Решение по дело №2662/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 223
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 8 февруари 2020 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20191100902662
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 31.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:                                                              

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА

         

при секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2662 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от Националната агенция за приходите за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.

Молителят твърди, че държавата, представлявана от Националната агенция за приходите, е кредитор на „Б.“ ЕООД с изискуеми публични вземания, в общ размер на 7 710 415,82 лева. Основание за претендираните публични вземания за данъци е влязъл в сила ревизионен акт № **********/14.09.2010 г., издаден от ТД на НАП София. Ищецът счита, че ответникът не е в състояние да изпълни изискуеми публично-правни задължения към държавата, поради което се намира в състояние на неплатежоспособност. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се обяви неплатежоспособността на „Б.“ ЕООД, да се открие производство по несъстоятелност, да се определи начална дата на неплатежоспособност, да се допусне обезпечение, да се обяви дружеството в несъстоятелност и да се спре производството по несъстоятелност.

Ответникът „Б.“ ЕООД, призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава отговор на молбата, не изразява становище и не изпраща представител в съдебно  заседание.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.

В конкретния случай писмена молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от Национална агенция за приходите за изискуеми публични държавни вземания за данъци на „Б.“ ЕООД в размер на 7 710 415,82 лева.

Основание за публичните вземания за данъци е влязъл в сила Ревизионен акт № 20011003176/14.09.2010 г., издаден от ТД на НАП – гр. София. Посоченият акт е приет като доказателство по делото и видно от отбелязването върху приложената към акта разписка, същият е получен от представител на ответника, за когото е представено пълномощно, на 28.09.2010 г., като няма данни да е обжалван и следователно е влязъл в законна сила.

С оглед на така ангажираните доказателства съдът приема, че молбата от Национална агенция за приходите с правно основание чл. 625 ТЗ е подадена от процесуално легитимирано лице при наличие на изискуеми и неизпълнени публични държавни вземания за данъци от дружеството „Б.“ ЕООД в общ размер на 7 710 415,82 лева.

Безспорно ответникът по правноорганизационната си форма е търговец, поради което е налице и втората предпоставка.

Установяване състоянието на неплатежоспособност на „Б.“ ЕООД трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си.

Видно е от писмо от 23.12.2019 г. с изходящ номер на Национална агенция за приходите, Териториална дирекция на НАП, че спрямо дружеството „Б.“ ЕООД с постановление № 98/15.02.2011 г. са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на дружеството по реда на ДОПК във връзка с установеното и изискуемо публично вземане по горепосочения ревизионен акт в общ размер на 8 738 265,42 лева.

От приложената по делото справка по ИКАР, Имотен регистър на България е видно, че по отношение на ответника не се установяват вписвания, отбелязвания и заличавания. Доказа се от справка от Министерство на вътрешните работи, Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“, че в централната база на АИС-КАТ към 18.12.2019 г. няма данни за регистрирани МПС на името на „Б.“ ЕООД. Следователно ответникът няма декларирани активи недвижими имоти и регистрирани моторни превозни средства.

Съгласно действащата правна уредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност. С измененията на Търговския закон със ЗИДТЗ, обн. ДВ бр. 105/2016 г. с чл. 608, ал. 2 ТЗ е предвидена презумпция, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. При извършена служебна справка по партидата на търговеца в търговския регистър при Агенция по вписванията, съдът констатира, че „Б.“ ЕООД не е заявило за обявяване в регистъра нито един от годишните си финансови отчети.

Дружеството е регистрирано през 2009 г., а молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 11.12.2019 г. Както се посочи, няма вписване по партидата на дружеството на финансови отчети. При тези данни е очевидно, че за предхождащите подаването на молбата за откриване производство по несъстоятелност три години ответникът не е заявил нито един от годишните си финансови отчети за обявяване. Ето защо следва да се приеме, че е налице въведената в чл. 608, ал. 2 ТЗ презумпция за неплатежоспособност, като ответникът не ангажира доказателства за нейното оборване. Ето защо съдът намира за доказано състоянието на неплатежоспособност на „Б.“ ЕООД.

Предвид липсата на обявени в търговския регистър финансови отчети, е налице обективна невъзможност за вещото лице да извърши допусната експертиза, поради което същата е заличена от съда по искане на молителя.

Съгласно константната практика на ВКС, включително застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде оборена установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. Ответникът не ангажира доказателства, с които да установи, че затрудненията му са временни, поради което съдът намира, че същият е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.

При съобразяване изложените мотиви, съдът намира, че са налице всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да плати изискуеми публични държавни вземания за данъци, поради което спрямо „Б.“ ЕООД следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

При определяне началната дата на неплатежоспособност трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в решения: решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012 г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. № 1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на неплатежоспособността на длъжника „Б.“ ЕООД следва да се приеме датата 31.12.2010 г., към която са налице изискуеми публичните държавни вземания по Ревизионен акт № 20011003176/14.09.2010 г., издаден от ТД на НАП – гр. София и след тази дата финансовите затруднения на търговеца са с траен характер.

По делото липсват доказателства, че ответникът разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. С оглед на това и предвид изрично заявеното от молителя искане, съдът намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.       

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 ГПК ответникът ще бъде осъден с решението да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2010 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Б.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Б.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.

НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „Б.“ ЕООД.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието „Б.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.

СПИРА производството по т.д. № 2662/2019 г. по описа на СГС, VІ-1 състав.

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитора, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако представи доказателства за предплащане на сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 ГПК „Б.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща разноски по делото за държавна такса.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.

Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

 

                                                                      

СЪДИЯ: