричен заем “Профи Кредит Стандарт”
№ *********** от 22.12.2015 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател,
била предоставена сумата в размер от 3 000 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от
41,17 % и годишен процент на разходите от 49, 90 %, със срок за погасяване от 36 месеца на
36 погасителни вноски, всяка от които в размер на 211,33 лв., като общият размер на всички
плащания бил в размер на сумата от 7 607,88 лв.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява
формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален
или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните
средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна
парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните
средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и
комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в
тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или
други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, установила размера на
използвания шрифт при съставяне на договора за кредит. Вещото лице, при работата си с
представените в производството по делото писмени документи, е установило, че договорът
за кредит, общите условия и погасителния план към него са написани със серифен шрифт -
sans serif font, подобен на семейство шрифтове Ariel, като размерът на шрифта на договора
2
за потребителски кредит е 11 пункта, на общите условия е 11,2 пункта, а на погасителния
план – 11,1 пункта.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установено, че договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора.
Следователно налице е нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при установено
съществено отклонение в размера на използвания шрифт, което води до невъзможност за
потребителя за запознаване с клаузите на договора без затруднение.
По така изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за установяване
недействителността на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал.1 от
ЗПК е основателен, поради което не следва да се пристъпва към изследване и на останалите
сочени от ищеца основания за недействителност на договора.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, съобразно изхода на правния
спор в размер на 950 лв., от които 120 лв. – платена държавна такса, 120 лв. – депозит за
съдебно-техническа експертиза и 710 лв. – адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 280 лв. Ответникът е релевирал
възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като при
определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение се взе предвид и
обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца не се е явил в проведените две
открити съдебни заседания по делото, като процесуалните действия, които е предприел, се
изразяват основно в депозиране на искова молба. Предвид изложеното настоящият състав
намира, че адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно предвидения
минимум. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатско възнаграждения, възлиза на сумата
от 710 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет.7, по предявения от М. М. П., ЕГН **********, с адрес
с. ********, ул. ******** № *****, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че договор за
потребителски кредит "Профи Кредит Стандарт" № *********** от 22.12.2015 г. е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на М. М. П., ЕГН **********, сумата от 950 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. № 18839/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
4