Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
.... 28.08.2020г. гр.ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав,
на двадесет и девети юли две
хиляди и двадесета година,
в публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
СЕКРЕТАР: ЕВГЕНИЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
САХАТЧИЕВА
т.д. №2 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ.226,АЛ.1 ОТ КЗ/отм./ вр. пар.22 ОТ ПЗР НА КЗ/01.01.2016г./ВР.ЧЛ.45 И ЧЛ.52 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от П.Д.Ц.,ЕГН**********,
чрез пълномощника адв.Я.С. от САК,с посочен съдебен адрес *** против „***“АД,
гр.София, ЕИК***,като е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 226,ал.1от КЗ/отм./вр.пар.22 от
ПЗР на КЗ/01.01.2016г./вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД ,с цена 150 000,00лв.,представляваща обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата внучка В.Б.Т.,ЕГН**********,
вследствие на ПТП,настъпило на 16.01.2015г.,по вина на застрахован по
задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №1514001172245,
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането-16.01.2015г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди,че на 16.01.2015г.,около 23,10ч.,в
околностите на гр.Плевен е настъпило ПТП,при което е загинала неговата внучка В.Б.Т..Същата
е пътувала като пътник на предна дясна седалка в л.а.“***“,с рег.№ ***,управляван
от лицето С.Д.Г..ПТП е настъпило по вина на
водача на лекия автомобил,който в нарушение на правила за движение по
пътищата-чл.21,ал.2 от ЗДв.П,при навлизане в ляв завой на пътен участък между
ресторант „***“ и ресторант „***,със скорост от около 80 км./ч.,при знак
„Б-26“/забранено движение със скорост,по-висока от обозначената-50км./ч./,завъртайки
волана на автомобила рязко наляво,се удря в крайпътно дърво.От удара пътничката в автомобила В.Т. е загинала на
място от получените травми,несъвместими с живота.
С
влязла в сила присъда на Пл.ОС ,постановено по НОХД№795/2015г. и потвърдена от
АС-В.Търново,водачът на лекия автомобил С.Д.Г. е призната за виновна да е
извършила престъпление по чл.343,ал.1,б.“В“ от НК вр.чл.342,ал.1 от НК.
Ищецът
твърди,че неочакваната и трагична загуба на внучката му В. е съкрушителна и
непрежалима за него.Загинала едва на 19г.,тя преимуществено в последните години
от живота си е живяла с баба си и дядо си,като
понякога е преспивала и в дома на майка си-дъщеря на ищеца.Училището,в
което В. е учела се намира в
непосредствена близост до дома на ищеца,а местоработата на майка й е
била в партерния етаж на същия блок.С починалата си внучка ищецът е имал
прекрасни взаимоотношения на обич и уважение,поддържали са ежедневен
контакт,полагал е грижи за нейното възпитание и отглеждане.
Виновният
водач за процесното ПТП е застрахован в
ответното дружество –полица №1514001172245, със срок на валидност от
29.04.2014г. до 29.04.2015г.,поради което „***“АД, гр.София,ЕИК*** е пасивно
легитимирано да отговаря по исковата
претенция за заплащане на обезщетение за причинените вследствие процесното ПТП
имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът
счита,че справедливото обезщетение за претърпените от него болки и страдания от
загубата на неговата внучка В.Т. е в размер на 150 000,00лв.,което
обезщетение би представлявало справедлив еквивалент на нанесените вреди. Налице
е правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск с правно основание чл.226,ал.1от КЗ/отм./ вр.пар.22 от ПЗР на КЗ/01.01.2016г./вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД от КЗ против „***“АД, гр.София, ЕИК*** , за заплащане на обезщетение в размер на 150 000,00лв.,ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането-16.01.2015г. до окончателното изплащане на
сумата.Съгласно пар.22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ „За
застрахователните договори,сключени преди влизане в сила на този кодекс,се
прилага част четвърта от отменения КЗ,освен ако страните договорят друго след
влизане в сила на този кодекс“.
Ищецът посочва,че с ТР на ОСНГТК
на ВКС по т.д.№1/2016г. е дадена възможност да получат обезщетение и други
лица,извън изброените с Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г., когато
между тях и починалия съществува особена близка привързаност. Такава дълбока
емоционална връзка между ищеца и неговата внучка е била налице в дадения случай.Моли
окръжният съд да постави решение и да уважи изцяло предявения иск като
основателен и доказан,със законните от това последици.
С
исковата молба са представени писмени
доказателства. Направени са доказателствени искания за изискване и прилагане на
НОХД№795/2015г. по описа на Пл.ОС,както и за допускане на гласни доказателства.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на
ответната страна за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.Такъв е
постъпил в законовия срок от ответното
дружество,чрез юрк.Т..Ответникът оспорва
предявеният иск по основание и размер.Твърди,че ищецът няма право на обезщетение за неимуществени
вреди,тъй като съгласно новата практика на ВКС на РБ такова обезщетение се
присъжда по изключение на лице,създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които е
справедливо да бъдат обезщетени.Правото да се получи такова обезщетение не е
абсолютно, като за да е налице, следва да бъдат доказани редица предпоставки. Ответникът
счита,че с представените с исковата молба доказателства не се установява наличието на такива предпоставки.При
условията на евентуалност се прави
възражение за силно завишен размер претендираното обезщетение,както и за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.Прави се
възражение и за периода на претендираната лихва,както и за началния момент на
дължимост на същата върху претендираната главница.
Не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
Постъпила е Допълнителна ИМ,с
която се пояснява първоначалната ИМ и се
излагат доводи по направените от ответника
възражения с писмения отговор.Ищецът счита,че възраженията са изцяло
неоснователни ,а обезщетението следва да бъде определено по справедливост,без
да се съобразява предвидения в пар.96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер,тъй
като тази норма противоречи на европейското законодателство и не следва да се
прилага от съда .
Постъпил е Допълнителен
писмен отговор,с който се поддържа изложеното в първоначалния такъв,ведно с
всички оспорвания, възражения и искания.
С определение по реда на чл.374 от ГПК съдът
е допуснал до разглеждане по същество предявеният
осъдителен иск от П.Д.Ц., ЕГН**********, чрез пълномощника му адв.Я.С. от САК
против „***“ АД, гр.София, ЕИК***, с правно основание чл. 226,ал.1от КЗ/отм./ вр.пар.22
от ПЗР на КЗ/01.01.2016г./вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД ,с цена 150 000,00лв.,представляваща обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата внучка В.Б.Т.,
ЕГН**********, вследствие на ПТП,настъпило на 16.01.2015г.,по вина на
застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица
№1514001172245, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-16.01.2015г. до окончателното
изплащане на сумата ,приел е представените писмени доказателства, произнесъл се
е по направените доказателствени искания и е изготвил писмен проекто-доклад по
делото,обявен за окончателен в открито съдебно заседание на 29.07.2020г.
Изискано
и приложено е НОХД№795/2015г. по описа на Пл.ОС.
Прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството,че към датата на процесното ПТП - 16.01.2015 г. е
било налице валидно застрахователно правоотношение между виновния за ПТП водач и ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователна полица № 1514001172245 със срок на
валидност до 29.04.2015 година.
Окръжният
съд като прецени доводите на страните и доказателствата по делото,намира за
установено следното:
Не
се спори по делото,а видно и от
представените писмени доказателства и приложеното НОХД №795/2015г. по описа на
Пл.ОС,че на 16.01.2015г.,около 23,10ч.,в околностите на гр.Плевен , на пътен
участък между ресторант „***“ и ресторант „***“,е настъпило ПТП, при което е
загинала В.Б.Т. от гр.Плевен,ЕГН**********.Същата е пътувала като пътник на
предна дясна седалка в л.а.“***“,с рег.№ ***,управляван от лицето С.Д.Г..
С
влязла в сила присъда№26/07.06.2016г. на Пл.ОС,постановено по НОХД№795/2015г.
по описа на същия съд,подсъдимата С.Д.Г.
от гр.Плевен,ЕГН**********, е призната за виновна в това да е извършила престъпление по
чл.343,ал.1,б.“В“ от НК вр.чл.342,ал.1 от НК,а именно на 16.01.2015г. в
околностите на гр.Плевен,парк“Кайлъка“,на пътен участък между ресторант „***“ и
ресторант „***“,при управление на МПС- л.а. „***“ с рег.№СА 33 09 СВ,нарушила
правила за движение по пътищата-чл.21,ал.2 от ЗДвП вр.чл.47,ал.3 от ППЗДвП,като
управлявала лекия автомобил със скорост 79,49 км/ч. и причинила по
непредпазливост смъртта на В.Б.Т. от гр.Плевен.На виновния водач е наложено
наказание 2 години лишаване от свобода,което е отложено с 4-годишен изпитателен
срок,както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 години.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда по
НОХД№795/15г. на Пл.ОС , е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието от водача на лекия автомобил
С.Д.Г.,неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от представените удостоверения за наследници и за родствени
връзки,ищецът П.Д.Ц. е дядо на пострадалата В.Б.Т..
Налице е активна легитимация у ищеца за предявяване на настоящия
иск,както и основание за възникване на задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение.Възникването на задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение се предпоставя от наличие на валидно сключен
договор за застраховка „ГО“ и настъпване на застрахователно събитие.
В случая, както валидността на сключен
договор за застраховка „ГО“ полица № 1514001172245 със срок
на валидност до 29.04.2015 година,така и настъпването на застрахователното
събитие-ПТП,виновно причинено от застрахованото лице,като вследствие на същото
ПТП е починала В.Б.Т. от гр.Плевен,са установено по безспорен начин в
настоящото производство.
По делото е представена като заверено
копие Застрахователна претенция от П.Д.Ц. до ответното дружество от
17.07.2018г.,както и писмо от 17.08.2018г. от „***“АД, гр.София, ЕИК***,с което не е признато правото на обезщетение
на дядото на починалата при ПТП В.Т.,а застрахователната претенция е счетена за
неоснователна.
Спорни
по делото са въпросите доказано ли е наличието на трайна и дълбока емоционална
връзка между ищеца и починалата,както и търпи ли ищеца продължителни болки и
страдания от смъртта на своята внучка,които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени и в какъв размер следва да бъде определено
обезщетението,спазвайки разпоредбите на КЗ и ЗЗД за справедливо обезщетяване
В
хода на съдебното дирене на събрани гласни доказателства. Разпитан е като
свидетел К.Л.Т.,живеещ на съпружески начала с майката на пострадалата В.Т..От
показанията на този свидетел се установява,че В. преимуществено е живяла в
апартамента на дядо си и баба си в
последните няколко години от живота си/от около 2010-2011г./, като го е имала
за свой дом. Връзката между дядо и внучка е била силно емоционална, по скоро
нестандартна, както между баща и дъщеря,тъй като бащата на В. не е бил до нея и
не е проявявал нужните грижи , а за всичко тя се е уповавала на дядо си като на
баща. Били са много близки и В. му е
имала голямо доверие. Постоянно са контактували заедно. Вечерите задължително са
вечеряли заедно,като е споделяла как е минал деня ѝ, какви са плановете
ѝ за бъдещето. Дядото П.Ц. е бил като
стълб за нея,поради липсата от реално присъствие на баща.Свидетелят Т.
посочва,че последните години В. е живяла
при баба си и дядо си след развода на родителите си в много спокойна
атмосфера,чувствала се е много добре там
и е искала да живее там. Училището,в
което В. е учила е в непосредствена близост до дома на ищеца,който се е
интересувал редовно как върви обучението
на неговата внучка. След развода на родителите на В. ,нейната майка е заживяла
в по-малък апартамент,но също е била в постоянен контакт с дъщеря си и е
полагала грижи за нейното възпитание и израстване.Свидетелят е категоричен,че
любовта между дядо и внучка е била взаимна,като ищецът се е грижил за В. като
за собствена дъщеря,налице е била по-дълбока връзка от обичайната за дядо и
внучка,дядото е консултирал пострадалата
по всички важни за нея въпроси.В. е идвала и в дома на майка си и св.Т.,с
когото същата живее на съпружески начала,като отношенията са им били много
добри и свидетелят е желаел да изгради бъдеще като втори баща на детето В.. Случилото се с В. и нейната внезапна смърт се
е отразило пагубно на дядо ѝ. Той се е затворил с в себе си, станал е нещастен,
некомуникативен, асоциален. Намирал е
утеха в панихидите, които са правени. Ищецът е пенсиониран военен,като в
момента работи.
Свидетелят Т. посочва,че 2-3-
години след смъртта на В. е починала и
съпругата на ищеца,с която са помагали на В. с всичко,което й е било нужно-
съвети, пари, отглеждане.
В обясненията си пред съда ищецът П.Ц. е
посочил,че се чувства сломен и съкрушен.След развода на дъщерята, детето В. е
било постоянно в дома му. През 2010 г.
заедно със съпругата си са закупили апартамент на ул.“***“,гр.Плевен. В. е започнала първи курс в СУ „***“. К./св.Т./
вече е имал дете с дъщерята на ищеца и
майка на В.. Живеят в малък апартамент,
като гарсониера. Училището на В. е било на около 100 метра от жилището на ищеца.В дома на
ищеца В. е имала собствена стая,като ищецът е поемал почти цялата издръжка за
детето.
При
така събраните доказателства в хода на съдебното дирене съдът намира,че ищецът
е претърпял неимуществени вреди от смъртта на своята внучка В.Б.Т..Доказана е
особено тясната и дълбока емоционална връзка между двамата,излизаща извън
рамките на обичайните отношения между баби/дядовци и внуци,а по-скоро връзка
като между баща и дъщеря.Съгласно ТР№1/21.06.2018г. на ВКС по ТД№1/2016г. на
ОСНГТК „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в Постановление
№4/25.05.1961г. и Постановление№5/24.11.1969г.,и по изключение всяко друго
лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.“Обезщетението следва да се присъди при
доказана особено близка връзка с починалото лице и действително претърпените от
смъртта му вреди от страна на ищеца.Съгласно ТР№1/2018г. на ВКС в традиционните
за българското общество семейни отношения братя и сестри,баби,дядовци и внуци,са
част от най-близкия родствен и семеен кръг.
„Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна,че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания,надхвърлящо по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка,справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени
вреди и на преживелия родственик“.Разбира
се не е достатъчно формалната връзка на родство ,а е необходимо да се докаже
понасянето на такива болки и страдания от смъртта на близкия родственик,които
да обосновават извода за наличие на такова право.
Окръжният съд намира,че в настоящия казус
е доказана трайната и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалата
негова внучка,както и претърпените от
нейната смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени,поради което предявения иск е доказан по своето
основание.
Относно размера на претендираното обезщетение,съдът намира,че искът е
частично основателен.
Правната квалификация на иска е по чл.226 ,ал.1от КЗ/отм./ вр.пар.22 от
ПЗР на КЗ/01.01.2016г. вр.чл.45 от ЗЗД и
чл.52 от ЗЗД.
В
настоящия случай договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ е със срок
на валидност 29.04.2014г.-29.04.2015г. Съгласно пар.22 от ПЗР на действащия към
настоящия момент КЗ/в сила от 01.01.2016г. /за застрахователните
договори,сключени преди влизането в сила на новия КЗ,се прилага част четвърта
от отменения КЗ,освен ако страните договорят друго след влизане в сила на този
кодекс.Ето защо,съдът намира,че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение,са
приложими единствено нормите на част четвърта от отменения КЗ,които не
предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди на лицата по
чл.493а,ал.4 от КЗ,както това е сторено в чл.493а,ал.4 от КЗ вр.пар.96 от ПЗР
на КЗ-в размер до 5000лв.
Предвид изложеното и с оглед приложимите
изисквания за определяне на размера на настъпилите неимуществени вреди по
справедливост съгл.чл.52 от ЗЗД,при отчитане на търпените тежки и продължителни
болки и страдания вследствие смъртта на В.Т.-внучка
на ищеца,следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди размер от 120 000лв.При определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се отчете и обстоятелството,че
пострадалата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат,което е
посочено изрично в мотивите към влязлата с сила присъда по НОХД№795/2015г. по
описа на Пл.ОС,а именно:“За настъпване на произшествието и съставомерния
резултат пострадалата В.Т. няма принос“.
С оглед изложеното искът се явява основателен
и доказан до размера на 120 000лв., платимо от ответното дружество обезщетение за причинените на П.Д.Ц., ЕГН**********, неимуществени вреди от смъртта на неговата внучка В.Б.Т.,ЕГН**********,
вследствие на ПТП,настъпило на 16.01.2015г., по вина на застрахован по
задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №1514001172245,
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането-16.01.2015г. до окончателното
изплащане на сумата. За разликата до
претендираното обезщетение в размер на
150 000,00 лв.,ведно със законната лихва, за причинените на ищеца неимуществени
вреди , искът като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ответното дружество „***“АД, гр.София, ЕИК*** следва да
бъде осъдено на основание чл.38,ал.2 от ЗА
да заплати на адвокат Я.С. от САК,пълномощник
на ищеца П.Д.Ц., ЕГН**********, адвокатско възнаграждение в размер на 3930лв. съгласно Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адв.възнаграждения.
На осн.чл.78,ал.3 от ГПК ответното дружество има право на заплащане на
деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди.По
делото е претендирано юрк.възнаграждение от юрк.В.Т. в открито съдебно
заседание на 29.07.2020г.По делото не е представен Списък на разноски по чл.80
от ГПК,въпреки посоченото в представената писмена защита от ответника.Съгласно
чл.78,ал.8 от ГПК,в полза на ЮЛ или ЕТ се присъжда и възнаграждение в размер,определен от съда,ако те са били
защитавани от юрисконсулт.Размерът не може да надхвърля максималния размер за
съответни вид дело,определен по реда на чл.37 от ЗПр.П.По настоящия казус и на
осн.чл.37 от ЗПр.П вр.чл.25,ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащането на правната
помощ,следва да бъде определено юрк. възнаграждение в размер на 250лв.Съразмерно
с отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на 50,00лв.
Следва да бъде осъдено ответното дружество „***“АД, гр.София, ЕИК*** на
основание чл.76,ал.6 от ГПК да заплати в
полза на Окръжен съд гр.Плевен ДТ върху уважената част от иска в размер на 4 800лв.
Водим
от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл. 226,ал.1от КЗ/отм./вр.пар.22 от ПЗР на КЗ/01.01.2016г./вр.чл.45 и
чл.52 от ЗЗД „***“АД, гр.София,бул.“***“№68, ЕИК*** ДА
ЗАПЛАТИ НА П.Д.Ц., ЕГН**********, сумата 120 000,00лв./сто и двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от смъртта на неговата внучка В.Б.Т., ЕГН**********, вследствие на
ПТП,настъпило на 16.01.2015г.,по вина на застрахован по задължителна
застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №1514001172245, валидна към
датата на настъпване на застрахователното събитие, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането-16.01.2015г. до окончателното изплащане на
сумата,като за разликата до претендираното обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 150 000,00 лв.,ведно със законната лихва , ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.38,ал.2 от ЗА „***“АД,гр.София,
бул.“***“№68, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я.С. от САК, пълномощник
на ищеца П.Д.Ц., ЕГН**********, адвокатско възнаграждение в размер на 3930лв. съгласно Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адв.възнаграждения.
ОСЪЖДА на основание чл.76,ал.6 от ГПК „***“АД,гр.София, бул.“Княз
Ал.Дондуков“№68, ЕИК*** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Окръжен съд гр.Плевен ДТ върху уважената част от иска в
размер на 4 800,00лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.3 от ГПК П.Д.Ц., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „***“АД, гр.София, бул.“***“№68, ЕИК*** направените
деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 50,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: